Решение по дело №675/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г. С. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12, срещу решение № 127 от 20.02.2024 г., постановено по АНД № 4802/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) Серия К № 4243777, издаден от О. М. Бургас.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на ЕФ. Сочат се множество пороци в ЕФ. Твърдят се нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, О. М. Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не сочи доказателства.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил ЕФ Серия К № 4243777, издаден от О. М. Бургас, с който на Г. С. Г., за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел за установена фактическата обстановка, както и че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според съда нарушението е доказано, а наказанието правилно определено по вид и размер. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз основа на които приел, че същите са неоснователни.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

По делото е установено, че на 09.12.2020 г. в 9,58 ч. в [населено място], ПП I-6, км. 493+600, от ПВ Лукойл към КПП1, лек автомобил „АУДИ КУ5“, peг. № [рег. номер] се движел с наказуема скорост 120 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 90 км/ч. Нарушението било установено и заснето под клип/снимка № 11743D1/0084095 от ARH CAM S1 с отчетен толеранс на измерената скорост от 3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП ползвателят на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. При тези обстоятелства АНО издал обжалвания ЕФ.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства.

Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва: за превишаване от 21 до 30 km/h – с глоба 100 лв.

Според чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Неоснователни са всички възражения, изложени в касационната жалба.

Оспореният ЕФ съдържа обемът информация и реквизити, очертани в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Издаден е в утвърдената в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. форма.

По делото са представени доказателства, въз основа на които може да бъде направен обоснован извод относно годността на техническото средство, с което е заснето нарушението. Представена е ясна снимка на процесния автомобил. Същата съдържа данни за разстоянието между автомобила и техническото средство – 105 м. Ясно се вижда регистрационният номер на автомобила, по който, след извършена справка е установен собственикът – жалбоподателят Г..

Представен е протокол с данни за местонахождението на техническото средство в момента на заснемане на нарушението и снимка на разположението, от които е видно, че мястото на нарушението и местонахождението на техническото средство съвпадат. Не е представена снимка на друг автомобил, извършил нарушение през същия ден. Съвпада описанието на автомобила в ЕФ и този на снимката.

Наложеното наказание е правилно определено по вид и размер.

Решението на Районен съд – Бургас е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХXVI-ти състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение № 127 от 20.02.2024 г., постановено по АНД № 4802/2023 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.