№ 694
гр. Пазарджик, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Д. Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Д. Васева Гражданско дело №
20235200100114 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени искове по реда на
чл.153 от ЗПКОНПИ.
Пазарджишкият окръжен съд е сезиран със субективно съединени
искове против С. С. К. и С. Д. С., за отнемане на придобито лично от всеки
един от тях имущество, като процесуалната легитимация на първия ответник е
безспорна, в качеството на лице, срещу което е повдигнато обвинение за
престъпление, попадащо в обхвата на нормата на чл.108,ал.1,т.10 от
ЗПКОНПИ, наричано „проверяваното лице“ по смисъла на чл. 143 от закона.
За втория ответник, извършената от Комисията проверка, пасивната му
процесуална легитимация и правният интерес на ищеца от водене на дело
срещу него за отнемане на придобито през проверявания период имущество,
се обосновават с твърдения за фактическо съжителство на семейни начала със
С. К..
Ищцата С. С. не е била открита за връчване на книжата по делото на
сочения за настоящ адрес, на който се твърди, че съжителства с обвиненото в
извършване на престъпление лице, а след като са й били връчени на постоянен
адрес в гр.С., е направила възражения срещу допустимостта на иска, като
твърди, че не е от кръга на лицата, срещу които може да се претендира
отнемане на придобито имущество по реда на ЗПКОНПИ. Признава, че е
живяла известно време със С. К., след раждането на общото им дете С. С. К.
но твърди, че това е продължило по-малко от 2 години: от средата на 2013 г. до
началото на 2015 г., от когато живее в собственото си жилище в гр.С..
Позовава се на адресната си регистрация по постоянен адрес в това жилище,
1
на обстоятелството, че от 2016 г. до 2020 г. отглеждането от нея дете е
посещавало детска градина в гр. С., за което представя писмено доказателство,
както и на факта, че сградата на адреса, който продължавал да е регистриран
формално като неин настоящ адрес изгоряла през 2017 г. и от тогава до сега
била негодна за обитаване.
Всички тези обстоятелства се установиха още с приложените към
отговора писмени доказателства, но съдът допусна и 2-ма свидетели за
опровергаване на твърдението на ищеца за фактическо съжителство между
ответниците, което да дава основание да бъде конституирана втората от тях
като участник в съдебното производство по реда на чл. 153 ЗПКОНПИ.
Съображенията са това бяха, че дефинираното в пар.1, т.18 от ДР на
ЗПКОНПИ "фактическо съжителство на семейни начала" включва критерии,
които не могат на бъдат установени по убедителен начин от представените от
двете страни писмени доказателства: за регистрация на различни постоянни и
еднакъв настоящ адрес, при данни за невъзможност за обитаването му при
пожар, общо дете, посещаващо детска градина в С. при постоянен адрес на
бащата в друго населено място и пр. Също така предвидения в тази разпоредба
срок /повече от 2 години/, като индиция за трайност на фактическото
съжителство, нямаше как да бъде установен, без допълнителни доказателства
в случая, в това число - поисканите от ответницата свидетелски показания.
След разпита на свидетелите в открито съдебно заседание с участието на
двете страни, се установи, че двамата ответници действително са опитали да
заживеят в общо домакинство, отглеждайки заедно своето дете, но това е
продължило по-кратко от 2 години. Двамата свидетели, както и ищецът К. в
обясненията си по чл.176 ГПК уточниха, че това е станало няколко месеца,
след като се е родило детето /на 21.01.2013 г./ и по-конкретно - от средата на
2013 г., когато е регистрирана и промяната в настоящия и адрес /л. 1689 от
делото/ до края на 2014 г. или най-късно – до началото на следващата 2015 г.
Св. С. П.-С. е категорична, че на рождения ден на детето през 2015 г. С. С.
вече е била сама с него в жилището си в гр.С..
От обстоятелството, че ответнтицата не е предприела нужните действия
да промени регистрирания си настоящ адрес, не може да се направи
убедителен извод за недостоверност на показанията на свидетели и да се
докаже тезата за по-голяма продължителност на фактическото й съжителство
2
със С. К., по следните съображения:
През цялото време, тя е имала регистриран постоянен адрес в гр.С., в
жилището, където се установи, че е заживяла с детето след прекратяване на
краткото съвместното съжителство с неговия баща. Този адрес е посочила в
договор, сключен от нея на 24.06.2015 г. /на л.1731 и сл. от делото/, на него са
и връчени регистрационни табели за автомобил, видно от доказателствата на
л.1857 и сл. от делото, след като преписката за извършване на това действие
била изпратена официално по компетентност до Началника на ПП, СДВР –
гр.София РУ на МВР-Самоков, което означава, че лицето очевидно не е било
открито от полицейските органи на формално регистрирания настоящ адрес.
