О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/………10.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр.
дело № 1747 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от община Варна,
представлявана от кмета на общината, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 1797/25.04.2019 год., постановено по гр. дело № 13941/2018 год.
по описа на РС-Варна, в частите, с
които:
1) е отхвърлен за разликата над
553, 20 лева до 1566, 80 лева (т. е, отхвърлен е за сумата от 1013, 60 лева),
представляваща дължима за периода
01.11.2013 год. до 31.08.2015 год. цена за разполагане и за сметоизвозване на преместваем
обект, разположен върху общинска земя с площ от 14, 78 кв. м., представляващ
позиция № 145А, зона 4-та от одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл.
Варненчик, ІІІ-ти микрорайон, предявения от въззивника община Варна срещу Й.М.П. *** по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 4 640, 39 лева, представляваща
дължима и неплатена цена за разполагане и за сметоизвозване
на преместваем обект, разположен върху общинска земя
с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената
схема за разполагане на преместваеми обекти за
търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр.
Варна, ж. к. Вл. Варненчик,
ІІІ-ти микрорайон за периода 01.05.2009 год. до 28.09.2016 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от подаването на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́
изплащане;
2) е отхвърлен за разликата над 30,
37 лева до 231, 98 лева (т. е., отхвърлен е за сумата от 201, 61 лева),
представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва
върху всяка от главниците, дължими за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015
год., считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец,
за който се дължи плащането до 28.09.2016 год., предявения от въззивника община Варна срещу Й.М.П. *** по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът Й.М.П. ***, 86 лева, представляващи сбора на
обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците,
считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец, за
който се дължи плащането – до 28.09.2016 год. – за периода 01.05.2009 год. до
28.09.2016 год., за които суми в полза на община Варна е издадена заповед №
6951/03.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК,
съгласно допусната поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №
18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от община
Варна части е неправилно и незаконосъобразно. Оспорен е изводът на съда, че
претенцията в частта за заплащане на сумата от 1013, 60 лева, представляваща
дължима за периода 01.11.2013 год. до
31.08.2015 год. цена за разполагане и за сметоизвозване
на преместваем обект, разположен върху общинска земя
с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та от одобрената
схема за разполагане на преместваеми обекти за
търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ се в гр.
Варна, ж. к. Вл. Варненчик,
ІІІ-ти микрорайон, както и претенцията по чл. 86 ЗЗД в частта за сумата от 201, 61 лева,
представляващи сбора на обезщетенията за забава в размер на законната лихва
върху всяка от главниците, дължими за периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015
год., считано от падежа на всяко задължение – първо число на съответния месец,
за който се дължи плащането до 28.09.2016 год. са погасени по давност. Не е
съобразена нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно която искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението е подадено на
01.11.2016 год. и с подаването му, предвид установената в чл. 422, ал. 1 ГПК
фикция, се прекъсва и погасителната давност, а не както е прието от първоинстанционния съд – с подаването на исковата молба на
дата 13.09.2018 год. Поради това и съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, по давност са
погасени вземанията за главници и лихви за периода май 2009 год. до 31.10.2013
год., а вземанията на общината за главници и лихви за забава за периода периода 01.11.2013 год. до 31.08.2015 год. не са погасени
по давност.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от община Варна
части и за постановяване на друго, с което исковете и́ против Й.М.П. ***
да бъдат уважени в посочените по – горе размери, съответно, с оглед изхода от въззивното обжалване да бъдат преизчислени и разноските,
вкл. и за заповедното производство. Претендират се и разноските за настоящото
производство.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Й.М.П. *** чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита, че е е неоснователна. Излага,
че исковете са изцяло неоснователни – за периода май – декември са погасени по
давност, а за времето след 01.01.2010 год. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – поради
прекратяване на наемните правоотношения между страните.
ІІ. Насрещна въззивна жалба, подадена от Й.М.П.
*** срещу горното решение, в частите, с които: 1) е прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът Й.М.П. *** сумата от 553, 20 лева,
представляваща сбор от неплатени главници, представляващи месечно дължими цена
за разполагане и цена за сметоизвозване за преместваем обект, разположен върху земя, общинска
собственост, с площ от 14, 78 кв. м., представляващ позиция № 145А, зона 4-та
от одобрената схема за разполагане на преместваеми
обекти за търговия по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, находящ
се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик,
ІІІ-ти микрорайон, за периода 01.09.2015 год. до 31.08.2016 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от подаване на заявлението в съда – 01.11.2016 год. до окончателното и́
изплащане; 2) е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
Й.М.П. *** сумата от 30, 37 лева, представляваща сбора от обезщетенията за
забава в размер на законната лихва върху всяка една от дължими за периода
01.09.2015 год. до 31.08.2016 год. главници, считано от падежа на всяко
задължение – първо число на съответния месец, за който се дължи плащането до
28.09.2016 год., за които суми в полза на община Варна е издадена заповед №
6951/03.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК,
съгласно допусната поправка по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №
18138/11.05.2018 год. по ч. гр. дело № 13426/2016 год. на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваните от
ответника по исковете части, е недопустимо, евентуално – неправилно. Твърди се,
че в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение се претендират
суми, съставляващи дължима месечна цена за разполагане и за сметоизвозване
на преместваен обект за периода 01.05.2009 год. –
31.08.2016 год., като в приложения към заявлението документ по чл. 417, т. 2 ГПК също са описани суми за задължение за ползване на общинска земя – позиция №
145А, зона 4, съгласно разрешение за поставяне на преместваен
обект № 58/19.02.2009 год. – т. е., основанието на заявените със заявлението за
издаването на цзаповед за изпълнение претенции е
сключен между страните неформален договор за наем. С петитума
на исковата молба се иска установяване на наличието на претендираните
със заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК вземания, представляващи неплатена цена за
разполагане и за сметоизвозване на описания преместваем обект. В заявлението за издаването на заповед
за изпълнение не са описани обстоятелства, респ. не са наведени твърдения,
които да бъдат подведени под нормата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, като едва в обстотялествената част на подадената искова молба, с която
са предявени исковете по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, са наведени твърдения, че договорът за наем е прекратен (с изтичане на
действието на разрештелното за разполагане на преместваем обект върру общинска
земя), общината се е противопоставила на ползването на земята от страна на
ответника П. и същият е продължил да ползва общинската земя (съответно да държи
преместваемия обект) и след прекратяването на
договора за наем. Счита, че с исковата молба е въведено правно основание за дължимост на претендираните от
общината към П. суми, което е различно от наведеното със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Навежда, че съдът е уважил исковата
претенция на основание, което не е въведено от ищеца в заповедното производство
и не е било предмет на петитума на исковата молба, с
което е постановил процесуално недопустимо решение.
В евентуалност са наведени оплаквания и доводи за неправилност на
решението в обжалваните от ответника по исковете части. Твърдят се и допуснати
процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената
тежест – районният съд не е указал на страната, че в нейна тежест е да установи
достоверността на датата на договора за продажба на преместваемия
обект, сключен на 05.05.2009 год. и без да и́
предостави възможност да ангажира доказателства е приел, че договорът няма
достоверна дата и не е зачел последиците му.
Отправено е искане за обезсилване на решението, а в евентуалност – за
отмяната му в обжалваните от ответника Й.П. части. Претендират се и сторените
разноски.
С жалбата е отправено искане за допускане до разпит на един свидетел във
въззивното производство при условията на довеждане за
установяване на достоверността на датата на сключения договор за
покупко-продажба.
В писмен отговор община Варна оспорва подадената насрещна въззивна жалба, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните от ответника по
исковете части – за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части.
Не изразява конкретно становище по направеното с насрещната въззивна жалба доказателствено
искане.
Съдът като се запозна с делото, намира, че съдържащото се в насрещната въззивна жалба доказателствено
искане е неоснователно. Община Варна в случая няма качеството на „трето лице“
по смисъла на чл. 181 ГПК. Цитираната разпоредба има за цел да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ
за прехвърляне на едно право
чрез антидатиране, така че да
може да бъде
противопоставен на лице, което е придобило
по-рано същото право. Т. е., "трето
лице" по смисъла
на чл. 181, ал. 1 ГПК,
е това, което черпи права от
лицето, подписало документа и правата, които то черпи
могат да възникнат само при условие, че
датата на възникването им предшествува датата на документа. В случая предвид естеството на заявените
претенции договорът за продажба на преместваемия
обект и по-конкретно, датата на сключването му, са без значение.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от община Варна въззивна
жалба срещу Решение № 1797/25.04.2019 год.,
постановено по гр. дело № 13941/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите,
описани по – горе;
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Й.М.П. *** насрещна въззивна жалба срещу Решение №
1797/25.04.2019 год., постановено по гр. дело № 13941/2018 год. по описа на
РС-Варна, в частите, описани по – горе;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се в насрещната въззивна
жалба доказателствено искане – за допускане до разпит на един свидетел във въззивното
производство при условията на довеждане за установяване на достоверността на
датата на сключения договор за покупко-продажба от 05.05.2009
год.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 18.11.2019 год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.