РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1014 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, чрез процесуалния
представител ю.к. ***, срещу И.А.Д., ЕГН: **********,*** иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 654,60 лв., от които неизплатена главница в размер на 447,15 лв.,
договорна лихва в размер на 13,83 лв. за периода от 05.01.2018 г. до 05.04.2018
г., обезщетение за забава в размер на 193,62
лв. за периода 05.01.2018 г. до 05.02.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението
по 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Навеждат се доводи, че на 31.03.2017 г. между
страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по
силата на който на ответника е предоставения кредит в размер на 1423 лв. Излага се, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора,
средствата по кредита са се превели по сметка на продавача на стоката, избрана
от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Сочи се, че кредиторът /ищец по делото/ е
превел договорената сума в размер на 1 423 лв. на продавача на стоката на основание
фактура № **********/31.03.2017 г. Твърди се, че потребителят е потвърдил, че е
получил, от продавача, стоката посочена в чл. 8 от процесния договор. Излага
се, че общото крайно задължение по Договора възлиза на 1 593,73 лв., която сума
страните са се съгласили да разсрочат на 12 погасителни месечни вноски, 11 от
които в размер на 132,81 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в
размер на 132,82 лв. Сочи се, че страните са уговорили възнаграждение в полза
на кредитора, изразяващо се под формата на лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като ГЛП в размер на 21,45 %. Твърди се, че така
предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Излага се, че
длъжникът е преустановил предвидените в Договора плащания, като е пропуснал да
заплати част от уговорените в погасителния план вноски. Сочи се, че договорът е с настъпил краен
срок. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски. Моли, ако са налице предпоставките на чл.238 ГПК съда да постанови
неприсъствено решение.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли
съда да уважи предявените искове. Излага, че
с ответника имат устна договорка за погасяване на задължението. Моли
съда, ако ответникът признае иска да се постанови решение при признание на
иска, като в този случай не претендират разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на ИМ.
В първото по делото открито съдебно заседание
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: 31.03.2017
г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който на ответника е предоставения кредит в размер на
1423 лв.; че кредитът е отпуснат за закупуване на стока, като кредиторът е
превел сума в размер на 1 423 лв. на продавача на стоката на основание фактура
№ **********/31.03.2017 г., че общото крайно задължение по Договора възлиза на 1593,73
лв., която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски, в размер на 132,82
лв.; че ответникът не е заплатил всички предвидени в погасителния план плащания.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 6428/14.07.2020 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 260393/25.09.2020г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които
75,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че И.А.Д., ЕГН: **********,*** дължи на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, сума в общ размер на 654,60
лв., от които неизплатена главница в размер на 447,15 лв. по договор за потребителски
кредит№ **********/31.03.2017 г., договорна лихва в размер на 13,83 лв. за
периода от 05.01.2018 г. до 05.04.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 193,62 лв. за периода 05.01.2018 г. до
05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението
по 417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, сумата от 75,00 лева представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1043 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.А.Д.,
ЕГН: **********,*** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, сумата от 175,00 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: