РЕШЕНИЕ
№ 2411
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20251110203897 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Г. Г. Б. чрез адв. С. М. срещу заповед от
22.02.2025г., изведена с рег. № 228зз-180/22.02.25г., издадена от С Ч, полицай
при 04 РУ-СДВР, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.
С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна.
Изложените са фактическите обстоятелства, свързани със задържане на
жалбоподателя. Счита се, че в обжалваната заповед не е посочено какво налага
задържане на лицето, както и не били налице никакви доказателства за
притежание на наркотични вещества. На следващо място се навежда довод, че
заповедта не съответства с целта на закона и е нарушен принципът на
съразмерност. Моли се за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. М., която пледира, че заповедта е незаконосъобразна и моли да бъде
отменена. Сочи, че от заповедта не става ясно въз основа на какви факти е
прието, че е налице обосновано предположение за евентуална съпричастност
към конкретно престъпление. Адв. М. приема, че посочването на чл. 71, ал. 1,
т. 1 ЗМВР и притежание на наркотични вещюества – чл. 354а НК не е
1
достатъчно, за да разбере лицето причините за задържането му. Изтъква, че
жалбоподателят е съдействал по време на проверката. Счита, че е осъществен
акт на неоснователна държавна принуда. Моли за отмяна на заповедта и за
присъждане на разноски за процесуално представителство и държавна такса.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Василева, която счита
процесната заповед за правилна и законосъобразна. Приема, че в същата за
изложени фактическите и правни основания за задържането и лицето може да
разбере за какво е задържано. Представя писмени бележки. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2025г. в 09.05 часа е издадена атакуваната заповед за задържане
на лице, изведена с рег. № 228зз-180/22.02.2025г., по силата на която
жалбоподателят Г. Г. Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР „във връзка с чл.
354а, ал. 3 от НК, притежание на наркотични вещества“ е задържан за срок до
24 часа в помещение за временно задържане на 04 РУ-СДВР.
Съдът намира, че жалбата е основателна.
Производството се развива на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съобразно
който задържаното лице има право да обжалва законността на задържането
пред районния съд по седалище на органа.
Като правно основание за задържане на Г. Б. е посочена правната норма
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като словесно е описано, че лицето се задържа „във
връзка с чл. 354а, ал. 3 от НК, притежание на наркотични вещества“.
Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР урежда изискуемото съдържание на
заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.
Заповедта следва да съдържа името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му да
обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от
момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, да се
свърже със съответните консулски власти, когато не е български гражданин и
2
да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря
на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Основателни са възраженията в
жалбата, че в заповедта за задържане за срок до 24 часа не са посочени
конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителна
административна мярка. Формалното посочване на правна норма от
Особената част на НК -„във връзка с чл. 354а, ал. 3 от НК“ - не е достатъчно,
за да се счита, че е изпълнено изискването за посочване на основанието за
задържане. За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното
му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на
адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане
да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно
престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед отсъстват
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с
извършването на престъпно деяние. Нещо повече – в атакуваната заповед не
са изложени фактически данни, че Г. Б. е извършил конкретно престъпление, а
се сочи „притежание на наркотични вещества“. Отсъстват каквито и да било
твърдения и описани факти, свързващи задържаното лице с конкретно
престъпление. Посочването „притежание на наркотични вещества“ по никакъв
начин не спомага за описание на конкретни факти, свързани с деятелност на
жалбоподателя. Изхождайки от положението подозрението да се основава на
разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен
арест и задържане ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обстановка на необходимостта от задържането, последното се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в
обжалваната заповед липсват описани словесно каквито и да било факти и
обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на
обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено
задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на
престъпление.
Именно фактическите и правни основания определят предмета на
доказване и само тези основания могат да бъдат доказвани от въззиваемата
страна с допустимите доказателствени средства, включително и чрез разпит
на свидетели. При посочването „притежание на наркотични вещества“ съдът
3
приема, че не са посочени конкретните данни, които да свързват лицето, което
се задържа, с конкретно престъпление. Не се сочи и конкретно досъдебно
производство, което да е било образувано. От приобщените по делото
писмени доказателства се установява, че на 14.03.2025г. е издадено
постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Не е
необходимо данните, отразени в заповедта за задържане да са пълни или по
категоричен начин да доказват, че лицето е извършило престъпление. За да
бъде изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР обаче следва да бъдат
посочени конкретни факти, които да свързват с определена степен на
вероятност личността на задържаното лице с конкретно престъпление. За да
пристъпи към задържане, полицейският орган следва да разполага с
достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е съпричастно към определено
противоправно деяние. В процесния случай, както бе изтъкнато, такива данни
не са изложени в заповедта, респективно същата не отговаря на нормативно
установеното съдържание и съществено се нарушава правото на защита на
задържаното лице да разбере фактическите и правни основания за
задържането си, респективно да изгради защита срещу определени факти,
каквито не се твърдят и не са изложени в заповедта.
Всичко изложено води до категоричния правен извод, че процесната
заповед, чиято отмяна се иска, не отговаря на минимално изискуемото
съдържание, респективно същата е незаконосъобразна и като такава подлежи
на отмяна.
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат за съдебното производство/не му се дължи
заплащане на твърдени разноски за терапия в размер от 70 лева, които не се и
доказва, че са свързани с процесното задържане/. С оглед представените
писмени доказателства в тази насока – договор за правна защита и съдействие,
съдът прие, че следва да осъди СДВР да заплати на жалбоподателя Г. Б. сумата
760 лева, от които 750 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, както и 10 лева за държавна такса. Не са налице основания за
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в
минимален размер.
4
Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед от 22.02.2025г., изведена с рег. № 228зз-
180/22.02.25г., издадена от С Ч, полицай при 04 РУ-СДВР, с която Г. Г. Б. е
задържан за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя Г. Г. Б. 760 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
съдебното производство и за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5