Р Е Ш Е Н
И Е
№………
гр. Варна, ………………..г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в
публично заседание на петнадесети ноември, през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Александрина
Янева, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 2219/2022
г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
С
жалбата се настоява, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, поради
неправилно приложение на материалния закона. Твърди се, че Началникът на СГКК –
Варна е длъжен да изпълни поисканата административна услуга – издаване на скица
за посочения в заявлението на оспорващия ПИ по действащите КККР. Сочи се, че са
били налице всички условия за извършване на услугата – подадено е заявление за
издаване на скица, с приложени към него молба-декларация за признаване правото
на собственост върху имота чрез извършване на обстоятелствена проверка и
удостоверение от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ за деклариране на имота
от оспорващия и липсата на неплатени изискуеми задължения, а и е налице
действаща КК, в която имотът е заснет като самостоятелен обект. Поддържа се, че
оспорващият има правен интерес от поисканата административна услуга, тъй като
владее процесния имот повече от 10 години. Изтъква се, че правомощията и
компетенциите на административния орган, който не е участник в производството
по чл. 587 ГПК се изчерпват в случая единствено и само с издаването на скица,
удостоверяваща номер на имота, площ, граници, местонахождение, данни за
собствеността му според регистъра, а нотариусът в хода на охранителното производство,
след събиране на гласни и писмени доказателства и след съвкупната им преценка е
компетентен да признае или отрече правото на собственост на молителя по
отношение на имота. Искането е да се отмени мълчаливият отказ на Началника на
СГКК – Варана и да се задължи органът да извърши поисканата услуга, като издаде
скица на процесния имот, в определен от съда срок.
Ответникът – Началникът на СГКК
Варна, с писмено становище поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата и
отправя искане същата да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на процесуалния представител на оспорващите, ако същият
е над минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателите основания, изразените становища на страните
и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, административният съд, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административното производство е
образувано по Заявление с вх. № 01727762 от 26.07.2022 г. от С.П.Л. и П.Н.Л.
(л. 3 от адм. пр.), подадено чрез пълномощник – Х.Д.М., до СГКК – Варна, с
което е поискано издаване на скица на *** и сграда за извършване на
обстоятелствена проверка. Към заявлението е приложена Молба-декларация от С.П.Л.
*** действие Районен съд – Варна, за признаване право на собственост върху
недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, а именно за имот ***
с площ 1186 кв.м. и сграда с площ 44 кв.м. Приложено към заявлението до СГКК –
Варна е и Удостоверение рег. № МД-Т22008222ВН/22.07.2022 г., издадено от
Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, от което се установява,
че ПИ с идентификатор *** с площ 1186 кв.м и жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 44 кв.м, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, СО „Боровец
- север“ е деклариран от С.П.Л. и П.Н.Л. с декларация от 30.05.2022 г., като
към 22.07.2022 г. по партидата на имота няма неплатени изискуеми задължения.
С писмо с изх. №
24-23490-09.08.2022 г. Началникът на СГКК – Варна, на основание чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 3, т. 4 от Закона за държавната собственост, уведомява Община Варна и
Областния управител на област Варна, че е започнато административно
производство по заявлението на С. и П.Н.Л., с което се иска издаване на скици
за обстоятелствена проверка за ПИ *** по КККР на гр. Варна, като с писмото се
дава възможност на основание чл. 34, ал.1 АПК да се прегледат документите и в
7-дневен срок от получаване на писмото, на основание чл. 34, ал. 3 АПК - да се
изрази становище или възражение по направеното искане. Писмото е получено от областния управител и
от Община Варна на 17.08.2022 г. (известия за доставяне на л. 9-10 от адм. пр.)
С писмо с вх. №
02-1002-26.08.2022 г. от Директора на Дирекция ОСИСД при Община Варна (л. 11 от
адм. пр.) е уведомен Началникът на СГКК – Варна, че Община Варна е в процес на
проучване и обследване на действащите устройствени планове и изясняване на
собствеността на ПИ с идентификатор *** по КККР, с оглед на което се възразява
срещу издаването на скица за обстоятелствена проверка.
За територията на административен
район „Аспарухово“ – Варна, община Варна, област Варна са одобрени КККР със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.
В действащите КККР ПИ *** е
отразен като самостоятелен имот с площ 1186 кв.м, с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м), собственици по данни от КРНИ: С.П., без посочен документ за собственост.
Жалбата е допустима.
Заявеното искане за издаване на скица
представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б.
"а" от ДР на Закона за администрацията. Съгласно чл. 21, ал. 3 АПК, волеизявлението за издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът
да се издаде такъв документ, представляват индивидуален административен акт.
Съобразно нормата на § 8 ПЗР АПК
уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни
актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 АПК указва, че административният акт по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 АПК се издава в 7-дневен срок от започване на производството. Същият срок е установен и в Таблица 1
на Приложение №
2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на
услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, във вр. с чл. 40, ал. 1 от
посочената наредба, в която наредба са регламентирани реда, условията и сроковете за
издаване на скица на поземлен имот.
Срокът за предоставяне на услугата по
заявление с вх. № 01-427762/26.07.2022 г. от С. и П.Л. е изтекъл на
02.08.2022 г. (вторник, присъствен ден).
Липсата на изрично произнасяне по процесното заявление, съобразно чл. 58, ал. 1 АПК, формира мълчалив отказ, подлежащ на
обжалване пред съда в срока, указан в разпоредбата на чл. 149, ал.
2 АПК, а именно - в едномесечен срок от
изтичането на срока, в който административният орган е длъжен да се произнесе.
Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК,
едномесечният срок за обжалване на мълчаливия отказ, формиран на 02.08.2020 г., изтича на 02.09.2020 г. (петък, присъствен ден). При това положение жалбата срещу процесния мълчалив
отказ, подадена в СГКК – Варна на 02.09.2022 г. (предвид входящия й номер), не
е просрочена.
Доколкото административното
производство е започнато по заявление на оспорващия С.Л., то същият разполага с
правен интерес да оспори непроизнасянето в срок на административния орган, с
което се засяга негативно неговата правна сфера.
Обжалваният мълчалив отказ на
Началника на СГКК – Варна е акт, с който се отказва извършването на
административна услуга и като такъв по аргумент от § 8 ПЗР АПК представлява
годен за оспорване акт, доколкото и съгласно чл. 55, ал. 3 ЗКИР именно
началникът на СГКК е компетентен да се произнесе по процесното заявление.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Издаването на скици от КККР, съдържащи
кадастрални данни, представлява предоставяне на услуга с данни от КККР,
съгласно чл. 55, ал. 1
и ал. 2 ЗКИР. Скиците са официални документи и се издават от
началника на СГКК и от други служители - чл. 55, ал. 3 ЗКИР, като условията
и редът за предоставяне на услугите, както и видът, форматът и съдържанието им
се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството –
чл. 58, ал. 1 ЗКИР.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на
услуги от КККР, по регистрирано заявление за услуга, СГКК уведомява
заявителя за началната и крайната дата на изпълнение на услугата,
необходимостта от допълнителни данни и документи за изпълнение на услугата и за
отказа от изпълнение на услугата, с мотивите за него, когато е постановен
такъв. Следователно, нормативно е предвидена възможността за постановяване единствено
на изричен мотивиран отказ (не и на мълчалив отказ), който се съобщава на заявителя.
В случая е налице неспазване на установената форма на акта, респ. налице е
основание за отмяна на оспорвания акт поради незаконосъобразността му предвид
чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 168 АПК, т.к. е недопустимо да се постановява
мълчалив отказ по заявление за издаване на официални документи, каквито са
скиците на имот.
Съдът, като съобрази доказателствена
тежест на оспорващия в съответствие с чл. 170, ал. 2 АПК (която надлежно е
указана на оспорващия) и установяващото се от доказателствата по делото,
намира, че са били налице
условията за извършване
на поисканата от оспорващия услуга, които условия са регламентирани в
Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за
предоставяне на услуги от КККР, а именно:
Подадено е заявление, ясно е
индивидуализиран поземленият имот, за който се иска издаване на скица от КККР,
заявен е конкретен правен интерес от исканата услуга – за извършване на обстоятелствена
проверка, във връзка с признаване правото на собственост върху недвижимия имот,
ПИ е отразен в КК като самостоятелен обект с идентификатор.
Следва да се посочи, че
поисканата услуга – издаване на скица за имот, може да се заявява и получава от
всяко лице, независимо дали е собственик на имота или не. Със скицата на имота
по КККР като официален документ се удостоверява през всички други трети лица,
че отразените в скицата данни за граници, идентификатор, основни кадастрални
данни и данните за собствеността върху имота са регистрирани в одобрените и
актуални КК и КР.
В случая, независимо че
административният орган е приел за редовно заявлението, е пристъпил към
уведомяване на Община Варна и Областния управител на област с административен
център Варна за образуваното по заявлението производство без да е налице основание,
намиращо опора в закона. Спецификата на извършваната услуга – издаване на
скица, удостоверяваща конкретното отразяване на имот в КККР не предполага
участие в административното производство на лица, различни от заявителя на
услугата. Тоест неприложими в това производство са разпоредбите на чл. 26, ал.
1,, чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК. В този смисъл съдът констатира допуснато от
Началника на СГКК – Варна и нарушение на административнопроизводствените
правила, което е съществено по чл. 146, т. 3 АПК, тъй като рефлектира на крайното
му решение – предвид именно вероятно постъпилото от Община Варна възражение, мълчаливо
да откаже извършването на поисканата услуга.
Съгласно т. 5 на Постановление №
4/1976 г. на ВС при обжалване на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе
по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от
предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му.
Процесното възражение от страна на Община Варна, състоящо се в това, че „Община
Варна е в процес на проучване и обследване на действащите устройствени планове
и изясняване на собствеността“ на процесния по делото имот, и с оглед на което
се възразява срещу издаването на скица за обстоятелствена проверка, съдът
намира освен за напълно неотносимо и ненужно във въпросното административно
производство по заявлението на оспорващия, и за несъстоятелно.
Началникът на СГКК – Варна, както
и Община Варна и съдът в настоящото производство не разполагат с компетентност
да разрешават материалноправни спорове за собственост и да „изясняват“
собствеността на поземлени имоти. Записванията в КККР не са източник за
установяване правото на собственост върху поземлените имоти, не пораждат, не
погасяват или не изменят вещните права и не са доказателство за тях.
Отразяването на даден имот в КККР няма пряко въздействие върху действително
притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен
ред. Основателността, обосноваността и действителното наличие на претендираните
от заявителите права - че са собственици по давност на имота, за който имот се
иска скица, не подлежат на разглеждане и преценка от административния орган в
производството по издаване на поисканата скица.
С основание оспорващият сочи, че в
хода на охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната
съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да преценява материалните
предпоставки за придобиване на собствеността, законовите забрани и други пречки
и да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на
собственост на молителя по отношение на процесния имот, за който се представя и
скица от КККР.
Предвид изложеното възраженията
на Община Варна са ирелевантни за образуваното административно производство по
заявлението на С. и П.Л., резултат от което следва да е само издаване от
Началника на СГКК – Варна на скица за недвижимия имот, както е
отразен в КККР.
Оспореният мълчалив отказ се
явява постановен при неспазване
на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона,
т.е. при наличие на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с
чл. 168, ал. 1 АПК за отмяната му като незаконосъобразен.
Следва да се отмени
оспореният мълчалив отказ и да се върне преписката на органа за процедиране по
заявлението, в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагане на
закона, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по
същество от съда.
Искането на оспорващия за
присъждане в негова полза на направените разноски – платени 10 лева държавна
такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение, се явява основателно, предвид
изхода на делото и чл. 143, ал. 1 АПК. Следва да се осъди юридическото лице, в структурата на което е
Началникът на СГКК –
Варна - § 1, т. 6 ДР АПК, да заплати сумата 1010 лв. Възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия е
неоснователно – съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по ЗКИР възнаграждението е 1250 лв.
На основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив
отказ на Началника на СГКК – Варна за издаване на
скица по Заявление № 01-427762/26.07.2022 г. от С.П.Л..
ИЗПРАЩА на Началника на СГКК – Варна
преписката за произнасяне по Заявление № 01-427762/26.07.2022 г. от С.П.Л.,
съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ЗАДЪЛЖАВА Началника на СГКК – Варна, в 7-дневен
срок от датата на влизане в сила на настоящото решение, да извърши
административната услуга, поискана със Заявление
№ 01-427762/26.07.2022 г. от С.П.Л..
ОСЪЖДА Агенцията
по геодезия, картография и кадастър да заплати на С.П.Л., с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 1010 лева, представляваща направени разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
След влизане в сила на настоящото
решение да се изпрати по компетентност на Инспектората към министъра на
регионалното развитие и благоустройство препис от съдебното решение, с което е отменен мълчалив
отказ на Началника на СГКК – Варна, за предприемане на действия по налагане на
наказание.
СЪДИЯ: