РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Ямбол, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20222330201219 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на В. К. К. от гр.София ,ЕГН:*****,
против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № ***** на ОД на МВР-
Ямбол, с което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение на
чл.21,ал.2, вр. ал.1от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лв.
С жалбата се иска съда да отмени електронния фиш , тъй като при издаването му са
допуснати съществени нарушени на процесуалните правила.Излага се ,че атакуваният акт не
съдържа имената и длъжността на лицето ,което го е издало.Не било посочено датата на
съставянето му и мястото на нарушението.Според жалбоподателя твърдяното нарушение не
е установено от обективна страна.Твърди се ,че в ЕФ не били посочени точно законовите
разпоредби, които е прието ,че са нарушени, както и ,че същият не е съобразен с
нормативната уредба, регламентираща осъществяването на контрол на правилата за
движение по пътищата.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Ямбол, не изпраща представител в съдебното заседание.
С представените по делото писмени бележки от юрисконсулт Здр.А.се оспорва жалбата и се
отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение
1
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
С електронен фиш серия К №6526032 , жалбоподателят е санкциониран ,за нарушение на
чл.21,ал2,вр. ал.1 от ЗДвП , затова ,че на 28.10.2022г. в 15.36 часа в обл.Ямбол ,
общ.Стралджа ,с.Зимница , път I-7,км 242+000 в посока от с.Зимница за п. в.
„Петолъчката“е управлявал МПС – л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № .....със скорост 86 км/час при
разрешена от 50 км/час , като нарушението е установено и заснето с АТСС № TFR1-М 594.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по
делото веществени доказателствени средства- видеозапис и снимка на лек автомобил,
„Хонда ЦРВ“ с рег. № **** и писмените доказателства-докладна записка, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство , протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол и удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване
на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената
такава на движение на процесното МПС. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени
изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на
фиша” и липсата на дата на съставяне не е съществено процесуално нарушение. По
дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-
сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които
съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
2
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното
административно нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП .Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата снимковия материал и видеозапис, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес. На кадрите от
видеозаписа и снимковия материал се наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния
фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване по
Закона за измерванията,удостоверено с представения по преписката Протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол . Системата е работила на автоматичен режим, което е
в съответствие с изискването на чл.9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 , която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока,
да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно, използването на
мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение
към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител със
съответната компетентност ,в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства -
точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис.Най сетне спазен е и реда за използване на АТСС
,като мястото за контрол е определено съгласно нормативните документи на МВР и
същото е съобразено с интензивността на движение на път РПМ I-7- основна пътна артерия
в посока „север-юг“, осигуряваща международния трафик на МПС от и за Република
Турция, който се явява високо рисков участък от обслужвания от РУ-Стралджа участък.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ЕФ му е бил връчен по
предвидения от закона ред и той имал възможността да се възползва от правото си по
чл.188, ал.5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от
действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на
този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е
отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е
посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за
скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след
приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност от 86 км/час,
както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50
км/час е с повече от 31 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП
е правилно избрана и приложена.
3
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна материалноправна
квалификация и приложението на две взаимоизключващи се разпоредби на чл. 21, ал. 1 и,
ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отнася общо до избора на скорост на
движение от страна на водача на ППС по съответния път, във или извън населено място, а
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП съдържа отделно и специално правило относно сигнализираната с
пътен знак фиксирана максимална стойност на скоростта. Несъмнено в ел. фиш е прието
словесно, ясно и точно, че водачът е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки лекия
автомобил в населено място. Налице е наистина неправилно само цифрово пояснение за
връзката на тази норма с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която е цитирана неправилно от АНО и е
посочена първа в ЕФ, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото по
никакъв начин не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя. От обстоятелствата,
описани словесно в електронния фиш е ясно, че в процесния пътен участък не се твърди, а и
не е обективно въведено видно от доказателствата друго ограничение с пътен знак. Това не
създава у наказаното лице съмнение относно обстоятелството коя е сочената и визирана от
АНО, като приложима и нарушена разпоредба, а освен това тази норма на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е и изцяло и единствено кореспондираща с описаното нарушение, изразяващо се в
неспазване на изискванията при избор на скорост при общо ограничение за движение в
населено място, а не при конкретно по-ниско ограничение на скоростта въведено с пътен
знак.
Единствено с оглед правомощията на съда и за абсолютна прецизност, следва да се
отбележи ,че допуснатото неправилно приложение на материалния закон може да бъде
отстранено от въззивната инстанция по реда на 63, ал. 2, т. 4, вр. с, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като
се преквалифицира от такова по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в такова само по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като наказанието, което е предвидено в закона за същото е фиксирано и не
следва да бъде редуцирано.
С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр.
чл.63д, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, не е с фактическа
или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение от 100лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. с, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш Серия К ***на ОД на МВР-Ямбол , с който на В. К. К. от
гр.София ,ЕГН:****, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в
такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на В. К. К. от гр.София ,ЕГН:**** да заплати на ОД на МВР-Ямбол сумата от
100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5