Решение по дело №312/2009 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 94
Дата: 9 юни 2010 г.
Съдия: Любомира Рафаилова
Дело: 20092110100312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

гр.Айтос, 09.06.2010 г.

 

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд  в публично заседание на двадесет и шести март, две хиляди и десета  година в състав :

 

                                                                                     Председател : Л. РАФАИЛОВА

                                                                    Съдебни заседатели :……..………………

                                                                                     Членове :.…………….…………

 

при секретаря И.Г. и в присъствието на прокурора ………..…… като разгледа докладваното от съдията Рафаилова гр.  дело № 312  по описа за 2009 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Ищците Х.Х.Б., ЕГН ********** и Н.И.Б., ЕГН **********, двамата с адрес за призоваване чрез представител по смисъла на чл. 39 от ГПК в гр. Б., бул. „Х.Б.” № 30, ет. 4 – чрез адв. А.П.Т. са предявили иск против ответниците Х.Х.Б., ЕГН ********** и Х. Х. С., ЕГН ********** ***, наследници на Х.Х.Б., ЕГН **********, желаейки да се постанови решение, с което да се обяви за окончателен сключения между тях – ищците и Х.Х.Б., ЕГН **********,***, починал на 13.02.2009 г., предварителен договор от 31.03.2008 г. за покупко-продажба и анекс към него от 01.04.2008 г. на собствените му идеални части от УПИ ХІ- 72 по плана на с. Р., целия с площ от 725 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м., при граници: УПИ ХІІ – 74,67, УПИ VІІІ- 68, УПИ ІХ – 70, УПИ Х – 71, останали след прехвърлянето на ½ от 5/8 ид. ч. от същия имот, извършено с НА № 148, том. 2, дело 264 от 2001 г. на нотариус Б. Д..

Имотът е подробно описан в НА № 147, том 2, дело 263 от 2001 г. на нотариус Б. Д., НА № 148, том 2, дело 264 от 2001 г. на нотариус Б. Д., решение № ІV – 45 от 14.04.2006 г. по гр. дело 297/2005 г. на БОС и решение № 777/18.07.2007 г. на ВКС.  Сочат писмени и гласни доказателства.

Чрез своя повереник ответникът Х.Б. не признава иска. Твърди, че сключения предварителен договор е недействителен и не може да произведе никакво правно действие. Излага своите съображения, подкрепяйки ги също с гласни и писмени доказателства.

Чрез своя повереник ответницата Х.Х.С. в писмено становище признава иска, като заявява, че зачита волята на своя баща – починалия Х.Б..

Основанието на предявения иск е в чл. 19 ал. 3 от ЗЗД във вр. чл. 362 и сл. от ГПК.

С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че ищците са съпрузи, като първия от тях, ведно с ответниците е наследник по закон на Х.Х.Б., ЕГН**********,***, починал на 13.02.2009 г. Безспорно е, че той е придобил по наследство и давностно владение правото на собственост върху 5/8 ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място в с. Р., ведно с построената в същото полумасивна жилищна сграда с постройка, който имот по сега действащия ПУП – ПРЗ на с. Р., одобрен със заповед № 313/04.06.2008 г., отразен като УПИ 11-72 в кв. 05 по плана на с. Р. вече е с графично измерена площ от 917 кв.м. при граници: улица, УПИ ХІІ-74,67; УПИ VІІІ-68; УПИ ІХ – 70 и УПИ Х – 71.

За своето право на собственост наследодателят на ответниците се е снабдил с НА № 147, том 2, рег. № 1989, нот. дело 263 от 2001 г. на нотариус Б. Д., в който е отразено, че докато Х.Х.Б. притежава 5/8 ид.ч. от имота за Х.Х.Б. делът е 1/8 ид.ч., за Х. Х. З. (Х.Х.) 1/8 ид.ч. от имота и за Зекие Алиосман 1/8 ид.ч. от нея.

В последствие с договор за гледане и издръжка обективиран в НА № 148 том 2, рег. № 1990, нот. дело 264 от 2001 г. на същия нотариус наследодателят Х.Х.Б. е прехвърлил в полза на ищците правото на собственост върху половината от притежаваните от него ид. части от имота.

На 31.03.2008 г. между наследодателя Б. и ищците е бил подписан предварителен договор за покупко-продажба и анекс към него от 01.04.2008 г., по силата на който той се е задължил да им продаде за посочената в договора продажна цена правото на собственост върху все още притежаваните от него ид. части от двора и къщата.

Ищците са заплатили на части договорената продажна цена от общо 10 000 лева. Наследодателят Б. обаче не е изпълнил задължението си за прехвърляне правото на собственост по предварителния договор, а след смъртта му такова прехвърляне е станало невъзможно поради обтегнатите отношения между ищците и първия ответник.

Поради отказа на собственика на съседния от юг имот да бъдат уредени стари регулационни сметки за отнети по регулация и предадени към собствеността на съседа части от процесното дворно място и в резултат на отмяната на отчуждителното действие на ЗРП по смисъла на параграф 8 от ПЗР на ЗУТ се е стигнало до изменение на регулационния план, по силата на което регулационните граници на процесния имот са били преместени така, че да обхванат и възстановените в резултат на отмяната на отчуждителното действие на ЗРП предаваеми части. В резултат на тази отмяна по новата регулация процесния имот е с квадратура от 917 кв.м. при на практика същите граници.  

За да се уважи предявен конститутивен иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен трябва да се установи липсата на законови пречки за валидно прехвърляне на правото на собственост, т.е дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността на имота по нотариален ред.

В конкретния случай ръководейки се от съдържанието на НА № 147, том 2, рег. № 1989, дело 263 от 2001 г., в който е описан съсобствения имот и квотите на отделните съсобственици; съобразявайки се с разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от ЗС, че „съсобственик може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите собственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел такова предложение”; отчитайки факта, че към предварителния договор няма писмени доказателства за направено предложение спрямо другите съсобственици да закупят тази част, съдът счита, че не са налице изискванията на чл. 363 от ГПК, т.е. не са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността на имота предмет на предварителния договор по нотариален ред.

Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ето защо и

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Х.Х.Б., ЕГН ********** и Н.И.Б., ЕГН **********, двамата с адрес за призоваване чрез представител по смисъла на чл. 39 от ГПК в гр. Б., бул. „Х.Б.” № 30, ет. 4 – чрез адв. А.П.Т. иск против ответниците Х.Х.Б., ЕГН ********** и Х. Х. С., ЕГН ********** *** за обявяване за окончателен сключения между тях – ищците и Х.Х.Б., ЕГН **********,***, починал на 13.02.2009 г., предварителен договор от 31.03.2008 г. за покупко-продажба и анекс към него от 01.04.2008 г. на собствените му идеални части от УПИ ХІ- 72 по плана на с. Р., целия с площ от 725 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м., при граници: УПИ ХІІ – 74,67, УПИ VІІІ- 68, УПИ ІХ – 70, УПИ Х – 71, останали след прехвърлянето на ½ от 5/8 ид. ч. от същия имот, извършено с НА № 148, том. 2, дело 264 от 2001 г. на нотариус Б. Д. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ищците Х.Х.Б., ЕГН ********** и Н.И.Б., ЕГН ********** да заплатят солидарно на първия ответник Х.Х.Б., ЕГН ********** направените по делото разноски от 1200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

                                                                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: