№ 5947
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100509511 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на СДВР срещу решение № 20081323 от
28.02.2023 г. по гр.д. № 8960/2020 г. по описа на СРС, 172 състав, с което са уважени
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД,
предявени от М. А. А. срещу СДВР, като ответникът е осъден да заплати в полза на
ищеца сумите, както следва: 1427,22 лв., представляваща обезщетение за положен труд
за времето от 22:00 часа до 06:00 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.,
получено в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. до погасяването, 193,72 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 18.02.2020 г.
Подадени е и частна жалба от М. А. А. срещу определение №
20091583/22.05.2023 г. по гр.д. № 8960/2020 г. по описа на СРС, 172 състав, с което е
отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на посоченото по-горе
решение в частта, касаеща разноски.
Жалбоподателят – СДВР, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че за
процесния период ищецът няма право на претендираното допълнително
1
възнаграждение за извънреден труд. Ето защо, моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – М. А. А., оспорва жалбата, като счита, че решението на
СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател - М. А. А., счита, че има право на разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, тъй като е
представил доказателства за реалното заплащане на такива. Моли решението да бъде
изменено в частта, касаеща разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалбата – СДВР, не подава отговор на същата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Ищецът М. А. А. е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответника СДВР да заплати в негова полза сумите, както следва: 1427,22 лв.,
представляваща обезщетение за положен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на
положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
18.02.2020 г. до погасяването, 193,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 01.04.2017 г. до 18.02.2020 г.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
По делото е безспорно, че в процесния период между страните е съществувало
служебно правоотношение, като ищецът е бил служител в СДВР при Министерство на
вътрешните работи. Не се спори също така, че по силата на служебното
правоотношение между страните ищецът е работил на 12-часови смени, при сумирано
отчитане на работното време, като ищецът е изпълнил точно служебните си
задължения, поради което същият има право на възнаграждение.
Спорен между страните е въпросът, дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
В тази връзка следва да се посочи, че на основание чл. 140 и чл. 141, ал. 2 КТ
нощният труд е труд, който се полага в периода от 22:00 часа до 06:00 часа. Трудовото
2
законодателство предвижда, че положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява, на първо място, в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва
със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време (подневно или сумирано), съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, и, на второ
място, в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като на основание чл. 179, ал. 1
ЗМВР на държавните служители в системата на МВР се заплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. Съгласно
чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 часа. На основание
чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. по т.д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. В ЗМВР и подзаконовите нормативни актове липсва
уредба във връзка с трансформиране на нощния труд в дневен, като с оглед отговорът,
даден в цитираното тълкувателно решение, при сумирано отчитане на работното време
на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, не следва да се
прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни,
установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при приложение на което правило часовете нощен
труд следва да се преобразуват в дневен с коефициент 1,143.
Следователно, ищецът няма право на претендираното от него допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд,
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, поради което главният иск с правно основание чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР и обусловеният от него иск с правно основание чл. 86 ЗЗД се явяват
неоснователни.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна, а
3
решението на Софийски районен съд – неправилно, поради което същото следва да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода от обжалването решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата в
размер на 107 лв. – държавна такса, както и сумата в размер на 250 лв. – депозит за
вещо лице.
Частната жалба на М. А. А. срещу решението в частта, касаеща разноските, не
следва да се разглежда, тъй като предвид изхода от обжалването пред въззивната
инстанция частният жалбоподател няма право на разноски в първоинстанционното
производство, независимо от факта, дали са извършени такива от негова страна.
По разноските:
В полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 153 лв. –
разноски във въззивното производство, дължими на основание чл. 78, ал 1 ГПК, както
и сумата в размер на 100 лв. – разноски в първоинстанционното производство,
дължими на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20081323 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 8960/2020 г. по описа
на СРС, 172 състав, с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, предявени от М. А. А. срещу СДВР, като ответникът
е осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 1427,22 лв.,
представляваща обезщетение за положен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на
положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
18.02.2020 г. до погасяването, 193,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 01.04.2017 г. до 18.02.2020 г., както в частта, с която ответникът СДВР е осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата в размер на 107 лв. – държавна такса,
както и сумата в размер на 250 лв. – депозит за вещо лице, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искове, предявени от М. А. А., ЕГН ********** срещу Столична
дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „******* I“ № 5, за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищеца на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86 ЗЗД сумите, както следва: 1427,22 лв., представляваща обезщетение за положен
труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.,
4
получено в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. до погасяването, 193,72 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 18.02.2020 г.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, да заплати в полза на Столична дирекция
на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „******* I“ № 5, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 153 лв. – разноски във въззивното производство, както и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5