Р Е Ш Е Н И Е
№…………
11.06.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ МАЙ две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: ……………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 291 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 631/04.04.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 1643/2019 г.
по описа на същия съд е постановил мярка за закрила на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от
домашното насилие, както следва:
Задължил е на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН П.Х.Й. с ЕГН **********,***, да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо И.Л.Й. с ЕГН **********.
Оставил
е без уважение, като неоснователна, молбата за налагане на мерки за закрила
спрямо молителката по чл.5, ал.1, т.2, т.3 и т.5 и за налагане на мерки за
закрила спрямо детето Н. П.Й. по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН.
Постановил
е да се издаде заповед за наложената мярка за закрила, като заповедта на
основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене
на страните.
Предупредил
е на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН П.Х.Й. с ЕГН **********, че при неизпълнение
на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще
бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Осъдил
е на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН П.Х.Й. с ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на
ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
Осъдил
е на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Х.Й. с ЕГН **********, да заплати в полза на И.Л.Й. с ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 400лв.
Постъпила е въззивна жалба от П.Х.Й.
чрез защитника му – адв. Е.М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен против
решението на Плевенски районен съд, в която се изразява становище, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснато от страна на съда
съществено нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционното решение е
постановено при допуснато нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК, съгласно който съдът
е длъжен да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на
страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи
на съда. Изискването за мотивиране на решението е прогласено в разпоредбите на
ГПК а целта му е да покаже, че съдът е обсъдил всички фактически и правни
доводи на страните. Това задължение не е спазено от съда, като в мотивите на
решението липсва каквато и да боли о преценка на представените писмени
доказателства, липсва изложение на това, какви фактически констатации съдът е
направил, т.е. които факти и въз основа на кои доказателства е приел за
установени. Районният съд не е приложил правилно процесуалните принципи на
служебното начало. Разминаването на събраните доказателства по делото и
възприети от съда, води до непълен и противоречив анализ на събраните
доказателства и до неправилност на фактическите констатации, а оттам до
незаконосъобразност на правните изводи. Фактическите твърдения, заявени в
молбата по чл.8 от ЗЗДН остават недоказани. Те се подкрепят единствено от
депозираната декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Съгласно изричната разпоредба на
чл.13 ал.3 от ЗЗДН, обаче, особената доказателствена сила на декларацията ще е
налице, само когато няма други доказателства. При наличието на други такива,
съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка, като посочи на кои от тях
дава вяра и на кои не. Установеното по делото от фактическа страна налага извод
за недоказаност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита. По делото се установява по категоричен начин наличието на
конфликтни отношения между страните във връзка с финансови средства на
семейството. По безспорен начин е доказано, че спрямо молителката не е
реализират акт на домашно насилие, имащо характеристиките на деяние по смисъла
на чл.2 от ЗЗДН. Конфликтните отношения между страните, по същество оси, не
могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1
от ЗЗДН. В решението си, първоинстанционният съд е приел, че ответникът е
упражнил психическо насилие спрямо молителката. Психическото насилие поражда
негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да извърши
действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия
чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на
емоциите и нарушаване на душевния баланс.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
какъв страх е породен и от какво в молителката. Дори да се приеме, че
ответникът е извършил описаните действия, то същите не биха могли да се
квалифицират като психическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Конфликтният
разговор с ответника не е проява на психическо насилие. Мерките по реда на ЗЗДН
имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез
съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от
закона права. Въззивникът моли, да бъде постановено съдебно решение, с което да
се отмени обжалвания съдебен акт на Плевенски районен съд и да се отхвърли,
като неоснователна, подадената молба с правно основание чл.7 и чл.18 от ЗЗДН, с
произтичащите от това последици.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от въззиваемата И.Л.Й. чрез защитника й – адв. Н.Н. от
Адвокатска колегия – гр. Плевен, в който се изразява становище, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, с оглед събраните по делото доказателства. Оплакванията,
направени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на
постановеното първоинстанционно решение, както и за допуснато съществено
процесуално нарушение са по-скоро декларативни, без да се сочат конкретни
нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд
е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е формирал извод за
извършено домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.2 от ЗЗДН, като формата, под
която е проявено е психическо и емоционално. В мотивите на постановения първоинстанционен
съдебен акт подробно са обсъдени всички събрани в хода на производството
писмени и гласни доказателства, мотивирали съда да реши, че е налице домашно
насилие по смисъла на чл.2 ал.2 от ЗЗДН и да постанови мярка за закрила на
основание чл.5 ал.1 от ЗЗДН. Въззиваемата моли Окръжни съд, да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Следва да се уточни, че предмет
на въззивната проверка е решението само в частта, в която е уважена молбата за
издаване на заповед за закрила. В отхвърлителната част същото не е обжалвано.
Правилно и обосновано на
събраните по делото доказателства съдът е възприел фактическата обстановка по
делото, която накратко е следната: На 13.03.2019г. около 07.00 часа
страните по делото, които са и съпрузи водели разговор относно заплащане на
данък МПС за ползвания от ответника автомобил, собственост на брата на
молителката. Разговора се превърнал в спор, като ядосан въззивникът хвърлил две
яйца по съпругата си.
Тази фактическа обстановка се
установява от приложената по делото декларация по чл.9, ал.3 от
Закона за защита от домашното насилие, на която с разпоредбата на чл.13, ал.3
от ЗЗДН е придадена стойност на доказателство, депозирана от молителката, както
и от събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелката В. Д. Й.. Съдът правилно е дал вяра на тези показания,
като е приел за частично установени обстоятелствата по декларацията.
Възраженията в тази насока във въззивната жалба не могат да бъдат споделени.
Показанията на свидетелката са достоверни, независимо от твърдението, че същата
е заинтересована, тъй като получава заплащане от молителката, като домашна
помощничка. Няма данни свидетелката да е заинтересована от изхода на делото,
нито да е твърдяла нещо, което не е видяла. Като единствен присъствал външен на
семейството човек, нейните показания са съществени, а и са дадени под страх от
наказателна отговорност. От самите тях става ясно, че свидетелката не
потвърждава цялата теза на молителката, а само онези чести, които наистИ.е
видяла лично. Както сама съобщава не е видяла хвърлянето на яйцата, но е чула
шума от удара и е видяла следата върху огледалото. Действително от събраните
пред настоящата инстанция доказателства се установява, че между страните се
завеждани и други дела с искане за мерки по ЗЗДН, както и че за самия инцидент
не е подаван сигнал в полицията, но тези обстоятелства не могат да изключат факта на осъществените
от въззивника действия.
При така изяснените факти,
правилни и съобразени със закона са и правните изводи на първоинстанционния
съд. Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В настоящият случай се
търси защита за лица, попадащи в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и
молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.
Конкретното действие – хвърляне
на яйца попада в обхвата на понятието за насилие, като неговата форма е
по-скоро психическа, отколкото физическа /тъй като няма пряко съприкосновение с
молителката/. С него се цели упражняването на психическа принуда по отношение
на лицето да приеме чуждата воля, както и неговото унижаване. След като това
действие може да се квалифицира като насилие съдът е длъжен да предприеме мерки
за закрила на молителката. Първата инстанция е определила единствена мярка - задължаване
на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.
Настоящият въззивен състав счита, че същата е достатъчна и съответства на
тежестта на насилието, начИ.на посегателство и степента на накърняване на
чуждата неприкосновеност. Тази мярка следва да има и поправителния ефект върху
поведението на въззивника, което следва да се коригира за в бъдеще, под страх
от прилагането на по-тежка такава.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
Предвид изхода на делото и на
осн. чл.78 ал.1 от ГПК П.Х.Й. следва да бъде осъден да заплати на И.Л.Й.
деловодни разноски в размер на 300лв.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 631/04.04.2019 г., постановено по гр. дело
№ 1643/2019 г.по описа на Районен съд – гр. Плевен, в обжалваната му част, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК П.Х.Й.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.Л.Й. с ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 300лв. за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.17
ал.6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: