РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120108715 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
против Т. Н. Н. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че същият има задължения към ищеца, произтичащи от Договор за потребителски
кредит № ********/****** г., а именно: 21 694,64 лв. - главница, 4 142,15 лв. - договорна лихва,
дължима за периода 19.09.2017 г. - 29.07.2019 г., 1 076,29 лв. – мораторна лихва, дължима за
периода 19.09.2017 г. – 20.08.2019 г., 180,50 лв. – такси, дължими за периода 19.09.2017 г. -
20.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, които суми са
предмет на Заповед за изпълнение № 3220/30.08.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 7145/2019 г. по
описа на БРС. Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен горепосочения договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 22
080 лв., който е следвало да бъде върнат в сроковете и при условията на договора, на анюитенти
месечни вноски, съгласно нарочен погасителен план, като при просрочие на дължимите вноски,
както и при предсрочна изискуемост е уговорена дължимостта на обезщетение за забавено
плащане (мораторна лихва). Страните са уговорили и дължимостта на такси и комисиони за
предоставянето на допълнителни услуги във връзка с процесния договор, като претендираните по
делото такси представляват сбор от 19 бр. непогасени такси за поддържане на разплащателната
сметка, обслужваща процесния кредит, на обща стойност 66,50 лв., и нотариални такси, платени
във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът твърди също така, че
ответникът не е платил в уговорения срок погасителна вноска № 4 с падеж 19.09.2017 г. и
следващите погасителни вноски, поради което банката е обявила предсрочната изискуемост на
кредита, считано от 29.07.2019 г., чрез изпратена до ответника нотариална покана, която е била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на горепосочената дата, без да е било прекратено
действието на договора. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с
1
писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 78 и чл.
86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който са оспорени размерите на претендираните от ищеца
възнаградителна и мораторна лихва, както и претенцията за такси за размера над 66,50 лв. до
180,50 лв., представляваща платени от ищеца нотариални такси, като се твърди, че това не са такси
във връзка с договора за кредит. Особеният представител на ответника се явява в съдебно
заседание, поддържа отговора. Не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7145/2019 г. на БРС, с издадената по това дело Заповед №
3220/30.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и Определение № 7457/18.09.2019 г. за поправяне на ОФГ в заповедта за изпълнение, е
разпоредено длъжникът Т. Н. Н. да заплати на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от
27 093,58 лв., дължима по договор за потребителски кредит ********/******** г., от които
21 694,64 лв. – главница, 4 142,15 лв. – договорна лихва за периода 19.09.2017 г. – 29.07.2019 г.,
1 076,29 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 19.09.2017 г. 20.08.2019
г. и 180,50 лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата и таксите, считано от
27.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 665,55 лв. – разноски по делото.
Препис от заповедта за изпълнение е бил връчен на длъжника по реда на чл 47, ал. 5 от ГПК,
поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви
иск за вземането си, като такъв иск е бил предявен в срок и по повод на него е образувано
настоящото производство.
По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит ********/****** г.,
сключен между страните по делото, с който ищцовото дружество е предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 22 080 лв., който е следвало да бъде погасен на 120 месечни
погасителни вноски (съгласно приложения погасителен план към договора), последната от които с
падеж на 19.05.2027 г., при променлива годишна лихва, годишен процент на разходите – 15,37 % и
общо дължима сума – 39 563,96 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 2 на договора, освен таксите, посочени в чл. 5, кредитополучателят
дължи и такси и комисиони за обслужването на разплащателната сметка съгласно общите условия
на банката, а в чл. 5 е предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката следните такси и
комисиони: 1. Такса за преструктуриране на отпуснат кредит в размер на 1,50 % върху
преструктурираната част и 2. Месечна такса за обслужване на разплащателната сметка, разкрита
по потребителския кредит, в размер на 3,50 лв.
В чл. 9 на договора е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
Съгласно чл. 14 при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита,
банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, както и да
пристъпи към принудително събиране на вземането си.
Представено е копие на банково бордеро от 09.05.2017 г., от което е видно, че сумата от
22 080 лв. е била преведена от банката по сметка на ответника.
2
Ответникът не е оспорил сключването на горепосочения договор за кредит, нито неговата
валидност. Не е оспорено и получаването на сумата по кредита в размер на 22 080 лв.
