№ 319
гр. Несебър, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20252150100637 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХV от ГПК “Бързо
производство”.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 4655/14.05.2025 г.
от непълнолетното дете А. М. С., ЕГН **********, родена на *** г., с адрес в гр. ***,
действаща със съгласието на законния си представител и попечител – нейна майка – А.
М. М., ЕГН **********, срещу М. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***“, с правно
основание чл. 150 от СК, за увеличение на присъдената с решение по гр.д. № 958/2022
г. по описа на РС – гр. Несебър месечна издръжка за детето от 220 лева на 450 лева на
месец. Моли се за предварително изпълнение на решението.
Развиват се подробни съображения за конкретните нужди на детето,
предполагащи издръжката му в увеличен размер, както и за относимите икономически,
инфлационни и социални промени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника М. Е. С., ЕГН **********, с посочен адрес в гр. ***. Признава се, че
ответникът е баща на непълнолетното дете - А. М. С., ЕГН **********, но се заявява
невъзможност за заплащане на издръжка в претендирания от него увеличен размер от
450 лева на месец. Заявява се, че ответникът е безработен, на издръжка на своите
родители – пенсионери. Твърди се, че майката на детето няма затруднения да го
издържа финансово, като се правят оплаквания за неспазване на определения му
режим на лични контакти с детето. Посочва, че дава джобни на детето, купува му
вещи от първа необходимост и транспортни карти.
В съдебно заседание, ищцата и законния представител не се явяват лично.
Представляват се от адв. И. М. от БАК, която поддържа предявения иск и моли съда да
го уважи, като постанови предварително изпълнение на решението. Ангажира
доказателства. Претендира направените по делото съдебни разноски.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
1
Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Поморие изпраща представител в
съдебно заседание – Е.Х.. Представя социален доклад за положението на детето А. С..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 2718/11.09.2009 г., както и от служебно изготвените
справки за гражданското състояние на страните /л. 30-32 от делото/, родители на
непълнолетното дете – ищец А. М. С. са А. М. М. и ответникът М. Е. С.. Няма вписани
данни в НДБ „Население“ родителите на ищцата да имат други деца.
С решение № 2287/13.11.2018 г. по гр.д. № 61/2018 г. по описа на РС – Бургас е
прекратен брака между А. М. М. и М. Е. С., като е утвърдено постигнато между
съпрузите споразумение, съгласно което ответникът се задължава да заплаща в полза
на тогава малолетното си дете – ищцата А. М. С. – месечна издръжка, чрез нейната
майка, в размер на 180 лева.
Същевременно, независимо от твърденията на ищцата, в хода на приобщеното
гр.д. № 958/2022 г. по описа на НРС не се установява да е постигана спогодба за
увеличаване размера на първоначално определената от съда издръжка в полза на
детето-ищец. След запознаване с материалите по посоченото дело, настоящият
съдебен състав констатира, че същото е било образувано по реда на ЗЗДН и по молба
за защита на ищцата и нейната майка против ответника, като е приключило с
помиряване и прекратително съдебно определение.
Предвид представения отговор от ответната страна, въведените от ищцата с
исковата молба факти и обстоятелства не са спорни между страните. За същите от
страна на ищцата са ангажирани писмени, които изцяло ги подкрепят.
Така, видно от представените от страна на майката на ищцата доказателства /л.
43-46 от делото/, същата притежава собствено жилище в гр. Несебър и работи по
трудов договор на длъжност „Управител на хотел“ със среден месечен доход от 1260
лева за една година назад.
Независимо от съдебните указания, ответникът не представя доказателства за
имотното си състояние. Същевременно в ангажирани такива от страна на ищцата /л.
47-54 от делото/ и неоспорени от ответника се съдържат индиции за развиван от него
семеен бизнес и поддържане на добър стандарт на живот.
От изготвения по делото социален доклад на ДСП - гр. Поморие, се установява,
че детето А. се отглежда от своята майка от 2018 г., след прекратяване на брака между
родителите му, в семейното жилище в гр. Несебър, където за него са осигурени
нужните условия за правилното му развитие. Констатирани са заведеното между
родителите производство по ЗЗДН, както и силно конфликтните им отношения за
времето от развода до понастоящем. Събрани са данни от ответника, че дава на детето
ежемесечно 600-700 лева, купува ми вещи от първа необходимост, заплаща
медицинските му разходи и има готовност да поеме езиковото му обучение след избор
на учител от страна на А.. По данни на майката е установено, че същата заплаща
годишна такса за поддръжка на ЕС, в която се намира обитаваното от нея и детето
жилище, в размер на 1750 лева; заплаща ежемесечните консумативни разходи към
експлоатационни дружества за дома; както и транспортна карта за А., която е
ученичка в гр. Бургас, на стойност 183 лева месечно; уроци по математика за детето –
2 пъти седмично – на стойност от по 30 лева всеки. Констатирано е, че понастоящем от
няколко месеца контактите между бащата и детето са изцяло прекъснати. Събрани са
данни, че детето има личен лекар в гр. Несебър, преминала е терапия за период от 5-6
2
месеца за лекуване на акне с медикаменти на стойност 70 лева месечно, а понастоящем
носи брекети за коригиране на зъбите. Констатирано е още, че А. е ученичка в 10 клас
през 2025/2026 г. в ПГСАГ „Кольо Фичето“ – гр. Бургас, взима уроци по математика и
има желание да изучава езици. Събрани са данни за месечните доходи на майката в
размер на 1273 лева и трудовата ангажираност като управител на хотел, както и за
това, че бащата живее в собствено на родителите си жилище и не работи
понастоящем, като се лекува от неврологично заболяване. Дадено е крайно становище
за влошените отношения на родителите и нуждата на А. от по-голяма финансова
подкрепа за бъдещото развитие и образование.
В изслушването си по реда на чл. 15 от ЗЗДет. пред съда непълнолетното дете
потвърждава изнесените с исковата молба обстоятелства – че живее с само майка си от
2018 г.; че не е виждало баща си от 6-7 месеца, въпреки, че същият живее в к.к.
Сл.бряг; че баща му не участва в посрещане на преките му разходи с изключение на
месечната издръжка, която изплаща; че отлага инициираните от детето разговори за
предоставяне на допълнителни средства от негова страна. А. пояснява причината за
прекъснатия контакт с баща си – ситуация, в която я е излъгал и за която детето
изпитва силна обида. Заявява, че мечтае да следва архитектура, а в момент иска да
започне да изучава втори чужд език.
От своя страна, майката и законен представител на детето, в изслушване пред
съда заявява, че в отглеждането на А. не получава никаква странична помощ, като
няма и никаква комуникация с баща . Посочва, че от познати знае, че ответникът
работи без трудов договор. Излага пред съда пример за безотговорното поведение на
ответника спрямо ангажиментите на детето и невъзможността да се разчита на него в
ежедневието.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда задължение на
родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От друга
страна законът сочи, че размерът на издръжката следва да бъде определен не само
съобразно нуждите на детето, но и съобразно възможностите на лицето, което е
задължено да плаща тази издръжка. При изменение на обстоятелствата първоначално
определената издръжка може да бъде изменена, съгласно чл. 150 от СК.
По делото отсъства оспорване от страна на ответника на твърденията на ищцата
за изменение в обстоятелствата, при които през 2018 г. е била определена издръжката
за тогава малолетното дете – инфлационни промени и нарастване нуждите на детето,
предвид което съдът намира искът за доказан по основание. Несъмнено с оглед
изминалите години нуждите на детето А. са се увеличили, като с оглед
инфлационните процеси в страната, следствие както на епидемията от Ковид 19, така и
на действащата война между Украйна и Руската Федерация, средствата, необходими за
задоволяването им също са се покачили по стойност /цени на продукти, услуги,
електроенергия, вода и т.н./. Първоначално определеният размер на месечната
издръжка от 180 лева, дължима от бащата-ответник, понастоящем не покрива дори
законоустановения минимум от 269,25 лева, като се явява и крайно несъответна на
нуждите на детето А., което вече е в юношеска възраст, обучава се в гр. Бургас и
отсъства почти целодневно от дома си и гр. Несебър, което неминуемо предполага
извършването на по-големи транспортни и дневни разходи.
