М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 583/2019 г. по описа на КрлРС
Наказателното производство е образувано
въз основа на внесената тъжба от Н.Д.Р., ЕГН ********** ***, с която е
повдигнал обвинение срещу И. И.Г. *** за това, че на 21.06.2018
г. в гр. С., П. обл. е нанесъл на Н.Д.Р., ЕГН **********
***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинено разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание частният тъжител Р. чрез процесуалния си представител адв. Р. поддържа внесената тъжба и повдигнатото с нея
обвинение. Представят се доказателства и се пледира осъждане на подсъдимия.
Претендират се и направените разноски.
Подсъдимият
И. Г., лично и чрез защитника си адв. К. пледират за
невиновност. Алтернативно пледират за приложение на института на реторсията. Представят се доказателства.
Предявен
е от частния тъжител граждански иск срещу подс. Г. за сумата от 3000 лв., представляващи
обезщетение за причинените на Н.Р. неимуществени вреди от нанесената му телесна
повреда по чл.130 ал.1 от НК, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на
увреждането- 21.06.2018 г. до окончателното и изплащане.
Предявен
е срещу подс. Г. граждански за сумата от 30 лв.,
представляващи обезщетение за причинените на Н.Р. имуществени вреди от
нанесената му телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, изразяващи се заплатена
такса за съдебно- медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на причиняване на увреждането- 21.06.2018 г. до
окончателното и изплащане.
Предявените
граждански искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство, а Н.Р. е конституиран в качеството на граждански ищец. За същия в
качеството на повереник се явява адв.
Р.- упълномощен.
Тъжителят
и повереника му пледират за уважаване на предявените
граждански искове.
Защитникът
на подсъдимия изразява становище за постановяване на обективна присъда.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото- обясненията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите С.Р., Н. Д. Р.,
Ц. Г., М.Р., Д. Р., Т.Г., Т.П., Х.С.; заключението на изготвената и приета
съдебно- медицинска експертиза по отношение на частния тъжител Р., заключението
на изготвената и приета съдебно- медицинска експертиза по отношение на
подсъдимия Г.; прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото- фиш за спешна медицинска помощ, съдебномедицинско удостоверение №
760/2018 г., съдебно- медицинско удостоверение № 671/2018 г., лист за спешна
медицинска помощ, от досъдебно производство № 489/2018 г. на РУ- К. само
постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 489/2018 г. на РУ- К., протокол за предупреждение и протоколи за
доброволно предаване, от досъдебно производство № 633/2018 г. на РУ- К. постановление
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 633/2018
г. на РУ- К., справка от РУ- К., справка от НТ., 9 бр. картони за приети
обаждания от телефон 112, характеристични справки, справка за съдимост, справка
от Община С., ведно с приложени към нея 2 бр. жалби, копие от наказателно
постановление № 3/14.06.2018 г.; както и предявеното по делото ВДС- компактдиск
от НС „Н. т..“, съдът намира за установено следното:
Частният
тъжител Н.Д.Р., ЕГН ********** **. Бил е осъждан с присъда по НОХД № 79/1969
г., влязла в сила от 14.03.1969 г. за престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Подсъдимият
И. И.Г., **. Бил е осъждан за
престъпления по чл.343б ал.1 от НК с присъда по НОХД № 76/1995 г. по описа на КрлРС и за престъпление по чл.316 пр.2 вр.
чл.308 ал.2 от НК с присъда по НОХД № 633/2011 г. на РС- Гоце Делчев.
Подс. Г. заедно със семейството си- съпругата му
св. Т.Г. и сина му св. Ц. Г. живеели към 2018 г. в гр. С., на ул. „Г.Н. №..
Дворът, в който се намирала къщата на Г. бил съседен на дворното място, в което
се намирала къщата на частния тъжител Р., в която живеел със съпругата си- св. С.Р.,
сина си- св. Д. Р. и внука си- св. Н. Д. Р..
Между съседите съществували дългогодишни
влошени отношения във връзка с отглежданите животни от семейството на частния
тъжител в двора им животни. По този повод с наказателно постановление №
3/14.06.2018 г. на частния тъжител Н.Д.Р. било наложено административно наказание
глоба от 200 лв. за отглеждане на посочения адрес на 100 бр. овце и 20 бр.
кози.
Към 2018 г. подс. Г.
и съпругата му- св. Т.Г. работили като подизпълнители към фирма „А.“, като
засаждали земеделски земи с различни култури. По този повод също се създали
влошени отношения със семейството на частния тъжител, които пасли отглежданите
от тях животни в засети от фирмата площи, като били отправяни няколко пъти
забележки от подсъдимия и съпругата му в тази връзка.
На 21.06.2018 г. подсъдимият и съпругата му
срещнали св. Д. Р. и сина му Н.Р. ***, където подсъдимият отново направил
забележка на Р.да не пасат крави в засетите площи. На забележката Р.започнали
да псуват. Вечерта, около 22 часа, подсъдимият бил вкъщи, гледал телевизия и
говорил по телефона, за да организира рождения си ден, на 22.06. На двора
седели съпругата му, майка ѝ- св. М.Р. и техни гости- А.З.- починал и
сестра му- Г.З..
По това време Д. Р. и сина му Н.Р., в
нетрезво състояние се приближили до оградата на Г. и започнали да хвърлят
камъни. Д. държал брадва, а Н.- вила. Двамата псували и обиждали Т.Г.. Г.
излязъл и попитал какво става, при което Р.започнали да го приканват да излезе,
за да го надупчат. Продължили да обиждат Г. и съпругата му, като причината за
това била отправената забележка да не пасат кравите си в засетите площи. Тогава
Г. излязъл от двора си, което стъписало Р.. Той използвал това, като хванал
вилата и успял да вземе и брадвата от Д., след което я захвърлил настрани. В
схватката бил ударен Д. Р., но двамата със сина му си тръгнали, а Г. се прибрал
отново вкъщи.
Известно време след това Р.започнали отново
да хвърлят камъни, част от които попаднали и върху паркирания лек автомобил на Г..
Появили се на улицата отново, придружени вече и от частния тъжител, който носил
тояга с дължина около 1,50-1,60 м. Последвали отново отправени към Г. обиди. Подс. Г. излязъл отново на улицата и разговарял с частния
тъжител в опит да преустанови кавгата. Разговорът обаче не дал резултат, като възникнало
отново сбиване, в което участвали подс. Г., частния
тъжител, сина му и внука му. Докато вниманието на Г. било съсредоточено към Д. Р.
и сина му Н., които се опитвали да му нанасят удари с носени от тях вила и кол,
частният тъжител ударил с носената от него тояга Г., като нанесъл няколко удара
по главата и горната част на тялото на Г. с тоягата, докато последният не се
обърнал и взел тоягата. При това частният тъжител паднал на земята и се опитал
да хване подсъдимия за слабините, а Г. му нанесъл няколко удара по главата и
тялото с взетата тояга. Последвало и падане на подсъдимия на земята, тъй като
бил хванат за краката. Последвало и сборичкване на земята. Намесил се и синът
на Г.- св. Ц. Г., като сбиването било прекратено. През това време св. Т.Г. се
обадила на НТ., за да поиска съдействие.
Тъй като частният тъжител се чувствал зле и
текла кръв от главата му св. Р. също се обадила неколкократно
на телефон 112, като искала посещение на Б. п.
На място пристигнал дежурен автопатрул в състав от свидетелите П. и С., които снели
устни обяснения от страните. Бил съставен протокол за предупреждение на подс. Г. да не тормози психически и физически частния
тъжител и семейството му.
Както тъжителя, така и подсъдимия посетили
съдебен медик с оглед констатиране на нараняванията им, за които им били
издадени съдебно- медицински удостоверения.
От заключението на приетата по делото
съдебно- медицинска експертиза на частния тъжител Р. се установява, че при
станалия инцидент на 21.06.2018 г. са му
причинени две разкъсно- контузни
рани на главата /челно срединн и слепоочно- челно
вдясно/ и контузия в областта на подбедрицата.
Травматичните увреждания били причинени при действие на твърди, тъпи предмети и
било възможно да се получат от удари с тояга в засегнатата област. Разкъсно- контузните рани на
главата, всяка поотделно, а и в съвкупност двете довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията /натъртването/ в
областта на лявата подбедрица довела до болка и
страдание. Пострадалият е изпитвал леки до умерени по характер болки, които
следва да са били най- силни непосредствено след инцидента които следва да са
отшумели напълно с приключване на оздравителния процес, продължил обичайно
около 3-4 седмици.
От заключението на приетата по делото
съдебно- медицинска експертиза по отношение на подс. И.
Г. се установява, че при инцидента на 21.06.2018 г. му били причинени контузия
на главата, контузия на гръдния кош, разкъсно- контузна рана в областта на лявата ушна мида, кръвонасядания по гърба, охлузвания по корема и четирите
крайника. Същите причинили на Г. разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Уврежданията по главата на Г.- разкъсно-
контузна рана била причинена от действие на твърд,
тъп предмет, какъвто е дървената тояга. Уврежданията в областта на гърба- кръвонасядания отговарят да са получени с твърд, тъп
предмет с цилиндрична форма. Кръвонасяданията били
причинени от два удара и отговаряли да са причинени с тоягата на Р., според
размерите ѝ, описани от подсъдимия. Травматичните увреждания по
крайниците и корема на Г. били причинени от тангенциалното действие на твърд,
тъп предмет с широка и неравна повърхност,, какато е
земната настилка и вероятно били причинени от падането и последващо
сборичкване на земята. Разкъсно- контузната
рана, контузията и охлузванията по тялото са преценени като разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната
фактическа обстановка се установява безспорно и категорично от събраните по
делото гласни доказателства, прочетените и приобщени на осн.
чл.283 от НПК писмени доказателства, както и предявеното на осн.
чл.284 от НПК веществено доказателствено средство- 1
бр. СД. Всички събрани по делото доказателства ясно и безпротиворечиво
установяват случило се сбиване на инкриминираната дата. Участието на подс. Г. в боя се установява, както от собствените му
обяснения, така и от показанията на Т.Г., показанията на С. Р., Д. и Н. Р..
Действията на участниците в побоя се установяват преди всичко от обясненията на
подсъдимия и свидетелите Д. и Н. Р.- участници в него. Съдът, съпоставяйки
посочените гласни доказателства с заключенията на съдебно- медицинските
експертизи намира, че следва да се кредитират с доверие показанията на горепосочените
свидетели Р.частично, като отчита обстоятелството, че и двамата отричат участие
на частния тъжител в сбиването. Показанията им в тази част са в противоречие с
обясненията на подс. Г., който описва, къде е бил
ударен с тоягата, държана от частния тъжител. Наличието на такива удари и
механизмът на причиняването им се установява от съдебно- медицинската
експертиза на Г.. В този смисъл неговите обяснения се явяват еднопосочни и потвърдени
от заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза. Причината и
двамата свидетели да отричат участието на частния тъжител в сбиването се явяват
близките роднинските отношения помежду им, частният тъжител се явява съотв. техен баща и дядо. Приобщените писмени и веществено
доказателства потвърждават обстоятелствата от установената от съда фактическа
обстановка. Съдебно- медицинските експертизи са изготвени от вещи лица,
специалисти в областта на съдебната медицина, които безпристрастно, точно и
ясно установяват обстоятелствата от предмета на доказване по делото, а именно
вида и характера на причинените телесни увреждания, както и механизма на
тяхното причиняване. Събраните по делото доказателства по несъмнен начин установяват
авторството на деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и
обстановката на осъществяването му, предхождащото и последващото
поведение на подсъдимия, както и всички обстоятелства от значение за
индивидуализирането на наказателната отговорност.
При така приетата за установена фактическа съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на чл.130
ал.3 от НК, а именно реторсия. Съгласно константната практика на ВКС /ТР №
51/89 г./ института на реторсията може да се приложи,
когато са причинени еднакви по степен леки телесни повреди. По делото безспорно
се установи, че на тъжителя е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
нанесени две разкъсно-
контузни рани на главата /челно- срединно
и слепоочно- челно/ и контузия в областта на лявата подбедрица,
с което му е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а на подсъдимият е причинена от тъжителя лека телесна повреда,
изразяваща се в нанесени контузия на главата, контузия на гръдния кош, разкъсно- контузна рана в
областта на лявата ушна мида, кръвонасядания по
гърба, охлузвания по корема и четирите крайника, с които му е било причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Т.е. налице е не само идентичност на вида на взаимно
причинените леки телесни повреди, но и противоправно
поведение на всяка една от страните в конфликта. Осъществено е законовото
изискване в случая е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда, като
без значение е фактът кой от двамата извършители на това деяние го е осъществил
пръв.
От субективна страна и двете деяния са
извършени съответно от подсъдимият и тъжителят при форма на вината пряк умисъл,
като всеки един от тях е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е желаел настъпването им.
Въз основа на изложените мотиви, съдът призна
подс. Г. за виновен, за това, че на 21.06.2018 г. в
гр. С., П. обл., е нанесъл на Н.Д.Р., ЕГН ********** ***
лека телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на две разкъсно-
контузни рани на главата /челно- срединно
и слепоочно- челно/ и контузия в областта на лявата подбедрица,
с което му е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК и представляващо престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като
пострадалият Н.Д.Р., ЕГН ********** *** е отвърнал веднага със същата телесна
повреда по чл.130 ал.1 от НК спрямо подсъдимия И. И.Г., ЕГН ********** ***,
изразяваща се в нанасяне на контузия на главата, контузия на гръдния кош, разкъсно- контузна рана в
областта на лявата ушна мида, кръвонасядания по
гърба, охлузвания по корема и четирите крайника, с които му е било причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което
освободи и двамата от наказание, на основание чл.130 ал.3 от НК
Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45
от ЗЗД.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Престъплението по чл.130 ал.1 от НК е противоправно деяние,
извършено от подсъдимия виновно. Безспорно установено по делото е,
че в резултат от извършеното от подсъдимия посегателство, на частния тъжител е
причинено травматично увреждане-
две разкъсно- контузни рани
на главата /челно- срединно и слепоочно- челно/ и
контузия в областта на лявата подбедрица.
Оздравителният процес е продължил около 3-4 седмици, като през това време
същият е търпял болки, които са били най- силни непосредствено след инцидента и
са отшумели напълно с приключване на оздравителния процес.
Видно от гореизложеното са налице
законовите предпоставки за реализиране на деликтната отговорност-
действие, противоправност на деянието, причинени вреди, вина и причинна връзка между
деянието и причинените вреди, поради което е налице основание да се ангажира
отговорността на подсъдимия за причинените от него неимуществени
вреди. Съдът, като взе предвид, че подлежат на обезщетяване всички причинени неимуществени
вреди и същите следва да се да се репарират по справедливост, съобразно чл.52
от НК, както и обема на травматичното увреждане, претърпените болки и страдания
от пострадалия намира, че подсъдимият следва да заплати на пострадалия Р. обезщетение
за причинените му от престъпното деяние неимуществени вреди- болки и страдания,
в размер на 1500 лв., като за разликата от 1500 лв. до пълният предявен размер
от 3000 лв. гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Поради изложеното, съдът осъди подс. Г.
да заплати на гражданския ищец Н.Р. сумата от 1500 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди- болки и страдания, причинени му от телесната повреда по
чл.130 ал.1 от НК, а именно две разкъсно- контузни рани на главата /челно- срединно
и слепоочно- челно/ и контузия в областта на лявата подбедрица,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането- 21.06.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли така предявеният граждански
иск в размера над 1500 лева до предявения размер от 3000 лева като
неоснователен и недоказан.
За да се констатират причинените от подс. Г. телесни увреждания частният тъжител е посетил
съдебен медик, като е заплатил сумата от 30 лв. за издаване на съдебно-
медицинско удостоверение. Такова е било издадено и е приложено по делото, както
и фактурата за платената такса. Ето защо съдът намира, че заплатената такса от
30 лв. се явява причинена на тъжителя имуществена вреда, в резултат от
поведението на подсъдимия, поради което съдът уважи и предявения граждански иск
за причинени имуществени вреди в пълен размер. Поради изложеното, съдът осъди подс. Г. да
заплати на гражданския ищец Н.Р. сумата
от 30 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, явяващи се заплатена от пострадалия такса за освидетелстване и издаване
на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането- 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
С оглед установената вина на подсъдимия в извършване
на престъплението по чл.130 ал.1
от НК и на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Г. следва да да
заплати по сметка на КрлРС сумата от 312 лева,
представляващи заплатено възнаграждение на вещо лице, изготвило съдебно-
медицинска експертиза по делото, както и сумата от 60 лева, представляваща
държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и да заплати на
частния тъжител Н.Д.Р., ЕГН ********** *** направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса за
образуване на делото общо в размер на 849,60 лв.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.