№ 21918
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110155943 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от ответника „И., чрез адв. Б. С., с оплаквания за
неправилност на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, тъй
като не ставало ясно как са изчислени тези разноски, дали адвокатското
възнаграждение било в минимален размер, а съдът не бил съобразил частичното
прекратяване на производството по исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като присъдил на
ищеца всички сторени разноски. Счита също така, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
разноски е следвало да се присъдят и в полза на ответника (с оглед частичното
прекратяване на производството по осъдителните искове). Излага съображения, че в
случая разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца следва да са под минимума.
В обобщение заявява искания за намаляване на разноските на ищеца и за присъждане
на такива в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Ответникът по молбата (ищец по делото) намира същата за неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение. Обръща внимание, че в случая са разгледани общо
шест иска, а адвокатското възнаграждение е в размер под минималните съгласно
Наредбата.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, за което е налице правна
възможност да иска изменение на решението в частта за разноските. Изискването за
представяне на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за разглеждането й по същество.
Такъв съдът намира, че се съдържа в кориците на делото, с оглед което и искането
следва да се разгледа по същество. Макар да е допустимо, същото е неоснователно,
като съображенията за това са следните:
В настоящото производство съдът е разгледал и се е произнесъл с решение по
общо шест кумулативно съединени претенции. Ето защо и адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие в размер на сумата 580 лева, не само че е под
минималните размери в Наредбата, а с оглед принципите за справедливо и достойно
заплащане на адвокатския труд, е възприето от съда като занижено, с оглед което и е
присъдено в цялост. От друга страна, за защита по същите претенции ответникът е
заплатил на процесуалния си представител адвокатски възнаграждения в размер на
3400 лева, но чрез същия процесуален представител, на който тези суми са заплатени,
намира за прекомерни разноските на ищеца. Изложените в молбата, подадена чрез адв.
1
С. доводи в тази насока, не следва да бъдат по-подробно обсъждани с оглед тяхната
очевидна неоснователност.
По отношение на искането разноски в полза на ищеца да бъдат присъдени
съгласно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът препраща към вече изложените в
съдебното решение мотиви и отново се позовава на разрешението, дадено с Решение
по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, доколкото до частичното оттегляне на
исковете, респ. прекратяване на производството в съответните части по исковете по чл.
55, ал. 1 ЗЗД, се е стигнало след приемане на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и съобразно направените от вещото лице констатации. Хипотезата на чл.
78, ал. 4 ГПК е аналогична на тази на чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид което и с оглед
цитираното решение на СЕС не следва разноски за тази част от претенциите да се
възлагат в тежест на ищеца потребител.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
5256/25.03.2025 г., постановено по делото, заявено с молба, вх. № 137214/14.04.2025 г.,
подадена от „И., чрез адв. Б. С., в частта за разноските, като присъдените в полза на
ищеца Б. С. А. бъдат намалени и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК бъдат присъдени
разноски в полза на „И. за прекратената част от производството по исковете по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, по която е
дължима държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на
въззивния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2