Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1450, 15.04.2020
г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ
гр. с.
На 26.02.2020 г. в
публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ
БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
9514 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” №
250, представляван
от ****, а също и от пълномощника му юрисконсулт ****, твърди, че качеството му на собственик на апартамент *** в жилищен
блок на **** през периода 26.04.2016 г. - 31.01.2019 г. К.И.Г. е имала
качеството на потребител на извършваните от дружеството услуги, както и че за
същия последното е извършило услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална такава на обща стойност 831.22 лева, цените на които не са заплатени,
поради което ответницата дължи и обезщетения за забава за периода 30.06.2016 г.
- 31.01.2019 г. в общ размер на 76.41 лева. За тези вземания ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3491 по описа на Районен съд - Пловдив, 15 гр. с. за
2019 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната
лихва върху главницата от 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на
ответницата К.И.Г. с ЕГН **********, адвокат Л.К.Г. в депозирания по делото
отговор изразява становище, че представените с исковата молба извлечения от
сметки и описаните фактури касаят периода месец 04.2016 г. - месец 01.2019 г.,
но липсват данни кога същите са изготвени и дали след датата на изготвянето им до
настоящия момент има извършени плащания.
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 3491 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2019 г. на 05.03.2019 г. е издадена Заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът К.И.Г. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД : сумата 831.22 лв. – неплатена сума за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ****, за
периода 26.04.2016 г. – 30.01.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. №
3491/19 г.
в съда - 01.03.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата 76.41 лв. –
обезщетение за забава за периода 30.06.2016 г. - 31.01.2019 г.; от сумата 25
лв. разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 50 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова
молба за установяване на вземанията си по заповедта.
В унисон с твърденията на ищеца от представените с исковата молба и
неоспорени заверени преписи на Нотариален акт за покупко-подажба на недвижим
имот № **** с район на действие – Районен съд – Пловдив и
на Справка по лице за извършените вписвания по партидата на Г. в Служаба по
вписванията – П. за периода 01.01.1992 г. – 22.02.2019 г. се установява, че К.Г.
се легитимира като собственик на апартамент **** в жилищна сграда, находяща се
в ****, включително и през периода 26.04.2016 г. – 30.01.2019 г., който е
придобила чрез транслативна сделка – договор за покупко-продажба, сключен на
02.04.2007 г. А чл. 3, ал. 2, т. 2 от действащата понастоящем Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.,
в сила от 12.10.2014 г./, постановява, че потребители на услугите В и К са и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Следователно съгласно закона за придобиването на качеството на потребител е
меродавно не фактическото потребяване на водоснабдителните и канализационните
услуги, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва
с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху
жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
Съобразно чл. 11, ал. 7 Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги отношенията между „В и К” ЕООД и потребителите на
предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията
обслужвана от В и К оператора се уреждат от Общи условия. Заверен препис на
действащите през исковия период и понастоящем общи условия, озаглавени Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – Пловдив, одобрени с Решение № ОУ-09
от 11.08.2014 г. на ДКЕВР /наричани по-долу в настоящото изложение ОУ/ е приет
като доказателство по делото. Съгласно чл. 6, т. 2 от същите едно от основните
задължения на всеки потребител на В и К услуги е това да заплаща ползваните В и
К услуги съгласно чл. 31, ал. 2, регламентиращ срока за изпълнението му, който
е 30 дни след датата на фактуриране.
В обобщение на база коментираната нормативна и договорна уредба, а също
и на установения по-горе факт, че ответницата е собственик на посочения в
исковата молба водоснабден недвижим имот, съдът приема за установено, че през
периода 26.04.2016 г. – 30.01.2019 г. тя е имала качеството на потребител на В
и К услуги, поради което съгласно чл. 6, т. 2 от ОУ дължи заплащането на цените
на предоставените от дружеството услуги за водоснабдения имот.
Съобразно направения по делото опис на фактури за исковия период
дружеството е издало 61 фактури, по които е фактурирало вземания от абонат № *****за
водомери № ***** и **** за периода 28.03.2016 г. – 29.01.2019 г., възлизащи на
831.22 лв. Според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза тези фактури са осчетоводени от
дружеството в съответствие с изискванията на Закон за счетоводството, а
фактурираните услуги по тях съвпадат с данните от представените от ищеца и
приети като доказателство по делото заверени преписи на карнети, които не бяха
оспорени.
А щом фактурите са редовно осчетоводени и претендираните вземания са
намерили отражение в тях, то в съответствие с трайната съдебна практика съдът
намира, че те съставляват доказателство за процесните задължения.
И тъй като до датата на приключване на съдебното дирене ответникът, в
чиято тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да ангажира доказателства за
плащане на цените на предоставените му услуги не стори това, то решаващият
състав приема, че е налице неизпълнение на тези облигационни задължения, поради
което предявените искове за същите като доказани по основание и размер следва
да бъдат уважени в предявените размери.
Съгласно чл. 44 от ОУ : „При неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора
обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.”, с оглед на
което и предвид липсата на доказателства за погасяване на задълженията на
ответницата за цените на предоставените услуги за исковия период, същата дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва, който според неоспореното
заключение на експерта за периода 30.06.2016 г. – 31.01.2019 г. възлиза на
76.41 лв. Ето защо като доказани по основание и размер и предявените акцесорни
претенции следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 535 лв. разноски по производството, в това число 75
лв. довнесена държавна такса, 300 лв. депозит за особен представител и 160 лв.
депозит за вещо лице, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в съответствие с чл. 25,
ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ в минимален размер, тъй като
делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност и бе разгледано в
едно открито съдебно заседание.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в
размер на 75 лв.
По изложените мотиви съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.Г. с ЕГН **********,
дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” №
250, представлявано
от управителя **** : сумата от 831.22 лв. – неплатена сума за консумирана
питейна и отведена канална вода за обект, съставляващ апартамент ***** в
жилищна сграда, находяща се в *****, за периода 26.04.2016 г. –
30.01.2019 г. ведно със законната лихва от 01.03.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 76.41 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
30.06.2016 г. до 31.01.2019 г., за които вземания дружеството се е снабдило със
Заповед № **** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3491 по описа на Районен съд -
Пловдив, ХV гр. с. за 2019 година.
ОСЪЖДА К.И.Г. с ЕГН **********, да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в
гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” №
250, представлявано
от управителя **** : сумата от 535 лева разноски по производството по
гр. д. № 9514 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за
2019 г.; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по
гр. д. № 9514 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за
2019 г. и сумата от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. №
3491 по
описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с. за 2019 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
Р.М.