№ 224
гр. Силистра, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20253400600303 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ - ПОДСЪДИМ Л. М. А. – редовно призован, явява
се лично и с АДВ. В. Г. .
ЖАЛБОПОДАТЕЛ - ПОДСЪДИМ С. Л. М. - редовно призован, явява
се лично и с АДВ. В. Г. .
ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ Г. Ф. О. – редовно призован, явява се лично и с
АДВ.В. П. К., упълномощен и приет от съда от днес.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ: Г. - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К. - Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото: Същото е образувано по въззивна жалба от Л.
А. и С. М. срещу присъда на районния съд - Дулово, с която са признати за
виновни в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
1
В жалбата се излагат съображения за необоснованост на присъдата, като
се моли тя да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна присъда,
като и да бъдат отхвърлени предявените граждански искове. Също така се
иска другата страна да бъде осъдена да заплати разноските по делото.
АДВ: Г. – Поддържам жалбата.
АДВ. К. – Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите и неуважите
въззивната жалба като неоснователна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ: Г. – Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите подадената от нас
въззивна жалба. В нея подробно съм посочила възраженията ни срещу
първоинстанционния съдебен акт. Тайно се надявах в мотивите съдът да даде
отговор на всички тези наши възражения. За съжаление, надеждите ми
останаха напразни. След като се запознах с мотивите, ще посоча следното:
В първоинстанционното производство е допуснато процесуално
нарушение, и то от категорията на тези, които няма как да бъдат санирани от
въззивния съд.
На първо място, в мотивите е посочено, че настоящото производство се
води за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. В разпореждане № 121/30.05.2022 г.
за образуване на делото отново е посочено, че съдът е приел правна
квалификация на деянието, за което с тъжбата е повдигнато обвинение на
двамата ми подзащитни – по чл. 130, ал. 2 от НК. В крайна сметка съдът ги
призна за виновни за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което е
по-тежко от това по ал. 2.
Настоящото производство е такова от частен характер – обвинението се
повдига от тъжителя. Той посочва какво престъпление точно се твърди, че е
извършено спрямо него, и съдът с разпореждането определя или дава
правилната квалификация. Недопустимо е по наказателно дело от частен
характер съдът да признае подсъдимите за виновни в по-тежко престъпление
от това, за което всъщност е повдигнато обвинение от частен тъжител. В
случая това е точно така. Друг е въпросът, че с тъжбата е посочен чл. 131. В
крайна сметка с разпореждането съдът е приел, че става въпрос за
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Възражение от страна на тъжителят или
неговия процесуален представител срещу това престъпление или така, както
го е определил съдът, до днес не беше направено. Следва изводът, че след като
едното наказателно производство е водено и протекло за престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК, няма как съдът да ги признае за виновни за по-тежко такова
по ал. 1.
Ето защо считам, че това е достатъчно основание и няма как въззивният
съд да поправи това процесуално нарушение, а следва делото да бъде върнато
на Районен съд – Дулово за ново разглеждане от друг състав.
Бих приела, че се касае за техническа грешка в мотивите относно
2
квалификацията на деянието, но това не е така, тъй като, както ви казах, в
самото разпореждане за образуване на делото е посочен същият член.
Отделно от това, в мотивите се съдържат толкова противоречия,
свързани с изводите на съда, че в крайна сметка не е ясно как съдът е
достигнал до извода за виновност на двамата подсъдими и кой, какви действия
е извършил. Така например на стр. 3 от мотивите съдът е посочил, че отделно
от показанията на свидетелите се установява, че при възникналия спор
тъжителят е бил ударен с юмрук в лицето от единия от подсъдимите и хванат
за врата от другия. В крайна сметка съдът обаче признава и двамата
подсъдими, че са нанесли множество удари по главата, като единият от
подсъдимите – С. – бил хванал за врата тъжителя. По-нататък обаче, на стр. 5,
съдът е приел обратното – че и двамата подсъдими са нанесли множество
удари по главата на тъжителя.
Тук не коментирам въобще отговора на вещото лице и съответно
заключението по изготвената експертиза. Вещото лице в съдебно заседание
беше категорично – не е установило увреждане по главата на тъжителя.
Описал го е в съдебномедицинското удостоверение, защото тъжителят казал,
че го боли главата, но при прегледа не е установил увреждания. Вещото лице
подробно даде обяснения във връзка с другите наранявания, които били
установени, а именно в дясната скула и в областта на врата. Съдът не е
обсъдил и тези факти.
Не е обсъдил и факта, че свидетелите, водени от тъжителя – неговата
съпруга и тъща, които заявиха, че са видели един удар по главата от страна на
подсъдимия Л., а С. го е хванал за врата. Други свидетели за такива удари
няма. Ако приемем, че тези са достоверни, защото в жалбата подробно съм
посочила, защо не трябва да се има вяра на тези свидетели. Всяко едно
изречение, казано от тях в съдебната зала, противоречеше на показанията,
дадени от другите свидетели. Едната от тези свидетелки, а именно тъщата на
тъжителя, заяви, че „той като се качил вкъщи след тази разправия, имал
червено от лявата страна на лицето“, а вещото лице заявява, че имал
увреждане по дясна скула. Тези противоречия също не са обсъдени в мотивите
от Районния съд.
Отделно от това, не са обсъдени показанията на всички свидетели по
делото. На стр. 4 ще си позволя да прочета, защо съдът е решил така:
„Съдът отчита възможната заинтересованост на свидетелите, близки до
подсъдимите, както и риска от подценяване на интензитета на конфликта,
затова той не взема предвид показанията на свидетелите, водени от
подсъдимите“. Риск от подценяване на интензитета на конфликта – аз за първи
път чувам за такъв довод от съдебен състав, за да не приема показанията на
свидетелите.
Освен това, на стр. 3 от мотивите относно светлинната обстановка пред
блока – аз нямам думи, какво да кажа, защото по делото беше разпитан
свидетел, служител на Общината. Съдът в мотивите посочва, че няма да
приеме и обсъжда показанията на този свидетел, защото ще даде предимство
на собствените си преки впечатления относно реалната светлинна обстановка
в гр. Дулово в толкова часа през м. декември. Затова намира, че осветлението
е било достатъчно за възприятие от свидетели. Аз не знам как наистина да
коментирам това. Не знам този съдия, който разглежда делото, ако практикува
в гр. Дулово, и не съм убедена че всяка вечер обикаля по всички улици и знае
къде има осветление и къде няма. Но да пренебрегнеш показанията на
3
свидетел, който работи в Общината, защото видите ли, той имал такива
възприятия – това просто не подлежи на коментар.
От всичко това следва изводът, че мотивите, които са неразривно
свързани с присъдата, страдат от пороци. Налице са противоречия в самите
изводи, направени в мотивите от съда. Поради това аз считам, че на това
основание присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за
ново разглеждане.
Не разбирам и следния израз в мотивите: ,,вината била доказана по
несъмнен начин по външни и вътрешни признаци“. Не са посочени тези
признаци и аз не мога да гадая какви са те.
Въз основа на всичко това ще ви моля да уважите жалбата в цялост. И
ако не приемете нашите доводи за наличието на процесуални нарушения,
които налагат връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав, то да отмените обжалваната присъда, да
оправдаете подсъдимите по повдигнатото обвинение, както и да ни присъдите
разноските по делото.
Относно присъдения размер на гражданските искове и разноски по
делото в жалбата съм взела отделно становище. Поддържам и него. Няма как
на процесуален представител на страна по делото да бъдат присъждани
разноски за пътни, хотели, храна или др. Цитирала съм и решение на
Върховния съд.
В този смисъл ви моля да се произнесете.
Л. М. А. – Няма какво да добавя. Моля да бъда оправдан.
С. Л. М. – Нямам какво да добавя.
АДВ. К. – Уважаеми въззивни съдии, както казах, моля въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд
проведе пълно, всестранно и обективно съдебно следствие, в което се
установи фактическа обстановка, касаеща виновното поведение на двамата
подсъдими.
Няма да се спирам на всички доводи, които изтъкна колегата, но ще
кажа следното: относно показанията на свидетелите – те са в една взаимна
връзка, допълващи се, без противоречие в себе си. Не само това, а и
съдебномедицинската експертиза, както и вещото лице във съдебно
заседание, посочи, че са налични тези наранявания, заради които се води и
настоящото производство. Именно те са причинени от двамата подсъдими на
тъжителя.
Има още свидетели, които са видели тази обстановка, и те са посочени
Мартин Янков, Фидес Емин – не само тъщата и съпругата на тъжителя.
По отношение на осветлението и показанията на свидетелят, както и в
писмото от Общината, с оглед местоработата на съпругата на подсъдимия, а
именно тя работи в общината като секретар на кмета, беше издадено едно
удостоверение, което въобще не сочеше има ли или няма осветление, което
говори, че се е направил опит да се прикрие истината.
Поради тази причина вероятно съдът, възприемайки пряко и
4
непосредствено обективната обстановка, се е позовал на собствените си
възприятия, които са допустими по НПК, тъй като съдът може и сам да се
убеди в определени събития.
Липсата на категорични доказателства, че подсъдимите не са извършили
деянието, и наличието на техните свидетели, които бих използвал термина
„кошаревски“, ясно говорят за желанието да се отклонят и да избегнат
наказателната отговорност, която им се следва за извършеното от тях деяние.
Поради тази причина, моля почитаемият съд да постанови решение, с
което да потвърди първоинстанционната присъда, като признае подсъдимите
за виновни, да присъди разноските и в настоящото съдебно производство и
така да остави в сила първоинстанционния акт.
Благодаря.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА
Л. М. А. – Не сме виновни, моля да ни оправдаете.
С. Л. М. –Моля да ни оправдаете.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и се
оттегли на съвещание.
След тайно съвещание, СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в
срок.
Заседанието приключи в 12.05 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5