№ 20964
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110172081
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца суми - незаплатени мобилни услуги, неустойки по договор за
далекосъобщителни услуги и лихви, както и по чл.422 от ГПК, вр. чл. 345 от ТЗ, вр.чл.232
от ЗЗД – за признаване дължимостта на суми по договор за лизинг, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
Ищецът твърди, че по силата на договор за далекосъобщителни услуги е доставил на
ответника същите. Поради неплащане на доставените услуги в уговорените срокове,
договорът бел едностранно прекратен от ищеца, при което ответникът дължал сума,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Твърди освен това, че
между страните е сключен договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на
ответника мобилно устройство. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги,
оставащите вноски по договора за лизинг били станали предсрочно изискуеми, поради което
претендира същите, ведно с неплатените мобилни услуги, неустойки и лихви. Претендират
се разноски.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва предявените искове,
в т.ч. с твърдения за изтекла давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК по ч. гр. д. № 41562/2020 по описа на СРС, 124 с-в в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за незаплатени мобилни
услуги, неустойки по договор за далекосъобщителни услуги и лихви, както и непогасени
задължения по договор за лизинг.
По исковете с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати претендираната сума,
представляваща стойност на предоставени му мобилни услуги, което предполага доказване
на изпълнението на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на
задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано от длъжника
неизпълнение. Липсата на която и да е от тях прави иска неоснователен, какъвто е
настоящия случай.
Според изложеното в исковата молба, исковите претенции се основават на задължение,
възникнало от сключени между страните договори, представени по делото, поради което
съдът приема за доказано съществуващо облигационно отношение между страните.
Независимо от това обаче, то няма доказателства, че ответната страна дължи
претендираните по делото суми за доставени и ползвани мобилни услуги - за да е налице
такова задължение за плащане на стойността на потребени далекосъобщителни услуги,
следва да се установи реалното им доставяне за процесния период от ищеца в полза на
ответника. Въпреки изрично дадените от съда указания в този смисъл, по делото такива
доказателства липсват.
Представените данъчни фактури за стойността на далекосъобщителните услуги не е
подписана от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Фактурата е първичен
счетоводен документ, чието предназначение е да се документират стопанските операции във
връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на
търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на
определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. На неподписаната фактура
не може да бъде придадена такава функция. Съдебната практика е последователна в
разбирането си, че фактурата не е основание за плащане - основанието е извършването на
материалната престация, а фактурата само удостоверява този факт. Представените данъчни
фактури за стойността на услугите не са подписани от получателя - ответник по делото, на
отразената в тях доставка. Фактурата е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя им -
неподписаната от получателя фактура не е доказателство за доставяне на отразените в нея
услуги. С оглед това, не може да се приеме, че е налице задължение на ответника към ищеца
за плащане на цена на предоставени далекосъобщителни услуги.
Предвид изложеното искът с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, и
чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
2
суми по договор за далекосъобщителни услуги следва да бъде отхвърлен в цялост като
неоснователен.
По исковете с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.92 и чл.86 от ЗЗД
Основателността на предявените искове с правна квалификация чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от
ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: сключване между страните
на посочения в исковата молба договор; изпълнение на задълженията си по него; наличието
на валидна клауза за неустойка.
Ищецът основава претенцията си за неустойка на предвидени в сключените между
страните договори неустоечни клаузи на мобилния оператор, съгласно които в случай на
прекратяване на договора, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на три стандартни за съответния абонаментен план месечни абонаменти
за всяка сим карта/номер до изтичане на определения срок. В договорите и ОУ е
предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, същият
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока
на договора, както и заплащането на разликата в цената на получените във връзка с
договорите мобилни устройства без абонамент и преференциалната цена. По делото обаче
не са представени доказателства за обективирано изявление за предсрочно прекратяване на
договорната връзка от страна на ответника, както и за установяване на датата, от която е бил
прекратен договора, респективно периода, за който е изчислена неустойката.
Освен това, по делото не е доказано, че договорите са прекратени по вина на ответника.
В допълнение процесните клаузи за неустойка са нищожни на самостоятелно
основание, тъй като накърняват добрите нрави. Неустойка, равняваща се на всички
оставащи до края на срока на договора месечни такси, независимо от това, че ищецът
претендира неустойка в размер само на три месечни такси и независимо от момента на
разваляне/прекратяване на същия, значително надхвърля присъщите на неустойката
функции, тъй като кредиторът на практика получава имуществена облага, но без да дължи
никаква насрещна престация. Възприемането на подобна клауза като валидна би довело до
допускане на неоснователно обогатяване на мобилния оператор за сметка на ответната
страна, което би нарушило принципа за справедливост. След като клаузата, с която е
регламентирано задължението за неустойка, е нищожна, същата не поражда правни
последици и съответно за търговеца не възникват никакви права въз основа на нея.
Доколкото по делото не е установено виновно поведение от страна на ответника за
прекратяване на договорите, то недължими от него са и претендираните суми за разликата в
цената на получените във връзка с договорите мобилни устройства без абонамент и
преференциалната цена.
Следва да се допълни и че предвид качеството на ответника – потребител, съдът е
длъжен да следи за неравноправни клаузи.
Предвид изложеното исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, и
чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
3
суми - неустойки по договори за далекосъобщителни услуги, както и разликата в цената на
получените във връзка с договорите мобилни устройства без абонамент и преференциалната
цена, следва да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни.
По исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл. 345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: сключване между страните на посочения в исковата молба договор за
лизинг; изпълнение на задълженията си по него.
Установено е по делото наличието на договорно отношение между страните, по силата
на което ищецът е предоставил на ответника три мобилни устройства и един детски смарт
часовник, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за
употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически
характеристики. С договорите вещите са предоставени за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договорите
погасителни планове, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е да
докаже своето изпълнение по договора, а именно - че е заплащал месечните вноски за
лизинга на устройствата. Доказателства обаче в тази насока не са представени, поради което
след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да бъде
осъден да заплати цената на устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало
вещта, поради което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати.
Именно поради неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг и предвид
настъпилия падеж на всички лизингови вноски към момента на предявяване на исковата
молба, ответникът дължи заплащането на същите.
Предвид изложеното исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл. 345 от ТЗ,
вр.чл.232 от ЗЗД – за заплащане на дължими суми по договори за лизинг в размер на 532,22
лева следва да бъде уважен в цялост.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените
от него разноски, съобразно уважената част от исковете в заповедното и исковото
производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/ /предишно
наименование /фирма//, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в /адрес/, срещу
Т. В. А. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ , искове с правна квалификация чл.422 от ГПК,
че ответникът дължи сумата от 532,22 лева, сбор от непогасени задължения по договор за
лизинг на мобилно устройство APPLE iPhone 7 Plus 32GB Rose Gold, SAMSUNG Galaxy S8
4
Plus Black и KIDS WATCH MyKi Touch HERO, ведно със законна лихва от 31.08.2020 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 41562/2020г. на СРС, 124 състав, като за разликата до пълния предявен размер от
3279,36 лева – незаплатени абонаментни такси, неустойки и разлики в цени на мобилни
устройства, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. В. А. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ , да заплати на /фирма/
/предишно наименование /фирма//, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в
/адрес/, сумата 71,58 лв. - разноски в заповедното производство, както и 219,11 лева –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5