Като доказателство по делото е представена нотариална покана, с която „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД е уведомило ответника Н., че поради неиздължаване на месечна вноска с падеж
19.09.2017 г., на осн. чл. 14 от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ цялото му задължение по
договора е обявено за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като
към 10.05.2019 г. задължението му е в общ размер от 25 385,19 лв., от които 21 694,64 лв. –
главница, 3 645,05 лв. – лихви и 45,50 лв. – такси. Поканата е била връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на адреса му на 05.07.2019 г.
Представени са две преводни нареждания за платени от банката такси във връзка с
изготвяне и връчване на нотариалната покана до ответника, които са в общ размер от 114 лв.
По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, в заключението по
която е посочено, че сумата по кредита в размер на 22 080 лв. е била преведена по банкова сметка
на Т.Н. на 19.05.2017 г. Посочено е също така, че по кредита са отразени платени от
кредитополучателя суми в общ размер на 1 105,15 лв., отнесени за погасяване на главница – 385,36
лв., възнаградителна лихва – 393,49 лв. и такси – 326,30 лв., като с така платените суми са били
погасени първите три вноски по кредита. Вещото лице също така е установило, че при обявена
предсрочна изискуемост на кредита остава неизплатена главница в размер на 21 694,64 лв.;
неизплатените възнаградителни лихви възлизат на 4 373,06 лв. и същите са дължими по вноски с
падежни дати от 19.09.2017 г. до 19.07.2019 г.; за периода 19.07.2017 г. – 20.08.2019 г. е начислена
мораторна лихва в размер на 1 076,29 лв. и същата не е платена; за периода 19.02.2018 г. –
19.08.2019 г. е начислена такса „месечна такса обсл. на РС” по 3,50 лв. на месец в общ размер от
66,50 лв., на 29.05.2019 г. са платени такси към ЧСИ за връчване на нотариални покани в общ
размер от 114 лв., или общо неизплатените такси са в размер на 180,50 лв. Така представеното
заключение не е оспорено от страните, поради което съдът намира, че то следва да бъде
кредитирано като обективно и безпристрастно дадено.
При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е доказан и
основателен по следните съображения:
Страните не спорят относно валидността на сключения между тях договор за
потребителски кредит, нито че ответникът е получил главницата по кредита.
От ангажираната експертиза по делото се установи, че ответникът е платил само първите
три погасителни вноски по кредита, т.е. неплатени са останали останалите 117 погасителни вноски,
като първата неплатена вноска е с падеж на 19.09.2017 г. С оглед на това съдът намира, че са били
налице условията на чл. 14 от договора за кредит за обявяване предсрочна изискуемост на
задълженията по него, като това е било сторено от кредитора с отправена нотариална покана до
кредитополучателя.
Видно е също така от експертизата, че претендираните от ищеца задължения на ответника
действително съществуват, като главницата, мораторната лихва и таксите са в посочените в
исковата молба размери, а възнаградителната лихва е в по-висок от претендирания от ищеца
размер. С оглед на това съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан
и следва да бъде уважен в пълен размер.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че таксите за
връчване на нотариална покана не представляват такси по кредита, тъй като същите са платени във
3
връзка с неизпълнението на договора от страна на кредитополучателя и следва да бъдат присъдени
в негова тежест.
Предвид основателността на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и сумата от 3 752,98 лв., представляваща направените от него съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 1 665,55 лв., представляваща
направените от ищеца разноски в заповедното производство, или общо сумата от 5 418,53 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Т. Н. Н., ЕГН **********, от гр.
Б****, ул. *************, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление гр. С****, бул. *************, представлявано от Д. Б. Ш. и М.
И. В., следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ********/******** г., а
именно: 21 694,64 лв. (двадесет и една хиляди шестстотин деветдесет и четири лв. и шестдесет и
четири ст.) - главница, 4 142,15 лв. (четири хиляди сто четиридесет и два лв. и петнадесет ст.) -
договорна лихва, дължима за периода 19.09.2017 г. - 29.07.2019 г., 1 076,29 лв. (хиляда седемдесет
и шест лв. и двадесет и девет ст.) – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
19.09.2017 г. – 20.08.2019 г., 180,50 лв. (сто и осемдесет лв. и петдесет ст.) – такси, дължими за
периода 19.09.2017 г. - 20.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.08.2019 г. до окончателното
й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 3220/30.08.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, поправена с Определение №
7457/18.09.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 7145/ 2019 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Б*******, ул. ****************, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С****,
бул. ************, представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В., сумата от 5 418,53 лв. (пет хиляди
четиристотин и осемнадесет лв. и петдесет и три ст.), представляваща направените от ищеца
разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4