№ 21551
гр. София, 19.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110166742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от В. С. З., чрез пълномощника адв. Л. Г., срещу
„**************“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземания в общ размер на
10296,47 лева поради изтекла погасителна давност, които вземания се събират
принудително по изпълнително дело №51/2013г. по описа на ЧСИ Н.Д. с
район на действие СОС, образувано по изпълнителен лист от 17.12.2012г. по
ч.гр.д. №1173/2012г. по описа на РС – Ихтиман, издаден в полза на
„************“ ЕАД, като вземанията са придобити от „**************“ по
силата на договор за цесия от 21.06.2022г., сключен с „******************“
ЕАД, което от своя страна е придобило вземанията по договор за цесия от
14.02.2013г., сключен с „************“ ЕАД.
Ищцата твърди, че срещу нея в качеството на поръчител са издадени
заповед за изпълнение от 15.2.2012г. и изпълнителен лист от 17.12.2012г. по
ч.гр.д. №1173/2012г. по описа на РС – Ихтиман, за заплащане солидарно с
кредитополучателя М.А. З. на следните суми: 2626,80 евро – главница по
договор за кредит и договор за поръчителство, ведно със законната лихва,
считано от 12.12.2012г. до изплащане на вземането, 411,89 евро –
възнаградителна лихва за периода от 15.11.2011г. до 11.12.2012г., 217,52 евро
– мораторна лихва за периода от 23.11.2011г. до 11.12.2012г., 127,37 лева –
разноски по делото за държавна такса и 504,74 лева. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №51/2013г. по описа
на ЧСИ Н.Д. с район на действие СОС. Впоследствие банката прехвърлила
1
вземанията си срещу ищцата и кредитополучателя с договор за цесия от
14.02.2013г. на „******************“ ЕАД. На 12.07.2017г. между
„******************“ ЕАД и длъжниците по договора за кредит – М.А. З. и
В. С. З. било сключено споразумение за доброволно погасяване на дълга.
Впоследствие „******************“ ЕАД прехвърлило вземанията си срещу
ищцата и кредитополучателя на „**************“ ЕООД с договор за цесия
от 21.06.2022г. Ответникът издал удостоверение, според което
претендираното вземане било в размер на 10296,47 лева. От началото на
м.ноември 2022г. ищцата започнала да получава телефонни обаждания от
ответника с приканвания да сключи ново споразумение и да изплаща дълга,
като в противен случай била заплашвана с предприемане на принудителни
действия. Ищцата поддържа, че последното валидно прекъсване на давността
е от 12.07.2017г. със сключване на споразумението между нея и
„******************“ ЕАД, поради което към датата на предявяване на иска
вземанията били погасени с изтичане на предвидената в закона петгодишна
давност към 12.07.2022г. Въпреки това ответникът продължавал да отправя
покани с остър тон за заплащане на дълга след изтичане на давността. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че
не дължи на ответника сумата в размер на 10296,47 лева, представляваща
придобито вземане по договор за цесия от 21.06.2022г. Претендират се
разноски от процесуалния представител на ищцата на основание чл.38, ал.2 от
ЗА.
Ответникът „**************“ ЕООД, чрез пълномощника адв. А. К., е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1
от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Счита, че искът е
недопустим, тъй като ищцата обосновавала наличието на правния си интерес
на основание изпратеното удостоверение за наличие на непогасено вземане, а
не предприети принудителни действия по образувано изпълнително
производство. При условията на евентуалност поддържа, че искът е
неоснователен, тъй като производството по изп. дело №51/2013г. било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 23.06.2017г. Ищцата
признала за прекъсване на давността със сключване на споразумението от
12.07.2017г., и давността не била изтекла, тъй като споразумението било с
краен падеж 20.01.2022г. В случай, че се приемело, че вземането е погасено
по давност, следвало да се има предвид, че с договора за цесия е прехвърлено
2
едно естествено задължение и право на кредитора е да кани длъжника да
плати всички свои задължения. Провежданите от дружеството действия,
свързани с извънсъдебното събиране на вземането – провеждане на
телефонни разговори, водене на преговори, осъществяване на лични срещи с
длъжниците, изпращане на уведомителни писма и покани за плащане, били
изцяло съобразени с фирмената политика и установения строг протокол за
провеждане на телефонни разговори и водене на кореспонденция.
Предоставянето на информация по реда на чл.10 от Наредба №22 от
16.07.2009г. на БНБ за Централен кредитен регистър относно процесното
вземане било задължение на дружеството. Поради това счита, че дружеството
не е дало повод за завеждане на делото и моли разноските да бъдат
възложени на ищеца. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
С оглед обстоятелството, че в случая е предявен отрицателен
установителен иск, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
който е наличието на правен интерес от предявяване на иска, в тежест на
ищеца е да докаже фактите, обуславящи правния му интерес от предявения
иск.
Съгласно правилата за разпределение на тежестта на доказване по
чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения, като ищецът следва да докаже, че
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили фактите, на които основава
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането. В тежест на ответника
е да докаже наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността
съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.09.2023г. от 10.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4