№ 38932
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110146616 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по Молба с вх. № 279830/20.08.2025 г., подадена от адв. Д. М., в която се
иска изменение на постановеното по делото Решение № 15190/06.08.2025 г. в частта му за
разноските, като се иска присъждане в полза на адв. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон
за адвокатурата /ЗА/ на адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лв. с ДДС.
В молбата се твърди, че съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е длъжен да присъди
адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените, респ. уважени искове. В този
смисъл била и практиката на ВКС, която заявителят цитира в неговата молба. Счита за
неаргументирано становището на съда, че за процесуална икономия ищецът е могъл да
съедини исковете си в едно производство, тъй като дори и в този случай е следвало при
уважаването им да присъди възнаграждение по всеки един от исковете. Всеки Договор за
правна защита и съдействие е самостоятелно договорно правоотношение между сключилите
го. Съдът следвало да съобрази не броят на водените от един адвокат дела, а положеният
труд по делото и порочната схема на кредитиране на дружествата за бързи кредити.
В свое Становище № 303082/16.09.2025 г. насрещната страна „Файненшъл България“
ЕООД оспорва основателността на молбата. Иска оставянето й без уважение.
От правна страна съдът приема следното:
В случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение №
343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда. Наредбата не създава задължения за съда, както неправилно е посочил заявителя в
настоящето производство, поради което за разглеждащия делото състав не възниква
задължение да взема предвид чл. 7, ал. 2, т. 1 от нея.
В този смисъл е неоснователен изводът, че при съединяване в едно производство за
разглеждане на няколко иска, съдът следвало, при евентуалното им уважаване, да присъди
адвокатско възнаграждение за всеки един от тях. Предвид необвързващия характер на
Наредба № 1/2004 г. това становище на заявителя не може да бъде споделено.
Неоснователно заявителят счита, че съдът е преценил недължимостта на адвокатското
възнаграждение съобразно адвокатът, който води делата. Коректният прочит на мотивите на
постановеното по делото решение в частта им за разноските налага извода, че съдът
съобразява като критерии участието на ищцата в множество материални правоотношения с
ответника и очевидната цел не да получи парично финансиране, а да използва практиките на
1
неравноправните клаузи по договорите за воденето на множество дела срещу същия
ответник с цел генериране на приходи от съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 279830/20.08.2025 г., подадена от адв. Д. М. за
изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото Решение №
15190/06.08.2025 г. в частта му за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2