№ 37890
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20221110122019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба по чл. 248 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба, вх. №
245834/29.07.2024 г., подадена от С. Ж., с която се иска изменение на Решение №
13776/13.06.2024 г. по гр.д. ********* г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно
разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който са
изложени доводи за недопустимост и неоснователност на молбата.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 24 състав, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като от изложените съображения съдът
не намира основание да ревизира изложените съображения по отношение на това кому
следва да се възложи отговорността за разноски, съответно размерът им.
Доводите, че молителят е признал иска с отговора на исковата молба са неоснователни,
доколкото е налице оспорване на допустимостта на предявения иск, т.е. не е налице
изявление, че претендираното от насрещната страна спорно право съществува. Признанието
на иска представлява едностранно волеизявление насочено към съда, с което ответникът
заявява, че се отказва от защитата си срещу иска, тъй като твърденията на ищеца отговарят
на действителното положение. При валидно направено признание ищецът може да поиска от
съда да постави решение по реда на чл. 237 ГПК. В настоящия случай съдът е провел
съдебно дирене, събрал е относимите, допустимите и необходимите доказателства,
установяващи твърдените от страните факти, въз основа на които по вътрешно убеждение е
достигнал до собствени фактически изводи, които е подвел под съответната правна
квалификация, т.е. не е налице решение по реда на чл. 237 ГПК. Допълнителна предпоставка
за освобождаване на ответника от отговорността за разноски е същия да не е дал повод за
завеждане на делото, което в процесния случай не се установява, арг. чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед горното съдът не намира основание да измени постановеното решение в частта
за разноските.
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, вх. № 210872/26.06.2024 г.,
подадена от подадена от С. Ж., с която се иска изменение на Решение № 13776/13.06.2024 г.
по гр.д. ********* г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2