№ 9790
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110123323 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
И. И. Д., с ЕГН: ********** и М. И. Д., с ЕГН: **********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат в качеството си на
наследници на лицето И.И. Д., с ЕГН: **********, починал на 18.02.2021 г. и
в лично качество – при условията на разделност всеки по ½ част, на ищеца
сумата от общо 16 092.68 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за
имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, адрес, от
които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 13 760.86 лева за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 2307.24 лева – обезщетение за забава
за периода от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г., 2/главница за услугата дялово
разпределение в размер на 20.10 лева за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. вкл, и 4.48 лева – обезщетение за забава за периода от
01.12.2019 г. до 21.10.2022 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 61321/2022 г. на СРС – 11.11.2022 г. до окончателното плащане на сумите
/като от всеки ответник се претендират 6880.43 лева главница за топлинна
енергия съответно 1153.62 лева обезщетение за забава и 10.05 лева главница
за дялово разпределение съответно 2.24 лева обезщетение за забава/.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
1
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово
разпределение. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова
задължение ответниците имали като наследници на първоначалния
собственик на процесния имот, а след това в лично качество като потребители
– доколкото предишният собственик е почнал в хода на процесния период.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на И.И.
Д., с ЕГН: **********, изпълнителен лист срещу И.И. Д., с ЕГН: **********,
справка за неплатени задължения от Иван Д., декларация по чл. 14 от ЗМДТ
от 27.05.1998 г. от Иван Д., удостоверение за идентичност на
административни адреси, списък на потребители, ползващи топлинна
енергия, акт за разпределение на отопляема кубатура в жилищна сграда,
договор между СЕС и ФДР от 14.10.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор
на ФДР, извлечение от сметки и съобщение към фактури, договор между
ищеца и ФДР, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г.
В хода на производството по делото от ищеца са представени
свидетелства за проверка на средство за техническо измерване – 3 броя и 2
броя протоколи за подмяна на топломери, както и договор № 3432/01.11.1996
г. за продажба на топлинна енергия между ищцовото дружество и лицето
И.И. Д..
С писмо от Столична община, дирекция „МДТ“ са представени
декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 06.06.2023 г. с приложени към нея
нотариален акт за признаване на право на собственост на недвижим имот на
основание давност и наследство № 119 от 11.11.2022 г., том ІХ, рег. № 13682,
нот.дело № 1408/2022 г. и схема на самостоятелен обект в сграда от
02.12.2022 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците И. И. Д. и М. И. Д..
От процесуалния представител на същите адв. Ц. И. в срока по чл. 131 от ГПК
е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по
основание и размер. В тази връзка на първо място се релевира възражение за
погасяване на част от сумите по давност, предвид датата на подаване на
заявлението по заповедното производство.
Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните
въз основа на ОУ на ищцовото дружество. Твърди се, че нямало данни
ответниците да са собственици на имота през процесния период. Оспорва се и
наследодателят им да е ползвал имота, но дори това да било така, то се
2
оспорва твърдението, че ответниците отговарят за задължения на починалия
си наследодател. Обръща се внимание, че доказателства в тази насока не
можело да бъдат декларациите по чл. 14 от ЗМДТ.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
частично отхвърлени.
С определение № 26575/28.07.2023 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството
„Термокомплект“ ООД. Същото е депозирало молба с приложени документи
за дялово разпределение – 2 броя изравнителни сметки, протокол за
неосигурен достъп, главни отчети и документи за връчване на изравнителни
сметки.
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
362887/18.12.2023 г. допълнителна СТЕ с вх. № 111250/04.04.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответниците, чрез адв. И. изразяват становище за цялостно предвид
възражението за липса на облигационна връзка евентуално частично
отхвърляне на исковете предвид възражението за давност и за недоказаност
на качеството потребител.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 664/08.01.2023 г.
по ч.гр.д. № 61321/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжниците.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
27.05.1998 г. от И.И. Д. се установява, че същият е декларирал собственост
върху имот с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, адрес. Вписан е и втори
собственик – И. И. Д.. Налице е изпълнителен лист по гр.д. № 64107/2017 г. на
СРС, видно от който И.И. Д. е бил осъждан за неплатени задължения за
топлинна енергия относно имота към ищцовото дружество по предходно
дело.
Съгласно удостоверение за идентичност на административни адреси
стари адреси: жилищна сграда на пет етажа – бл. 58, вх. 5, вх. 6, вх. 7 и вх. 8
3
от ЖСК „Звездица-5“ на ъгъла на ул. Васил Калчев са идентични с ж.к.
Дианабад, бл. 58, вх. А, Б, В, Г – по сега действащия административен план.
В списък на потребители, ползващи топлинна енергия за сградата е
вписан И.И. Д. като собственик на апартамент № 18.
От своя страна видно от удостоверение за наследници на И.И. Д., с ЕГН:
********** – същият е починал на 18.02.2021 г. – като е оставил за
наследници двете си деца – ответницата М. И. Д. /дъщеря/ и ответникът И. И.
Д. /син/.
След смъртта на баща си двамата ответници са се сдобили с нотариален
акт за признаване на право на собственост на недвижим имот на основание
давност и наследство № 119 от 11.11.2022 г., том ІХ, рег. № 13682, нот.дело
№ 1408/2022 г. – с който им е призната собствеността в равни квоти върху
имот – апартамент № 18 с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 58, вх. Г,ет. 4 –
като лицата са признати за собственици въз основа на давност и наследство.
Така видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 06.06.2023 г. процесният
имот с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, адрес е деклариран от И. И. Д. – като
негов собствен – като имотът е в съсобственост с ответницата М. И. Д.. В тази
връзка съгласно декларацията М. И. Д. и И. И. Д. притежават всеки по ½
идеална част от имота. Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда от
02.12. 2022 г. имотът с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, адрес е с площ от
198.59 кв.м.
От представено по делото съобщение към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: с адрес: гр.
София, ж.к. Дианабад, адрес е бащата на ответниците лицето И.И. Д.. Това е
така, доколкото на 01.11.1996 г. е бил сключен договор между последния и
ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия за процесния
апартамент.
От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния
период.
От договор между СЕС и ФДР от 14.10.2002 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 02.09.2002 г. се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
„Термокомплект“ ООД /в протокола от ОС на СЕС под № 12 е вписан Иван
Д./. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-64 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки като до имота е осигурен достъп за
4
действителен отчет са през първия отоплителен сезон – 2019 г. до 2020 г., но
не и през втория процесен такъв от 2020 г. до 2021 г. Предоставяна е и
услугата дялово разпределение.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която
се установява, че през първия отоплителен сезон – 2019 г./2020 г. до имота е
осигурен достъп за отчет – като са установени 5 броя радиатори без
индивидуални уреди и 2броя лири също без индивидуални уреди за отчет.
За периода 2020 т./2021 г. абонатът не е осигурил достъп. Налице е обаче
протокол за сервизно обслужване от 05.05.2021 г. съгласно който в имота са
монтирани 7 броя индивидуални разпределители на разходи за отопление
/ИРРО/ на седем радиатора, а впоследствие – на 30.07.2021 г. са монтирани
ИРРО и на двете тръбни лири.
Установява се също така от допълнителната СТЕ, че за част от
процесния период – от 13.06.2020 г. до 30.04.2021 г. – няма данни дали
топломерът в абонатната станция е бил изправен /доколкото годността му е
изтекла на 12.06.2020 г., а е подменен с нов чак на 15.10.2021 г./. Поради това
в.л. не потвърждава сумата от 5841.90 лева. При съобразяване на тази
стойност вещото лице посочва, че дължими за периода от 01.08.2019 г. до
12.06.2020 г. са суми за топлинна енергия на обща стойност от 6861.11 лева.
Изготвената експертиза /основна и допълнителна/ следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това
същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по
закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребена топлинна енергия.
На последно място, видно от приложено на л. 38 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
13 760.86 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 7560.96 лева /отразена към м.
07.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., възлизаща на 6199.90 лева /отразена към м. юли 2021 г./.
