№ 181
гр. Айтос, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100597 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на З. Д. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
вносителя Началник РУ-Айтос, с искане за предприемане на мерки по ЗЗДН за извършено
срещу молителката домашно насилие от Е. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: ***. Молителят
сочи, че с ответника били съпрузи. Твърди, че на 16.6.25г. ответника осъществил спрямо
молителя дом.насилие – обиждал я, заканвал се към нея, заплашвайки я. В о.с.з молителят не
се явява, не сочи други доказателства освен декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Ответникът взема становище по молбата, като излага различна фактическа
обстановка за случая. В о.с.з. ответникът се явява лично, молейки за решение съобразно
доказателствата.
Съдът, като се запозна с доказателства и съобразявайки закона, прие следното:
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е описан осъществен от ответника акт
на дом.насилие по отношение на молителя на 16.6.25г. като в подкрепа твърденията не са
ангажирани други писмени и/или гласни доказателства от молителя. Безспорно страните са
лица по см. на чл.3 ЗЗДН. Разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН дефинира като дом.насилие всеки
акт на физическо, психическо и емоционално насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода, на личния живот и личните права.
Изложените в молбата факти за осъществен акт на дом. насилие спрямо молителя се
подкрепя от декл. по чл.9, ал.3 ЗЗДН, чиято доказателствената стойност не е оборена,
обуславящо извод, че дори и само въз основа на декларацията (съставляваща доказателство
за описаните в нея факти и обстоятелства, при които е извършено твърдяното дом. насилие)
и на осн. чл. чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 ЗЗДН съдът следва да уважи молбата. Твърденията в
молбата не се опровергават от разпита на свидетеля на ответника, чиито показания следва да
се преценяват съобразно чл.172 ГПК и евентуалната заинтересованост на свидетеля от
1
благоприятно решение в полза на страната. Освен това от тези показания не се установява
свидетелката да е присъствала и да е била пряк очевидец на описаните в молбата действия,
извършени от ответника, поради което и съдът не може да цени гласните доказателства в
степен, оборващи доказателствената стойност на приложената декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН
към молбата. Ето защо молбата за издаване на заповед за защита следва да бъде уважена,
като по отношение на извършителя на дом.насилие се наложат поисканите мерки за защита
по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН. Мярката по т.1 не е обвързвана с определен срок, а тази по т.3
следва да е в минималния срок от три месеца, който е съобразен с интезитета на принудата,
осъществена върху пострадалия и като време е достатъчен, за да бъдат преодолени
последиците от извършения акт на дом.насилие, да могат страните да преустановят
конфликтните си отношения, съответно да започнат да общуват разумно помежду си по
начин, че да уредят отношенията си, който срок следва да окаже необходимото
превъзпитателно и предупредително въздействие спрямо ответника. Няма основание за срок
по-дълъг от определения, доколкото доказателствата са категорични, че инцидентът е
случаен, а осъществяването на действия от страна на ответника, характеризиращи се като
домашно насилие, не са довели до физическо нараняване на пострадалото лице и не са му
причинени физически болки и страдание, накърнено и унижено е само личното
достойнството на молителката , което налага прилагането на разпоредбите на закона не с
цялата им строгост. Определеното разстояние по мярката по т.3 ще изпълни в пълна степен
превантивната си и предупредителна функция, както и ще ограничи възможността за прояви
на агресия и посегателства от ответника. На осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН вр. чл.16 от
ТДТССПРГПК на ответника следва да се възложи и заплащането на ДТ от 25 лв.По
изложените съображения и на осн. чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН по молба на З. Д. Е., ЕГН
**********, за извършено срещу нея домашно насилие от Е. Н. Е., ЕГН **********, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА Е. Н. Е., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо З. Д. Е., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Е. Н. Е., ЕГН **********, да приближава З.
Д. Е., ЕГН **********, жилището й /находящо се в ***/ местоработата, местата за отдих и
социални контакти на последната, на разстояние no-малко от 50 м, за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Е. Н. Е., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-Айтос ДТ от 25 лв.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Е. Н. Е., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
2
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 7-дн. срок от днес.
Препис от настоящото и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати
служебно на РУ-МВР.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3