Р Е Ш Е Н И Е
№ 260048
Гр.Бяла, 27.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, I-ви граждански състав, в публично
съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ДОЧЕВ
при участието на секретаря Валентина
Великова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 690 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
С исковата молба са заявени
осъдителни претенции от И.Г.Ц., ЕГН ********** срещу В.С.Н., ЕГН ********** за
сумите от 10 000 лв. и 210 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
деликта - 17.02.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Изложени са твърдения, че с Решение № 59/28.05.2020г.,
постановено по НАХД № 72/2020г. по описа на БРС, потвърдено с Решение по ВАНД №
576/2020г. по описа на РОС ответникът е признат за виновен в това, че на
17.02.2018г. в гр.Б., обл.Р. е причинил на ищеца по непредпазливост средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно неправилно зарастващо счупване
на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза
и алопластика поради оформен костен дефект, контрактура на интерфалангеалната
става на четвърти пръст на лявата ръка, преценена по медикобиологичен признак
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 133
във вр. с чл.129, ал.1 от НК, като до предявяването на исковата молба ответникът
не е напълно възстановен.
Претендират
се и разноските по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна следното:
Исковете са допустими, а разгледани по
същество частично основателни по отношение на неимуществените вреди и основателен
за имуществените.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. При това положение съдът задължително
приема, че ответникът е причинил телесната повреда на ищеца виновно и
противоправно. Предвид текста на визираните разпоредби относно тези граждански
последици следва да се приемат за доказани всичките предпоставки на института
на непозволеното увреждане-настъпилото увреждане за пострадалия,
противоправността на действията на ответника и неговата вина, установена с
влязла в сила СР и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния
резултат.
Предявените искове при условията на
обективно кумулативно съединение са осъдителни за суми, съставляващи
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. Исковете
черпят правното си основание в разпоредбата на чл.45, във връзка с чл.52
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е установил несъмнено, пълно пряко
обективните елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД:
деяние, противоправност на деянието, механизъм на причиняването на увреждането,
неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и
налична причинна връзка между поведението на ответника и увреждането. Субективния
елемент-вината се предполага от закона - чл.45, ал.2 от ЗЗД и не е опровергана
от ответника.
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, съдът определя въз
основа на фактите и обстоятелствата за вида и тежестта на причинените
телесни увреждания, търпените физически болки и остатъчни
явления, страдания и душевни притеснения, неудобства в ежедневието, тяхната продължителност
и интензитет. Вида на увреждането засяга съществено хватателната функция на четвърти пръст на лявата
ръка и занапред не се очаква да настъпи анатомично и функционално
възстановяване. /вж.СМЕ/ Съобразява също
така, че установените затруднения в ежедневието и последиците на
увреждането продължават и към датата на приемането на СМЕ и не са напълно отзвучали.
Наложената принудително промяна в начина на живот и търпените
лишения безспорно причинява негативни изживявания, но не
е драматична, поради което ищецът ще бъде овъзмезден напълно със
заплащане на сумата от 5 000 лв. Такава е и съдебната практика във
връзка с размерите на присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в
случаите на причинено сходно телесно увреждане и период на възстановяване: решение
№ 32/19.02.2015 год. по гр.д.№ 2269/2014 год. на ВКС, ІV г.о.;решение №
32/19.02.2016 год. по гр.д. № 3335/2015 год. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №
122/25.05.2011 год. по гр.д.№ 12032/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 762 /09.12.2008
год. по гр.д.№ 746/2008 год. на ОС гр. София, 2-ри състав; решение №
9/06.01.2016 год. по в.т.д. № 663 /2015 год. на ВнАС.
С оглед на горното, съдът счита, че
следва да уважи иска за неимуществените вреди в частичен размер от 5 000
лв., като за разликата претенцията следва да се отхвърли.
В резултат на деянието установено с Решение
№ 59/28.05.2020г., постановено по НАХД № 72/2020г. по описа на БРС, потвърдено
с Решение по ВАНД № 576/2020г. по описа на РОС, и на основание чл.45 от ЗЗД,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
имуществени вреди, представляващи направени разноски за проведеното лечение,
които се измерват въз основа на представените по делото медицински документи,
отразяващи направените от ищеца плащания. Тези разноски са в общ размер на 210 лв.
По искът за лихва по чл.86 от ЗЗД,
съдът намира, че същият е основателен и доказан като
следва ответникът да заплати лихвата върху присъдената сума за неимуществени
вреди, считано от датата на деликта до окончателното им заплащане.
Относно разноските по чл.81 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6
от ГПК, поради това, че делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса и от разноски по производството (освобождаването по претенцията на ищеца
по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има
влязло в сила съдебно решение е по силата на закона – чл.83, ал.1, т.4 от ГПК),
то осъденото лице е длъжно да заплати дължащата се такса в полза на съда.
По делото предявените искове са общо
три и съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК, за предявените с една молба
искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички
интереси. Заявените от ищеца искове са три и касаят вземания за три различни
правни интереса, поради което се дължи държавна такса по всеки от тях.
Дължимата държавна такса по всеки от исковете се определя съгл. чл. 69, ал.1,
т.1 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК – 4 % върху цената на иска, но не
по – малко от 50лв.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД, В.С.Н.,
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Г.Ц., с ЕГН ********** ***, сумата от 210,00 лв. (двеста и
десет лева), представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, в
резултат на непозволено увреждане от престъпление, за което има влязло в сила СР
по НАХД № 72/2020г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл.52 от ЗЗД, В.С.Н.,
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Г.Ц., с ЕГН ********** ***, сумата от 5 000 лв. (пет хиляди
лева), представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат
на непозволено увреждане от престъпление, за което има влязло в сила СР по НАХД № 72/2020г. по описа на БРС, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 17.02.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Г.Ц., с ЕГН ********** ***, против В.С.Н., с ЕГН **********
*** за сумата над 5 000лв. (пет хиляди лева) до размер на 10 000лв. (десет
хиляди лева) за причинени неимуществени вреди, в резултат на непозволено
увреждане от престъпление, за което има влязло в сила СР по НАХД № 72/2020г. по
описа на БРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
В.С.Н., с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г.Ц., с ЕГН ********** ***, сумата от 650.00 лв. (шестстотин
и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатски
хонорар и сумата от 326,00 лв. /триста двадесет и шест лева/ за СМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, В.С.Н.,
с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд гр.Бяла дължимите по делото
държавни такси в размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/