Присъда по дело №1651/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 14
Дата: 12 февруари 2025 г.
Съдия: Екатерина Стефанова Роглекова
Дело: 20235300201651
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двА.десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Ст. Роглекова
СъдебниПламен Г. Петров

заседатели:Еленка Д. Златева
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
и прокурора Кичка В. Пеева-Казакова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Наказателно дело от
общ характер № 20235300201651 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. И. Р. - роден на *** г. в гр. Т., живущ в гр.
П., ул. ***, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода през м. декември 2018г. до
30.05.2019г. в гр. Пловдив в съучастие като извършител с И. М. Д. – като
помагач и Д. И. В. – като помагач, е поискал и на 30.05.2019г. в гр. Пловдив е
приел /чрез фактическото предаване на паричната сума от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева във владение на обв. И. Д./ дар от З. А. А., който не му се следва
– сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за да упражни влияние при
вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/
- М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018г. на основание чл. 9 и чл. 10д
ал.4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му – *** на
район „Северен“ при Община Пловдив, във връзка с правомощията му,
относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен
проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ Х – 1674 от кв. 572 по рег. план
на Пета градска част гр. Пловдив, входиран под № 3-9400-20282 от С. и В. Г.и
от гр. Пловдив, поради което и на основание чл. 304б ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.
ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ДВЕ ГОДИНИ.
1
На основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Р. И. Р. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия Р. И. Р. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК, както и времето,
през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, считано от 30.05.2019г. до 29.08.2019 г. като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПРИЗНАВА подсъдимата Д. И. В., родена на ***г. в гр. П., живуща в
гр. П., ул. ***, българска гражданка, с висше образование, омъжена,
неосъждА., работеща, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че през
м.декември 2018г. в гр. Пловдив в съучастие като помагач с Р. И. Р. – като
извършител, умишлено е улеснила извършване на престъплението от Р. Р. по
друг начин – като е уточнила пред свидетелите М. А. и И. Г. размера на
паричната сума от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, която следва да се предаде
като дар на Р. Р. от стрА. на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане
на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П.
Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от
Закона за държавния служител във връзка със службата му – *** на район
„Северен“ при Община Пловдив, във връзка с правомощията му относно
вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за
„Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ Х – 1674 от кв. 572 по рег. план на Пета
градска част гр. Пловдив, входиран под № 3-9400-20282 от С. и В. Г.и от гр.
Пловдив, поради което и на основание чл. 304б ал.1 вр. чл. 20 ал.4 вр. ал.1 от
НК вр. чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимата Д. И. В. наказание в размер на 1 /ЕДНА/
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 59, ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на
подсъдимата Д. И. В. наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода
времето, през което е била задържА. по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на
30.05.2019 г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.

ПРИЗНАВА подсъдимия И. М. Д., роден на ***г. в гр. К., живущ в гр.
П., бул. ***, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан,
работещ, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода през м.
декември 2018г. до 30.05.2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като помагач с Р. И.
Р. – като извършител, умишлено е улеснил извършване на престъплението от
Р. Р. по друг начин – като е взел участие в уговаряне на подробностите във
връзка с приемане на дара – поискА.та сума от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева
- между Р. Р. и З. А. А., Р. да поиска и приеме от З. А. дар, който не му се
следва – сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, която следва да се предаде
като дар на Р. Р. от стрА. на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане
2
на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П.
Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от
Закона за държавния служител във връзка със службата му – *** на район
„Северен“ при Община Пловдив, във връзка с правомощията му относно
вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за
„Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ Х – 1674 от кв. 572 по рег. план на Пета
градска част гр. Пловдив, входиран под № 3-9400-20282 от С. и В. Г.и от гр.
Пловдив, поради което и на основание чл. 304б ал.1 вр. чл. 20 ал.4 вр. ал.1
от НК вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия И. М. Д. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия И. М. Д. наказание лишаване от свобода от ДВЕ
ГОДИНИ времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК и
спрямо него се е реализирала мярка за неотклонение „Задържане под стража“
за времето от 30.05.2019 г. до 26.09.2019 г., както и времето през което спрямо
него се е реализирала мярка за неотклонение „Домашен арест“ считано от
26.09.2019 г. до 03.02.2020 г.
На основание чл. 307а от НК ОСЪЖДА подсъдимите Р. И. Р., Д. И. В.
и И. М. Д., със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на
Държавата сумата от 60 000 /шейсет хиляди/ лева, явяваща се
равностойността на предмета на престъплението по чл. 304б, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Р. И. Р., Д.
И. В. и И. М. Д., със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка
на ОСО при ОП - Пловдив направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 8 072.40 /осем хиляди и седемдесет и два лева и 40 ст./
лева, както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева по сметка на Окръжен съд – Пловдив.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 1651 по описа на ПОС за 2023г.