На л.1720 от делото се намира Служебна бележка от детската градина в
гр.С., която детето е посещавало в периода 15.09.2016 г.-14.09.2020 г., което
също потвърждава тезата на ответница, че тя и детето не са заживяли трайно в
к.к.“Б.“, заедно с бащата, въпреки неизвършената промяна в регистрирания
настоящ адрес.
Обстоятелството, че едно лице е живяло с проверяваното от КОНПИ
лице във трайно и достатъчно продължително фактическо съжителство по
смисъла на пар.1,т.18 закона, следва да е установено по убедителен начин във
всеки конкретен случай и този извод не следва да почива на предположения,
за да обоснове извършването на проверка и воденето на съдебен процес за
отнемане на придобито от него имущество.
В настоящия случай, при направено възражение от страна на сочената
като лице по чл.142,ал.2,т.5 ЗПКОНПИ С. С., Комисията не установява по
убедителен начин тази необходимата фактическа връзка, от която да може да
настъпят и съответните правни последици и по-конкретно – лицето да е
процесуално легитимирано като ответник по иска за отнемане на имущество в
полза на държавата.
Прави впечатление също така, че през целия проверяван период двете
лица нямат придобито общо от двама им имущество, което също е индиция за
липса на трайно установена връзка по смисъла на пар.1,т.18 от ЗПКОНПИ.
Ищецът се позовава на вписване на името на С. С. като лице, с което С.
К. е във фактическо съжителство в подадена декларация в края на 2019 г. От
събраните допълнителни доказателства се установи, че макар да е посочил
3
формално, не е декларирал притежавана от нея имущество и дори изрично е
отказал да подаде коригираща декларация, в която да го направи, уточнявайки
в писмено изявление до Комисията, че неправилно я е вписал в графата за
фактическо съжителство, тъй като в действителност не живее с нея в такова.
Т.е. коригирал е пред съответния орган декларираните данни, в съответствие с
твърдяното от него и от ответницата действително фактическо положение,
което той заяви и лично пред съда по реда на чл.176 ГПК.
Поради това, след проверката за допустимост на исковете на осн. чл.130
ГПК, производството следва да бъде прекратено частично – по отношение на
исковете предявени против С. Д. С. за отнемане в полза на държавата на
придобито от нея имущество пред проверявания период, във връзка с
повдигнато обвинение против ответника С. К..
С прекратяването на производството поради недопустимост на иска
против ответницата С., съдът следва да разгледа отново повдигнато в отговора
на исковата молба на С. К. възражение, че делото не е местно подсъдно на
Пазарджишкия окръжен съд. Тъй като исковата молба е подадена пред този
съд единствено поради местонахождението на придобит и притежаван от С. С.
имот, то условието за приложение на специалната местна подсъдност по
чл.153,ал.2 от ЗПКОНПИ не е налице и приложима е нормата на ал.1, при
положение, че няма друг недвижим имот, предмет на иска против С. К..
Следователно делото следва да се изпрати по компетентност на
Софийски окръжен съд по адреса на проверяванато лице и единствен останал
ответник С. К., като в настоящата случай попада и в хипотезата на
разпоредбата на чл. 119,ал.2 ГПК, доколкото сезирания съд има право и сам да
повдигне възражение за неподсъдност на делото по местонахождение на
недвижим имот. Същинско първо съдебно заседание по смисъла на чл. 140 във
вр. с чл.143 ГПК не е провеждано, а страните бяха призовани в открито
съдебно заседание заради възникнала необходимост от събиране на гласни
доказателства за проверката относно допустимост на иска по чл.130 ГПК.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
Прекратява частично производството по гр. д. № 114/2023 г. на Пазарджишкия
окръжен съд по отношение на ответницата С. Д. С. поради недопустимост на предявения
против нея иск.
Прекратява пред Пазарджишкия окръжен съд производството по иска по чл.153
ЗПКОНПИ срещу С. С. К. с адрес: гр.С., ул.*** поради неподсъдност и изпраща делото
на Софийски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд
в 1-седмичен срок от съобщението, като на страните следва да се връчи препис от съдебния
акт.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5