№ 17871
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110104040 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 305,00 лева, представляваща регресно вземане,
възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди по лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СВ 4... КЕ, застрахован при
ищеца по договор за застраховка „Каско Стандарт“, причинени в резултат ПТП на
29.07.2024 г. в гр. София, реализирано чрез преминаване на автомобила през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на ул. „Самара“ с посока ул.
„А. Танев“, на завой, в близост до магазин „Билла“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.01.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ твърди, че на 29.07.2024г. в гр.
София, при движение по ул. „Самара“ към ул. „проф. А. Танев“, на завой в близост до
магазин „Била“, лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с per. № СВ 4... КЕ,
управляван от Р. И., е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което са причинени вреди по предна лява гума на
автомобила. Поддържа, че за лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с per.
№ СВ 4... КЕ е сключена застраховка „Каско Стандарт“. По образуваната в ищцовото
дружество щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 305,00 лева,
което е изплатено на застрахованото лице на 13.08.2024 г. Излага аргументи, че пътят,
по който се е движил автомобила е част от общинската пътна мрежа, за поддържането
на която отговаря Столична община, поради което след заплащането на
застрахователно обезщетение ищцовото дружество е поканило ответника да му
1
възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което той отказал. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва посочения в исковата молба
механизъм на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между него и щетите
по л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СВ 4... КЕ. Прави възражение за
съпричиняване като поддържа, че с поведението си водачът на лекия автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движил с несъобразена с
пътните условия скорост. Поради това моли за отхвърляне на иска, евентуално за
намаляване на застрахователното обезщетение. Претендира
разноски.
По иска по чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди.
Безспорни между страните по делото са следните обстоятелства: наличие на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ по
отношение на увреденото МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СВ 4... КЕ
към момента на настъпване на застрахователното събитие, че за поддръжката и
ремонта на процесния пътен участък отговорност носи ответникът; както и че ищецът
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в посочения размер от
305,00 лева.
На следващо място въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се изяснява от свидетелските показания на св. Р. И. И. водач на
увредения автомобил, които съдът при преценката си по реда на чл. 175 ГПК
кредитира като последователни, логични, резултат от преки възприятия. При
проведения разпит в откритото съдебно заседание на 30.09.2025г. свидетелят сочи, че
на посочената дата е участвал в ПТП в гр. София, жк. „Младост 4“, на ул. „Самара“, в
близост до магазин „Билла“ с автомобил – марка „Фолксваген“, модел „Голф“.
Свидетелства, че попаднал в дупка, вследствие на което увредил предна лява гума на
автомобила. Твърди, че дупката била с размери около 40х40 см. и се намирала по
средата на пътното платно. Посочва, че с оглед размерите и местоположението на
дупката или се преминава в нея или се влиза в насрещното движение. Свидетелят
допълва, че препятствието не било обезопасено, нито сигнализирано. Съдът не
споделя становището на ответника за заинтересованост на свидетеля от изхода на
спора, тъй като видно от представените писмени доказателства – полица по
имуществена застраховка „Каско Стандарт“, заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 29.07.2024г. и платежно нареждане от 13.08.2024г.,
процесната застрахователна претенция е била удовлетворена не в полза на св. И., а в
2
полза на собственика на увредения автомобил. В допълнение към това показанията на
свидетеля намират подкрепа в приетите по делото документи по щетата, както и в
изслушаното и неоспорено експертно заключение по САТЕ.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС с отразена схема на уврежданията по
автомобила, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява
причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.
Съобразно изслушаното по делото заключение на съдебната автотехническа
експертиза, процесното ПТП е настъпило на 29.07.2024г. при движение на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СВ 4... КЕ в гр. София, по ул.
„Самара“, в района на магазин „Билла“, при извършване на маневра завой наляво при
което МПС – то преминава през дупка на платното за движение, вследствие на което
се уврежда предна лява гума.
Неоснователни са доводите на ответника за вина/съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на лекият автомобил. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. По настоящото дело не се установява и
твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на
увредения автомобил застрахован при ищцовото дружество, тъй като не се доказва
управляваният от него автомобил да се е движил с превишена или несъобразена с
пътните условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи своевременно
дупката върху пътното платно или да спре. Действително правилото на чл. 20, ал.2
ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта си на движение, наред с
други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1,
т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За
да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа
пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява
във възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл
липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за
водача на автомобила в конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите
от негова страна. Да се приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника
да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се уважат
противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № СВ 4... КЕ, е наличието на несигнализирана и необезопасена
неравност на пътното платно.
На следващо място по делото се установява, че процесният пътен участък,
представлява част от уличната мрежа на гр. София съгласно чл. 77 ЗУТ – публична
общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което задължен да
осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът
Столична община. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване
3
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които
се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала
опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя
пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно
или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е
имало, а в тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното
съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизмът на ПТП за
безспорно установени по делото.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по
допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на
останалия доказателствен материал по делото.
Според заключението на вещото лице при анализ на механизма на
произшествието и съпоставка на щетите с описа на застрахователя от техническа
гледна точка следва извод, че щетите по лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег. № СВ 4... КЕ са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
По делото се установява и размерът на причинените от ПТП вреди.
Обезщетението следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Съгласно така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № СВ 4...
КЕ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 330,01 лева.
Направеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на 305,00
лева е безспорен по делото факт, поради което предявеният иск за същата сума се
явява изцяло основателен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 1020,00 лева,
представляващи държавна такса, депозит за свидетел, депозит за САТЕ, както и
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата 305,00 лева, представляваща регресно вземане, възникнало с
плащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди по лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СВ 4... КЕ, застрахован при ищеца по договор за
застраховка „Каско Стандарт“, причинени в резултат ПТП на 29.07.2024 г. в гр. София,
реализирано чрез преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно на ул. „Самара“ с посока ул. „А. Танев“, на завой, в близост
4
до магазин „Билла“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична Община, ЕИК: *********,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, сумата
1020,00 лева, представляваща сторени разноски в производството по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5