№ 22331
гр. С., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110115977 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ФИРМА“ АД с ЕИК ****, с която по
реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу Б. Г. Г. са предявени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1
815,36 лева, представляваща задължения за доставена и потребена вода през
периода от 10.03.2015 г. до 14.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.01.2025
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 407,99 лева за
периода от 10.04.2015 г. до 14.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4018/2025 г.
на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените исковете. Оспорва да е собственик или вещен
ползвател на имот, находящ се в гр. С., като твърди, че поради това не е
клиент на ВиК услуги, предоставяни от ищеца. Твърди, че не са представени
доказателства за сключен договор между него и ищеца за предоставяни ВиК
услуги, тъй като същият не се е одобрил общите условия. Оспорва наличието
на сключен договор за присъединяване на целия имот, находящ се в гр. С. към
предоставяната от ищеца услуга. Излага недопустимост на исковите
претенции по отношение на периода от 05.01.2022г. до 14.04.2022г. Прави
1
възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Сочи, че в периода
10.03.2015 г. до 14.04.2022 г. не са издавани фактури, касаещи потребеното
количество вода по предоставяни ВиК услуги от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ, в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че
в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно представена е справка № 189118/09.02.2024 г. на А.В. се
установява, че на 10.08.2007 г. Б. Г. Г. е учредил договорна ипотека върху
недвижим имот самостоятелен обект в сграда с площ 71,690 кв.м., находящ се
в гр. С.*16, вх. А, ет. 2, ап. 3 в полза на „ФИРМА“ АД. Съгласно чл. 167, ал. 3
ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на
договора принадлежат на лицето, което я учредява, в какъвто смисъл е и
трайната практика на ВКС. С оглед на това, съдът намира за установено, че
имотът е бил собственост на ответника към момента на учредяване на
ипотеката. Не са налице доказателства впоследствие, след учредяването на
ипотеката, същият да е бил прехвърлян на трето за настоящия спор лице,
поради което следва да се приеме, че именно Б. Г. е собственик на
самостоятелния обект в сграда, находящ се в гр. С.*16, вх. А, ет. 2, ап. 3. На
следващо място, при извършена справка НБД се установява, че настоящият
адрес на ответника е именно на адреса на процесният имот, където същият
лично е получил издадената от съда заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4018/2025 г., също и в договора за правни услуги от 25.02.2025 г., сключен
между Б. Г. Г. и адв. В. (л.21 от ч.гр.д. № 4018/25 г.), адресът на ответника
отново съвпада с процесния. Така посочените доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът намира за достатъчни, за да се приеме, че
ответникът е бил потребител на евентуално доставените от ищеца услуги в
имота по спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от Закон за водите, страните по
облигационното отношение по предоставяне на ВиК услуги по смисъла на
този закон и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ), са ВиК операторите и потребителите. Пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“
от ДР на ЗРВКУ определя за потребители юридически и физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. Следователно, ответникът като собственик, респ. ползвател, е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот
като облигационното отношение между страните възниква по силата на
2
закона въз основа на притежаваното право на собственост, без да е
необходимо сключването на индивидуален писмен договор.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена
територия, само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги
на територията на гр. С. е ищцовото дружество „ФИРМА“ АД. Следователно,
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба
на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите
условия на ищеца, публикувани и одобрени с решение на ДКЕВР, съгласно
чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., които също са приложени по делото, по
отношение на процесния имот. Съгласно чл.32, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., услугите В и К се заплащат от потребителите въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора на
водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от
оператора въз основа на договор - ал.8.
За установяване на реалните количества изразходвана вода и ВиК услуги
по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е
оспорено от страните. Вещото лице след справка с карнетите за отчет на
водомерите в процесния имот и справки за таксуван разход за вода е дало
заключение, че до 2013 г. в жилището не е имало монтирани водомери и
отчитането им е било на база 6 куб.м. на човек за топлофицирано жилище –
код 2 и 79 в карнета. На 24.06.2013 г. били монтирани два водомера – за
студена вода с фабричен № **** /пломба № ****, и за топла вода с фабричен
№ ****/ пломба № **** /хартиен карнет 717, от което се установява, че
имотът бил водоснабден. Монтираните индивидуални водомери са с
метрологична годност до 2023 г., съгласно Наредба № 4/14.09.2004 г.
Експертът изяснява, че през исковия период отчитането на ползваните ВиК
услуги е правено по два самоотчета и от проверител на оператора на всеки три
месеца, след което е изравнявана съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредбата. По
отношение на размера на задълженията на ответника за предоставените ВиК
услуги, след проверка на счетоводни документи, експертът е установил, че
партидата на ответника за периода започнала със старо салдо 2 074,74 лева
задължения от предходен период. Поради това през м. 05.2017 г. ищцовото
дружество е направило намаление (отписване) на част от това задължение в
размер на 1 619,86 лева, от които 1 405,81 лева – 934,29 лева главница и 471,52
лева лихви за предходни периоди, а 214,05 лева – намалени лихви по
издадените фактури до 16.05.2017 г. С оглед на това, експертът достига до
заключението, че формираната главница в исковия период е в размер на
1 815,36 лева, а лихвите са 622,04 лева, които са намалени с 214,05 лева при
отписване на дълга пред 05.2017 г., и дължимите суми са в размер на 2 223,35
3
лева. Били издадени 84 фактури, които са в съответствие с начислените
количества и по одобрените от КЕВР цени. Към експертизата фигурират и
таблици за начина на изчисление. Съдът кредитира заключението на вещото
лице, тъй като е компетентно изготвено и обосновано.
Съгласно представено по делото доказателства се установява, че със
заявление с вх. № 343111/29.10.2024 г., депозирано от ищеца срещу ответника,
било образувано ч.гр.д. № 64224/2024 г., по което била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 966,20 лева,
представляваща дължима главница за потребена вода за период от 05.01.2022
г. до 08.03.2024 г. Поради това и съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, при наличието на
две дела между едни и същи страни, на едно също основание и за едно и също
искане, при съобразяване изчисленията на вещото лице в табличен вид,
настоящото производството следва да бъде прекратено за сумата 256,88 лева
за периода от 05.01.2022 г. до 14.04.2022 г.
На следващо място, ответникът с отговора на исковата молба упражнява
правото си по чл. 120 от ЗЗД като релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба
вземания. Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на
водоснабдителни дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност тъй като се касае за
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията на
водоснабдителните дружества са с определен в общите условия срок за
изпълнение – тридесет дневен срок от датата на издаване на фактура за
съответния период (чл.33, ал.2 ОУ), като давността се прекъсва с предявяване
на иска, в случая подаването на заявлението по чл.410 ГПК – на 23.01.2025 г.,
на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД. В тази връзка и с оглед направеното
възражение, всички вземания на ищеца с падеж преди 23.01.2022 г. са
погасени по давност. Във връзка с настъпилата погасителна давност, съдът
намира, че искът за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД, доколкото чл. 119 ЗЗД урежда, че с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, също следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК с право на разноски
разполага само ответникът. Същият не е сторил разноски, поради което не
следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
4
В кориците на делото е налице договор за правни услуги от 25.02.2025 г.,
сключен между Б. Г. Г. и адв. Г. С. В., от което се установява, че адвокатът се е
съгласил да окаже безплатна правна помощ на ответника по ч.гр.д. №
4018/2025 г., до постановяване на краен акт в производството по чл. 422 ГПК.
Поради това на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска
помощ, възнаграждението следва да бъде присъдено на адв. Г. С. В., САК, в
размер на 522,34 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата и съответстващо на принципите
на разумност, пропорционалност и справедливост.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по
което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в полза на адв. Г. С. В.,
САК съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за подаване на възражение следва да бъде
присъдена сумата 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството, в
частта, в която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите, се иска да бъде признато за установено, че Б. Г. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ж.к. „****“, ** дължи на ФИРМА“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: „**** III“ № 159, ** ****, ет. 2 и 3
задължения за доставена и потребена вода в размер на 256,88 лева за периода
от 05.01.2022 г. до 14.04.2022 г.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 3222/28.01.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 4018/2025 г., по
описа на СРС, 176 състав, по отношение на сума размер на 256,88 лева -
главницата за потребена вода от длъжника за периода от 05.01.2022 г. до
14.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ФИРМА“ АД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: „**** III“ № 159, ** ****, ет.
2 и 3, срещу Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „****“, ** искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1 558,48 лева, представляваща задължения за доставена и потребена
вода през периода от 10.03.2015 г. до 04.01.2022 г., ведно със законна лихва от
23.01.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 407,99
лева за периода от 10.04.2015 г. до 14.04.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
4018/2025 г. на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „ФИРМА“ АД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: „**** III“ № 159, ** ****, ет. 2 и 3, да
5
заплати на адв. Г. С. В., САК, личен № ****, сумата 522,34 лева– адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в исковото
производство, както и 100,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ в заповедното производство.
Решението в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на му на страните, а в останалата част
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6