Решение по дело №466/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 105
Дата: 31 юли 2020 г.
Съдия: Върбина Ганчева Мълчиниколова
Дело: 20204400600466
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

                                                   

                                              гр. Плевен,31. 07. 2020 г.

 

                          В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  наказателно отделение, в открито заседание   на двадесет и осми юли   през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА  година  в следния състав:

                                           

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН  ИВАНОВ

                                                                   ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ

Секретар:  Дафинка Борисова

Прокурор: Росен  Кръстев -  Окръжна прокуратура гр. Плевен

като разгледа докладваното от съдията       Върбина Мълчиниколова

ВЧНД № 466 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 161,ал.1,вр. с чл. 159,ал.4 от Закона за здравето.

 

         Образувано е  на основание постъпилия ЧАСТЕН ПРОТЕСТ Вх. рег. № 2598/ 02.07.2020г., подадено Весела Иванова – А.а, прокурор при Районна прокуратура гр. Плевен, против Определение от 01.07.2020г. на Районния съд гр. Л., постановено по ЧНД № 157/2020г. с което е прекратено делото.

         Със съдебния акт, предмет на частния протест, първоинстанционният съд е ПРЕКРАТИЛ, на основание чл.159, ал.4 от Закона за здравето, производството по ч.н.д. №157/2020г. по описа на РС – Л.,образувано срещу А.В. ***/15.06.2020г. на Районна прокуратура – Плевен.

         В протеста се съдържа оплакване ,че  така постановеното определение е неправилно и необосновано на доказателствата по делото.  Посочва се ,че съдът не е взел предвид становището на изслушания в съдебното заседание лекар – психиатър , че здравословното състояние на освидетелствания А.В. А., относно липсата или наличието на психично заболяване може да се установи с изготвянето на психиатрична експертиза. Моли окръжния съд  да отмени определението, предмет на протеста и върне делото за ново разглеждане на  РС- Л..

         Във въззивното производство съдът е приел като писмени доказателства, представените от служебния защитник адв. М.С. амбулаторен лист № 440/ 07.07.2020г. издаден от д-р М.А., на А.В.; и копие от рецептурна бланка с изписани на А.В. лекарства от д-р М. А..

Протестът се поддържа в открито съдебно заседание пред окръжния съд. Прокурорът излага подробни съображения относно необходимостта да бъде назначена и изготвена съдебно- психиатрична експертиза, която ще даде яснота по въпроса страда ли освидетелствания от психично заболяване, което да го прави опасен за себе си и за околните.

Служебният защитник – адв. М. С. излага доводи, че определението на районния съд е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.  Посочва се от защитата ,че по делото са събрани данни от близките на А.В., че той има съзнание за своето страдание, както и че причината е в неговата съпруга, като по свое желание е посетил лекар и е предприел лечение. Твърди се от защитата ,че В.  работи, социално е ангажиран, поради което не са налице обстоятелствата по чл. 155 от Закона за здравето, налагащи назначаването на съдебно- психиатрична експертиза и настаняването  на А.В. на задължително лечение.

Плевенският окръжен съд, като съобрази основанията изложени в частния протест, доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството по чл. 157,вр. с чл.155 от Закона за здравето е образувано по писменото искане РП- Плевен, във връзка с постъпили  жаби от близките на А.В. ***, съдържащи данни за влошеното му психическо състояние. Посочва се в искането ,че това неадекватно състояние се състояло в ревност по отношение на съпругата му, безцелно обикаляне по улиците ,където се заяждал със случайни минувачи, които псувал; не спял, не се хранел и  злоупотребявал с алкохол.

В производството пред РС- Л. е разпитан в качеството на свидетел  В. В. З. – баща на освидетелствания А.В. и е изслушано становището на д-р А. А. , психиатър.

При изслушването му в съда, освидетелствания А.В. е заявил, че вече се е разделил със съпругата си, чието поведение било причина ,той да се дразни и нервира. Заявява, че съпругата му постоянно изчезвала за 15- 20 дни след което се прибирала, но той вече няма да я прибира и се е успокоил.

В показанията си пред първоинстанционният съд св. В. З. твърди, че след като се прибрал от Англия, синът му пет- шест месеца бил добре, но после започнал да се разправя с жена си, да става нервен. Започнал и да пие ракия. Посочва също ,че освидетелстваният А.В. живее отделно от родителите си, но се виждали и чували редовно.  Посещавали го редовно майка му и неговите дъщери за да почистят. Свидетелят твърди също ,че причина за нервното му поведение била неговата съпруга ,с която вече са се развели. Говорел несвързани неща След развода, от два месеца се успокоил, работел по пазарите с клиенти и не е създавал неприятности там.

Становището на изслушания психиатър д-р А. А.  е ,че А.В. не е регистриран с психично заболяване и не се води на учет. От проверката установил, че В. е посещавал за преглед д-р Т. – психиатър и специализант д-р К., които от оплакванията му са предположили ,че той има признаци на ревностова параноя. Същевременно изслушания д-р А. няма лични впечатления и не е провеждал беседи с освидетелствания. Данните му са от  кратък разговор с неговата съпруга, но не може да твърди, дали ревностовите прояви се дължат на свръх емоционалност или на психично  разстройство в тесния смисъл на думата.  Предлага също да бъде извършена  амбулаторно психиатрична експертиза, която с по – голяма точност ще установи  дали В. страда от психично заболяване и каква е опасността от престъпно деяние.  Очевидно е ,че предложението на д-р А. е в сферата на предположенията, тъй като не се основава на доказателствата по делото , нито на личен преглед и впечатления от освидетелствания. Ето защо неговото становище  не е достатъчно да послужи , като основание за назначаване на психиатрична експертиза.

От приетите в това производство писмени доказателства се установява ,че  А.В. на 07.07.2020г. е посетил за преглед лекар, оплаквания ,че е преживял психическа травма, станал избухлив по дребни поводи, с колебливо настроение и мрачни мисли, които обстоятелства са отразени в анамнезата на представения амбулаторен лист. Преглеждащият лекар, специалист в областта на психиатрията, д-р М. А. е отбелязала, че при прегледа е установила лека напрегнатост у пациента, понижен праг на дразнимост с афективни колебания ,поради споделени от него влошени семейни отношения със съпругата.  Видно от представената рецепта, предписала му е лечение, което В. заявява,че е започнал доброволно и се чувства добре и спокоен.

На основание така установените факти, окръжният съд намира ,че не са налице предпоставките по чл. 155 от Закона за здравето, поради което не се налага назначаването на съдебно- психиатрична експертиза. 

От данните по делото е видно ,че липсват доказателства за поведение от страна на А.В., което да сочи на психично разстройство и с което да е застрашавал живота и здравето си или това на околните. Установено е ,че  причината за неговата нервност, невъздържаност и засилена употреба на алкохол е неразбирателството със съпругата му, с която обаче вече са разделени, а според св. З. и разведени. По делото не са събрани никакви преки доказателства, в подкрепа на искането , внесено от Районната прокуратура. Вярно е ,че изслушания лекар – психиатър е дал становище за необходимостта от експертиза, но същевременно, неговото мнение не е обосновано на лична беседа и впечатления от поведението на освидетелствания, а само възпроизвежда оплакването на съпругата му, за която има данни ,че е в конфликт с А.В. и с която е установено ,че той се е разделил и съответно – успокоил.

Съгласно чл.147 ,ал.2 от Закона за здравето „Оценката за наличие на психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично разстройство“.  

Отделно от това , окръжният съд установи ,че А.В. съзнава своето състояние, обърнал се е  към лекар специалист и е започнал лечение, което според разпитания свидетел В. З. е дало резултати.  Отделно от това, разделил се е със съпругата си,която е била основен дразнител и източник на конфликти, довели до влошения му неврологичен статус.

Обоснован и правилен е изводът на районния съд, че в настоящото производство не са събрани доказателства, А.В., чието настаняване на задължително лечение по реда на  чл. 155 от Закона за здравето се предлага , да попада в кръга на лицата посочени в чл.146 от Закона, нито че има опасност да извърши престъпление, представляващо опасност за близките му и за околните и обществото и с което сериозно да застрашава здравето си.

Предвид тези изводи, окръжният съд не намира за  необходимо назначаването на съдебно психиатрична експертиза, тъй като не са налице обстоятелствата по чл.155 от Закона за здравето. При това положение производството по делото основателно е прекратено от първоинстанционния съд, поради което определението ,предмет на въззивната проверка следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА  ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от  01.07.2020г.на Районния съд гр. Л., постановено то ЧНД № 157/2020г., с което е прекратено на основание чл. 159,ал.4 от Закона за здравето, производството по делото срещу А.В. ***, образувано по ИСКАНЕ Вх. рег.№ 2312/ 15.06.2020г. на Районната прокуратура гр. Плевен.

Реше е окончателно.

 

Председател:                                            Членове: