Решение по дело №1107/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Текстил Атрия“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощника адв. Б., срещу ревизионен акт № Р-16001321000369-091-001/14.10.2021г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и гл.инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 265/17.06.2024г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с искане за прогласяване на неговата нищожност.

В жалбата се посочва, че обжалваното Решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, до степен да обуслови нищожността на оспорения ИАА. В представено писмено становище се изтъква, че оспореното Решение не е подписано на посочената дата с КЕП, отговарящ на законовите изисквания от легитимирано лице, придържа се съм аргументите, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Ответникът - редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, счита жалбата за неоснователна, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001321000369-020-001/21.01.2021г., издадена от началник сектор при ТД на НАП-Пловдив /ЗВР/, изменена със Заповеди № Р-16001321000369-020-002 /15.02.2021г., Р-16001321000369-020-003/22.07.2021г., спирана със Заповеди Р-16001321000369-023-001/08.04.2021, възобновена със Заповед Р-16001321000369-143-001/19.07.2021г., на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК било възложено извършването на ревизия на „Текстил Атрия“ ЕООД по ЗДДС за периода 01.-31.12.2020г. и 01.-31.01.2021г. ЗВР, ведно с искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице била изпратена на дружеството по електронен път на посочения от същите е-мейл адрес ***********@***.**. Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи била активирана на 27.01.2021г. от IP 87.227.135.54 и документите изтеглени от е-мейл ***********@***.**.

Ревизията приключила с издаването на ревизионен доклад № Р-16001321000369-092-001/21.09.2021г. /РД/ от гл.инспектори по приходите при ТД на НАП-Пловдив, чрез ИС “Контрол“ като електронен документ, подписан с ел. подпис, и изпратен за връчване по електронен път на ***********@***.**, ведно с искания за представяне на документи и писмени обяснения и протоколи за насрещни проверки. РД бил връчен електронно на 23.09.2021г., чрез активиране на електронната препратка от IP 89.25.81.164.

Въз основа на съставения РД бил издаден РА № 16001321000369-091-001/14.10.2021г . за установени задължения по ЗДДС за ревизираните периоди, издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ, подписан с ел.подпис на 14.10.2021г. Видно от удостоверение за извършено връчване по ел.път в ИС „Контрол“, РА е връчен електронно на 14.10.2021г., като електронната препратка към съобщението за ел.връчване на документи, е активирана на 14.10.2021г. от IP 89.25.81.164 и документите са изтеглени от ел. услуга.

Съгласно посоченото в справка за обща регистрация на ЗЛ, издадена от НАП дружеството-жалбоподател е посочило следните ел.адреси за електронна кореспонденция: ***********@***.**, валиден от 14.08.2020г. до 13.06.2023г., **********@***.**, активен от 12.06.2023г. и *********@***.**, валиден от 08.09.2017г. до 13.06.2023г.

Издадените в ревизионното производство документи били подписвани чрез ел.подписи от служителите на ТД на НАП- Пловдив, валидни от 16.09.2020г. – 16.09.2021г. относно възложилия ревизията орган по приходите и съставил РА, за издателите на РД и РА от 16.03.2021г. до 16.03.2022г., съответно 07.01.2021г. – 07.01.2022г., за ответника от 23.01.2024г. до 22.01.2025г.

Срещу РА, на 25.03.2024г. била подадена искова молба до Административен съд – гр. Пазарджик, с искане за прогласяване на неговата нищожност, като с Определение № 1484/16.04.2024г., постановено по адм.дело № 361/2024г. жалбата била оставена без разглеждане, а преписката изпратена на директора на ДОУИ при ТД на НАП-Пловдив, за произнасяне по компетентност, в рамките на задължителната административна процедура по глава XVIII от ДОПК.

На 17.06.2024г. директора на дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП-Пловдив съставил оспореното в настоящото производство Решение № 265, с което отхвърлил жалбата на „Текстил Атрия“ ЕООД, за прогласяване нищожността на РА, като се мотивирал с това, че видно от удостоверението за връчване, ЗВР е връчена на дата 27.01.2021г., като е изтеглена от интернет-услугата от 1Р адрес 87.227.135.54. през препратка, асоциирана с електронна поща ***********@***.** – декларираният от дружеството електронен адрес. РД и РА са връчени на декларирания електронен адрес на дружеството-жалбоподател. Ответника приел, че РА е издаден от
материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено в съответствие с правилата на Глава XV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Издалите електронните документи органи по приходите - В. С. К. на длъжност началник на сектор „Ревизии“, Г. Ц. Г. - ръководител на ревизията и Т. Н. Н. - главен инспектор по приходите, са притежавали изискуемите се КУКЕП, издадени от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, и са разполагали с валидно удостоверение в периода на неговото действие. Според ответника е налице квалифицирано удостоверение за електронен подпис, което отговаря на изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, съдържащи се в Приложение I към Регламент 910/2014. Представените удостоверения по административната преписка за положените електронни подписи от органите по приходите отговарят на всички изисквания. Видно от сертификатите за КЕП, всички те са обвързани с името на автора, титуляра, издателя, дати на валидност, удостоверяващи наличието и валидността на подписите за посочен период от време, съвпадащо с времето на подписване на процесните актове: заповед за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт.

Оспореното Решение било връчено по ел. път на 25.06.2024г. 07:03:39 чрез активиране на електронна препратка от ел.адрес **********@***.** с IP адрес 46.237.112.230.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът цени изцяло като обосновано и компетентно, прието и неоспорено от страните, при подписване на файлове с електронен подпис са известни два начина за присъединяване на подписа - чрез изнесен специализиран файл, съдържащ подписа и чрез вграден подпис в подписания файл. И в двата случая електронния подпис е свързан с подписания файл. Изследваните ревизионни документи са подписани с електронни подписи, които са от типа „вграден във файла“, което се удостоверява след отваряне на файловете с приложение за отваряне на РDF файлове. Налична е информация за това, че всеки един от файловете е подписан с един или няколко електронни подписи в невидимо поле, като след полагането на подписа, документът не е променян. В изследваните документи се откриват данни за поставен Time Stamp за дата и час на полагане на електронните подписи. Наличните Time Stamp обективират дата и часа на часовника на компютърната система, на която са използвани електронните подписи, взет от времето на устройството, на което са поставени тези подписи, което не е квалифицирано електронно време. Изследваните електронни подписи не съдържат данни за ЕГН на техния титуляр.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена по реда на чл.149, ал.5 от АПК, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми – нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен като такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемият административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния – особено съществено. При унищожаемия административен акт, той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще докато при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.

Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че административния акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 от АПК. Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Най-общо казано критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими, както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата норма. Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това, и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока; Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос; Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.

Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Предвид изложеното следва, че във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресата на акта. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати (Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., IIотд.). Не почива върху събраните по делото доказателства настояването, че ЗВР не е била връчена на проверяваното дружество. Видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ същата е връчена на 27.01.2021г. на посочения от дружеството-жалбоподател е-мейл адрес - ***********@***.**. Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи била активирана на 27.01.2021г. от IP 87.227.135.54 и документите изтеглени от е-мейл ***********@***.**. Именно този електронен адрес е посочило търговското дружество пред НАП като ел.адрес за кореспонденция, който е бил валиден в периода 14.08.2020г. – 13.06.2023г., съгласно посочено в представената справка от НАП. Т.е ЗВР е връчена надлежно, и по реда, предвиден чл.29-чл.30 от ДОПК Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги урежда съгласно записаното в чл.1, ал.1 (Изм. – ДВ, бр.85 от 2017 г.), електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ е посочено, че електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО ( OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) - Регламент (ЕС) № 910/2014. Императивната норма на чл.3, ал.2 ( Доп. – ДВ, бр.85 от 2017 г.) повелява, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Изключенията от приложението на ЗЕДЕУУ са посочени в чл.1, ал.2, както следва: 1. Относно сделки, за които законът изисква квалифицирана писмена форма;2. (изм. – ДВ, бр.85 от 2017 г.) когато държането на документа или на екземпляр от него има правно значение. В пар.1, т.1 от ДР на ЗЕДЕУУ понятието за „квалифицирана писмена форма“ е дефинирано по следния начин: Форма за действителност или доказване на изявлението, при която законът предвижда допълнителни изисквания към писмената форма, като нотариална заверка на подписа, нотариален акт, саморъчно изписване на изявлението, участие на свидетели или длъжностни лица при извършване на изявлението и други. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за електронното управление, административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответните актове. Аналогична е разпоредбата на чл.18а АПК.

По дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС) 910/2014, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ е регламентирано, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ по своята същност представлява правна фикция, че когато действащ нормативен акт поставя като изискване за валидност или доказване на правно релевантни изявления /волеизявления/, то тази форма се счита за спазена и всички правни последици, установени в нормативната разпоредба, настъпват ако е съставен електронен документ. Съответно съгласно чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. т.е квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи /удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги/. В чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. е определено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, като в Регламента изрично е предвидено, че правната сила на електронните подписи се определя от националното право, с изключение на включените в настоящия регламент изисквания квалифицираният електронен подпис да има същата правна сила като саморъчния подпис. В тази връзка разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, предвиждаща необходимост от уговорка между страните за признаване правната сила на електронния подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис, е приложима в хипотезата на подписване на електронното изявление с електронен подпис или с усъвършенстван електронен подпис, но при прилагането на чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 нормата не е относима за случаите на подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис. Въз основа на посочената, приложима и относима правна регламентация, следва извода, че при съставени електронни документи, съдържащи електронни изявления, подписани с КЕП, писмената форма на документа са счита за спазена, при равностойна правна сила на квалифицирания електронен подпис /КЕП/ с тази на саморъчния.

Според чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Съобразно чл. 3, т. 12 от Регламента, квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Следователно, както приема в мотивите си и Съдът на Европейския съюз в решение по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от Регламента поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се определи като квалифициран електронен подпис. Първо, електронният подпис трябва да е усъвършенстван електронен подпис, който съгласно чл. 3, т. 11 от Регламента трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 26. Второ, подписът трябва да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, което съгласно чл. 3, т. 23 от Регламента следва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 2 към регламента. Трето, подписът трябва да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламента, като съгласно този текст за това е необходимо това удостоверение да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и да отговаря на изискванията, предвидени в Приложение I към Регламента. Наличието на усъвършенстван електронен подпис е необходима предпоставка, за да се приеме, че е налице квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламента. Изискванията към усъвършенстваните електронни подписи са уредени в чл. 26 от Регламента, според който, усъвършенстваният електронен подпис отговаря на следните изисквания: а. свързан е по уникален начин с титуляра на подписа; b. може да идентифицира титуляра на подписа, c. създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярът на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол, d. свързан е с данните, които са подписани с него по начин, позволяващ да бъде открит.

Видно от заключението на СТЕ изследваните ревизионни документи са подписани с електронни подписи, от типа „вграден във файла“, налична е информация за това, че всеки един от файловете е подписан с един или няколко електронни подписи в невидимо поле, като след полагането на подписа, документът не е променян. В изследваните документи се откриват данни за поставен Time Stamp за дата и час на полагане на електронните подписи. Наличните Time Stamp обективират дата и часа на часовника на компютърната система, на която са използвани електронните подписи. Изследваните електронни подписи не съдържат данни за ЕГН на техния титуляр. Относимия чл. 26 от Регламента, определящ изискванията към усъвършенствания електронен подпис не съдържа изискване за ЕГН. Настоящия съдебен състав намира, че са достатъчни за идентификация на титулярите на поставените подписи върху ревизионните документи, извличащи се от представените на хартиен носител данни за електронните подписи, вкл. и периодите им на валидност, посочени по-горе - трите имена на инспекторите по приходите, както и институцията, която представляват – TD na NAP Plovdiv. В сертификатите е посочено, че са издадени от B-Trust - търговската марка на услугите, предоставяни от „Борика“ АД като акредитиран доставчик на удостоверителни услуги – издаване, подновяване, преиздаване и управление на удостоверенията за квалифициран електронен подпис, квалифицирани удостоверения за време, усъвършенствани електронни подписи, електронни сертификати, сървърни сертификати. Предоставяне на услуги за онлайн електронно подписване и валидиране на електронен подпис. В представените удостоверения е налице и вписването, че издадените сертификати са квалифицирани, съгласно Регламент 910/2004, Приложение I. Нe съществува изискване за посочване на ЕГН, като в този смисъл в Приложение I, б. „в“ от Регламента е прието като достатъчно условие за идентификация да бъде името на титуляра или псевдоним, като ако се използва псевдоним, той се посочва ясно. При съобразяването на тези обстоятелства, съдържащите се в квалифицираните удостоверения за електронен подпис данни за титулярите им – уникалния сериен номер на сертификата, трите имена на лицето, е-мейл на длъжностите лица, наименованието на учреждението, от чието име действат са достатъчни за установяване на самоличността на авторите на квалифицираните електронни подписи, като същите представляват необходимите данни за идентификация на лица по смисъла на чл. 3, т. 1 от Регламента, отговарящи на изискванията на Приложение I, б. „в“ към чл. 3, т. 15 от Регламента. Според чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В конкретната хипотеза за съда е безспорно, че служителите от НАП, подписали процесните електронни документи са органи по приходите от ТД на НАП-Пловдив. Следва извода за наличието на усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията по чл. 26 от Регламента, което обосновава и наличието на първата предпоставка за валидността на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламента. Налице е и третата предпоставка за валидността на квалифициран електронен подпис, а именно усъвършенстваният електронен подпис се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Съобразно чл. 3, т. 15 от Регламента, квалифицирано удостоверение за електронен подпис означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в Приложение I - квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат а. указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис, b. набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани електронни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяването на доставчика и – за юридическо лице наименованието и където е приложимо регистрационния номер според официалните регистри, за физическо лице – името на лицето, c. най-малко името на титуляра или псевдоним, d. - данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис, e. - информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението, f. идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги, g. усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, h. място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен печат или усъвършенствания електронен подпис е на разположение безплатно, и – място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение. Действително, съществено изискване по б. d. е наличието на данни за валидиране на електронния подпис. Това валидиране, обаче е такова по смисъла на чл. 3, т. 41 от Регламента и означава процеса на проверка и потвърждаване на валидността на електронен подпис или печат, като съобразно чл. 3, т. 40 от Регламента данни за валидиране означава данни, които се използват за валидиране на електронен подпис или електронен печат, като изискванията към валидирането на квалифицираните електронни подписи, и следва да се отличава от услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи, регламентирана в чл. 33 от Регламента. Съгласно посочения текст, услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи може да се предоставя единствено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който а. извършва валидиране в съответствие с чл. 32, пар.1 и b. дава възможност на доверяващите се страни да получат резултата от процеса на валидиране по автоматизиран начин, който е надежден и ефикасен и носи усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на доставчика на услугата по квалифицирано валидиране. В тази връзка, квалифицираното валидиране не попада сред изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, посочени в Приложение I. Чрез квалифицираното валидиране се извършва проверка на вече подписан документ, а не преди да се подпише или към момента на подписването. Действително, решение на Съда на Европейския съюз от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от Регламент № 910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от този Регламент е достатъчно основание за да се приеме, че електронният подпис не представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12. В процесния случай обаче, е налице квалифицирано удостоверение за електронен подпис, което отговаря на изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, съдържащи се в Приложение I.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията, предпоставящи прогласяване нищожността на РА. Оспореното Решение е издадено от компетентен административен орган, в установената от закона форма, без да са налице съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.143 от АПК, вр.чл.78 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено в минимален размер от 100 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна помощ, и възложени в тежест на жалбоподателя.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Текстил Атрия“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощника адв. Б., срещу ревизионен акт № Р-16001321000369-091-001/14.10.2021г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и гл.инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 265/17.06.2024г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с искане за прогласяване на неговата нищожност.

ОСЪЖДА „Текстил Атрия“ ЕООД – гр. София, да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.