Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, трети първоинстанционен състав,в публично
заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 801/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 9335/07.11.2019г. на Д.К.,гражданин на Ф.Р.Г.,с което са пасивно
кумулативно съединени искове на осн чл.2 от ЗОДОВ, вр.чл.9а от ЗОДОВ, вр.чл.
4,параграф 3 от ДЕС,против РС-Сливница и Н.с.н.Р.Б. Ищецът твърди,че на 1.11.2014г. ответният районен съд е
одобрил споразумение с определение № 249/10.11.2014г. по НОХД № 686/2014г. , по което на осн.чл.251,ал.2 НК е отнел в полза на Република България недекларираната сума 399 500 евро
с левова равностойност 781 354.085 лв.Тази сума представлявала имуществена
шета за ищеца ,понесена по вина на националния законодателен орган ,който не
привел законодателството в съответствие с чл.9, параграф 1 от Регламент/ЕО/
1889/2005г. относно контрола на пари в брой,които се внасят и изнасят от
Общността,предвиждащ задължение за деклариране на пренасяни пари в брой на
стойност над 10 000 евро , а така също на районния съд, който е приложил
противоречащата на правото на ЕС норма.Съгласно чл.9, параграф първи от
цитирания регламент, държавата-членка следва да наложи санкции, които да са
съразмерни.Чл.251,ал.1 НК предвиждал,че ако стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери,деецът се наказва с лишаване от
свобода до шест години или с глоба в размер на двойната сума на предмета на
престъплението, а съгласно чл.251 ,ал.2 от НК предметът на престъплението
,респ. неговата равностойност, се конфискуват.С процесното
споразумение ищецът бил осъден на условно 4 месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен
срок и същевременно сумата била конфискувана, а не задържана при констатиране
на нарушението,както предвиждал регламентът.Това било явно несъразмерно
наказание, което противоречало на
отговора на СЕС,даден по преюдициално
запитване на РС-Свиленград за съвместимостта на чл.251,ал.1 и ал.2 НК с правото
на ЕС, по дело С 707/2017г., а именно: не се допуска национална правна уредба,
в която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по чл.3 се
предвижда едновременно лишаване от свобода или глоба в двоен размер, с отнемане
на сумата,тъй като такава санкция е прекалено тежка.Законодателят следвало да транспонира
правилно регламента, като отмени противоречащата му разпоредба както в
чл.251,ал.1 и 2 от НК, така и в чл. 11а, ал.1 от Валутния закон,предвиждаща
отнемане в полза на държавата на недекларирани суми,вместо задържането им.Разпоредбата
на ал.2 от чл.251 НК била отменена едва в бр.83/22.10.2019г. на ДВ.Исковата
сума се претендира солидарно,ведно със законната лъхва,считано от
10.11.2014г.-датата на отнемане на сумата,от която настъпили реалните
щети.Претендират се съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение на осн.чл.78,ал.1 ГПК в
полза на ищеца.Приложен е договор за правна защита и съдействие и протокол от
заседание по наказателното дело,с който е одобрено споразумението.Иска се
прилагане на цялото наказателно дело.
Депозиран е отговор по чл.131 ГПК от
Народното събрание на Република България, в който искът се оспорва като
недопустим спрямо законодателния орган.Последният не бил пасивно легитимиран по
ЗОДОВ.Доколкото Държавата отговаряла за вреди по ЗЗД,то следвало иск да се
предяви срещу Министъра на финансите.Контролът върху законосъобразността на
актовете на НС бил предоставен на конституционния съд ,включително и относно
съответствие с нормите на международното право международните договори съгласно
чл.12, ал.1,т.4 от ЗКС.Национална юрисдикция в лицето на гражданските съдилища
не може да се произнася по законодателни въпроси.По същество искът бил неоснователен.Държавите
–членки имали свободата да изберат подходящи санкции,които да са ефикасни и
възпиращи.Предвид,че процесната граница е външна за
ЕС, мерките и санкциите следвало да бъдат по-строги.С уведомително писмо С
/2016/2395 от 28.04.2016г. на Генералния секретариат на ЕК било изразено
становище,че при кумулиране на глоба и конфискация
глобата следвало да бъде под 25 %.-т.е. конфискацията била съвместима с
имуществена санкция.В случая нарушението, ако изобщо имало такова,било
несъществено.Доколкото били понесени вреди,то те нямали каузална връзка със
законодателната дейност, а със съответния съдебен акт.По отношение на
претенцията за лихви се прави възражение за изтекла давност на осн.чл.111,б.“а“ ЗЗД.Приложен е Правилник за работа на
администрацията на НС и 2 бр.
пълномощни. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
в размера по чл.25 от НППрП вр.чл.37
ЗПрП и чл.78, ал.8 ГПК.
Депозиран е писмен отговор от
Председателя на РС-Сливница, с който се оспорва иска като неоснователен.Не се
възразява относно искането за прилагане на наказателното дело.Изтъква се,че
решението по преюдициалното запитване няма обратно
действие.Отделно, то не засягало конфискацията, а само санкцията
„глоба“.Чл.9,параграф 1 от регламент № 1889/2005г. задължавал страните-членки
да въведат санкции ,които да са ефикасни и възпиращи.Едва с определението от
30.01.2019г. била установена несъвместимост на мярката по чл.251 , ал.1 НК,докато към 10.11.2014г.
не съществувал акт на СЕС,който по ясен начин да определя такава
несъвместимост.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните, съдът приема
следното:
Искът за обезщетение против Народното
събрание на Република България на осн.чл.2 от ЗОДОВ е процесуално недопустим,тъй като
законодателният орган не е пасивно легитимиран по този закон.Само органи на
изпълнителната власт могат да отговарят по чл.1 от Закона и
съответно-правораздавателни органи по чл.2/разследващи органи,прокуратура и
съд/ .Орган на законодателната власт не отговаря за вреди на частноправни
субекти поради липса на пряка каузална връзка-приложението на законите е винаги
опосредствано от действия или бездействия на органи на изпълнителната ,местната
или съдебната власт,за които изрично е предвидена такава отговорност по ЗОДОВ.В
останалите случаи Държавата ,представлявана от Министъра на финансите носи на
общо основание деликтна гражданска отговорност.Ето
защо делото следва да бъде прекратено по отношение на НС.Определението за
прекратяване по отношение на НС на Р.Б. е обжалвано от РС-Сливница и жалбата е
оставена без разглеждане с определение № 671/28.02.2020г. по ч.т.д. №
636/2020г. на САС.
Искът против СлРС
е процесуално допустим , но неоснователен.
По делото е безспорно,че постановения
от РС-Сливница съдебен акт е с дата 10.11.2014г. и че ищецът се е признал за
виновен извършване на престъплението.Регламент 1889/2005г. на ЕП и Съвета в чл.
9, параграф 1 предвижда задължение на всяка държава-членка да въведе
санкции,които се налагат за неспазване на задължението за деклариране на суми
над 10 000 евро.През 2015г.е предприето хармонизиране на националното
законодателство по въпроса със ЗИД на
НК,обн.ДВбр.74/26.07.2015г.
относно чл.251 , ал.1 НК, и със ЗИД на Нк обн.ДВ
бр.101/19.12.2017г. чл.251, ал.1 НК е редактиран по повод преюдициално
запитване на Унгария до СЕС.Обаче алинея втора на чл.251 НК е отменена едва със ЗИД на НК
обн.ДВ бр.83 ,в сила от 22.10.2019г.Действително,българският
съд е длъжен при противоречие между норма от националното законодателство и
норма от общностното законодателство да приложи
последната.РС-Свиленград е отправил преюдициално
запитване за съвместимостта на чл.251, ал.1 и ал.2 НК с правото на ЕС.Съгласно
отговора на запитването по дело С 707/2017г. санкцията за неизпълнение на
задължението за деклариране на суми „лишаване от свобода „ или „глоба в двоен
размер“,е прекалено тежко наказание,ако се прилага заедно с отнемане на
предмета на самата сума.Настоящият състав приема, че с подписаното споразумение
ищецът /в качеството си на подсъдим/ се е съгласил да настъпят правните
последици от него.Отнемането на сумата 388 500 евро в полза на Държавата е
елемент от одобреното споразумение/л.22 от НОХД686/2014г./Не е налице увреждане
тогава,когато увреденото лице е изразило волеизявление да понесе щетите.Това е
изключващо противоправността основание- volenti non fit injuria.Ето защо не е налице основание за ангажиране отговорността
на районния съд за вреди.Следва да бъдат отхвърлени главният иск и акцесорния иск за законната лихва.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете,предявени с искова молба вх.№ 9335/07.11.2019г. на Д.К.,гражданин на
ФРГ с постоянен адрес Ф.Р. Г.,гр.К., ул.“Л. Т.“ № 000, против Р.с.С. за
обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ,вр.чл.9А от ЗОДОВ,вр.чл.4,параграф 3 от ДЕС, с цена 399 500 евро,ведно със законната лихва
върху сумата,считано от 10.11.2014г. до предявени с искова молба вх.№9335/07.11.19г.
по описа на Сливнишкия районен съд като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: