Определение по дело №615/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 521
Дата: 3 октомври 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20195200500615
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 521/03.10.2019г.,гр.Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

          Председател:Албена Палова                                                                членове:Мариана Димитрова

Ели Каменова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №615 по описа на съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на с чл.274,ал.І,т.1 от ГПК.

         Обжалва се Определение №311 постановено на 09.07.2019г. по гр.дело №377 по описа на Панагюрския районен съд за 2019г., с което производството по делото е прекратено на основание 129,ал.3 от ГПК.

         В частната жалба жалбоподателят П.Г. твърди,че обжалваното определение е неправилно. Посочва,че със свое разпореждане Панагюрският районен съд му е указал да внесе държавна такса. На основание чл.63,ал.1 от ГПК ищецът е поискал удължаване на срока,и съдът е уважил това искане,но е пропуснал да го уведоми за удължения срок. След изтичането му съдът е приел,че нередовностите не са отстранени и е прекратил производството по делото. Жалбоподателят твърди,че неизпълнението в срок на указание на съда ,за което не е уведомен по реда на ГПК, не влече последиците на чл.129,ал.3,изр. първо от ГПК, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид оплакванията в частната жалба,доводите и съображенията,изложени в нея и като разгледа,и прецени приложените доказателства по делото приема ,че частната жалба е допустима-подадена от надлежна страна и в законоустановеният едноседмичен срок ,а по съществото си е неоснователна,при следните съображения обосноваващи този извод:

Относимите обстоятелства са следните:

Гражданско дело № 377/2019г. е образувано пред Панагюрския районен съд  по искова молба с вх.№ 1436/20.05.2019г. предявена от П.Г.Г. *** за заплащане на сумата в размер на 12 760 лева.

С Разпореждане № 625/22.05.2019г. по посоченото гр.дело Панагюрският районен съд е указал на ищеца да отстрани следните нередовности в исковата молба:

1.     Да индивидуализира изпълнителните производства ,посочени като 58 бр. в обстоятелствената част на исковата молба;

2.     Да представи доказателства за внесена по сметка на Районен съд Панагюрище държавна такса в размер на 510,40 лева.

С посоченото разпореждане му е указано,че при неотстраняване в цялост и в срок на нередовностите в исковата молба, производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.129,ал.3 от ГПК.

Разпореждането е връчено лично на ищеца на 14.06.2019г.

С молба от 21.06.2019г. ищецът е поискал издаване на съдебно удостоверение,въз основа на което да снабди със списък на изп.дела,образувани при ЧСИ Деница Станчева,както и да му бъде даден нов срок за изпълнение на разпореждането.

С разпореждане от същата дата-21.06.2019г. съдът е разрешил издаване на исканото съдебно удостоверение, след внасяне на ДТ за издаването му      , както и е продължил срока за отстраняване нередовностите в исковата молба с една седмица.

С обжалваното в настоящото производство определение от 09.07.2019г. производството е прекратено поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба в срок.

Определението е правилно.

Настоящият състав намира, възражението на жалбоподателя, че препис от разпореждането на съда, с което е удължен срокът с една седмица не му е бил връчен, поради което не е имал възможност да се съобрази с него, за неоснователно.     Съгласно изричната разпоредба на  чл.63, ал.2 от ГПК, продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната за акта на съда по молбата по чл. 63 от ГПК. Процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало на гражданското производство. По силата на чл. 7, ал. 2 от ГПК, съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 от ГПК няма. В този смисъл е константната практика на ВКС /Определение № 147 от 15.03.2012г. по ч.гр.д. № 84/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., Определение № 385 от 04.10.2010г. по ч.гр.д. № 374/2010г. на ВКС, ГК, II г.о.,Определение №80/04.04.2016г. по дело №91/2016г. на ВКС,ГК,ІІг.о и много други/. В интерес на страната е да следи относно отговора на съда по молбата й за удължаване на срока. Въззивната инстанция счита, че след като страната не е имала активно поведение, за да разбере дали е уважена молбата й, респективно до кой момент, последиците от неизпълнението на указанията на съда в указания срок настъпват за нейна сметка.

Изложеното дава основание да се приеме,че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Определението като правилно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №311 постановено на 09.07.2019г. по гр.дело №377 по описа на Панагюрския районен съд за 2019г.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС.

 

 

 

 

 

                                                                  Председател:

 

 

                                                                                     членове: 1.

 

 

                                                                                                                               2.