От друга страна, в съответствие с повелите на закона, за ответника съществува
морално и законово задължение да издържа своето непълнолетно дете, съобразно
възможностите си и независимо от това, дали е трудоспособен и може да се издържа от
3
имуществото си. От доказателствата по делото се установи, че ответникът е в
трудоспособна възраст и полага труд, като няма данни да страда от заболявания или
други увреждания и ограничения. Нещо повече, по събрани от ДСП данни от
ответника, последният е заявил, че ежемесечно дава на детето А. по 600-700 лева,
което съставлява своеобразно извънсъдебно признание за финансовата му стабилност,
независимо от заявеното с отговора на исковата молба, както и признание за
действителните нужди от издръжка на детето. Същевременно, независимо от дадените
от съда с доклада указания до ответника и посочените последици, ответникът не
ангажира доказателства за имотно състояние и доходите си, предвид което настоящият
съд приема за доказано на основание чл. 161 от ГПК, че същият разполага с
възможността да заплаща на детето А. месечна издръжка в поискания до съда размер.
Следва в допълнение да се посочи, че по делото бяха събрани данни, че ответникът
живее в собствено на родителите си жилище, участва в развиването на семейния им
бизнес, като същевременно няма алиментни задължения към други низходящи или
възходящи, предвид което съдът приема, че ответникът разполага с достатъчно
имущество, от което да издържа себе си и своето семейство, включително
единственото си дете - ищцата А..
Относно нарастваща инфлация през последните три календарни години следва
да се отбележи, че въз основа на нея линията на бедността за 2025 г. е определена на
638 лева, увеличена с 286,90 лева /близо двойно/ спрямо тази за 2018 г., а минималната
работна заплата за страната на сумата от 1077 лева. За сравнение, през 2018 г. линията
на бедността е била 351,10 лева, а минималната работна заплата - 510 лева – в близо
1/2 по-нисък размер.
Съдът намира, че за издръжка на детето, при определен размер на минималната
работна заплата от 1077 лева за 2025 г. и оглед обсъдения праг на бедност,
съобразявайки действителните нужди на подрастващата, следва да бъде определена
сума в общ размер на 900 лева.
При така определения общ размер на необходимата издръжка за детето, съдът
намира, че бащата следва до поеме част от нея, съответна на сумата от 450 лева
месечно. В тази връзка, следва да се посочи, че при определянето на размера на
издръжката на детето, съдът съобразява, че същото живее със своята майка, която
осигурява непосредствените грижи за него и необходимите средства за издръжката му,
декларирания доход на майката, трудоспособната възраст на бащата и възможността
му да реализира много над средния за страната доход, с оглед предоставените от него
данни пред ДСП и приетите по делото доказателства. Така определеният размер на
дължимата от бащата месечна издръжка за детето А. е съобразена и с имотното му
състояние и липсата на данни за заболявания или задължения към трети лица.
По горните съображения, съдът намира, че искът като основателен и доказан по
размер, с оглед на което следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцата не дължи
държавна такса за делото, поради което и с оглед изхода на спора, ответникът следва
да заплати в полза на държавата по сметка на НРС държавна такса за производството в
размер на 388,80 лева, дължима върху тригодишния платеж на увеличената част от
издръжката на непълнолетното дете.
С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски и
представените доказателства за извършването им ответникът следва да заплати на
ищцата сумата от 500 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по делото.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на съдебното решение в частта, с която е уважен иска за увеличение на
издръжка.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 150 от СК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на уговорената месечна издръжка с утвърдено споразумение
по чл. 50 от СК и съгласно решение № 2287/13.11.2018 г. по гр.д. № 61/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Бургас, за непълнолетното /малолетно тогава/ дете А. М. С., ЕГН
**********, родена на *** г., като УВЕЛИЧАВА размера на издръжката от 180 /сто и
осемдесет/ лева на 450 /четиристотин и петдесет/ лева на месец, и ОСЪЖДА бащата
М. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплаща на непълнолетното си дете А.
М. С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А. М. М., ЕГН
**********, месечна издръжка СЪС ДВЕСТА И СЕДЕМДЕСЕТ ЛЕВА ПОВЕЧЕ
или в увеличен размер от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, платима до всяко 10-
то число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба – 14.05.2025 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА М. Е. С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Несебър сумата от 388,80 /триста
осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща дължимата
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка на непълнолетното
дете.
ОСЪЖДА М. Е. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 да ГПК да
заплати на А. М. С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.
М. М., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева за направените по делото
съдебни разноски.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която е
уважен иска за издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от датата 18.09.2025 г., посочена в съдебното заседание от
04.09.2025 г.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5