М О Т И В И
към
Присъда № 73/04.03.2020г. по НОХД № 7631/2019г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.Г.М., ЕГН **********, и същият е
предаден на съд за извършени престъпления, както следва:
-
за това, че на 29.03.2018г. в гр.
Пловдив се е заканил с убийство на Й.Н.Б. ***, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3,
вр.ал.1 от НК;
-
за това, че на 29.03.2018 г. в гр.
Пловдив се е заканил с убийство на М.П.Б. *** и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3,
вр.ал.1 от НК.
В разпоредително
заседание са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство
граждански искове срещу подсъдимия К.Г. М.от Й.Н.Б. за сумата в размер на 3000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата
на деянието - 29.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата и от М.П.Б. за
сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на деянието - 29.03.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата. Пострадалите лица са конституирани в качеството на
граждански ищци и частни обвинители.
В хода на
разпоредително заседание от съдебния състав се констатират очевидни фактически
грешки в обвинителния акт, които в указания от съда срок и по съответния ред са
отстранени.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така
повдигнатите обвинения. Излага съображения, че описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, а
именно гласните такива и приетата СППЕ на подсъдимия. Посочва, че действията на
подсъдимия са възбудили основателен страх за осъществяване на закана за
убийство у пострадалите лица. Поради изложеното пледира за осъдителна присъда,
като на подсъдимия да се определи наказание при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, изпълнението на което да бъде отложено
с изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК. Досежно гражданските искове,
излага доводи за тяхното уважаване.
Адв. С. –
повереник на частните обвинители и граждански ищци Б., се солидаризира с
изложеното от представителя на държавното обвинение. Набляга на
обстоятелството, че заканите са отправени и към двете пострадали лица. Посочва,
че за съставомерността на деянието по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК ирелевантно
се явява обстоятелството, дали същите са изпитали основателен страх, въпреки,
че това се установява по делото. По отношение на наказанието, подкрепя
изложеното от прокурора. Досежно гражданските искове пледира, че същите са
доказани по основание и размер. Претендира заплащане на разноските, извършени
от неговите доверители.
Частните
обвинители и граждански ищци М. и Й. Б.,
поддържат изложеното от повереника им.
Защитникът на
подсъдимия – адв. М., излага съображения за недоказаност на повдигнатото
обвинение. Възразява, че показанията на свидетеля А.З. не следва да бъдат
кредитирани предвид установените конфликти между него и подсъдимия. Посочва, че
по отношение на Й.Б. не са отправяни думи или изрази, а по отношение на М.Б. –
не е отправяна закана за убийство. Досежно последният се посочва, че няма как
да е изпитал основателен страх, а отделно е първопричина за настъпилия
конфликт. По отношение на гражданския иск възразява, че представената
медицинска документация се явява неотносима. Поради изложеното пледира подсъдимият
да бъде признат за невинен, гражданските искове – отхвърлени, като в полза на
същия моли да бъдат присъдени разноските по делото.
Другият защитник
– адв. К., посочва, че в настоящия случай се използва наказателното обвинение
за решаване на спор от битов характер. Възразява, че посочените фактически
твърдения в обвинителния акт не почиват върху събрани по делото доказателства.
Излага съображения, че от записа на тел. 112 и застраховката на имущество не се
установяват релевантни факти. Солидаризира се с изложеното от другия защитник,
като посочва, че не са събрани доказателства, установяващи вмененото на
подсъдимия деяние. Досежно гражданските искове посочва, че същите са
неоснователни и недоказани.
Подсъдимият М.,
не признава вина, дава обяснения, за лична защита поддържа изложеното от
неговите защитници като изразява становище, че всичко е измислено от Й. и М. Б..
В предоставената
му последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.Г.М.,
ЕГН **********, е роден на *** ***. Към настоящия момент живее в **. Същият е б.,
с българско гражданство. Завършил е основно образование, женен, безработен, неосъждан.
Подсъдимият К.М.
и пострадалите М. и Й. Б. и техните семейства били в конфликтни отношения от
дълго време.
На 29.03.2018 г.
свидетелите М. и Й. Б. посетили техния имот, а именно: втори етаж от сграда,
находяща се в **. Собственик на първия етаж от сградата била свидетелката С.М.
– съпруга на подсъдимия М.. Докато бил в своя дом, свидетелят М.Б. чул как
подсъдимият казва: „Ограда ще ми правите, ** ви“. Свидетелят Б. се навел през
прозореца и възприел подсъдимия М., който се бил навел и търсил камъни. В това
време свидетелката Й.Б. била на терасата и също възприела подсъдимия М.. Последният
казал на свидетелите М. и Й. Б.: „Имам 2-3 куршума, които ще ви тегля тука“,
като вдигнал дясната си ръка нагоре със свит показалец и посочил нагоре към
главата си в знак на прострелване. Подсъдимият казал: „Ще взривя гаража ви“,
„Ще взривя тази къща“, „Ще ви трепя и ще ви излежа“, като всички посочени думи
били придружени с псувни. Свидетелите М. и Й. Б. не отвърнали. Впоследствие
подсъдимият М. започнал да обвинява свидетеля М.Б., че той е причината за
смъртта на бащата и брата на съпругата му – свидетелката С.М., тоест на тъста
на подсъдимия – Д.С.и неговия син. Подсъдимият М. тръгнал към входната врата на
къщата и започнал да удря по нея. Свидетелката Й.Б. много се изплашила, а
свидетелят М.Б. й казал да се обади на тел. 112. Свидетелката Б. се обадила на
тел. 112 и повикала полиция, като споделила със служителката от спешния
телефон, че има човек, който казва, че ще ги убие.
По същото време
свидетелят А.К., докато стоял в дома си, находящ се в **, /непосредствено съседен
на процесния имот/, чул силни звуци отвън. Същият излязъл през задния вход на
къщата си и възприел подсъдимия М., както и отправените от него псувни и закани
по отношение на свидетелите Б..
Свидетелят К.С.
докато се намирал в своя дом, находящ се в **, също чул псувните, отправени от
подсъдимия К. М.. Свидетелят С. излязъл да провери, дали някой не се кара на
неговото дете и останалите деца, играещи около къщата, като видял, че псувните
са отправени именно от подсъдимия. Свидетелят С. казал на подсъдимия да спре да
псува, защото има малки деца наоколо. Подсъдимият М. се качил на своето колело
и се отдалечил от къщата.
Виковете и
заплахите, придружени с псувни, на подсъдимия К.М. били възприети и от свидетеля
З., който по това време се намирал в своя дом, находящ се в ** /непосредствено съседен
на процесния имот/. На неустановена дата, около инцидента, подсъдимият М.срещнал
свидетеля З., като му казал да внимава, защото ще взриви къщата до него.
По повод
възникналия конфликт, свидетелят П.Г., докато се намирал в банята на своя дом,
находящ се в **, също чул викове. След като се изкъпал, същият излязъл на
терасата и видял как подсъдимият М. се качил на своето колело и се отдалечил от
къщата. Впоследствие при него дошли свидетелите М. и Й. Б., които били силно
притеснени от случилото се, и се извинили на свидетеля П.Г. за безпокойството
от вдигнатия шум.
Свидетелката Й.Б.
силно се притеснила, като вследствие на инцидента получила обрив. Свидетелят М.Б.
също бил силно притеснен, като след като си премерил кръвното, същото било
високо. Към настоящия момент и двамата продължавали да се тревожат от
поведението на подсъдимия К.М..
След инцидента
подсъдимият К.М. се прибрал в дома си, а на следващия ден споделил със
свидетелката С.М., че между него и свидетелите Б. е възникнал спор.
В хода на
досъдебното производство е изготвена комплексна СППЕ на М.П.Б.. Съгласно
заключението на вещите лица М.Б. не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Същият е могъл
правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Съобщените отправени закани, М.Б. е възприел с
преживяване на нормален психологически страх. Действията му по време на
случилото се са съответни на преценката му на ситуацията и ограничените
възможности. Те са били изводими от характеристиките на неговата личност.
Поведението е било организирано, осмислено и рационално в действията. Не се
установява страх в смисъл на уплаха като непреодолимост и интензивност. Личността
е запазила характеристиките в поведението му.
По досъдебното
производство е изготвена и комплексна СППЕ на Й.Н.Б.. Според вещите лица Й.Б. не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Същата е могла
правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Съобщените отправени закани, Й.Б. е възприела с
преживяване на нормален психологически страх. Действията й по време на
случилото се са съответни на преценката й на ситуацията и ограничените
възможности. Те са били изводими от характеристиките на нейната личност.
