Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /19.07.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на eединадесети юли две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 142/2019 г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Д.Б.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: 136,99 лева, обща
стойност на незаплатено задължение за използвани далекосъобщителни услуги
абонатен №********* за периода от 10.06.2015 г. до 09.10.2015 г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата, за която, за които суми има издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1068/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 345 ТЗ за заплащане на сумата от 152,64
лв. – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 08.10.2014г., дължими за
периода м10.2015 г. до м. 09.2016 г. за мобилен номер **********, както и
сумата от 124,67 лв.- дължими лизингови
вноски по договор за лизинг от 08.10.2014г., дължими за периода м10.2015 г. до
м. 10.2016 г. за мобилен номер **********.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между Д.Д. и „Т.Б.” ЕАД е сключен договор за мобилни
услуги от дата 25.10.2013г с клиентски номер № ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер **** ****** с избрана абонаментна програма
Generation GLOBUL 13,99лв., с уговорен срок на действие от 12 месеца до
25.10.2014г„ като правоотношението е новирано с допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги за мобилен номер **** ****** на дата 08.10.2014г. с
избрана абонаментна програма Generation GLOBUL 13.99лв., с уговорен срок на
действие от 24 месеца до 25.10.2016г.,като при възползваме от преференциални
условия на Оператора абонатът е закупил мобилно устройство ALCATEL модел ONE
TOUCH IDOL 2 Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер
на 12.72лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер ****
******по програма Резерв 13,99лв. с неограничени национални минути, съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 08.11.2014г. е уговорен срок на действие до
11.12.2016г., като при възползваме от преференциални условия на Оператора
абонатът е взел мобилно устройство NOKIA модел XL Dual Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 9.59лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. В исковата молба се твърди,
че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 10.06.2015г. до
09.10.2015г. Теленор е издал: фактура №**********/10.07.2015г. за отчетения
период на потребление 10/06/2015- 09/07/2015г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 54.65лв. /с ДДС/, от които: за
мобилен номер **** ******- 11.66лв./без
ДДС/ за абонаментен план Резерв 13.99, лизингова вноска - 9.59лв.; за мобилен
номер **** ****** 11,66лв./без ДДС/ за месечен абонамент Generation GLOBUL
13,99лв.,временно възстановяване на изходящия трафик 0.75лв., лизингова вноска
- 12.72лв., други услуги 1,07лв., Други услуги е добавена стойност 0.50лв.,
Разговори към други национални мрежи 0,31лв., които суми са платими в срок
25.07.2015г. Издадена е и Фактура
№**********/10.08.2015г. за отчетения период на
потребление 10/07/2015- 09/08/2015г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 69,05лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер ****
******11.66лв./без ДДС/ за абонаментен план Резерв 13.99, лизингова вноска -
9.59лв.; за мобилен номер **** ****** 11,66лв./без ДДС/ за месечен абонамент
Generation GLOBUL 13,99лв.,временно възстановяване на изходящия трафик 0.75лв.,
лизингова вноска - 12.72лв., Други услуги 0.63лв., други услуги с добавена
стойност 0.50лв., разговори към други национални мрежи 12.75лв., които суми са
платими в срок 25.08.2015г. Сочи се, че сбонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 123,70лв., фактурирани за два последователни
отчетни месеца - за месец 07/2015г. и за месец 08/2015г.. С Кредитно известие №**********/10.09.2015г, за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -9,02лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова
вноска в размер на 22,31лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на
123,70лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 136,99лв.. В исковата молба се твърди, че
поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
мобилно устройство марка ALCATEL модел ONE TOUCH IDOL 2 Grey и за
предоставеното на абоната мобилно устройство марка NOKIA модел XL Dual Black са
обявени за предсрочно изискуеми. За устройство ALCATEL модел ONE TOUCH IDOL 2
Grey, взето във връзка с мобилен номер **** ******, се дължи цената в размер на
152,64 лв. след месец 10/2015г. Съответно периодът, за който са дължими
предсрочно изискуемите лизингови вноски, е след м.10/2015г. до м.09/2016г. За
устройство NOKIA модел XL Dual Black, взето във връзка с мобилен номер ****
******се дължи цената в размер на 124,67лв., след месец 10/2015г. съответно
периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е след м.10/2015г. до м. 10/2016г. Предвид изложеното е направено
искане да се уважат предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В него се
навеждат доводи за недопустимост на претенциите, поради недопустимо изменение
на предмета на заповедното производство и предмета на настоящото исково
производство. Излагат се доводи за неоснователност на претенциите, прави се
възражение за погасяване на вземаният по давност. Излага становище недължимост
на лизинговите вноски по отношение на апарат ALCATEL модел ONE TOUCH IDOL 2
Grey,, тъй като същият е върнат, поради дефекти в срока на гаранция. Моли се да се постанови решение, с което да
се отхвърлят исковите претенции и да се обезсили издадената заповед за
изпълнение. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен
съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: 136,99 лева, - незаплатено
задължение за използване на далекосъобщителни услуги абонатен №********* за
периода от 10.06.2015 г. до 09.10.2015 г., както и осъдителни искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 345 ТЗ за заплащане на сумата от 152,64 лв. – дължими лизингови вноски по договор
за лизинг от 08.10.2014г., дължими за периода м. 10.2015 г. до м. 09.2016 г. за
мобилен номер **********, както и сумата от 124,67 лв.- дължими лизингови вноски по договор за лизинг
от 08.10.2014г., дължими за периода м10.2015 г. до м. 10.2016 г. за мобилен
номер **********.
Предявените искове са процесуално допустими. Искът с правно основание чл. 422 ГПК е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 11.01.2019
г., а исковата молба е подадена на 11.02.2019 г.
По отношение на възражението на процесуалния представител на ответника за
недопустимо изменение на исковата претенция настоящия съдебен състав намира
следното:
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с т. 11б на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, в производството по иска по чл. 422, респ. чл. 415 ГПК
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК- за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение както и за
увеличаване на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск (така
и в Решение № 169 от 04.01.2016 г. по т. д. 700/2011 г. на Второ търговско отделение, ВКС).
Предметът на делото по иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1, съответно чл.422, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на
ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за
изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за
установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от
надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК или връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. С решението по този
иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на
същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3103/26.10.2017 г., на основание което е образувано ч.гр.д. №1068/2017 г., заявителят „Т.Б.“ ЕАД е отправил искане за издаване
на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.Д.. На основание подаденото заявление
е издадена Заповед № 782 от 30.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1068/2017 г., с която изцяло е уважено подаденото
заявление, като е разпоредено длъжникът Д. да заплати сумите: в размер на 759,75
лв.. главница,-потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението, до окончателното заплащане
на сумата. Доколкото издадената заповед е връчена на длъжника на основание чл.
47, ал. 5 ГПК е указано на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя в
законоустановения месечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, като в указания
от съда срок е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, с който се иска да се приеме
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 136,99 лв. –
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги. Ето защо неоснователно се явява възражението
на ответника за недопустимо изменение на иска по чл. 422 ГПК, като на основание
чл. 415, ал. 2 ГПК и предвид дадените задължителни разяснения с т. 13 на
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС следва да се обезсили от исковия съд издадената заповед за
изпълнение за сумата над 136,99 лв. до сумата в размер на 795,75 лв..
ВКС с т. 11.б. от цитираното по-горе
тълкувателно решение приема, че в производството по иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, какъвто е настоящият случай,
доколкото с исковата молба в условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени осъдителни искове за заплащане на сумата в общ размер на 277,31 лв.-
незаплатени лизингови вноски по два договора, поради което и тези искове се
явява допустими.
От приложен по делото договор за мобилни услуги от 25.10.2013г. се
установява, че между „Космо България Мобайл“ ЕАД и Д.Д. е сключен договор за мобилни услуги,
по силата на който търговското дружество се е задължило да предоставя за срок от 12 месеца
описаните в Раздел 5 от договора услуги, срещу насрещната престация –
парично месечно възнаграждение в размер на 13,99 лв.
По делото е приложено допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 08.10.2014 сключено между „Космо България Мобайл“ ЕАД и Д.Д., за мобилен номер, ************, по
силата на което споразумение търговското дружество се е задължило да предоставя
описаните
в Раздел 1 от дспоразумението
услуги, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение
в размер на 13,99 лв., като на ответника е предоставено
мобилно устройство Alcatel one touch idol 2
grey, за което е сключен и договор за лизинг от 08.10.2014 г.
между страните по делото, по силата на който ответника се е задължил да заплаща
месечни лизингови вноски за ползване на предоставеното устройство за срок от 24
месеца.
По делото е приложено и прието като доказателство допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 08.10.2014 сключено между „Космо България
Мобайл“ ЕАД и Д.Д., за мобилен номер, ************,
по силата на което споразумение търговското дружество се е задължило да
предоставя описаните
в Раздел 1 от дспоразумението
услуги, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение
в размер на 13,99 лв., като на ответника е предоставено
мобилно устройство Nokia XL Dual Black, за което е сключен и договор за лизинг от 08.10.2014 г. между страните по
делото, по силата на който ответника се е задължил да заплаща месечни лизингови
вноски за ползване на предоставеното за срок от 24 месеца.
Ищецът
е представил дубликати на две данъчни
фактури, издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за
проведени разговори и месечни абонаментни такси за използване на клетъчната
обществена мрежа на “Космо България Мобайл” ЕАД за процесния период, както и кредитно известие.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че дължимите суми за мобилни услуги по
процесните мобилни номера е в размер на
136,99 лв. Посочено е, че размерът на незаплатените лизингови вноски за
устройство Alcatel е в размер на 152,64лв., а за устройство Nokia е в размер на 124,67 лв. Ценено съобразно
правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице,
доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени
обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав
намира следното:
По иска за установяване дължимостта на потребени далекосъобщителни услуги,
съдът намира следното:
При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти): наличието на валидно
възникнали облигационни връзки между страните в
производството по сключените договори за мобилни услуги въз основа, на
които се претендират процесните сумите; че
ответникът е потребил съответните услуги и съответно наличие на
задължение за заплащане на абонаметна такса и ползвани далекосъобщителни услуги.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
От представения по делото договор за мобилни услуги, както и допълнителни
споразумения за мобилни услуги от 08.10.2014 г. сключени между страните по
спора се установява, че между тях са възникнали
валидни облигационни връзки по процесните договори.
Процесния договор и допълнителни споразумения, сключени
между страните в настоящото производство, по своята правна природа представляват
ненаименовани, консенсуални,
двустранни, възмездни и
комутативни договори, по
силата на които в момента на сключването им
и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни
задължения.
Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг.
чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки.
Договорите
са сключени при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са
задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел – предпоследен параграф от общите разпоредби на двете допълнителни
споразумения.
Съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между “Т.Б.” ЕАД
и Д.Д. е възникнало действително материално
договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника
мобилните услуги, посочени в т. 5 от договора за мобилни
услуги, респ. в раздел 1 от допълнителните споразумения сключени на 08.10.2014
г.,
срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане
на уговореното възнаграждение.
Ищецът
е представил дубликати на две данъчни
фактури, издадени от него, като в две от тях са
обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни
абонаментни такси за използване на клетъчната обществена мрежа на “Т.Б.”
ЕАД за процесните периоди. Като от заключението на вещото
лице се посочва, че сумата в размер на 136,99 лв. – представляваща абонаментни
такса и използвани мобилни услуги за периода не е заплатена от ответника.
С процесните договори страните са
поели насрещни права и задължения, като основното задължение поето от ответника
е именно заплащането на месечните абонаментни такси и използвани далекосъобщителни
услуги, което задължение както се установи от съдебно-счетоводната експертиза
не е изпълнено от ответника. Предвид всичко изложено настоящия съдебен състав
приема предявения иск с правно основание за основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи.
По отношение на възражението за изтекла давност
относно процесните вземания.
На първо място следва да се посочи, че съобразно
задължителните за съдилищата указания дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011г. на ОСГТК, ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В конкретния случай съобразно характера на изпълнението на задълженията на
страните по договора за мобилни и фиксирани услуги следва да се приеме, че те
представляват периодични плащания, чийто давностен срок е 3 годишен.
С
исковата молба се претендира заплащане на абонаментите такси и услугите за
периода от 10.06.2015 г. до 09.10.2015 г. Заявлението за издаване на заповед по
реда на чл. 410 ГПК е подадено на 26.10.2017 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК),
преди да е изминал тригодишния давностен срок, с който вземането се погасява. Ето
защо неоснователно се явява възражението на ответника направено в отговора на
исковата молба, че вземанията предмет на настоящото производство са погасени по
давност.
По
отношение на осъдителните искове за заплащане на лизингови вноски, настоящия
съдебен състав намира следното:
От
представените по делото два броя лизингови договори от 08.10.2014 г. сключени
между страните по делото се установява, че между тях съществува валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на
ответника вещи – два броя мобилни апарата индивидуализирани в процесните
договори срещу задължение на ответника за заплащане на 24 месечни лизингови
вноски. От събраните по делото доказателства ( договори за лизинг - чл. 4) се
установява, че при сключване на двата процесни договора на ответника са
предадени мобилните устройства предмет на договорите. От допуснатата по делото
съдебно счетоводна експертиза се установява, че ответникът не е изпълни
насрещното дължимо от него задължение по договорите за лизинг за заплащане на
дължимите лизингови вноски за периода от 12 месеца по договора за мобилно
устройство Alcatel и 13 лизингови вноски за устройство Nokia, т.е. претендира се заплащане на лизингови
вноски за периода от м.10.2015г. до м. 09.2016г. за устройство Alcatel в размер на 152,64 лв. и от м.10.2015г. до м. 10.2016г. за устройство Nokia, в размер на 124,67 лв.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът
не е изпълнил това свое задължение- за заплащане на дължимите лизингови вноски
за процесните месеци.
По
отношение на възражението за изтекла погасителна давност настоящия съдебен
състав намира следното:
Съгласно чл. 110 ЗЗД общата погасителна давност
е петгодишна. С изтичането й се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Такъв друг срок е например предвиденият в чл. 111, б. „в” ЗЗД, според който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Както бе посочено по-горе, съдържанието
на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са
изяснени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че това са повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите към тълкувателния
акт е посочено, че правопораждащите юридически факти могат да бъдат различни,
поради което не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания,
като две от тях - вземанията за наем и лихви, законодателят е посочил примерно
в разпоредбата на чл. 111, б."в" ЗЗД. Следва да се постави въпросът
дали вземането на лизингодателя по договор за лизинг за заплащане на лизингови
вноски има характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Лизингът е търговска сделка, като със сключването на този договор
лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя определена вещ за
ползване срещу възнаграждение. Лизингополучателят се задължава да плати
възнаграждението на определени вноски, платими по предварително уговорен
погасителен план, на посочена дата. С всяка лизингова вноска той плаща част от
цената на вещта като еквивалент на предоставеното ползване. По време на
договора или след изтичане на неговия срок лизингополучателят може да придобие
собствеността върху вещта. Договорът за
лизинг е близък до договора за
наем, арг. препращащата разпоредба на чл. 345 ТЗ. Следователно основното задължение на
лизингополучателя при оперативния лизинг се касае за повтарящо се, трайно
изпълнение на парични задължения, които имат единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на
плащанията е изначално определен. Чл. 111, б. „в“ ЗЗД предвижда, че вземанията
по периодични плащания се ползват с тригодишен срок на погасителната давност.
