№ 1114
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110214580 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2150 от 17.09.2021 г., издадено от А.А –
председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, временно
изпълняващ функциите на председател, с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2,
предл. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 83 от ЗАНН, на жалбоподателя /фирма/, с ЕИК ХХХХХ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.4, ал.
2 от ЗЗНН във вр. с чл. 60, ал. 2, предл. 1 от ЗЗНН.
В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и постановено при съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че жалбоподателят не е имал качество на задължено
лице, тъй като ползваният от него продук в хранително-вкусовата промишленост лек течен
парафин не е бил сред продуктите, във връзка с които законът изисква подаване на
документи. Акцентира на обстоятелството, че дейността на дружеството не е свързана с
търговия. Иска се отмяна на НП. Изразява аргументи, че извършеното представлява
маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Чорева, която поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“,
редовно призована, се представлява от юрк. Д. в съдебното заседание, която моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – потвърдено. Обосновава
становище, че случаят не е маловажен предвид значимостта на засегнатите обществени
отношения. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление , датата на
връчване на същото и датата на депозиране на жалбата срещу него, съдът приема, че
жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект имащ
право на жалба срещу процесното постановление.
На 14.05.2021 г. комисия от служители на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, сред които св. В.К., в централното управление на агенцията,
извършили проверка по документи за изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
При извършената проверка било констатирано, че жалбоподателят /фирма/ не е подал в
законоустановения срок до 15.02.2021 г. справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
Дружеството било поканено да се яви за съставяне на АУАН в сградата на държавната
агенция.
В сградата на ЦУ на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ не се е
явил представител дружеството, тъй като на поканата не била получена и била върната с
отбелязване, че адресът е непълен, като в ТР липсвали промени. Съставен бил АУАН №
2150/28.05.2021 г. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, който бил предявен и връчен лично
на изпълнителния директор на дружеството Ив.Б.. В установения от закона срок е
постъпило възражение, с което санкционираното лице е оспорило качеството си на
задължено лице.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП) № 2150 от
17.09.2021 г., издадено от А.А – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, временно изпълняващ функциите на председател, с което на
основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2, предл. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 83 от ЗАНН, на
жалбоподателя /фирма/, с ЕИК ХХХХХ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляди) лева за нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗЗНН във вр. с чл. 60, ал. 2, предл. 1 от
ЗЗНН.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на базата на
събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства
– показанията на свидетеля В.К.. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя
К., като ги намира за точни, логични и последователни, подкрепящи и допълващи се от
наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени
материали изцяло, тъй като същите еднопосочно установяват изложената фактическа
обстановка.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
2
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на
материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с
оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
Нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН гласи: „) Всички български и/или чуждестранни физически и
юридически лица, както и техните клонове, които са извършвали на територията на страната
през предходната календарна година дейности по производство, възлагане на производство,
внос и вътрешнообщностни пристигания на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и/или внос и
вътрешнообщностни пристигания на нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите и
тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и
военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за
предходната календарна година с информация”, като в закона лимитативно е изброено за
какви обстоятелства следва да се представи информация.
В глава 4.1 от Приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008 изрично под номер 20 в
таблицата е посочено, че сред тези продукти, за които се прилага събирането на данни,
ако изрично не е предвидено друго. се включват парафинови восъци.
Реглментът има нормативен характер, пряко действие и е директно приложим, включително
към правните субекти на държавите-членки на ЕС – физически и юридически лица, като има
предимство пред актовете от националното законодателство, в случай, че му противоречат.
Доколкото в случая се установява, че санкционираното дружество е осъществявало внос на
парафин, а парафиновите изделия са посочени в цитирания регламент, то следва извод, че
жалбоподателят е имал качество на задължено лице за изпълнение на разпоредбата на чл. 4,
ал. 2 от ЗАНН. От изложеното следва, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя
за липса на такова качество.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира следното - при определяне на маловажните случаи
при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от
ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на
обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на
НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този, при който извършеното
3
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните
разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, не
следва да се квалифицира като „маловажен случай”. В конкретния случай не са събрани
доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение от обичайната
такава за този вид нарушения.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличен търговец, и
доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която търговецът следва да
понесе, е безвиновна (чл. 83а, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.
Наказанието е определено в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 60 от ЗЗНН, като
съдът до намира за справедливо, както и следва да се посочи, че липсва законова
възможност за намаляване на неговия размер.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а с оглед изхода на делото, на осн. чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя в рамките на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 2150 от 17.09.2021 г., издадено от А.А – председател на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, временно изпълняващ функциите на
председател, с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2, предл. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 83 от ЗАНН, на жалбоподателя /фирма/, с ЕИК ХХХХХ, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗЗНН във вр. с чл.
60, ал. 2, предл. 1 от ЗЗНН, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, /фирма/, с ЕИК ХХХХХ, да заплати в полза на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ сумата в размер на 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5