РЕШЕНИЕ
№ 1879
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330104934 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД по искова
молба на Я. А. И., ЕГН:**********, с.****, обл. ***, ул. „**” № ** чрез адв. Н. срещу „Сити
Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 за прогласяване
нищожността на клауза за неустойка, обективирана в чл. 8 от договор за паричен заем
№**** към искане №**** на ****г. поради противоречие с добрите нрави.. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на ***** г. за
сума от 700 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-49,81 %., платими на 27 вноски. Съдържа се клауза за
неустойка от 458,10 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява
допълнително възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора. Твърди, че вземанията са прехвърлени към „АСВ“ ЕАД. Заявява, че клаузата е
действителна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем от ****. е видно, че на *****г. на
ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 700 лева, дължима на 27 седмични
вноски, от които 2 по 5,45 лв. и 25 по 30,92 лв., при 40,05% лихва; 49,81% ГПР. Договорено
1
е предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчител-физическо лице, отговарящо
на определени от кредитора условия или банкова гаранция, както и неустойка при
неизпълнение на това задължение в размер от 458,10 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съъдржащи се в договора
уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца
основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите
нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал.
1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
458,10 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
2
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем поради противоречие с
добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като същия е представляван
от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в
размер от 300 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8, в договор за паричен
заем №****** г., сключен между Я.. А.. И.., ЕГН:**********, с.*****, обл. *****, ул.
„****” №**** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7,
като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7да
заплати на Я. А. И., ЕГН:**********, с.****, обл. ****, ул. „***” № ***, сумата от 50 лв.
(петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 да
заплати на ***С.К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. ****, ул. „****“ № **, сумата
от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4