Такъв е срокът на давността на вземанията за възнаграждение /вноски/ по
договора за лизинг. Характеристиката на тези вземания покрива дефинитивното
тълкуване на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, извършено с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
г. по тълкувателно дело № 3/ 2011 г. ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото исковата молба е
подадена на 11.02.2019г., на която дата е
прекъсната давността, арг. чл. 116, б „б“ ЗЗД и към която дата е изтекла
давността по отношение на лизинговите вноски за периода от м.10 2015 г. до
м.02.2016г. вкл. ( тъй като видно от погасителния план, лизинговите вноски са с
падеж осмо число на всеки месец). Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
дължими са лизинговите вноски от м. 03.2016 г. до м. 09.2016 г. за устройство
Alcatel всяка в размер на 12,72 лв. или в общ размер на 89,04 лв., както и
лизинговите вноски за устройство Nokia за периода от м. 03.2016 г. до м.
10.2016 г., всяка в размер на 9,59 лв. или в общ размер на 76,72 лв., до които
суми следва да бъдат уважени предявените осъдителни искове.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в заповедното производство от
ищеца в размер на 205 лв., от които 25 лв. ДТ и 180 лв.- адвокатско възнаграждение,
като са представени доказателства, че същите са реално сторени (л. 7 от
заповедното производство. Съобразно уважената част от иска по чл. 422 ГПК (в размер на 136,99 лв. от
предявения размер със заявлението от 759,75 лв.) в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 35,29 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 435 лв. Съобразно
размера на уважената част от исковете следва в полза на ищеца да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство в размер на 317,87 лв.
Направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца е абсолютно необосновано и
голословно, поради което не следва да се обсъжда по същество. Следва да се
подчертае, че разноските претендирани от
ищцовата страна са в размери под минималния предвидени с Наредба №1/2004 г.,
като размерът на разноските претендиран от ответника направил възражението е
по-голям от адвокатското възнаграждение на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода
на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
първоинстанционното производство. По делото са представени доказателства за
направени разноски в размер на 250 лв., като съобразно отхвърлената част от
исковете в полза на ответника следа да се присъдят разноски в размер на 67,31
лв.
На основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден
ищеца да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Панагюрище сумата в размер на 50 лв. дължимата държавна такса, доколкото по
делото са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 100
лв, а дължимата такава е в размер на 150 лв., предвид броя на обективно
кумулативно съединените искове – три.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 7 ЗЗД по отношение на Д.Б.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сграда 6 е носител на парично вземане в размер на сумата от 136,99
лв. - представляваща незаплатени
задължения за далекосъобщителни услуги абонатен №********* за периода от
10.06.2015 г. до 09.10.2015 г., ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1068/2017 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН
**********, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 89,04
лв. – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 08.10.2014г.,
дължими за периода м 03.2016 г. до м. 09.2016 г. за мобилен номер **********,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 89,04 лв. до предявения размер от 152,64
лв и за периода от м. 10.2015г. до м.02.2016 г.
ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН
**********, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 76,72
лв.- дължими лизингови вноски по
договор за лизинг от 08.10.2014г., дължими за периода м 03.2015 г. до м.
10.2016 г. за мобилен номер **********, като ОТХВРЪЛЯ иска за сумата над
76,72 лв. до предявения размер от 124,76 лв и за периода от м. 10.2015г. до
м.02.2016 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 782 от 30.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1068/2017 г. по описа на Районен съд-
Панагюрище, в частта в която е разпоредено длъжникът Д.Б.Д. да заплати
на заявителя „Т.Б.“ ЕАД сумата над 136,99
лв. до размера от 792,75 лв. – потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 10.06.2015 г. до 09.10.2015 г., както и за сумата от 150,89 лв.,
- мораторна лихва за периода от 25.10.2015 г. до 09.10.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.Б.Д., ЕГН **********
да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 35,29 лв. – представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сумата в размер на 317,87
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на Д.Б.Д.,
ЕГН ********** сумата в размер на 61,37 лв. – представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 77 ГПК, „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6
да да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд Панагюрище държавна такса
в размер на 50 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист
Решението,
в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение, има характера на
определение, и подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните с частна жалба. В останалата част решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: