№ 2318
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110202561 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Д. П., чрез адв. Б., Наказателно
постановление № 22-4332-025853 от 13.12.2022 г. на Г.Б. – началник група в
отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на Д. Д. П., с ЕГН **********, на
осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 , пр. 1 от ЗДВП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Сочи се, че жалбоподателят не е бил уведомен за служебната
дерегистрация на управлявания от него автомобил, поради което се изразява
становище, че от субективна страна не е изпълнен съставът на
административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран.
Излагат се доводи за некомпетентност на актосъставителя.
В последното проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично. Представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата и изразява
становище, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Посочва, че жалбоподателят не знаел, че собственикът на автомобила не е
заплатил застраховка и че превозното средство е с прекратена регистрация,
поради което не следва да бъде санкциониран. Позовава се на задължителна
съдебна практика. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът, от фактическа страна, намира за установено следното:
На 05.10.2022 г., служители на отдел „Пътна полиция“ към СДВР, сред
които и свидетелят Т. П., при извършване на контрол по ЗДвП, спрели за
проверка в гр. София, на ул. „Слатинска“ 65, лек автомобил „мерцедес цпк
220", с рег. номер ХХХХХ, управляван от жалбоподателя Д. Д. П., с ЕГН
1
**********, негова собственост, с посока на движение от ул. „Иван Щерев“
към ул. „Гео Милев“. Служителите извършили проверка в информационната
система на КАТ. При направената справка се установило, че моторното
превозно средство е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. Заради това нарушение на водача на място, от свидетеля Т. П. бил
съставен АУАН № 773952/05.10.2022 г., а въз основа на съставения АУАН
било издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-025853 от
13.12.2022 г. на Г.Б. – началник група в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с
което на Д. Д. П., с ЕГН **********, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 ,
пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят, който е
управлявал автомобила на процесната дата, да е имал знание за прекратената
регистрация на автомобила. Макар изрично въззиваеемата страна да е
посочила в съпроводителното писмо, че жалбата е окомплектована с цялата
преписка, в същата не са налични доказателства за уведомяване на
жалбоподателя за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е бил
с прекратена регистрация.
Съдът установи посочената фактическа обстановка на база на писмените
доказателствени средства, сред които справки от СДВР, справка картон на
водача, останалите документи от административнонаказателната преписка,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, гласните доказателствени средства –
показания на свидетеля Т. П.. Макар свидетелят да посочва, че не си спомня
конкретни детайли във връзка с извършената проверка, същият потвърждава
подписът си на актосъставител и обстоятелството, че е съставил процесния
АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни и не
съдържащи вътрешни противоречия и такива с останалата доказателствена
съвкупност. Съдът кредитира и писмените доказателства като
кореспондиращи по между си и потвърдени от показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.Същите са
съставени от компетентни лица. Компетентността на актосъставителя
произтича от приложената по делотоо в заверен препис Заповед № 513з-
4529/31.05.2022 г. на Директора на СДВР (л. 10 по делото), в която сред
определените служители на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП, да
съставят фишове и АУАН по ЗДвП, под номер 37, е посочен актосъставителят
Т. К. П., поради което съдът намира изложените в жалбата възражения за
неговата некомпетентност за неоснователни. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в рамките на неговата
компетентност. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението,
съобразно с неговото описание. Правилно е приложена санкционната норма.
В конкретния случай липсват и данни за датата на служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила в самото наказателно
постановление, както и за момента нейното възстановяване, поради което е
налице съществено процесуално нарушение, което затруднява възможността
за защита на санкционираното лице и се явява основание за отмяна на
2
наказателното постановление. Дори съдът да събере доказателства в тази
насока, липсата на посочването на описание на тези обстоятелства на
нарушението в наказателното постановление не би могла да бъде санирана по
този начин, тъй като е препятствала санкционирания субект да разбере в
какво е обвинен, за да може пълноценно да упражни защитата си.
За пълнота на изложението съдът посочва и следното:
При преценка на установените факти и съобразно дадената от
административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението,
съдът счита, че с процесното деяние жалбоподателят не е осъществил състав
на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Тази разпоредба предвижда, че по пътищата за обществено ползване се
допуска движение на пътни превозни средства, които са надлежно
регистрирани. На санкциониране по административен ред подлежи водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред
Законът предвижда, в чл. 143, ал. 10 ЗДвП, че регистрацията на
моторно превозно средство се прекратява служебно от органите на МВР,
след получено уведомление от Информационния център на Гаранционния
фонд за несключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В тази хипотеза законът и чл. 18б, ал. от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г., въвеждат задължение за органа по регистрация на МПС да
уведоми неговия собственик за прекратяване на регистрацията, за да може
той да съобрази поведението си с това обстоятелство и да не предприема
управление на това МПС. В случая това задължение не е било изпълнено и
собственикът на автомобила не е имал обективна представа към момента на
управление на процесния автомобил, че същият е със служебно прекратена
регистрация.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство
е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието
на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната
отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на
3
фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това
незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно
средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което
липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото
обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично
достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената
регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в
който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е със защитена информация. Ако собственикът на
автомобила не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията,
не би могъл да съобщи този факт и на лицето, на което е предоставил
автомобила.
В случая не се доказва жалбоподателят да е бил уведомен от органите
на МВР за служебно прекратената регистрация на превозното средство. Не се
установява и по друг начин жалбоподателят да е узнал за прекратяването на
регистрацията на автомобила. Доказателствената тежест принадлеби на
административнонаказващия орган.
Изложеното изключва субективната страна на нарушението и същото се
явява несъставомерно. Това е така, тъй като от субективна страна
жалбоподателят не е имал знание за фактическите обстоятелства, включени в
състава на нарушението, съответно не е доказана вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно следва да бъде отменено поради
констатираното неправилно приложение на материалния процесуалния закон.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика, а именно
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС на ВКС и ВАС,
според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя, на основание чл. 63
д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер на сумата от 500 лв., чието заплащане се установява от представения
по делото Договор за правна помощ.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-025853 от 13.12.2022 г. на
Г.Б. – началник група в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на Д. Д. П., с
ЕГН **********, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 , пр. 1 от ЗДВП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като незаконосъобразно.
4
ОСЪЖДА СДВР да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на Д. Д. П., с
ЕГН **********, сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните, че е изготвено, пред Административен съд София
град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5