РЕШЕНИЕ
№ 1207
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101008 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *., в която се излагат твърдения, че на
25.05.2020г. е сключил с ответника договор за наем, по силата на който му предоставил за
временно ползване собствения си недвижим имот, намиращ се в *. Изтъква се, че договорът
е сключен за срок от 12 месеца, при месечна наемна цена от 280 лв., платима от 1-во до 10-
то число на текущия месец, като страните постигнали съгласие предсрочното му
прекратяване да става с едномесечно писмено предизвестие. Изтъква се, че при сключване
на договора ответникът заплатил депозит от 280 лв., за да гарантира изпълнението на
задълженията си като поел задължение при прекратяването му без предизвестие да заплати
обезщетение в същия размер. Твърди се, че наемателят поел задължения да заплаща
разходите и малките повреди свързани с ползването на имота както и да го върне на
наемодателя в състоянието, в което е бил нает. Ищецът твърди, че при сключване на
договора е предал апартамента на ответника, който без да отправя предизвестие
едностранно го е освободил през месец февруари 2021г. Изтъква се, че след освобождаване
на имота ответникът не е изпълнили задълженията си за заплащане на наемната цена за
месец февруари 2021г. в размер на 280 лв. и на разходите свързани с ползването му за
консумирана вода от 18.05.2020г. до 11.02.2021г. в размер на 207,48 лв. и за консумирана
електроенергия за месеците януари и февруари 2021г. в размер на 490,24 лв. Ищецът
твърди, че поради неизпълнението на задълженията на ответника, внесеният от него депозит
не следва да бъде връщан както и че последният дължи обезщетение за неотправено
предизвестие в размер на 280 лв. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да
1
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от 280 лв. за наем за
месец февруари 2021г., от 280 лв. за обезщетение при предсрочно прекратяване на договора
и от 697,72 лв. за разходи за вода и електроенергия, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител, в който оспорва исковите претенции. Навежда доводи,
че липсват предпоставки за задържане на заплатения от наемателя депозит, с който следва
да се прихванат задълженията му към ищеца. С оглед гореизложеното, отправят искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 232, ал. 2, от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 25.05.2020г. между страните е сключен договор за наем, съгласно който ищецът
предоставил на ответника за срок от 12 месеца ползването на собствения си недвижим имот,
намиращ се в г*. Наемателят се задължил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена
от 280 лв. в срок от 1-во до 10-то число на текущия месец както и консумативните разходи
за ползване на жилището. За да гарантира изпълнението на задълженията си ответникът
предал на ищеца сумата от 280 лв., която следвало да се върне след прекратяване на
договора и уреждане на сметките по него. Страните постигнали съгласие прекратяването на
договора да стане по взаимно съгласие или с едномесечно писмено предизвестие както и
възможност депозитът да не се връща в случай, че наемателят напусне имота преди изтичане
на 6 месеца от възникване на правоотношението или при едностранното му прекратяване от
наемодателя без предизвестие при забава в плащането на наемната цена от над 10 дни. След
сключване на договора имотът е предаден на наемателя като същият е ползван до началото
на месец февруари 2021г., когато той без да уведоми наемодателя го напуснал. Ищецът
установил, че ответникът не е заплатил задълженията за ползваните за имота услуги за
доставка на електроенергия по фактури издадени за периода от 20.01.2021г. до 09.03.2021г.
в общ размер на 490,24 лв. както и тези за доставка на вода по фактури издадени за периода
от 30.06.2020г. до 26.02.2021г. в общ размер на 207,48 лв., като на 18.03.2021г. ги погасил.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Установено е съществуването на валидно наемно правоотношение между страните по
делото във връзка с договора за наем от 25.05.2020г. както и че ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на ответника ползването на процесния имот.
Облигационните отношения са съществували до подаването на исковата молба, с която
наемодателят е упражнил правото си по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, претендирайки последиците от
2
развалянето на договора. С оглед на това, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, за срока на
действие на правоотношението за ищеца е възникнало правото да иска изпълнение на
задълженията на ответника свързани със заплащането на наемната цена и на разходите за
ползване на наетия обект. По делото липсват доказателства за заплащане на наема от 280 лв.
за месец февруари 2021г., а задълженията за консумативните разходи в общ размер на
697,72 лв. са погасени от наемодателя, а не от наемателя, поради което същите са дължими
от него. Възражението за прихващане на посочените вземания с депозита от 280 лв. е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Страните са уговорили, че депозитът освен
гаранционна, ще има и обезщетителна функция по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД в случай
на разваляне на договора от наемодателя при забава на наемателя да заплати наемната цена.
Това е дало право на ищеца да задържи депозита, поради което за ответника липсва
ликвидно вземане, с което да извърши прихващане на насрещните си задължения. С оглед
на това претенциите за заплащане на горепосочените вземания за наемна цена и за
консумативни разходи са основателни и следва да бъдат уважени. Страните не са уговаряли
възможност за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника да
отправи едномесечно писмено предизвестие при прекратяване на договора, поради което
претенцията на ищеца за заплащането му в размер на 280 лв. е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. В разглеждания случай правоотношението не е прекратено от ответника
по този ред, а от ищеца чрез развалянето му и той е обезщетен за вредите от неизпълнението
с предоставения му депозит.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на особен представител от 663,13 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда * с ЕГН: ********** о*, да заплати на*. с ЕГН: ********** от *, сумите от 280 лв.
/двеста и осемдесет лева/ - наемна цена за месец февруари 2021г. и 697,72 лв. /шестстотин
деветдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ - разходи за ползвани услуги за
доставка на електроенергия по фактури издадени за периода от 20.01.2021г. до 09.03.2021г.
и за доставка на вода по фактури издадени за периода от 30.06.2020г. до 26.02.2021г.,
представляващи задължения по Договор за наем на недвижим имот от 25.05.2020г., както и
сумата от 663,13 лв. /шестстотин шестдесет и три лева и тринадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от*с ЕГН: ********** *, срещу *с ЕГН:
********** *, иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, относно заплащане на сумата от 280 лв. /двеста и
3
осемдесет лева/, представляваща обезщетение за неотправено предизвестие при
прекратяване на Договор за наем на недвижим имот от 25.05.2020г.
Отхвърля като неоснователно възражение за прихващане предявено от *с ЕГН: **********
*, срещу *с ЕГН: ********** *, относно сумата от 280 лв., представляваща платен депозит
по Договор за наем на недвижим имот от 25.05.2020г.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4