Поведението е било организирано, осмислено и рационално в действията. Не се
установява страх в смисъл на уплаха като непреодолимост и интензивност.
Личността е запазила характеристиките в поведението й.
Изготвена е и
комплексна СППЕ на К.М.. Според заключението същият не се води на психиатричен
учет към ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Към момента на
обсъждания период, както и към настоящия момент, е могъл да възприема факти и
обстоятелства, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена частично въз основа на
обясненията на подсъдимия М., и от показанията на свидетелите Й.Б., М.Б., А.З.,
в т.ч. и прочетените на основание чл.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК от
досъдебното производство, К.С., П.Г., в т.ч. и прочетените на основание чл. чл.281,
ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК от досъдебното производство, А.К., С.М., както и от
приобщените по реда на НПК писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, а именно: нотариална покана, тъжба от 19.10.1993 г., СМУ №
569/1993г., протокол за оглед на ВД, звукозапис, справка съдимост и
характеристична справка, както и от заключенията на трите комплексни СППЕ – на М.Б.,
на Й.Б. и на К.М..
Съдът следва да
отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са
еднопосочни, като макар с леки противоречия формират цялостен извод за
описаната по-горе фактическа обстановка. Изключение правят отчасти
обясненията на самия подсъдим, които обаче в тази част съдът оценява освен като
доказателствено средство, но и като едно от основните средства за защита. Съдът
намира, че следва да приеме изложеното от подсъдимия М., само доколкото то
намира подкрепа в останалите материали от доказателствената съвкупност. Това е
само признанието на подсъдимия, че по времето и на мястото, посочени от
обвинението, действително е бил на мястото на престъпленията, че е възприел
свидетеля М.Б. на прозореца, а свидетелката Й.Б. – на терасата, на обитавания
от тях етаж от къщата, както и че е дошло трето лице, което му е направило
забележка да спре да вика, след което се е отдалечил от къщата. В подкрепа на
изложеното от него са както събраните гласни доказателства – показанията на
очевидците Й.Б., М.Б., А.З., К.С., П.Г., А.К., така и производните показания на
С.М., а също и приобщеното писмено доказателствено средство – протокол за оглед
на ВД, и вещественото доказателство – звукозапис от тел.112.
По отношение на
обясненията на подсъдимия М., следва да се има предвид, че по принцип същите
имат двуяка природа - те
представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което
налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с
останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ. В тази връзка
съдът кредитира обясненията на подсъдимия М. в посочената част. Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява, че не е отправял
думите: „Имам 2-3 куршума, които ще ви тегля тука“, Ще взривя гаража ви“, „Ще
взривя тази къща“, „Ще ви трепя и ще ви излежа“,
както и че не е вдигнал дясната си ръка нагоре със свит показалец и
посочил нагоре към главата си в знак на прострелване. Изложеното от подсъдимия противоречи
на показанията на останалите по делото свидетели – преки очевидци на случващото
се. Така, свидетелите М. и Й. Б. са категорични по отношение на отправените
спрямо тях изрази и осъщественото от подсъдимия с конклудентни действия.
Действително, същите се явяват пострадали от престъплението, но посоченото
обстоятелство не може да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията им и за претендиране
отхвърлянето им като ненадежден източник на доказателства. То само поставя
завишени изисквания към инстанциите по същество за проверката на показанията с
оглед изясняване истинността на възпроизведените факти /в този смисъл /Решение
№ 201/ 20.10.2017 г., по н.д. № 552/2017 г. на ВКС, 2 НО/. Съдът кредитира
показанията на пострадалите лица, доколкото на първо място същите се явяват
преки очевидци на отправените закани. Показанията на свидетелите са логични,
последователни и съответстващи на останалия по делото доказателствен материал.
В насока показанията на пострадалите са и показанията на други двама свидетели-очевидци
– А.К. и А.З., които се явяват трети, незаинтересовани от изхода на спора лица.
Същите непосредствено са възприели част от отправените вербални закани по
отношение на пострадалите лица, както и агресивното поведение на подсъдимия.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. и З., доколкото показанията им
са обективни и за съда няма основание да се съмнява в тяхната достоверност.
Отделно от изложеното, агресивното поведение на подсъдимия се установява и от
показанията на свидетеля К.С., който му е направил забележка да спре да вика.
Изводът за отправени думи и жестове, обективиращи закана за убийство и дали
същите са могли да възбудят основателен страх за нейното осъществяване по
отношение на пострадалите лица, се установява и от приобщените по делото СППЕ
на пострадалите. Заключенията и по двете експертизи – на М.Б. и на Й.Б.,
несъмнено установяват, че в момента на инцидента същите са преживели
психологически страх. Същият е причинен именно от поведението на подсъдимия М..
В насока изложеното от свидетелите М.Б. и Й.Б., потвърдено от преките свидетели
А.К. и А.З., е и вещественото доказателство – звукозапис от телефон 112. Чрез
него се възпроизвежда разговор между пострадалата Й.Б. и служителката от
Национална система от тел. 112, в който пострадалата съобщава за инцидента.
Следва да се отбележи, че пострадалата в нито един момент не е описвала
различна фактология досежно отправените закани – нито в показанията си пред
настоящия състав, нито чрез възпроизвеждането на ситуацията пред служителката с
молба за съдействие от полицейски служители. Вещественото доказателство –
звукозапис, макар и производно доказателство, се явява доказателствен източник
на съдържащите се в него факти и следва да бъде ценено при разкриването на
фактологията на деянието, наред с останалите доказателства, включени в
доказателствената съвкупност. В доказателствения процес е недопустимо
производните доказателства да подменят наличните първични такива. Не съществува
обаче забрана за използване на производни доказателства въобще – липсва
процесуална пречка те да бъдат използвани като средство за разкриване на
първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на
първичните, ако последните са недостъпни /така Решение №113/23.06.2015 по дело
№ 93/2015 на ВКС/. В разглеждания случай вещественото доказателство –
звукозапис, служи за проверка показанията на свидетелите Й.Б., М.Б., А.К. и А.З.,
които свидетелстват за думите и действията, обективиращи отправените закани по
отношение на пострадалите лица.
Констатира се противоречие между изложеното от свидетеля З. в
хода на досъдебното производство, приобщено чрез прочитане на показанията и
това в съдебното следствие относно обстоятелството, дали възприетите от него
изрази, отправени от подсъдимия, са били насочени само към свидетеля М.Б., или
и към неговата съпруга – Й.Б.. Съдът кредитира изложеното от свидетеля З. в
открито съдебно заседание, а именно, че процесните изрази са отправени и към
двамата свидетели Б., доколкото посоченото обстоятелство се установява от
техните показания, както и от тези на А.К., и приобщеният звукозапис. Всички
изброени доказателствени източници обуславят извод, че подсъдимият е употребил
изрази в множествено число, които са били насочени по отношение и на двете
пострадали лица.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Й.Б.
единствено в частта, в която същата заявява, че подсъдимият е тропал на
входната врата на тяхното жилище, доколкото посоченото обстоятелство не намира
опора в останалия по делото събран доказателствен материал. Според съда се
касае за погрешно възприет факт, че подсъдимият е тропал на входната врата,
доколкото се установи, че същият е тропал на външната врата, не и на входната
на втория етаж.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав кредитира
показанията на пострадалите лица – М.Б. и Й.Б., с изключение на показанията на
последната в коментираната част. Действително, по делото се установи, че те и
подсъдимият са във влошени междуличностови отношения, но само по себе си
посоченото обстоятелство не може да изключи техните показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Следва да
се отбележи, че в подкрепа на изложеното от подсъдимия, а именно, че
пострадалите лица са го замеряли със саксии, са единствено показанията на неговата
съпруга – С.М.. Същата обаче не се явява очевидец на инцидента, а показанията и
са производни – възпроизвеждат изложеното от подсъдимия М., и като такива могат
да служат единствено за проверка на първичното доказателство – обясненията на
самия подсъдим. Показанията на свидетелката М., както и обясненията на
подсъдимия, са в противоречие и с показанията на свидетелите Й.Б., М.Б., А.К. и
А.З., приобщените по делото СППЕ и звукозаписът от тел. 112, поради което съдът
не ги кредитира.
Следва да се посочи и че агресивното поведение на подсъдимия М.
се установи освен от събраните по делото и посочени гласни доказателства, от
приобщената СППЕ на подсъдимия, но и от непосредственото впечатление на
съдебния състав. В тази връзка на същия бяха направени многократни формални и неформални
предупреждения за спазване на реда в залата.
При
постановяване на присъдата, съдът не взе предвид показанията на свидетелката Д.Г.,
доколкото същата не свидетелства за факти и обстоятелства, включени в предмета
на доказване по чл. 102 НПК.
Писмените
доказателства - нотариална покана, тъжба от 19.10.1993 г. и СМУ № 569/1993 г.,
установиха предхождащите междуличностни конфликти между подсъдимия М. и
пострадалите лица – Б..
Съдът кредитира
приобщените по делото три комплексни СППЕ – на пострадалите Б. и на подсъдимия М..
Същите не се оспорват от страните, изготвени са с необходимите знания и умения,
отговарят на поставените им задачи, поради което напълно се възприемат от
настоящия съдебен състав.
Изводът за
чистото съдебно минало на подсъдимия и неговата личностова характеристика,
съдът направи въз основа на приобщените по делото справка съдимост и
характеристична справка.
Останалите
обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен
начин от свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, експертизите и
писмените доказателствени средства, поради което съдът заключи, че следва да
приеме за установена тази фактическа обстановка. Досежно същите не се констатираха
съществени противоречия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така
възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че
подсъдимият К.М. е осъществил две деяния, обективиращи престъпния състав на
чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, като се е заканил с убийство на Й.Б. и М.Б., и
тази закана е могла да възбуди основателен страх за нейното осъществяване.
От
обективна страна и двете деяния са извършени от подсъдимия М., както чрез думи -
„Имам
2-3 куршума, които ще ви тегля тука“, Ще взривя гаража ви“, „Ще взривя тази
къща“, „Ще ви трепя и ще ви излежа“, така и чрез
конклудентни действия – като същият вдигнал дясната си ръка нагоре със
свит показалец и посочил нагоре към главата си в знак на прострелване.
По
този начин подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като заканата е била
конкретизирана с убийство. Престъплението по чл.144, ал.3 от НК представлява
особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го
лиши от живот. Заканата е възприета от двете пострадали лица – Й. и М. Б.,
достигнала е до тяхното съзнание и е била годна да възбуди основателен страх от
осъществяването й, с което престъплението е довършено.
При
преценка дали заканата е годна да възбуди основателен страх у пострадалите,
съдът взе предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата,
психичното състояние на дееца. Думите, които подсъдимият М. е използвал, са
красноречиви, а съдържанието им - недвусмислено. Цялостното поведение на
подсъдимия, обективирано с думи и действия по време на деянието, навежда на
категоричния извод, че заканата е от естество да възбуди у пострадалите
основателен страх от осъществяването й. Действително, установяват се
предшестващи конфликти между подсъдимия и пострадалите лица, но съдът намира,
че с поведението си подсъдимият М. безспорно е надминал необходимите действия
за уреждане на битовата ситуация по спорни въпроси. Така несъмнено се установи,
че по отношение на пострадалите са отправени четири изречения, обуславящи
различни начини за осъществяване на заканата, като отделно такава е отправена и
с конклудентни действия. Отправените закани са били придружени със силно
агресивно поведение и множество отправени псувни. Също така, от приобщените по
делото писмени доказателства, се установи, че независимо, че между подсъдимия и
пострадалите е имало предхождащи конфликтни отношения, то последните не са
провокирали поведението на подсъдимия – нито физически, нито вербално.
В тази връзка
следва да се има предвид, че от прочита на текста на разпоредбата на чл.144,
ал.3, вр.ал.1 от НК, а и от константната съдебна практика на ВКС се налага
изводът, че съставомерният елемент от обективна страна за осъществяване на
вмененото на подсъдимия деяние е, заканата да е „могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й“ /така Решение № 173 от 05.12.2018 г. по н. д. № 625/2018 г. на ВКС, ІІІ н.о.;
Решение № 184 от 07.10.2016 г. по н. д. № 571/2016г. на ВКС, ІІІ н.о.; Решение
№ 294 от 10.01.2017 г. по н. д. № 1231/2016 г. на ВКС, І н.о.; Решение № 74 от 20.04.2015 г. по
н. д. № 1893/2014 г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 117 от 25.06.2015 г. по н. д. №
86/2015 г. на ВКС, ІІ н.о. и много др./. Безспорно, според съда,
изричайки посочените думи, подсъдимият, докато показва прострелване, е
осъществил две закани за убийство – по отношение на М.Б. и Й.Б., които
обективно са могли да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване у
всеки от пострадалите.
Съгласно
указанията, дадени с Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. №
47/1989 г., ОСНК на ВС, за извършване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК
не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи. Единствено от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването му, а от субективна - деецът да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В
настоящия случай не само, че е обективирана закана с убийство спрямо определени
лица, която е възприета от тях и би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването й, но поведението на подсъдимия е било до такава степен
агресивно, че е възбудило основателен страх за нейното осъществяване, в която
насока са и приобщените по делото СППЕ на пострадалите лица.
Предвид всичко
изложено се налага категоричният и несъмнен извод, че с цялостното си
поведение, подсъдимият не само е могъл да възбуди основателен страх за
осъществяването на заканите, но и е възбудил реално такъв.
От субективна
страна, съдът намира, че подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл –
същият е съзнавал, че отправя думи и действия, които представляват заплаха за
живота на пострадалите лица – М. и Й. Б., както и че същите могат да възбудят
основателен страх за тяхното осъществяване, предвиждал е общественооопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Правилно,
отправените закани са квалифицирани като две престъпления, доколкото са
насочени към различни лица – М. и Й. Б., като престъплението по чл.144, ал.3,
вр.ал.1 от НК е поместено в глава II на особената част на НК, предвид което не
се прилага разпоредбата на чл.26 от НК /арг. чл.26, ал.6 от НК/.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършените
от подсъдимия К.М. престъпления по чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК, се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до шест години.
Съдът намери, че
наказанието за подсъдимия и за двете престъпления следва да бъде определено в
рамките на закона при прилагането на чл.54 от НК, доколкото не са налице
условията на чл.55 от НК. По делото липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства. Предвиденото в закона
наказание не се явява несъразмерно тежко за личността на подсъдимия и за
извършените от него престъпления и определянето на наказания в рамките,
предвидени от законодателя, ще способства за изпълнение на целите на
наказателната репресия.
При определяне
на конкретния размер на наказанията, които трябва да се наложат за извършените от
подсъдимия К.М. престъпления, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства неговото чисто съдебно минало, добрите му
характеристични данни, както и установените предходните междуличностови
отношения между подсъдимия и пострадалите лица, които се явяват мотивът за
извършване на деянията.
Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете интензитета на осъществяване на деянията, а именно,
че се касае за множество отправени закани, между които вербални и с
конклудентни действия, и то по отношение на повече от едно лице.
Поради изложеното
според съдебния състав наказанията на подсъдимия М. следва да бъдат определени
при превес на смекчаващи обстоятелства, поради което такива бяха
индивидуализирани по следния начин: ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за заканите
за убийство, отправени по отношение на М.Б., и ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за заканите за убийство, отправени по отношение на Й.Б..
Съдът намери, че
са налице и предпоставките за отлагане на изпълнението на наложените наказания „лишаване
от свобода“: подсъдимият М. не е осъждан, наложени са наказания под три години
„лишаване от свобода“, а като отчете и липсата на настъпили вредни последици от
деянията и посочените цели на специалната превенция по чл.36 НК, съдът приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и ОТЛОЖИ изпълнението на наложените на
подсъдимия К.Г.М. наказания лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 23 АЛ.1 НК:
Подсъдимият М. е
признат за виновен за две деяния по чл144, ал.3, вр.ал.1 от НК, като и за двете
му се определят наказания „лишаване от свобода“ в размер на една година.
Доколкото от подсъдимия са извършени две престъпления, по които са наложени
еднородни наказания, преди да е налице влязла в сила присъда, за което и да е
от тях, то съдът намери, че са налице предпоставките за групиране на
наказанията по чл.23, ал.1 от НК и определи ЕДНО ОБЩО, НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Досежно
приложението на разпоредбата на чл.24 от НК следва да се имат предвид
разясненията, дадени в ППВС 4/65 г., според които при решаване на въпроса за
увеличение на определеното общо, най-тежко наказание следва да се вземат
предвид следните обстоятелства: предишни осъждания на дееца, броя на
извършените престъпления от съвкупността, тяхната последователност, времето на
извършването им, характерът и тежестта на тези престъпления, както и всички
обстоятелства, при които същите са извършени.
В настоящия
случай, освен групираните осъждания, не са налице други извършени престъпления
от подсъдимия. В кумулативната верига се обособяват единствено процесните две
осъждания, като подсъдимият е лице с добри характеристични данни. При
разглеждане на въпроса за приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, съдът
отчете и мотивът за извършване на деянието, а именно влошените отношения между
подсъдимия и пострадалите. Поради изложеното съдът намери, че в настоящия
случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК и така определеното едно
общо, най-тежко наказание не следва да бъде увеличавано.
Съдът намери, че
са налице и предпоставките за отлагане изпълнението на така определеното едно
общо, най-тежко наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият
не е осъждан, определеното наказание е под три години „лишаване от свобода“ и
за постигане целите на наказанието, не е необходимо неговото ефективно
изтърпяване. Така определеното на подсъдимия М. наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но и
върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Основателността
на иск при квалификацията на чл.45 от ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение.
По делото са
предявени два граждански иска за обезщетения за неимуществени вреди – от М.Б. и
Й.Б..
В настоящия
случай, от приетата по делото фактическа обстановка безспорно се установява
противоправно поведение от страна подсъдимия М., изразяващо се в отправяне на
думи и действия, обеквтивиращи закани за убийство по отношение на гражданските
ищци. Поведението на подсъдимия е противоправно, поради която причина
обективира и престъпния състав на нормата на чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Така
осъщественото поведение на подсъдимия М. е виновно, извършено при форма на вина
пряк умисъл, в която насока бяха изложени съображенията на съда.
Именно
вследствие на посоченото противоправно поведение са причинени неимуществени
вреди на ищците. Съобразно разясненията в ППВС 4/68
г. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
По отношение на пострадалата Й.Б. се установи, че вследствие на инцидента,
същата е била силно притеснена, получила е сърцебиене и алергична реакция, като
продължава да получава медикаменти. На следващо място при определяне размерът
на претендираното обезщетение съдът отчете интензитета на извършено деяние по
отношение на пострадалата, а именно: четири вербални закани за убийство, една с
конклудентни действия, отправени множество обидни думи и цялостното агресивно
поведение на подсъдимия. Също така, върху размера на обезщетение влияе и
обстоятелството, че самите закани за убийство не само са могли да възбудят
основателен страх за тяхното осъществяване, но и реално са възбудили такъв у Й.Б..
Поради изложеното съдът намери, че гражданският иск, предявен от същата, се
явява основателен в пълния претендиран размер от 3000 лева и като такъв беше
уважен. На основание чл.84, ал.3,
вр.чл.86 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е
присъдена от датата на деянието – 29.03.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Причинени неимуществени вреди се установяват и на пострадалия М.Б.,
а именно: силно притеснение, вследствие на което е измерено и високо кръвно
налягане, като същият заедно със своята съпруга са спрели да посещават своя имот,
където е настъпил инцидентът, и желаят същият да бъде продаден. При определяне
размера на обезщетението по отношение на пострадалия Б., съдът отчете и
посочените вече обстоятелства, че се касае за четири вербални закани за
убийство, една с конклудентни действия, отправни множество обидни думи и
цялостното агресивно поведение на подсъдимия, както и че пострадалият е изпитал
страх от осъществяването на заканите. Поради изложеното съдът намери, че и
предявеният от М.Б. граждански иск се явява основателен в пълен размер за
сумата от 3000 лева, като също присъди законна лихва от датата на деликта –
29.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189,
ал.3 от НПК осъди подсъдимия К.Г.М. да заплати направените по делото разноски в
размер на 1083.56 лева по сметка на ОД МВР Пловдив и в размер на 600 лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив.
Съдът осъди и
подсъдимият К.М. да заплати на частните обвинители и граждански ищци – Й.Б. и М.Б.,
сума в размер от по 400 лева на всеки от тях, представляващи разноски за
заплатен адвокатски хонорар на техния повереник – адв. С.. Претенцията е
уважена, доколкото е представен оправдателен документ за заплатената сума и е
направено изрично искане за присъждане на разноските в производство.
Вещественото
доказателство – 1 бр. компакт диск, находящ се по делото, съдът, поради
отпадане на необходимост от същия, постанови да се унищожи като вещ без
стойност след влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.