РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Плевен, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, осми състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: НЕДЯЛКО ИВАНОВ
При секретар
Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Иванов административно
дело № 232/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.104, ал.1 и чл.121, ал.1
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Делото е
образувано по искова молба на С.Д.С.,*** № 23 чрез адв. М.М. *** с искане за
присъждане на обезщетение по чл. 104,
ал. 1 от ЗДСл поради отмяна като незаконосъобразна на заповед №
РД-0077/01.02.2021 година на директора на РИОСВ Плевен. Претендира обезщетение
в размер на 7410 лева за периода 02.02.2021 г. – 02.08.2022 г. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.
С уточняваща молба ищецът посочва, че
претендира изплащане на обезщетение за периода 01.02.2021 г. – 02.08.2021 г. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответника /л.
27/, в който се изразява становище за основателност на исковата претенция, но
по отношение на частта на цената на иска 7 410 лева за периода
02.02.2021г. -02.08.2021г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, като се заявява, че от така претендираната сума
следва да се приспадне платено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл –
изплатени две основни заплати по 1235 лева за месец февруари и месец март
2021г.
В съдебно заседание - С.Д.С.,*** се представлява от адв. М.М. от ПАК, която поддържа
подадената искова молба и с оглед становището на РИОСВ Плевен по исковата молба
прави искане на основание чл. 214 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за изменение на
иска, с оглед изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл – изплатени две
основни заплати по 1235 лева, като заявява, че се претендира обезщетение в
размер на 4 940 лева. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
С определение в
о.с.з. от 16.05.2022г. съдът е допуснал изменение на размера на иска, като
същият се счита предявен за сумата 4 940 лева.
Ответникът по иска – Регионална инспекция по околната
среда и водите /РИОСВ/
Плевен, представлявана от Б. П. -
директор Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“, изразява
становище за основателност на исковата претенция, като с оглед изменението на
иска за сумата 4 940 лева, заявява че исковата молба е изцяло основателна.
Представителят на ОП – Плевен дава становище, че се
придържа към изразеното становище на представителя на РИОСВ.
Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-0077/01.02.2021 година на директора на РИОСВ Плевен, на основание чл. 106, ал. 1, т.2 от ЗДСл, е прекратено
служебното правоотношение на С.Д.С. за длъжността главен експерт, направление
„Управление на отпадъците и опазване на почвите“, отдел „Управление на
отпадъците и опазване на почвите“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“,
специализирана администрация, с присъден ранг – втори младши, считано от 01.02.2021
г.
С Решение № 33/28.01.2022, постановено по адм. дело № 913/2021
г. по описа на АС – Плевен, влязло в законна сила на 16.02.2022г., е
постановена отмяната на посочената по - горе заповед по жалба на С.Д.С..
Към датата на прекратяване на служебното
правоотношение – 01.02.2021 г. основната месечна заплата на ищеца е била 1235
лв., видно от Заповед № 0364/04.09.2020 г. и Заповед № 0044/21.02.2022 г. на
директора на РИОСВ
Плевен /л. 49 и л. 50/.
От представената от ищеца служебна бележка изх.
№60-04-11-7023/10.03.2022г. от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“
се доказва, че от 02.02.2021г. до 20.02.2022г. С.Д.С. е била безработна /л.12/.
Не се спори между страните, че претенцията за обезщетение
в размер 4 940 лева е изцяло основателна.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна, следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като съгласно чл. 204,
ал. 1 от АПК искът може да се предяви след отмяна на административния акт, а
съгласно чл.104 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, държавният служител има право на обезщетение. Налице е постановена
по съдебен ред отмяна на уволнението като незаконно, а процесната искова
претенция е предявена преди изтичане на срока по чл. 125 от
ЗДСл.
Съдът намира исковата претенция за основателна.
В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се съдържат материалноправните
предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно уволнение,
началният момент за възникване на задължението, периода, за който е дължимо и
базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението. По
аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за незаконно
уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след отмяна на
уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към момента
на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата
или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право
на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
Налице е отмяна на уволнението като незаконно, като
решението на съда е влязло в сила на 16.02.2022 година, ищцата не е работила и
са представени данни за възнаграждението и от ответника – налице са
предпоставките за дължимост на обезщетението.
След искане от процесуалния представител на ищеца,
съдът е допуснал изменение на размера на иска, като същият се счита предявен за
сумата от 4 940 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на ИМ и се претендира за периода 02.02.2021г. – 02.08.2021г., като ответникът
по иска изразява становище за основателност на исковата претенция, като с оглед
изменението на иска за сумата 4 940 лева, ведно със законна лихва, считано
от датата на предявяване на ИМ, заявява че исковата молба е изцяло основателна
т.е. налице е признание на иска. Представителят на ОП – Плевен дава становище,
че се придържа към изразеното становище на представителя на РИОСВ. В случая не
се спори между страните, че претендираното обезщетение, ведно със законна лихва
се дължи, напротив ответникът заявява, че претенцията е изцяло основателна и се
дължи.
Въз основа на горното съдът приема за доказано, че за
периода от 02.02.2021
г. – 02.08.2021 г., попадащ в срока на
прекратяване на служебното правоотношение и представляващ 6-месечен период на
дължимост на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ищецът е бил безработен и не е
получавал други доходи. За този период се признава от ответника дължимост на
обезщетение в размер на 4940 лева, което представлява обезщетение в размер на
четири основни заплати от 1235 лева на ищцата за периода от 01.04.2021 г. до
02.08.2021 г., тъй като с оглед изменение на размер на иска е налице заплащане
на сумата от 2470 лева от ответника – обезщетение за м. февруари и за м. март
2021 г. на С..
Съдът намира за основателно и искането за присъждане
на законна лихва. Присъждането на лихва върху обезщетението не е предмет на
регламентация в ЗДСл, поради което в тези случаи намира приложение нормата на
чл. 86 от ЗЗД. Разпоредбите на ЗЗД, които уреждат института на непозволеното
уреждане, се явяват общи по отношение на разпоредбите на ЗДСл, които уреждат
заплащането на обезщетение в случаите на незаконно прекратяване на служебното
правоотношение. Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е
уговорена в договор. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. дело № 3/2004 г., при незаконни актове на администрацията, началният
момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове.
С оглед изложеното, върху определения размер на
обезщетение се дължи законна лихва, считано от 16.02.2022 г. /датата на
влизането в сила на решението по адм. дело № 913/2021 г. на Административен съд
– Плевен/, от който момент ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, до окончателното изплащане на
сумата, но в случая се претендира от ищцата в исковата молба заплащане на
законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2022
година и именно от тази дата се дължи законна лихва за забава до окончателно
изплащане на обезщетението, тъй като такава е претенцията на ищцата.
Предвид горното, съдът счита, че следва да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдена Регионална инспекция по околната
среда и водите - Плевен, гр. Плевен, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 1А да заплати на С.Д.С. , ЕГН **********,*** 940 (четири хиляди деветстотин и четиридесет) лева,
представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл поради отмяна като
незаконосъобразна на заповед № РД-0077/01.02.2021 г. на директор на РДОСВ
–Плевен за прекратяване на служебното й правоотношение ведно със законна лихва
считано от 16.03.2022г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото и с оглед на признание на
иска от страна на ответника и уважаване на исковата претенция в цялост, на
ищцата следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски. Ищцата е представила
доказателства за разноски общо в размер на 700 лева договорено и изцяло платено
в брой възнаграждение за един адвокат (л. 13), като в съдебно заседание чрез
процесуалният си представител е направила искане за присъждането им в минимален
размер от 300 лева, което искане се явява основателно и следва Регионална
инспекция по околната среда и водите - Плевен, гр.
Плевен, ул. „Ал. Стамболийски“ № 1А да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,*** сумата от 300 лева -разноски за възнаграждение за един адвокат,
претендирани в съдебно заседание на 16.05.2022 г.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 от АПК
вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 121, ал.
1, т. 3 от ЗДСл, Административен съд – Плевен
РЕШИ:
Осъжда Регионална инспекция по околната среда и водите
- Плевен, гр. Плевен, ул. „Ал. Стамболийски“ № 1А ,представлявана от директора инж.
З. Й., да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,*** обезщетение по чл. 104, ал.
1 от ЗДСл в размер на 4 940 (четири хиляди деветстотин и четиридесет)
лева, ведно със законна лихва считано от 16.03.2022г. до окончателното му
изплащане.
Осъжда Регионална инспекция по околната среда и водите
- Плевен, гр. Плевен, ул. „Ал. Стамболийски“ № 1А ,представлявана от директора
инж. З. Й., да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер
на 300 лв. (триста) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба,
пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/