За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. НЕ Е представена
справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-
горе имот, за което е издадена заповед № 664/08.01.2023 г. по ч.гр.д. №
61321/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
5
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и
наследодателя на ответниците, а след неговата смърт между наследниците му
и дружеството доставчик на топлинна енергия е била налице облигационна
връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и
нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на
ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
6
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / удостоверение за наследници на И.И. Д., с ЕГН:
**********, изпълнителен лист срещу И.И. Д., с ЕГН: **********,
декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 27.05.1998 г. от Иван Д., удостоверение за
идентичност на административни адреси, списък на потребители, ползващи
топлинна енергия, договор № 3432/01.11.1996 г. за продажба на топлинна
енергия между ищцовото дружество и лицето И.И. Д., декларация по чл. 14 от
ЗМДТ от 06.06.2023 г. с приложени към нея нотариален акт за признаване на
право на собственост на недвижим имот на основание давност и наследство
№ 119 от 11.11.2022 г., том ІХ, рег. № 13682, нот.дело № 1408/2022 г. и схема
на самостоятелен обект в сграда от 02.12.2022 г. и копие от в-к. Монитор с
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че лицето И.И. Д.
е имало качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е било
собственик на процесния имот през част от процесния период – от 01.05.2019
г. до смъртта си на 18.02.2021 г. След този момент собственици на имота и
потребители на топлинна енергия стават ответниците – от 19.02.2021 г. до
30.04.2021 г.
В тази връзка между наследодателя на ответниците/а след смъртта му
ответниците и „Топлофикация София“ АД е било налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството
и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че наследодателят
им съответно ответниците след смъртта му не са в облигационни отношения с
дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се
установи, че Иван Д., а след това децата му са собственици на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени
във вещноправния статут на имота.
Тук следва да се отбележи, че по делото категорично се установи, че
Иван Д. е бил собственик на имота – като дори е имал сключен през 1996 г.
договор с ищеца за доставка на топлинна енергия. Поради това и след
смъртта му неговите две деца – ответниците по делото следва да отговарят за
задълженията за топлинна енергия за имота съобразно участието си в
наследството – съответно за по ½ част от същите.
След смъртта на баща си ответниците сами са се сдобили с нотариален
акт за собственост върху имота – като същият действително е издаден след
края на процесния период. В нотариалния акт обаче е признато правото на
собственост на ответниците върху имота на основание наследство и давност,
поради което и възражението на ответната страна, че нотариалният акт е
издаден след процесния период, поради което и бил неотносим, няма как да
бъде споделено – доколкото издаването на НА на основание давност
предполага поне 10 години владение на имота /предвид данните по делото/.
7
Предвид горното и доколкото двамата ответници са деца на
първоначалния собственик, а и самият ответник И. Д. е подал декларация по
чл. 14 от ЗМДТ в този смисъл, то всеки от двамата ответници като
съсобственик на имота следва да отговаря за по ½ част от процесните суми.
Извън наличието на облигационна връзка между наследодателя на
ответниците/ответниците и ищеца по делото и наследственото
правоприемство, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответниците не са
въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция, с
изключение възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС
постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 61321/2022 г. по описа на СРС е подадено на 11.11.2022 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число
на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. – досежно вземането за главница. Няма как
да се приеме давност до по-късен момент, доколкото – съдът съобразява и
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците
/чл. 3/, съгласно който от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давностни срокове не
такат.
Поради това погасени по давност са главници на обща стойност 1057.85
лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. /изчислени от съда
съобразно чл. 162 от ГПК – въз основа на заключението на вещото лице/. Така
8
спрямо ответника тази сума възлиза на 528.92 лева, а спрямо ответницата на
528.93 лева.
От оставащата сума обаче освен погасените по давност вземания следва
да се приспадне и сумата от 5841.90 лева – за периода от 13.06.2020 г. до
30.04.2021 г. съгласно СТЕ, предвид недоказаната годност на топломера в
абонатната станция – или по 2920.95 лева за всеки ответник. В тази връзка и
искът за главница е основателен до сумата от 6861.11 лева за периода от
01.08.2019 г. до 12.06.2020 г. или за ответника до 3430.56 лева, а за
ответницата до 3430.55 лева като за сумата от 3449.87 лева/ съответно
3449.88 лева следва да бъде отхвърлен /2920.95 лева + 528.92 /93 лева /.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г. в размер на 2307.24 лева погасени по
давност и недължими поради нормативното нарушение /липса на данни за
техническа годност на СТИ в абонатната станция/ са обезщетения за забава
на обща стойност 865.44 лева, върху съответните главници или по 432.72
лева за всеки ответник. Остават като дължими лихви в размер на общо
1441.80 лева върху съответните главници или по 720.90 лева от всеки
ответник.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.10.2019 г., поради което и не се
явява погасено по давност.
