№ 17
гр. П. , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ю. Колев
като разгледа докладваното от Ивайло Ю. Колев Гражданско дело №
20201720104648 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи,
че в полза на дружеството срещу Община П. е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № ****г. по описа на ПРС за сума представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в град П., ул. „*** в размер на 1235,00 лева за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на
сумата 26.05.2020 г., както и сума в размер на 103,79 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.08.2017г. до 18.02.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови
нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в
топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е
изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не
е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната
енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като
потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
1
заявената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди, че процесният имот е общинско жилище където за е настанено съгласно Заповед №
*** г. трето по спора лице – Х.М.Х. и семейство му, с когото е сключен договор за наем от
*** г. Твърди, че страната по облигационното правоотношение е починал на **** г., но в
жилището продължава да живее съпругата му - В. И. Х., която е потребила топлоенергията,
остойностена в предмета на настоящото производство.
Позовава се на действащите общи условия с ищеца, съгласно които е следвало да бъде
уведомен за текущите задължения, както и за осигуряване на достъп за отчитане на
измервателните уреди.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач – В.
И. Х. и е предявен обратен иск срещу него.
Със своевременно предявения обратен иск се сезира съда за осъждане на В. И. Х. за сумите
представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ул. „*** в размер на 1235,00 лева за периода от 01.06.2017
г. до 30.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане на сумата 26.05.2020 г., както и сума в размер на 103,79 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.08.2017г. до 18.02.2019 г.
тъй като това задължение е поето от ответника по обратния иск по силата на договора за
наем.
С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач и ответник по обратния иск - В. И. Х. не е депозирал отговор в срок.
В съдебно заседание страните се представляват. Всяка една от тях поддържа вече
изложените твърдения и възражения, апелирайки към съда да ги уважи.
В. И. Х. не се явява, не се представлява. По делото е депозирана молба след приключване на
съдебното заседание, в която сочи, че е наемател в процесното жилище от 41 години.
Признава, че ползва услугите на ищеца и изразява готовност да заплати задълженията си,
апелирайки за разсрочено плащане.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за
доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
3
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия
е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се
отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и
задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В
случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и
с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се
суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти,
както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са спорни обстоятелствата, че процесният имот
представлява общинска собственост, предназначена за отдаване под наем за жилищни
нужди, като сочените обстоятелства се установяват и от ангажираните писмени
доказателства, което дава основание на съда да приеме, че ответникът като собственик на
процесния недвижим имот е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове.
4
Спорни са останалите елементи от правопораждащия фактически състав относно доставката
на топлинна енергия и нейната стойност.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от ищцовото
дружество и от фирмата за дялово разпределение. Услугата за дялово разпределение е
въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са налични и споразумения
между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за сградата в режим на ЕС, в която се
намира процесният имот. От заключението се установява, че монтираните в абонатната
станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните
периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на
одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се
считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия,
отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото
дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След
провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен (изравнен),
прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при
индивидуалните изравнителни сметки.
Имотът на ответника е свързан към СИ за БГВ и има водомер за топла вода. За процесния
период ФДР е начислявала ежемесечно по време на отоплителните периоди прогнозна
топлоенергия. За от отчетния период не е бил осигурен достъп до индивидуалния имот,
поради което са приложени нормативно установени правила за изчисляване на дължимите се
суми за топлоенергия и погряване на вода, съобразно разход от предходен период. При така
установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че
общата дължима сума за процесния период е на стойност от 1235,00 лева.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия
период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за отопление, битово
подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след корекциите, съгласно
изравнителните сметки възлиза на 1252,95 лв., а законната лихва е в размер на 106,37 лева.
Съдът кредитира частично приетата СИЕ, тъй като същата изчислената главница е над
размера, определен от вещото лице по СТЕ. По – високият размер за главница, рефлектира и
върху изчислената законна лихва.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на
страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил
до собствения на ответника имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 1235,00
5
лева. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на
задължението, поради което исковете следва да бъдат уважени в цялост така, както са
предявени.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на
обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за сумата от 103,79 лева. Това е
така, защото съдът е обвързан от заявения от ищеца обем на защита арг. чл. 6 ГПК), а и се
установи, че по ССЕ е изчислен по- висок размер на главницата, което неминуемо се
отразява на обуславяния иск.
По предявения обратен иск.
При извод за основателност на главните установителни искове, съдът следва да разгледа и
осъдителните обратни, насочени срещу третото лице. Същите са своевременно предявените,
с правно основание по чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, насочени към третото лице-помагач, като ответникът моли В. И. Х. да бъде осъдена да
му заплати сумите, както и законната лихва за забавата на месечните плащания, с
твърдения, че това задължение е поето от нея по силата на съществуващо между страните
наемно правоотношение. В доказателствена тежест на ищеца по обратните искове е да
установи наличието на облигационно (наемно) отношение относно процесния имот и
период между него и третото лице ответник по обратните искове въз основа на посочената в
исковата молба по обратния иск настанителна заповед, както и неговото съдържание.
По правило договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
По своето предназначение жилищата, представляващи общинска собственост могат се
отдават за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, като условията
и редът за това се определят с наредба на съответния общински съвет. (арг. чл. 43, т. 1, вр.
чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС). Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община П. въз основа
на настанителната заповед кметът на общината сключва писмен договор за наем по образец,
в който се определят правата и задълженията на страните, включително задължението за
заплащане на консумативни разноски.
От представената по делото Заповед № *** г. на кмета на Община П. се установява, че трето
по спора лице – Х.М.Х. е настанен заедно със семейството ѝ в процесното общинско
жилище без посочен срок на основание протокол на Комисия за жилищно настаняване. В
представения по делото договор за наем от **** г. е упоменато, че В. И. Х. също е обитател
на имота. Представена е декларация от Х.М.Х.и и данни за адресна регистрация на В. И. Х..
Съдът приема, че от тези доказателства не се установява да е налице задължение и/или
права, произтичащи от договора за наем от **** г. за В. И. Х., тъй като същата не е страна
6
по него, а единствено е упомената като обитател, живеещ съвместно с носителя на
материалното право, респективно задължение. След неговата кончина, В. И. Х. по правило
би наследила правата и задълженията по договора в съответната квота съгласно Закона за
наследството, но в конкретния случай съдът намира, че общото облигационно правило е
неприложимо, тъй като въпросната облигационна връзка съдържа и административен
елемент – заповед на кмета на съответната община, издадена въз основа на определени
критерии и решение, което превръща този договор за наем в такъв от категорията intuitu
personae (договор сключен с оглед на личността) и се прекратява със смъртта на страна по
него.
Не се установява задължение за заплащане на исковите претенции и от представената по
делото извадка от НБДН, тъй като тя свидетелства единствено за изпълнение на едно
административно задължение – чл. 90, ал. 1 ЗГР.
Независимо от горното, исковата претенция за главницата е основателна и следва да се
уважи. Това е така, защото в депозираната по делото молба В. И. Х. е признала, че е
наемател в процесното жилище, че са използвани услугите за топлинна енергия, както и че
изразява готовност да заплати разходите за това. Това извънсъдебно признание – твърдение
за неизгоден факт, се ползва с висока доказателствена стойност в процеса и единствено то
дава основание на съда да приеме исковите претенции по обратния иск за основателни.
Съдът обаче не би могъл да се произнесе по искането за разсрочено плащане, тъй като не е
своевременно заявено. Това би мислимо и постижимо при конкретни договорки между В. И.
Х. и Община П. не само като израз на добра воля от страна на кредитора, тъй като ако не бе
добросъвестното поведение на ответника по обратния иск, то същият би следвало да се
отхвърли като недоказан.
Независимо, че по делото не е представено конкретно писмено съглашение, подписано от
страните, и след като прие, че е налице валидно договорно правоотношение, съдът намира,
че В. И. Х. дължи заплащането на съответните режийни разноски, свързани с
облигационното ѝ право да си служи с веща, което произтича от диспозитивното правило на
чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Доколкото не се установява по делото, а и не се твърди, изрична уговорка,
че В. И. Х. не носи финансовото бреме за потребените от нея режийни, съдът е длъжен да
приложи законовата норма, заместваща конкретни уговорки между страните. Ето защо
предявеният обратен иск за осъждане на В. И. Х. да заплати сумата в размер на 1235,00 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна е основателен.
Искът за сумата в размер на 103,79 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.08.2017г. до 18.02.2019 г. съдът намира за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Това е така, защото дължимостта на
тази претенция почива на правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно който при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. Забавата е регламентирана в чл. 84 ЗЗД, който предвижда, че тя настъпва
7
изтичането на определен от страните срок; след покана от кредитора, ако не е определен
срок и е обособена хипотеза при непозволено увреждане - без покана, като чл. 70, ал. 1 ЗЗД
повелява, че срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на
страните или от естеството на задължението. В конкретния случай, макар и да се прие, че
ответникът по обратния иск дължи заплащане на цената на консумираната топлоенергия, по
делото не се представиха доказателства, а и твърдения, че същата е изпаднала в забава преди
подаване на исковата молба по обратния иск (01.10.2020 г.), което действие следва да се
счете за покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и от който момент следва да бъде присъдена
лихва върху главницата.
Обратният иск има за предмет притезание на привличащата срещу подпомагащата страна,
основано на разпоредбата на чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение,
като по своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл.
219, ал.3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на
положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаването на
евентуалния (макар и той да почива на друго основание, различно от това на главния), като
специфичното при обратния иск е създаването на условно изпълнително основание - правото
на изпълнение по този иск се поражда едва след като главното задължение е погасено, т. е.
след като привличащият ответник е удовлетворил ищеца-кредитор. Както бе посочено,
ответникът по обратния иск признава по основание и размер претендираното задължение,
поради което следва да бъде осъден да заплати същото, но при условие, че Община П.
удовлетвори кредитора „Топлофикация -П.“ АД.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1
такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на
276,77 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в
размер от 100.00 лева, което също следва да бъде присъдено. При този изход от спора на
ищецът се дължат разноски в размер на 376,77 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора
и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 76,77 лева, които
също следва да му бъдат присъдени.
Предвид приетият за основателен обратен иск за главницата, Община П. също има право на
разноски по предявения срещу В. И. Х.. Такива са доказани в размер на 50,00 лева за
заплатена държавна такса. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лева. По правилото на чл. 78, ал. 8 и след като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на
Община П. в размер на 100.00 лева и в нейна полза следва да бъдат присъдени 138,37 лева,
8
съразмерно на уважената част от предявените искове.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В
ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу
Община П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилси“ № 1А в размер на 1235,00 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., ул. „*** за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. включително,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.05.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 103,79 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
08.08.2017 г. до 18.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П., ЕИК ********* да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 376,77 лева – разноски пред Районен
съд П. в исковото производство и сумата от 76,77 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, В. И. Х., ЕГН **********, гр.
П., ул. „*** да заплати на Община П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилси“ № 1А
сума в размер на 1235,00 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „*** за периода за периода
от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба по обратния иск – 01.10.2020 г.,
дължимо по договор за наем СЛЕД КАТО Община П. изпълни задължението си да заплати
на „Топлофикация-П.“ АД установените като дължими с настоящото решение суми в пълен
размер.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община П., ЕИК ********* срещу В. И. Х. иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 103,79 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения за доставена топлинна енергия в имот
находящ се в гр. П., ул. „*** за периода за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г.
включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. И. Х. да заплати на ОБЩИНА П., ЕИК
********* сума в размер на 138,37 лева разноски пред Районен съд П. в настоящото
9
производство, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението е постановено при участие на В. И. Х. - трето лице помагач на Община П..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10