Решение по дело №741/2024 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 50
Дата: 10 април 2025 г.
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20242330200741
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Ямбол, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20242330200741 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. И. В., в качеството си на представляващ ЕТ „В.-Ц. И.“, с
ЕИК *** против Наказателно постановление № 24-2400038 от 25.07.2024 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Ямбол, с което на жалбоподателят на
основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за нарушение на
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. В жалбата се
сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и
издадено в нарушение на процесуалните правила, като се изразява несъгласие с
констатациите на административнонаказващия орган. Иска се отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител,
като чрез процесуалния му представител – адв. И. от АК-Ямбол жалбата се поддържа и
пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като излага подробни
съображения в подкрепа на становището си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез процесуалния си
представител – юриск. Д. оспорва жалбата и моли съда жалбата да се остави без уважение,
като излага подробни аргументи относно установеността на извършеното нарушение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 21.06.2024 г. в 11.16 часа е извършена проверка от служители на Дирекция
1
„Инспекция по труда” - Ямбол по спазване разпоредбите на трудовото законодателство на
обект – кафе-аперитив „Мики“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ЕТ „В.-Ц. И.“,
представляван от Ц. И. В.. Констатирано е да работи Ж. Т. Г. като сервитьор и обслужва
клиенти. Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката
декларация, в която Ж. Т. Г. удостоверява извършване на трудова дейност с начален час на
работно време, като не е отбелязала краен час. В т.3 от същата декларация Г. е извършила
отбелязване, че не е сключила трудов договор и не е получила копие от заверено
уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. След приключване на
проверката на жалбоподателя е връчена призовка за явяване в Дирекция „Инспекция по
труда“ Ямбол за представяне на документи.
Относно правоотношението с Ж. Г. не е представен писмен трудов договор за
извършената от нея работа. На база на всички тези констатации, материализирани и в
протокол за извършена проверка № ПР2423986 от 27.06.2024 г., на 27.06.2024 г.
актосъставителят Н. Х. съставила АУАН № 28-2400038. Същия е предявен на
представляващия търговеца и подписан лично от него без възражения. Впоследствие е
постъпило възражение против АУАН, с което се изразява несъгласие с констатациите на
АНО, тъй като не е постигал съгласие за сключване на трудов договор с Ж. Г..
Въз основа на съставения АУАН, на 25.07.2024 г. Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ със седалище Ямбол е издал атакуваното Наказателно постановление № 01-
22002421, с което на търговеца-жалбоподател на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда
и във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за административно нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Н. Х. и на свидетелите С. П. и Н. Н., дадени в съдебно заседание, както и
приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен
от Н. Х. на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол,
която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. Издадения в съответствие с процесуалните норми АУАН е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на НП.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на ЕТ „В.-Ц. И.“ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
2
производството.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Като работодател същият носи пряка
отговорност за изпълнението на задълженията, произтичащи от трудовото законодателство.
Съдът намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от
представените в съдебно заседание писмени и гласни доказателства, въз основа на които да
се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
посоченото административно нарушение. Безспорно е установено и доказано, че на
21.06.2024 г. лицето Ж. Т. Г. е извършвало трудова дейност в обекта на проверка на длъжност
„сервитьор“ в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него
организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като
жалбоподателят не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на
сключен писмен трудов договор с Ж. Г. от 21.06.2024 г.
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че ЕТ
„В.-Ц. И.“ е имал качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по
отношение на работника - Ж. Т. Г. към момента на констатиране на нарушението - 21.06.2024
г. и не е изпълнил задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната
сила с лицето, като сключи писмен трудов договор.
Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че няма
сключен трудов договор с работодателя - ЕТ „В.-Ц. И.“, но че работи за него от 8.00 ч.
Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, тоест визираната разпоредбата
предвижда административно наказание за онзи, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 от
КТ, а именно, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
Предвид изложеното съдът намира, че от фактическа страна констатираното при
извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно и пълно описано, като
е посочена датата и мястото на извършването му, а квалификацията на същото е правилно
определена и отговаря на посочената законова разпоредба. В НП точно е описано
извършеното нарушение, а именно работодателят не е уредил отношенията при
предоставяне на работна сила от работника Ж. Т. Г. като трудови чрез сключване на писмен
трудов договор.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в несъставяне на трудов
договор в писмена форма от страна на работодателя по отношение на лицето сочено като
служител, като разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ са
императивни и вменяват задължения за работодателя в конкретният случай за работодателя
ЕТ „В.-Ц. И.“.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда имуществената санкция в
размер от 1500 до 15 000 лв. АНО е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2000
лв., като не е изложил, респ. събрал данни за смекчаващи отговорността на наказаното лице
обстоятелства. Касае се за нарушение, извършено за първи път и макар деянието с оглед
3
обществените отношения, които засяга да няма белезите на маловажно по смисъла на чл.28
от ЗАНН, то предвид гореизложеното, следва да се наложи наказание в размер,
съответстващ на предвидения в чл.414, ал.3 от КТ минимум, а именно 1500 лв.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като бъде намален размера на наложеното административно наказание.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна на
процесуалния представител на АНО - юрисконсултско възнаграждение. С оглед
гореизложеното и предвид изменението на наказателното постановление и намаляване
размера на наложеното административно наказание, както и изрично направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № 24-2400038 от 25.07.2024 г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Ямбол, с което на основание чл.416, ал.5
от Кодекса на труда и във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на ЕТ „В.-Ц. И.“, с ЕИК
***, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
(две хиляди лева), като намалява размера на имуществената санкция в размер на 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева) за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА ЕТ „В.-Ц. И.“, представляван от Ц. И. В., с ЕИК *** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Ямбол сумата 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4