№ 41
гр. Сливен, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230105093 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен на 21.11.2022 г. осъдителен
иск от М. К. К. - К. от гр. Стара Загора срещу Земеделска кооперация за
производство и услуги „Житен клас“, с. Блатец, общ. Сливен.
Ищцата твърди, че между ответника като наемател и нейният баща като
наемодател бил сключен Договор за наем на земеделски земи № 265 от
01.07.2021 г. Бащата на ищцата починал, поради което ищцата, в качеството
си на негов наследник, уведомила ответника, че следва да изплати наема за
съответната година на нея. Договорената цена била 50 лв. на декар наета земя.
Тъй като стопанската година приключила и ответникът не й заплатил сумата
ищцата претендира осъждането му да и заплати главницата от 1733,55 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е подал в срок Отговор на исковата молба с вх. №
19940/01.12.2022 г. по описа на СлРС, с който представя платежно нареждане
от 24.11.2022 г. за заплатена по банковата сметка на ищцата сума от 1733,55
лв., представляваща цената на предявения иск и заявява, че е изпълнил
доброволно задължението си преди получаването на препис от исковата
1
молба, поради което не е дал повод за завеждане на делото. Не оспорва
сключения договор за наем, нито, че е бил уведомен за смъртта на
наемодателя. Описва обаче, че видно от представеното от ищцата
удостоверение за наследници, същата не била единствен наследник, поради
което ответникът поискал от ищцата да посочи и банкова сметка на своя брат,
за да може ответникът да им изплати дължимата наемна цена по равно. Тъй
като нито ищцата представила банкова сметка на брат си, нито пък той
самият представил такава, за да не е налице неизпълнение по договора от
страна на ответника - наемател, същият превел на 24.11.2022 г. по банкова
сметка на ищцата цялата дължима сума по договора, изчислена по 50 лв. на
дка.
Ищцата е подала становище, с което не оспорва направеното плащане от
ответника, но заявява, че тъй като плащането е извършено след завеждане на
иска, поддържа претенциите си за законна лихва върху главницата, считано
от датата на исковата молба - 21.11.2022 г. до изплащането й, както и
претендира осъждане на ответника да й заплати направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Чрез своя пълномощник - адвокат поддържа претенциите си за законна лихва
върху главницата, както и за направените по делото разноски.
Ответната Земеделска кооперация, редовно призована, се представлява
от своя управител и от пълномощник - адвокат. Моли за отхвърляне на иска
поради извършено плащане преди получаване на исковата молба и излага
становище за недължимост на законна лихва и разноски по делото, тъй като
ответникът не е изпаднал в забава и не е дал повод за завеждане на делото.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1733,55 лв.,
представляваща неплатена наемна цена по Договор за наем на земеделски
земи № 265 от 01.07.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на исковата молба - 21.11.2022 г. до окончателното й
изплащане.
2
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим.
Не се спори между страните по делото, а се установява и от приетите по
делото писмени доказателства, че между наследодателя на ищцата, в
качеството на наемодател и ответната Земеделска кооперация, в качеството
на наемател, е бил сключен Договор за наем на земеделски земи № 265 от
01.07.2021 г., по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за
обработване земя за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2021 г., а
наемателят се е задължил да изплати наема за съответната година.
Ответникът е представил писмени доказателства и ищцата признава, че
на 24.11.2022 г. наемателят е заплатил дължимата главница, предмет на
настоящото производство.
Следователно няма спор, че претендираната главница е платена в хода
на процеса. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази
извършеното плащане, поради което предявеният осъдителен иск за сумата от
1733,55 лв., представляваща неплатена наемна цена по Договор за наем на
земеделски земи № 265 от 01.07.2021 г., следва да се отхвърли поради
погасяване на вземането на ищцата чрез плащане в хода на процеса.
По претенцията за законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 21.11.2022 г. до окончателното й
изплащане - 24.11.2022 г.:
Съдът намира претенцията на ищцата за неоснователна.
В договора не е предвиден определен ден или краен срок за изпълнение
на задължението за заплащане на наемната цена.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая поканата към наемателя за плащане на наемната цена по
договора е отправена с исковата молба, която е подадена в съда на 21.11.2022
г., но препис от нея е получен от ответника на 28.11.2022 г.
Ето защо съдът намира, че с оглед извършеното от ответника плащане
на цялата дължима наемна цена по договора в размер на 1733,55 лв. на
24.11.2022 г., преди получаването на покана, в случая на препис от исковата
молба, същият е погасил задължението си по договора за наем преди да
изпадне в забава, поради което и не следва да дължи законна лихва за забава
3
за периода от датата на подаване на исковата молба - 21.11.2022 г. до датата
на изплащането на претендираната главница - 24.11.2022 г.
Относно разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
В настоящия случай сумата, представляваща главница, предмет на
предявения иск, е заплатена от ответника преди получаване на препис от
исковата молба и преди изпадането му в забава, което налага извод, че с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради
което и не дължи разноски на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К. - К. , ЕГН: **********, с адрес
********* иск с правна квалификация чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД за
осъждане на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „ЖИТЕН КЛАС“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Блатец, общ. Сливен да й заплати сумата от 1733,55 лв. /хиляда
седемстотин тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
неплатена наемна цена по Договор за наем на земеделски земи № 265 от
01.07.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба - 21.11.2022 г. до окончателното й изплащане,
поради погасяване на вземането чрез ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4