№ 309
гр. П., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20241720106114 по описа за 2024 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ООД твърди, че между него и
наследодателя на ответника О. Й. Н. – Й. Н. Д. съществувало облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в
имот, находящ се в гр. П., ул. П.К. ** абонатен № ****, възникнало въз основа на закон и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват потребителя без да
е необхоД. изричното им приемане. Излага, че в периода от **** г. до **** г. е изпълнил
задълженията си по договора, като е предоставил в имота водоснабдителни и
канализационни услуги на стойност 741,07 лева, включваща стойността на доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на канални води. Поддържа, че тази сума не е
заплатена в рамките на предвидените за това срокове в общите условия на дружеството - 30
дни след датата на издаване на съответната фактура за потребление. В исковата молба е
посочено, че Й. Н. Д. е починал и оставил двама наследника по закон, единият от който
ответникът О. Й. Н.. Поради това за него възникнало задължение да заплати на ищцовото
дружество ½ от посоченото вземане – 370,53 лева, което не било изпълнено. Освен това е
изложено, че ответникът дължи и сумата 72,55 лева – обезщетение за забава върху сумата
370,53 лева за периода от 17.08.2021 г. до 14.05.2024 г. Твърди се, че за посочените вземания
е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г., по описа
на Районен съд – П., но с разпореждане от 05.09.2024 г. съдът отхвърлил искането на
основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, като указал на дружеството да предяви осъдителни искове
срещу длъжника. В рамките на предоставения срок „Водоснабдяване и канализация“ ООД
депозирало исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото
дело, с която моли да бъде постановено решение, с което О. Й. Н. да бъде осъден да му
заплати сумите 370,53 лева – стойност на водоснабдителни и канализационни услуги за
периода от **** г. до **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й погасяване, както и 72,55 лева – обезщетение за забава за периода
от 17.08.2021 г. до 14.05.2024 г.
Ответникът О. Й. Н. не е подал отговор на исковата молба и не взема становище по
1
основателността на исковете.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото
доказателствен материал, Районен съд – П. намира следното:
Налице са всички, визирани в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, за да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника. Последният не е подал в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба, не взема становище по предявените
искове, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото открито съдебно
заседание, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника
е указана процесуалната възможност за постановяване на неприсъствено решение и
предпоставките за това с определение № 256/ 20.01.2025 г., редовно връчено на 14.02.2025 г.
на основание чл. 46, ал. 1 ГПК чрез съпругата му А.А.. С исковата молба и с молба от
28.03.2028 г. ищцовото дружество е заявило изрично искане да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, с което предявените искове да бъдат уважени. С
оглед на наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните по делото
доказателства съдът намира, че исковите претенции са вероятно основателни, поради което
следва да бъде поставено неприсъствено решение, с което да бъдат уважени. На основание
на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като е
достатъчно съдът да се позове на наличието на процесуалните предпоставки за
постановяването му.
Предвид изложеното съдът приема, че предявените от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД срещу О. Й. Н. искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени, като О. Й.
Н. бъде осъден да заплати на дружеството сумата 370,53 лева – стойност на
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от **** г. до **** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2024 г. до окончателното й
погасяване, както и сумата 72,55 лева – обезщетение за забава за периода от 17.08.2021 г. до
14.05.2024 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебни разноски за държавна такса
(75 лева), адвокатско възнаграждение (480 лева с ДДС) и такси за издаване на съдебни
удостоверения (15 лева) в общ размер 570 лева. С представения списък на разноските по чл.
80 ГПК с молба от 28.03.2025 г „Водоснабдяване и канализация“ ООД е претендирало и
сумите 25 лева – държавна такса за подаване на заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – П., както и 480 лева –
адвокатски хонорар за процесуално представителство по това дело. Тези разноски обаче не
подлежат на присъждане в рамките на настоящия процес, образуван въз основа на
осъдителните искове, предявени на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. В случаите по чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК, когато искането за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено,
единствената последица от предявяването на иска в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е
възможността за заявителя да се ползва от вече заплатената в заповедното производство
държавна такса и да не внася същата в цялост в новото исково производство, а тя да бъде
приспадната при изчисляване на държаната такса по осъдителния иск. Поради това ищецът
в исковия процес, образувано въз основа на иск, предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК няма право на разноски, сторени от него в рамките на заповедното производство,
доколкото искането му за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено. С оглед на
тези съображения и доколкото общата норма на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда ответникът да
понесе тежестта на сторените от ищеца разноски, само при уважаване на претенциите на
последния, настоящият състав намира, че в случая в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД не следва да бъдат присъждани съдебни разноски, направени от него по
ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – П., в рамките на което искането му за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу О. Й. Н. е било отхвърлено.
Мотивиран от горното, Районен съд – П.
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. П.К. ** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. В., ул. С. ** на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата 370,53 лева – стойност на водоснабдителни и канализационни услуги за
периода от **** г. до **** г., предоставени в имот, находящ се в гр. П., ул. П.К. ** абонатен
№ ****, ½ ид.ч. от който е придобит по наследство от Й. Н. Д., ведно със законната лихва
от 24.10.2024 г. до окончателното й погасяване, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 72,55 лева – обезщетение за забава за периода от 17.08.2021 г. до
14.05.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 570 лева – съдебни разноски.
Решението е окончателно и влиза в сила в деня на неговото постановяване.
Указва на ответника, че в едномесечен срок от връчването на препис от решението
може да поиска неговата отмяна от Окръжен съд – П. по реда и при условията на чл. 240
ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3