№ 20325
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110137689 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Й. Я. С., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8385/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
1377,45лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.02.2023г. до изплащане на
вземането, 249,76лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 16.10.2020г.-09.02.2023г., 29,40лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2021г.-30.04.2022г., ведно
със законната лихва от 16.02.2023г. до изплащане на вземането, и 8,30лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 10.04.2020г.-09.02.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ******, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете по основание, но не и по размер.
Третото лице – помагач – /фирма/ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен договор за доброволна делба от 25.03.2005г. /л. 19-21/,
сключен между ответника Й. С. и Б. Б., с който същите разпределят помежду си
съсобствени имоти. С него в дял на Й. С. се поставя процесният ап. № 3, находящ се в
/населено място/. Представена е и молба – декларация, с която Й. С. е поискала пред
ищцовото дружество откриване на партида за процесния имот на нейно име.
По делото не е спорно, че сградата, в която се намира имотът е присъедиена към
топлопреносната мрежа, а самият имот е топлоснабден.
С оглед на тези факти и при съобразяване на горецитираното ТР, съдът приема,
че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия, по което ищецът е доставчик, а ответникът ползвател на такава и
като такъв дължи заплащане на нейната стойност.
От представените отчети от третото лице – помагач се установява, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си да достави топлинна енергия до имота през
процесния период, като нейният размер не се оспорва от ответника и възлиза на
претендираната сума от 1377,45лв. Предвид че няма доказателства за плащане на
задълженията от страна на ответника, предявеният иск за главница за топлинна енергия
се явява изцяло основателен.
Ищецът претендира и лихва за забава върху главното вземане. Според чл. 84, ал.
1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. През процесния период в отношенията между страните са
действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане
на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават
изискуеми и длъжникът изпада в забава за плащането. Ответникът, чиято е
2
доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил дължимите парични
задължения чрез плащане или по друг начин, поради което е изпаднал в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. Нейният размер не е спорен и
възлиза на претендираната от ищеца сума от 249,76лв.
С оглед изложеното, предявеният иск за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия също се явява изцяло основателен.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от
представените отчети, това дружество е продължило да извършва услугата и към
процесния период. Ето защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество
(съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга, като нейният
размер не е спорен и възлиза на претендираната сума от 29,40лв. Ето защо, този иск
също се явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 83,30лв., от
които следва да му се присъдят 82,88лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 72,97лв. за
държавна такса и 400лв. депозит за особен представител, като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 572,97лв., следва да му се присъдят 570,11лв.
Ответникът се представлява от особен представител и не е доказал направата на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Й. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, ап. 3, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8385/2023г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 1377,45лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/,
аб. № ******, ведно със законната лихва от 16.02.2023г. до изплащане на вземането,
3
249,76лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2020г.-09.02.2023г., и 29,40лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2021г.-30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 16.02.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
8,30лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 10.04.2020г.-09.02.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Й. Я. С., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, ап. 3, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, сумата от 82,88лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 570,11лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4