Решение по дело №464/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1557
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20207180700464
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  1557

 

 

гр. Пловдив,  20.08.  2020 год.

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

              

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 464 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал.8 от Закона за развитие на академичния състав на Република България/ЗРАСРБ/.

Образувано е по оспорване на А.А.Ч., ЕГН **********,***, против Решение на Комисия по допустимост на Медицински университет – Пловдив, относно конкурс за академична длъжност „Асистент“ по специалността „Дерматология и венерология“ към Катедра „Дерматология и венерология“ – МУ - Пловдив, обективирано в Протокол на комисията от 28.01.2020г., в частта, с която, А.А.Ч. е допусната до писмен и устен изпит по специалността по приложен конспект, след успешно преминат изпит за проверка нивото на владеене на английски език към ДЕСО, минимум В2, съобщено на жалбоподателката с писмо изх.№  Р – 338/05.02.2020г. на зам. Ректор по учебна дейност на Медицински университет – Пловдив.

          Твърденията на които се основава жалбата са, че оспореното  решение е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и в противоречие с целта на закона, поради което същото се явява незаконосъобразно и се иска неговата отмяна от съда. Подробни съображения се излагат в приложена по делото писмена защита. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

          Ответникът – Комисия по допустимост, относно конкурс за академична длъжност „Асистент“ по специалността „Дерматология и венерология“ към Катедра „Дерматология и венерология“ – Медецински университет - Пловдив, чрез своя процесуален представител адвокат Н.Д. е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в приложена по делото писмена защита.  Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на оспорването, събраните в настоящото производство доказателства поотделно и в съвкупност и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че със Заповед № Р - 145 от 23.01.2020г. на Ректора на Медицински университет – Пловдив, на основание чл.32,ал.1,т.1 от ЗВО, във вр. с чл.20,ал.3 от ПУДМУ-Пловдив и чл.12 от Регламента за заемане на академична длъжност „Асистент“ по :  „Дерматология и венерология“ към Катедра „Дерматология и венерология“ – МУ- Пловдив - двама за нуждите на преподаване на български и английски език; “Професионални заболявания и токсикология“ - един и двата на МФ;“Медицинска физика и биофизика“ - един на ФФ;“Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ към катедра „Социална медицина и обществено здраве“ – един за нуждите на преподаване на български език и английски език на ФОЗ, всички обявени на сайта на Медицински университет – Пловдив на 16.12.2019г. със срок 1 месец, е назначена Комисия в състав : Председател Проф.д-р А.Б.,дм.- Зам.ректор по УД и Членове :1. Проф.д-р А.У., дмн. – Декан МФ;2.Проф.д-р П.З., дбн. - Декан ФФ; 3.Проф.д-р.М.С.,д.м. - Декан ФОЗ;4.Проф.д-р. Х.Д.,дмн. – ръководител  катедра;5.Доц.д-р В.А.,дм.- ръководител катедра;6.Проф.д-р А.К.,дбн.- ръководител катедра;7.Проф.д-р М.Б.,дм.- ръководител катедра;8.Д.К.– отдел „Правно обслужване;9.В.В.- специалист „Човешки ресурси“.10.Юлия А. -  специалист „Човешки ресурси“, която да проведе заседание на  28.01.2020г. от 12, 00 часа в заседателната зала на Ректората и да разгледа документите на кандидатите, участващи в конкурса и да излезе с предложение за допустимост, отразено в протокол от работата на комисията.

 На 28.01.2020г. от 12, 00 часа в заседателната зала на Ректората, съгласно Заповед № Р - 145 от 23.01.2020г. на Ректора на Медицински университет Пловдив, се е състояло заседание на Комисията, която е извършила формална проверка за наличието на всички изискуеми документи по за заемане на академична длъжност „Асистент“ по специалността „Дерматология и венерология“ към Катедра „Дерматология и венерология“ – МУ -  Пловдив. Относно кандидатът А.А.Ч. е прието, че същата се допуска до писмен и устен изпит по специалността по приложен конспект, след успешно преминат изпит за проверка нивото на владеене на английски език към ДЕСО, минимум В2.

Решението на Комисията за допускане на съответния кандидат е обективирано в Протокол от 28.01.2020г. Решението за допускане на кандидата А.А.Ч. й е съобщено с писмо изх.№  Р – 338/05.02.2020г. на зам. Ректор по учебна дейност на Медицински университет – Пловдив, получено лично на 06.02.2020г.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Съгласно чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ “Всички актове на органите на висшето училище или на научната организация във връзка с придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по този закон могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” Решението на Комисията по допускане на участниците е първия акт с правно значение за участниците в конкурса за заемане на академична длъжност „Асистент“. Решението на Комисията по допускане до участие в конкурс пряко, директно рефлектира в правната сфера на допуснатия/недопуснатия до участие кандидат, като по този начин засяга негови права и законни интереси, тъй като прегражда правото му на по - нататъшно участие в конкурса. Следователно решението на Комисията по допускане за участие в конкурсното производство по своята същност е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Законът не е посочил подлежи ли на самостоятелно обжалване решението на Комисията, с което даден кандидат е допуснат/не е допуснат до участие, така, както изрично е сторил това в други закони, регламентиращи възникване на правоотношение чрез конкурс – чл. 93, ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 10в, ал. 4 от Закона за държавния служител, чл. 182, ал. 3 ЗМВР. Всички те изрично предвиждат само административно обжалване на решенията на комисиите за допускане до участие в конкурс. Този му подход, на непосочване подлежи ли акта на Комисията на оспорване, е идентичен с подхода, който е използвал в Закона за съдебната власт – чл. 181, ал. 1. В същото време чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ предвижда, че всички актове на органите на висшето училище във връзка със заемането на академичните длъжности могат да се обжалват пред съда. Вярно е, че Комисията не е орган на висшето училище по смисъла на чл. 20, чл.21, чл.22 и чл.23 от ЗРАСРБ, а в случая, е нарочно създаден такъв с определена компетентност единствено в процедурата по конкурс за заемане на академична длъжност. Но законодателят не е постановил изрично, че решенията на Комисията не подлежат на съдебен контрол. А ноторно известно е, че един административен акт, който засяга права и законни интереси на адресата, не подлежи на съдебен контрол само тогава, когато законодателят изрично е посочил това в закон. Фактът, че в чл. 30 и 31 ЗРАСРБ е създадена възможност министърът на образованието и науката да бъде сигнализиран или да се самосезира за допуснати нарушения при провеждането на конкурсната процедура и че той би могъл, ако прецени, да спре конкурса, не може да обоснове недопустимост на съдебното обжалване, при липса на изрична законова разпоредба в тази насока. Тъй като министърът не е горестоящ административен орган на висшето училище, то засегнатото от решението на Комисията по допускането лице може да подаде до него само сигнал, което означава, че то не разполага с правно средство за защита срещу отказа на министъра да упражни правомощията си – аргумент от чл. 124, ал. 2 АПК. Що се отнася до възможността допуснатия/недопуснатия до участие в конкурс кандидат да оспори решението на органа по чл. 23 ЗРАСРБ за избор, то това решение не го засяга, тъй като той по правило не е участвал в конкурса. То няма да му бъде и съобщено, за да може да упражни правото си на защита. Поради изложеното и доколкото законът не съдържа изрична забрана за обжалване на решенията на Комисията за допускане до конкурс и с оглед на конституционната норма на чл. 120, ал. 2 оспорването им по съдебен ред е допустимо. Именно в производството по проверка законосъобразността на решението на органа (комисията), с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, същият ще трябва да установи съществуването на фактическите основания, които са го мотивирали да постанови своя акт, а съдът да прецени законосъобразността на тези фактически и правни основания.

Наред с гореизложеното, следва в случая да се посочи, че Решението за допускане на кандидата А.А.Ч. до писмен и устен изпит по специалността по приложен конспект, й е съобщено с писмо изх.№  Р – 338/05.02.2020г. на зам. Ректор по учебна дейност на Медицински университет – Пловдив,получено лично на 06.02.2020г., а жалбата е подадена в Административен съд Пловдив на 14.02.2020г., тоест в законоустановения 14 дневен срок, съгласно чл.149, ал.1 от АПК.

Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима, срещу решението на Комисията, в частта, с която кандидатът А.А.Ч. е допусната до писмен и устен изпит по специалността по приложен конспект в конкурса за заемане на академична длъжност „Асистент“ по специалността „Дерматология и венерология“ към Катедра „Дерматология и венерология“ – МУ- Пловдив. 

 По основателността на жалбата:

 Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В раздел ІІ-ри от Закона за развитие на академичния състав на Република България, касаещ конкурсите за академична длъжност “Асистент” и “Главен асистент” е посочено с чл.19 от ЗРАСРБ, че кандидатите за участие в конкурса подават молба за до­пус­кане, а по-нататък в чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗРАСРБ изрично е уредено, че до участие в кон­курса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация, а всеки канди­дат се уведомява писмено за резултата от процедурата по допускане в срок 14 дни след определяне на журито, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. Законовата уредба създава убеждението, че  законодателят не е имал предвид в създадената процедура в раздел ІІ-ри по допускане на кандидатите за посочените  академични длъжности, съществуването на някакъв отделен и различен от научното жури орган/напр. Комисия/, която да осъ­щест­вява такъв предварителен формален контрол върху участието на пода­лите заявления в конкурса лица.В тази връзка и както се посочи вече по-горе разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗРАСРБ ясно обвързва допускането с определянето на научното жури, а визи­ра­ният 14-дневен срок очевидно е насочен към това жури, даващ му срок, след конституирането му, да се запознае с документите на отделните кандидати и извърши самостоятелна преценка за тяхната допустимост. Или законовата рам­ка не дава насока да се мисли, че преценката за допустимост за конкурсите по раздел ІІ-ри следва да се извършва от орган, различен от научното жури. В конкретната хипотеза тази преценка е извършена от Комисията, назначена със Заповед № Р – 145/23.01.2020г. на Ректора на Медицински университет – Пловдив. В разпоредбите на чл.17-23 от ЗРАСРБ, уреждащ условията и реда за заемане на длъжността „Асистент“ и „Главен асистент“, не се предвижда орган, който да извърши преценка на основанията по чл. 19 във вр. с чл.21, ал.1 от закона, различен от научното жури. С допускането на кандидата до писмен и устен изпит на практика Комисията е извършила преценка по чл.19, във вр. с чл.21, ал.1 и 2 от ЗРАСРБ и е „иззела“ компетентността на научното жури. ЗРАСРБ не предвижда създаване на орган, различен от научното жури, който да извършва преценка на показателите по  чл.19, чл.21 и чл.22 от закона. Поради това, ако в рамките на конкурса се извършва преценка за допускане на кандидатите до участие в него, от нарочно създадена за целта Комисия, то същата не следва да извършва оценка по показатели, които са в компетентността на научното жури. Дори и ППЗРАСРБ да въвежда преценка за допускане на кандидатите в процедурата от нарочна комисия, тя следва като помощен орган да извършва формална преценка, без да изземва компетентността на научното жури. Изложеното обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилата се конкурсна процедура, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт в оспорената част, по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Предвид посочените по-горе констатации, преценка за противоречието на административния акт с материалния закон и с целта на закона, не следва да бъде извършвана, тъй като тя не влияе на крайния извод за незаконосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт.

В изложения смисъл е Решение № 8795 от 13.07.2016 г. на Върховен административен съд, постановено по адм дело № 5076/2016г.,Седмо отделение.  

Предвид изложеното жалбата е основателна, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение на Комисия по допустимост на Медицински университет – Пловдив относно конкурс за академична длъжност „Асистент“ по специалността „Дерматология и венерология“ към Катедра „Дерматология и венерология“ – МУ - Пловдив, обективирано в Протокол на комисията от 28.01.2020г., в частта, с която, А.А.Ч. е допусната до писмен и устен изпит по специалността по приложен конспект, след успешно преминат изпит за проверка нивото на владеене на английски език към ДЕСО, минимум В2, съобщено на жалбоподателката с писмо изх.№  Р – 338/05.02.2020г. на зам. Ректор по учебна дейност на Медицински университет – Пловдив, а административната преписка изпратена за произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение.  При новото произнасяне следва да бъдат съобразени  мотивите на  съда относно компетентността на органа, провеждащ конкурса за „Асистент“ и извършващ преценка на показателите по чл. чл.19, чл.21 и чл.22 от ЗРАСРБ.

При посочения изход на спора, на основание чл.143,ал.1 от АПК, на оспорващия, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 610,00 лв., от които 10,00 лв. заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство и 600,00 лв. адвокатско възнаграждение.  

 

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

                            Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по оспорване на А.А.Ч., ЕГН **********,***, Решение на Комисия по допустимост на Медицински университет – Пловдив относно конкурс за академична длъжност „Асистент“ по специалността „Дерматология и венерология“ към Катедра „Дерматология и венерология“ – МУ - Пловдив, обективирано в Протокол на комисията от 28.01.2020г., в частта, с която, А.А.Ч. е допусната до писмен и устен изпит по специалността по приложен конспект, след успешно преминат изпит за проверка нивото на владеене на английски език към ДЕСО, минимум В2, съобщено на жалбоподателката с писмо изх.№  Р – 338/05.02.2020г. на зам. Ректор по учебна дейност на Медицински университет – Пловдив.

ИЗПРАЩА административната преписка на Ректора на Медицински университет – Пловдив за ново произнасяне в тази част в съответствие с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Медицински университет - Пловдив, да заплати на А.А.Ч., ЕГН **********,***, сумата в размер на 610, 00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: