№ 3802
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110138055 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от АИ М., с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, ап. 3, представлявано от Б.К., че същия дължи на ищеца следните
суми: сумата от сумата от 363,26 лв., представляваща месечни такси и потребление за
използване на мобилни услуги по Договор М6156028, за периода от 09.05.2019 г. до
08.11.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.04.2018 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 1019,68 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на Договор М6156028.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от договор за мобилни
услуги, по който ответника не е заплатил дължими суми за ползвани такива услуги, както и
неустойка за предсрочно погасяване на договора.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва между страните да са съществували твърдяните
облигационни правоотношения. По отношение на претенцията за неустойка, излага
съображения за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба-
становище, с което поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на
предявените искове.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Атанасов, който поддържа
писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. По делото е постъпила писмена защита.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
1
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 20810/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 363,26 лв., представляваща
месечни такси и потребление за използване на мобилни услуги по Договор М6156028, за
периода от 09.05.2019 г. до 08.11.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2021 г. до
изплащане на вземането, неустойка за неизпълнение на Договор М6156028 в размер на
1019,68 лв.
С възражение от 10.06.2021 г. ответникът е оспорил вземането.
На 02.11.2018г. страните са сключили Договор № ********* за услугите, посочени в
2 броя Приложение № 1/02.11.2018г. – ползване на услугата „А1 ТВ“ и двата за срок от 2
години, с месечна абонаментна такса „Стандартна МАТ“- 15,99 лв. В първото приложение,
находящо се на стр. 5 от делото, са избрани 2 бр. допълнителен ТВ приемник за сумата от
5,98 лв. и допълнителен ТВ пакет – „Ектра Мах Sport Plus” за сумата от 3,99 лв. Във второто
приложение, находящо се на стр. 7 от делото, са избрани 3 бр. допълнителен ТВ приемник за
сумата от 8,97 лв. и допълнителен ТВ пакет – „Ектра Мах Sport Plus” и „Екстра Diema Xtra”
за сумата от 3,99 лв.
На 15.11.2018г. страните са сключили друг Договор № *********. На същата дата
към него е сключено Приложение № 1/15.11.2018 – ползване на услугата „А1 ТВ“(срок-
безсрочен или 2 години), с месечна абонаментна такса „Стандартна МАТ“- 15,99 лв. В
същото няма отбелязани допълнителни услуги.
От приетите като писмени доказателства Общи Условия за предоставяне на услуга
цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от „ФИРМА“ ЕАД се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между оператора на мобилната
мрежа и потребителя.
От страна на ищеца са представени 6 бр. фактури издадени за периода 12.06.2019г.-
12.112019г., 9 бр. сметки с дата на издаване 13.11.2019г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в
информационната система на ищеца е създаден уникален персонален номер „ID на клиент“
(кл.номер) – *********, към който има създадена партида *********, като същия се посочва
с потребител №М6156028 в горен ляв ъгъл на фактурите. Вещото лице дава заключение, че
до 08.07.2019г. предоставяните от ищеца услуги са били активни, след това са били
ограничени, като на 13.11.2019г. договорът е бил прекратен.
В заключението по съдебно-счетоводната експертиза са проследени издадените по
процесния договор фактури, като вещото лице е отбелязало, че незаплатените задължения
по договор М6156028 за периода 09.05.2019 г. до 08.11.2019 г. е в размер на 363,68 лв.,
неустойка за мобилни услуги в размер на 319,68 лв. и неустойка за предоставено оборудване
в размер на 700 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по което ответникът да не е
заплатил дължимите суми за предоставените му услуги и което да е прекратено от ищеца
поради виновно неизпълнение от страна на ответника, за което негово поведение да е
предвидено задължение за неустойка.
Съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение
по Договор № ********* от 02.11.2018 г. за услугите, посочени в 2 броя Приложение №
1/02.11.2018г., допълнен с Договор № *********/15.11.2018г. за услугите, посочени в
Приложение № 1/15.11.2018г., по силата на които ищеца се е задължил да предоставя на
ответника ползването на ТВ услуга „А1 ТВ“ за срок от 2 години. Неоснователно е
възражението на ответника, че между страните липсва валидно облигационно отношение по
2
договор М6156028, доколкото от заключените на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза безспорно се установи, че става въпрос за един и същ договор, който
е с уникален персонален номер „ID на клиент“ (кл.номер) – *********, какъвто е номера на
договора и който договор съответства с потребителски №М6156028, воден в регистрите на
ищеца. От заключението на вещото лице се установи и че за процесния период,
предоставяните от ищеца услуги са били активни, като са били ограничени след
08.07.2019г., а след 13.11.2019г. договорът е бил прекратен, като е прекратено изцяло и
предоставянето на услугите.
Предвид договореното между страните в двете Приложения № 1/02.11.2018г. и
Приложение № 1/15.11.2018г. за ползване на услугата „А1 ТВ“, ответника следва да заплаща
следните месечни такси: 3 бр. абонаментни такси в размер от 15,99 лв. (общо 47,97 лв.),
сумата от 5,98 лв. за 2 бр. допълнителен ТВ приемник, сумата от 3,99 лв. за допълнителен ТВ
пакет – „Ектра Мах Sport Plus”, сумата от 8,97 лв. за 3 бр. допълнителен ТВ приемник и
сумата от 3,99 лв. за допълнителен ТВ пакет – „Ектра Мах Sport Plus” и „Екстра Diema
Xtra”. Или общо дължимите месечни такси по сключените приложения възлизат на сумата
от 70,90 лв., а за 6 месеца (09.05.2019 г. до 08.11.2019 г.), възлиза на около 425,40 лв.
Предвид това и като взе предвид заключението на приетата по делото съдебно-счетоводната
експертиза, от която се установява, че незаплатените задължения по договора за процесния
период са в размер на сумата от 363,68 лв., то предявения иск след да бъде уважен до този
размер. С оглед на това предявеният иск за сумата от 363,26 лв. се оказва изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уажен.
По исковете за неустойка:
Съдът намира предявените искове за неоснователни, по слдните съображения:
Ищецът се позовава на т. 54.12 от общите условия на „ФИРМА” ЕАД, предвиждаща
възможност за предсрочно прекратяване на договора, съгласно която договорът на абоната
си счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. По делото обаче няма
ангажирани доказателства за наличие на такъв текст и такива общи условия. По делото са
представени Общи Условия за предоставяне на услуга цифрова телевизия, предоставена
през сателитна технология от „ФИРМА“ ЕАД, в които не фигурира т. „54.12“, като в нито
една от точките от представените ОУ няма предвидено заплащане на неустойка от абоната,
поради неизпълнение и неспазен срок на действие на договора. За пълнота следва да бъде
посочено, че в представените по делото 3 бр. Приложения №1, в т. 8.1. е предвидено
заплащане на неустойка от абоната в размер на месечните такси, дължими за абонамента, за
който договора се прекратява, по техния стандартен размер, до изтичане на съответния срок
на ползване, която клауза съдът намира за нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече развален
договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил
ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова страна, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост /В този см. Решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о./. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите на обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
й нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2009 г. по т.д.
№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
Съгласно т. 6.1. от представените по делото Приложения №1 за ползване на услугата
„А1 ТВ“, ищеца предоставя на абоната за временно ползване в зависимост от технологията
оборудване (в т.ч. ТВ приемник и др.), което се удостоверява с Протокола за инсталация,
като в т.8.2. е предвидена неустойка в случай, че оборудването не бъде върнато. По делото
не са ангажирани никакви доказателства на ответника да е било предоставено каквото и да е
оборудване, във връзка със сключения между страните договор. Няма представен протокол,
от който да е видно дали изобщо е предадено на ответника някакво оборудване, какво е то,
колко броя и каква е цената му, за да може да бъде определен размера на претендираната
неустойка, доколкото видно от представената справка от ищеца за „Цени и такси“ за
неустойки са предвидени различни такива, за различните видове устройства, като са
посочени суми от 15 лв. до 100 лв.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ответникът не дължи начислените му
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и неустойка за
предоставено оборудване.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора и доколкото по делото са предявени 3 бр. искови претенции-
1 за дължими абонаменти такси и 2 иска за различни по вид неустойки, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед на това и съобразно
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
двете дела разноски в размер на 366,67 лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена държавна
такса, сумата от 216,67 лв. за депозит за вещи лица, а сумата от 100 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК НОМЕР,
със седалище и адрес на управление АДРЕС, ап. 3, представлявано от Б.К., че дължи на
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление АДРЕС,
представлявано от АИ М., сумата от 363,26 лв. /триста шестдесет и три лева и 26 стотинки /,
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14.04.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК пред СРС, по което е образувано ч. гр. д. № 20810/2021 г. на СРС/ до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от АИ М., за признаване за установено по отношение
на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление АДРЕС, ап. 3,
представлявано от Б.К., че последното дължи на ищеца сумата от 1019,68 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на Договор М6156028, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14.04.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК пред СРС, по което е образувано ч. гр. д. № 20810/2021 г. на СРС/ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, ап. 3, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, сумата от 366,67 лв. (триста шестдесет и шест лева и 67 стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 20810/2021
г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 20810/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4