№ 45652
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110122655 по описа за 2025 година
Съдът, в настоящия си състав, след като се запозна с редовността на постъпилата искова
молба от П. Р. Д. срещу „.....“ ЕООД и депозирания в срок отговор на исковата молба,
намира, че са налице предпоставките за изготвяне на доклад по делото съгласно повелята на
член сто и четиридесет и член сто четиридесет и шест от Гражданския процесуален кодекс.
Съдът е сезиран от ищцата П. Р. Д. с отрицателен установителен иск, с който се цели да бъде
признато за установено в отношенията с ответното дружество „.....“ ЕООД, че тя не дължи
изпълнението на вземания, обективирани в изпълнителен лист от тридесети юли две хиляди
и тринадесета година, издаден въз основа на заповед за изпълнение по член четиристотин и
седемнадесет от Гражданския процесуален кодекс по гражданско дело номер 30472/2013
година по описа на Софийския районен съд.
Конкретните вземания включват главница в размер на 6219,34 евро, ведно със законната
лихва, договорна лихва в размер на 400,10 евро и съдебни разноски в размер на 869,65 лева.
Ищцата основава своята претенция на правопогасяващ юридически факт, настъпил след
издаването на изпълнителния титул, а именно изтекла погасителна давност. В подкрепа на
това твърдение ищцата излага, че въз основа на титъла първоначално е било образувано
изпълнително дело номер 20138440404031, по което последното валидно изпълнително
действие, годно да прекъсне давността, е било молба от взискателя от 02.09.2015г. - втори
септември две хиляди и петнадесета година. Впоследствие това производство е било
прекратено по силата на закона. Ищцата твърди, че ответникът, в качеството си на цесионер
по договор за цесия от двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година, е
инициирал ново изпълнително производство под номер 3620/2024 година едва на
осемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година. Ищцата поддържа, че в
периода между втори септември две хиляди и петнадесета година и осемнадесети октомври
две хиляди двадесет и четвърта година е изтекъл предвиденият в закона петгодишен
давностен срок, без същият да е бил прекъсван от валидни действия на кредитора.
В законоустановения срок ответникът „.....“ ЕООД е депозирал своя отговор, с който оспорва
1
предявения иск изцяло. На първо място, ответникът релевира процесуалноправни
възражения. Прави се възражение за местна неподсъдност на спора, основано на
твърдението, че вземането произтича от договор за потребителски кредит и следователно
ищцата има качеството на потребител. Поради това, на основание специалната норма на
член сто и тринадесет от Гражданския процесуален кодекс, ответникът моли производството
пред Софийския районен съд да бъде прекратено и делото да бъде препратено по
подсъдност на Районен съд Червен бряг, като съд по постоянния адрес на ищцата.
На следващо място, ответникът прави възражение за частична недопустимост на иска,
конкретно по отношение на акцесорните вземания за лихви и разноски. Поддържа се, че по
силата на член 119 от Закона за задълженията и договорите, с погасяването на главното
задължение се погасяват и акцесорните, поради което липсва правен интерес от воденето на
иск за тях. Отделно се сочи и недопустимост на иска в частта за разноските по заповедното
производство, като се позовава на задължителна съдебна практика.
По съществото на спора ответникът оспорва изцяло твърдението за изтекла погасителна
давност. Основният довод на ответника е, че давността изобщо не е започнала да тече, тъй
като заповедта за изпълнение по член четиристотин и седемнадесет от Гражданския
процесуален кодекс, макар и издадена, никога не е била редовно връчвана на длъжника в
рамките на първото изпълнително дело, поради което същата не е влязла в сила и
давностният срок не е могъл да започне.
Евентуално, ответникът твърди, че дори и давността да е започнала да тече, тя е била
многократно прекъсвана. В тази връзка се излагат доводи, че първото изпълнително дело е
образувано преди постановяването на Тълкувателно решение номер 2/2015 година на
Върховния касационен съд, поради което съгласно предходната задължителна практика
давността не тече по време на висящия изпълнителен процес и е започнала да тече най-рано
на двадесет и шести юни две хиляди и петнадесета година. Освен това се твърди, че всяка
подадена молба от взискателя, независимо от нейния резултат, е прекъсвала давността,
както и че следва да се вземе предвид спирането на сроковете по време на извънредното
положение.
С оглед на така изложените твърдения и възражения, съдът намира, че е сезиран с
отрицателен установителен иск, основан на правопогасяващи факти, настъпили след
възникването на изпълнителното основание. Правната квалификация на предявената
претенция е по член 439, алинея първа във връзка с член сто двадесет и четири, алинея
първа от Гражданския процесуален кодекс.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищцата е да
докаже фактите, от които извежда своето право, а именно настъпването на твърдения
правопогасяващ факт. В конкретния случай ищцата следва да установи началния момент, от
който е започнал да тече петгодишният давностен срок, тоест влизането в сила на заповедта
за изпълнение, както и изтичането на този срок до момента на предприемане на последващи
изпълнителни действия. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи и
правопогасяващи възражения, а именно фактите, които според него са прекъсвали или
2
спирали течението на давността, както и твърдението, че давността не е започнала да тече
поради надлежно невръчване на заповедта за изпълнение.
Между страните не се формира спор и съдът приема за безспорно установено
съществуването на процесния изпълнителен лист и заповедта за изпълнение, въз основа на
която той е издаден, както и посочените в тях размери на вземанията. Безспорно е също
така, че ответникът „.....“ ЕООД е придобил вземането по силата на договор за цесия от
двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година. Не се спори и относно факта на
образуване на първоначално изпълнително дело през две хиляди и тринадесета година,
както и относно образуването на ново изпълнително дело през две хиляди двадесет и
четвърта година.
Като спорни по делото се очертават въпросите; кой еначалният момнет, в който започва да
тече давностен срок след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, дали
заповедта за изпълнение по член 417 от Гражданския процесуален кодекс след като е била
редовно връчена на ищцата в рамките на първоначалното изпълнително дело е прекъснало
този давностен срок и кога, коя е датата на последното валидно изпълнително действие или
на последната валидна молба за предприемане на такова действие по първоначалното
изпълнително дело; и извършвани ли са други действия по принудително изпълнение от
страна на взискателя, годни да прекъснат или спрат течението на давността, в периода след
втора септември две хиляди и петнадесета година.
Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, съдът дължи произнасяне по
релевираните от ответника процесуални възражения за местна неподсъдност и за частична
недопустимост на иска. Тези възражения съдът намира за неоснователно - доколкото и
настоящият и постоянният адрес на ищеца са в гр. София.
За изясняване на очертаните по-горе спорни факти, съдът намира за относими, допустими и
необходими следните доказателства: следва да се приемат като доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора писмени документи; да се изиска по служебен
път за прилагане в цялост заверено копие от гражданско дело номер 30472/две хиляди и
тринадесета година по описа на Софийския районен съд; не следва да се изиска от Частен
съдебен изпълнител Стоян Якимов да представи по делото в цялост заверено копие от
изпълнително дело номер 3620/две хиляди двадесет и четвърта година , като на страните
следв ада с едаде възможност да предсатвят необходимите според тях и относими
доказателства в производство , в което и двете участват, поради което имат и достъп, както
и по първоначалното изпълнително дело номер 4031/две хиляди и тринадесета година, а в,
като в случай че същото е архивирано или унищожено, дава възможност на страните да се се
направи искане до съда да се изиска справка, която да съдържа изрична информация относно
датата и начина на връчване на заповедта за изпълнение на длъжницата П. Р. Д., както и
пълна хронология на всички подадени от взискателя молби за извършване на изпълнителни
действия и съответно предприетите от съдебния изпълнител действия по тях;
С оглед на гореизложеното и на основание член 140 от Гражданския процесуален кодекс,
3
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ПРЕДСТАВЕНИТЕ С ИСКОВА МОЛБА И ОТГОВОР ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Да се изиска справка от посоченото ЧСИ по посочените ИД - какъв е размера на дълга
по главница, лихва и разноски, съдържащи се в ИЛ, като има ли постъпвали плащания,
разпределение и как е съотнесено към сумите по ИЛ.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2026г. от 10:00ч., за
когато да се призоват страните.
Справка ЧСИ.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от
писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4