РЕШЕНИЕ
№ 2237
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330109963 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът „ Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София ул. „Московска“ № 19, претендира да се установи против ответника
П. З. С., ЕГН **********, от *********************, вземане на дружеството, за което то
разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, между страните имало договор за банков кредит за
текущо потребление от дата 16.04.2019г., по силата на който кредиторът – банка отпуснал
на ответника в заем сума от 10713 лева. Целта на заема била С. да рефинансира два
предходни заема между същите страни. Кредитът бил изцяло усвоен по разплащателната
сметка на ответника. Договорено било заемната сума да бъде върната на 120 равни месечни
вноски, всяка от които по 159.64 лева, тоест при възнаградителна лихва от общо 9156.80
лева, при променлив лихвен процент с начална стойност от 12.95 % към датата на
сключването , и годишен процент на разходите от 13.75 % . С допълнително споразумение
от дата 04. 06.2019г. кредитът бил преструктуриран, като бил приет нов погасителен план и
била променена падежната дата.
Длъжникът платил част от вземанията на банката , след което изпаднал в забава.
Останали неплатени следните суми: 11170. 77 лева от главницата, 382.63 лева
възнаградителна лихва за период от 28.06.2020г. до 03.11.2020г. ( по – малко от пет месеца ),
0.71 лева лихва за забава до датата на изискуемост на вземането от 28.06.2020 до
1
03.11.2020г. , 3.10 лева обезщетение за забава след датата на изискуемостта от 04.11.2020г.
до 04.11.2020г. , и 120 лева такси при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от дата 05.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането. За тези суми,
ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по
частното гражданско дело № 14675 по описа на ПРС за 2020г.
Длъжникът възразил в срока по чл. 414А от ГПК, че е изпълнил една част от общото си
задължение ( 1300 лева) , а остатъка не дължал , тъй като на дата 18.03.2021г между него и
банката било подписано друго допълнително споразумение.
Затова банката иска от съда да се установи вземането със сила на пресъдено нещо по реда
на чл. 422 от ГПК и да й се присъдят направените по делото разноски.
Ответника не е подал отговор на исковата молба, не се явява или представлява в откритите
съдебни заседания.
Водят се искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 , 86, 240 от Закона
за задълженията и договорите, чл. 240 от същия закон и чл. 9 и следващите от Закона за
потребителския кредит. Исковете са допустими, при идентичност на вземането, описано в
заповедта за незабавно изпълнение , и това, предмет на исковата молба. Спазени са и
сроковете по чл. 422 и 414 от ГПК. Подаденото по реда на чл. 414А от ГПК възражение с
довод за частично плащане не води до недопустимост на иска, когато заповедта е издадена
по реда на чл. 417 от ГПК, а длъжникът е платил след издаването й , в хода на нарочно
изпълнително дело. В тази хипотеза не отпада интереса на кредитора от исканото
установяване в пълен размер , доколкото вземането следва да бъде проверено дали
съществува към датата на издаването на заповедта, защото последната идентифицира
спорното право.
По същество , съдът съобрази следното :
Копие от договора за потребителски кредит и първото допълнително споразумение към
него са представени по делото и длъжникът не ги е оспорил. Установява се от същите , че
банката отпуска на С. кредит за текущо потребление в размер от 10713 лева , усвоен от
длъжника и използван от него за погасяване на други вземания на същия кредитор. Съдът
приема за доказано сключването на договора , включително изпълнението по него от страна
на банката.
Тъй като договорът за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените там правила за
потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му ,
приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ , изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.
Договорът е писмен, съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
2
проценти; има посочване на методиката ( чл. 7 ) за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а ,както и посочване на годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя.Има погасителен план който съдържа информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В договора обаче отсъства посочване или каквато и да било информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Тъй
като в договора е предвидена възможност на банката да променя едностранно приложимия
лихвен процент, включително в тежест на потребителя, неизпълнението на това законово
изискване релевира недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 от Закона
за потребителския кредит.
На следващо място, клаузата на чл. 7 от специалните условия на договора, която определя
размера на кредиторовото възнаграждение, предвижда участието на променлива величина
при формирането на това възнаграждение – „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинствата, със срок над един ден до 2 години „. Промяната вв тази
величина може да доведе до увеличение на абсолютния размер на кредиторовото
възнаграждение; намаление на този размер обаче е изключено , тъй като не се допуска
отрицателен „среден лихвен процент по салда…..“, независимо от официалната му стойност.
Тоест, клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 13 от Закона за защита на
потребителите, тъй като дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, а каза
се, не е предвидено право на потребителя в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. По същия неразбираем начин и с приложение на същата
променлива величина се определя и размера на кредиторовото възнаграждение съобразно
чл. 2 от допълнителното споразумение между страните. Неравноправните клаузи са
нищожни ( чл. 146 от ЗЗП ) и съдът не може да зачете последиците им, като се има предвид,
че неравнопоставеността на страните личи от самото съдържание на тези клауза ( срв. и
Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г.,
ОСГКТК).
Или, С. следва да върне само чистата стойност на кредита. Коя е чистата стойност на този
кредит?
Установява се от клаузата на буква Б от допълнителното споразумение, че към датата на
сключването му, 04.06.2020г , остават за плащане от главницата 10297.47 лева. Със самото
споразумение обаче , страните са се съгласили да включат към „остатъка от дълга „ и
изискуемите ( с настъпил към тази дата падеж) възнаградителни лихви. Кумулирането на
просрочено кредиторово възнаграждение към главницата ( получената заемна сума) не
съставлява анатоцизъм, но заобикаля закона, в частност императивната норма на чл. 23 от
3
Закона за потребителския кредит. Тази повелителна норма предвижда, че при
недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита. Понятието „чиста стойност“ не е дефинирано в закона;
практиката на съдилищата приема последователно, че това е само главницата по кредита.
Това е така , тъй като такова преструктуриране променя чистата стойност на кредита и
води до това, че при недействителност на договора за потребителски кредит , потребителят
ще върне не само полученото , но и част от дължимите падежирали лихви. Затова клаузата
на буква Б от допълнителното споразумение от дата 04.06.2020г е нищожна поради
заобикаляне на закона, действието й не може да бъде зачетено и съдът следва да приеме , че
неплатената чиста стойност на този кредит е 10297.47 лева , до който размер е основателен
иска за реално изпълнение на задължението за връщане на главницата. В останалите си
части, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Платените в хода на образувано изпълнително дело суми ( 1300 лева) не рефлектират
върху размера на уважената част, тъй като вземането се установява във вид и размер
съобразно издадената заповед за незабавно изпълнение.
Разноските се присъждат в тежест на ответника пропорционално на уважената част от
исковете; ответника не е направил собствени разноски по делото. Общия размер на
ищцовите разходи е 807.08 лева , дължат се съответно на уважената част 711.72 лева. (
807.08/11677.21*10297.47 лева , колкото са признати да съществуват).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на П. З. С., ЕГН **********, от ***************,
че в отношенията между страните, дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София ул. „Московска“ № 19, плащане на следните
суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 201934 по частното
гражданско дело № 14675 по описа на ПРС за 2020г.: 10297.47 лева – главница , ведно със
законната лихва върхутази сума от датата 05.11.2020г до окончателното изплащане на
вземането , за които суми е издадена заповед за плащане № 261934 по ч. гр. дело № 14675 по
описа на ПРС за 2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над този размер до пълния такъв от
11170. 77 лева , както и в частите , представляващи 382.63 лева възнаградителна лихва за
период от 28.06.2020г. до 03.11.2020г., 0.71 лева лихва за забава до датата на изискуемост на
вземането от 28.06.2020 до 03.11.2020г., 3.10 лева обезщетение за забава след датата на
изискуемостта от 04.11.2020г. до 04.11.2020г., и 120 лева такси при изискуем кредит, като
неоснователни или недоказани по размер.
Осъжда П. ЗДР. СТ., ЕГН **********, от ***************, да заплати на „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Московска“ № 19,
сумата от 711.72 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
4
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5