Искът за обезщетение за забава следва да се отхвърли изцяло предвид
липсата на доказателства за поставяне на ответната страна в забава по това
задължение.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
9
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 61321/2022 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на по 185.92 лева от всеки ответник – като 25 лева от тази сума е за
юрисконсултско възнаграждение, а оставащото за държавна такса. С оглед
изхода на делото от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от по
96.16 лева от ответника съответно 96.15 лева от ответницата.
Всеки от длъжниците претендира разноски от по 300 лева – за
адвокатско възнаграждение, които са действително извършени, видно от
ДПЗС. Предвид изхода на делото съобразно отхвърлената част от исковете на
всеки длъжник се дължи сумата от 144.85 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 23323/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 921.85 лева, от които 321.85 лева за държавна такса, 500 лева –
възнаграждение за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представените по делото платежни документи претендирани
разноски са действително извършени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния
размер от 100 лева. В тази връзка предвид изхода на делото всеки ответник
дължи по 238.38 лева.
Ответната страна претендира разноски от 300 лева – за адвокат,
действително извършени съгласно ДПЗС за всеки ответник. Поради това на
на всеки ответник съобразно изхода на делото се дължи сумата от 144.85
лева.
Възражението за прекомерност, направено от ищеца, няма как да бъде
споделено, доколкото предвид цената на исковете претенция /над 8000 лева за
всеки ответник/ от 300 лева разноски за адвокат съдът не намира за
прекомерна.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. И. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Нови Искър, общ. Столична, адрес, в качеството си на наследник на
лицето И.И. Д., с ЕГН: **********, починал на 18.02.2021 г., ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от общо
3430.56 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в
гр. София, общ. Изгрев, адрес, за периода от 01.08.2019 г. до 12.06.2020 г. и
10
сумата от 720.90 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до
21.10.2022 г. върху съответните главници; 2/ сумата от 10.05 лева – главница
за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл,,
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 61321/2022 г. на СРС –
11.11.2022 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
61321/2022 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 3449.87 лева – главница, представляваща разликата
до пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
София, общ. Изгрев, адрес, за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г.. вкл, и
за 13.06.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл. и за сумата от 432.72 лева – обезщетение
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г. върху съответните
главници, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част с
оглед погасяването им давност /в периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г..
вкл,/ и с оглед недоказаност по делото / в периода от 13.06.2020 г. до
30.04.2021 г. /; 2/за сумата от 2.24 лева – обезщетение за забава за периода от
01.12.2019 г. до 21.10.2022 г. поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. И. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. Свобода адрес, в качеството си на наследник на лицето
И.И. Д., с ЕГН: **********, починал на 18.02.2021 г., ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от общо
3430.55 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в
гр. София, общ. Изгрев, адрес, за периода от 01.08.2019 г. до 12.06.2020 г. и
сумата от 720.90 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до
21.10.2022 г. върху съответните главници; 2/ сумата от 10.05 лева – главница
за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл,,
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 61321/2022 г. на СРС –
11.11.2022 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
61321/2022 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 3449.88 лева – главница, представляваща разликата
до пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
София, общ. Изгрев, адрес, за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г.. вкл, и
за 13.06.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл. и за сумата от 432.72 лева – обезщетение
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г. върху съответните
главници, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част с
оглед погасяването им давност /в периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г.
вкл,/ и с оглед недоказаност по делото / в периода от 13.06.2020 г. до
30.04.2021 г. /; 2/за сумата от 2.24 лева – обезщетение за забава за периода от
11
01.12.2019 г. до 21.10.2022 г. поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА И. И. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Нови Искър, общ.
Столична, адрес ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 96.16 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 61321/2022 г. на СРС
и сумата от общо 238.38 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 23323/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА М. И. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
Свобода адрес ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 96.15 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 61321/2022 г. на СРС
и сумата от общо 238.38 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 23323/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на И. И. Д., с ЕГН: **********
и адрес: гр. Нови Искър, общ. Столична, адрес, сумата от общо 144.85 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 61321/2022 г. на СРС
и сумата от общо 144.85 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 23323/2023 г. на СРС – за осъществена безплатна
правна помощ и съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М. И. Д., с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, ж.к. Свобода адрес, сумата от общо 144.85 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 61321/2022 г. на СРС
и сумата от общо 144.85 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 23323/2023 г. на СРС – за осъществена безплатна
правна помощ и съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Термокомплект“ ООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 61321 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13