П.ска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт в Пловдивски
окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Р. И. Р. с
ЕГН ********** за престъпление по чл.304б ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от
НК, за това че:
В периода от края на м.декември 2018г. до 30.05.2019г. в гр. П. в
съучастие като извършител с И. М. Д. – като помагач и Д. И. В. – като
помагач, е поискал и на 30.05.2019г. в гр. П. е приел /чрез фактическото
предаване на паричната сума от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева във владение
на подс. И. Д./ дар от З. А. А., който не му се следва – сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, за да упражни влияние при вземане на решение от
длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със
Заповед № 2/27.04.2018г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за
държавния служител във връзка със службата му – *** на район „С.“ при
Община П., във връзка с правомощията му, относно вземане на решение от Б.
за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“
в УПИ ** от кв. 572 по рег. план на Пета градска част гр. П., входиран под №
3-9400-20282 от С. и В. Г.и от гр. П.,
както и срещу Д. И. В. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 304б
ал.1 вр. чл. 20 ал.4 вр. ал.1 от НК - за това, че през м.декември 2018г. в гр. П. в
съучастие като помагач с Р. И. Р. – като извършител, умишлено е улеснила
извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин – като е уточнила пред
свидетелите М. А. и И. Г. размера на паричната сума от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от страна. на З. А. А.,
за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по
смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед №
2/27.04.2018г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния
служител във връзка със службата му – *** на район „С.“ при Община П., във
връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на
идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ** от кв.
572 по рег. план на Пета градска част гр. П., входиран под № 3-9400-20282 от
С. и В. Г.и от гр. П.
и срещу И. М. Д. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 304б ал.1 вр.
чл. 20 ал.4 вр. ал.1 от НК за това, че в периода от края на м.декември 2018г. до
30.05.2019г. в гр. П., в съучастие като помагач с Р. И. Р. – като извършител,
умишлено е улеснил извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин –
като е взел участие в уговаряне на подробностите във връзка с приемане на
дара – поисканата сума от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева - между Р. Р. и З. А.
А., Р. да поиска и приеме от З. А. дар, който не му се следва – сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от страна.
на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно
1
лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед №
2/27.04.2018г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния
служител във връзка със службата му – *** на район „С.“ при Община П., във
връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на
идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ** от кв.
572 по рег. план на Пета градска част гр. П., входиран под № 3-9400-20282 от
С. и В. Г.и от гр. П..
В съдебно заседание, по искане на прокурора, съдът допусна изменение
на обвинението на подсъдимия Р. И. Р. по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, като
новото обвинение, по което продължи процеса срещу подсъдимия е за това, че
в периода през м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. П., в съучастие като
извършител с И. М. Д. – като помагач и Д. И. В. – като помагач, е поискал и на
30.05.2019 г. в гр. П. е приел /чрез фактическото предаване на паричната сума
от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева във владение на обв. И. Д. /дар от З. А. А.,
който не му се следва – сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за да
упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на
чл. 93 ал. 1, б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на
основание чл. 9 и чл. 10д ал. 4 от Закона за държавния служител във връзка със
службата му – *** на район „С.“ при Община П., във връзка с правомощията
му относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен
проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ** от кв. 572 по рег. план на
Пета градска част гр. П., входиран под № 3- 9400-20282 от С. и В. Г.и от гр. П.
- престъпление по чл. 304б, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
както и допусна изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от
НПК спрямо подсъдимия И. М. Д., като новото обвинение, по което продължи
процеса е за това, че в периода през м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр.
П., в съучастие като помагач с Р. И. Р. – като извършител, умишлено е улеснил
извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин – като е взел участие в
уговаряне на подробностите във връзка с приемане на дара – поисканата сума
от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева - между Р. Р. и З. А. А., Р. да поиска и
приеме от З. А. дар, който не му се следва – сумата от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от страна. на З. А. А.,
за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по
смисъла на чл. 93, ал. 1, б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед №
2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния
служител във връзка със службата му – *** на район „С.“ при Община П., във
връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на
идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ** от кв.
572 по рег. план на Пета градска част гр. П., входиран под № 3-9400-20282 от
С. и В. Г.и от гр. П. – престъпление по чл. 304б, ал.1, вр. чл. 20 ал.4, вр. ал.1 от
НК.

**** **** ****
2
В съдебно заседание представителят на ОП П. намира, че от събраните
доказателства по делото е установено, че са налице всички обстоятелства,
които обуславят съставомерността на престъплението по чл. 304б, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 и ал. 4 вр. с ал. 1 от НК – по - конкретно, доказани са времето и
мястото на поискване и получаване на неследващата се облага, нейното
предназначение и лицата, участващи в деянието. Държавното обвинение
застъпва за доказана тезата, че подсъдимият Р., в качеството си на ** на район
С. в Община П., е разполагал с възможност да окаже влияние върху
длъжностното лице Б. при вземане на решение за одобрение на инвестиционен
проект, внесен от фирмата на пострадалия А.. За осъществяване на
престъпното деяние, Р.Р. е бил подпомаган от съучастниците В. и Д. – подс.В.
е изяснила размера на изисканата парична сума, а подс. Д. е уговорил
подробностите по предаването .
Държавното обвинение напомня, че според съдебната практика за
осъществяване на престъпния състав по чл. 304б НК не е необходимо
действително да е упражнено влияние върху длъжностното лице, а само да
съществува реална възможност за такова влияние, като от доказателствата по
делото се установява, че подс.Р. е разполагал с такава възможност по силата
на заеманата длъжност и отношенията си със свидетеля Б..
Прокурорът анализира инкорпорираните свидетелски показания, като се
спира на тези на А., Г., А., Б. и Ш., от които става ясно как за осъществяване на
престъпното деяние подс. Р. е бил подпомогнат от подс. Д. и подс.В., как
въпреки, че първоначално разрешението за строеж е било подготвено, то не е
било издадено, поради намесата на подс.Р., който е отлагал процеса до
осигуряване на поисканата сума. Според обвинението по делото са налице
доказателства, че подсъдимите са действали координирано и предпазливо,
като Д. е инструктирал св.А. да не споменава по никакъв повод името на
подс.Р., как са предприемани действия за забавяне на процедурата, за да се
окаже натиск върху А. да осигури исканата сума, как се е въздействало над св.
Б. и са се водили разговори със Здр. А., за да бъде убеден да предаде парите.
Въз основа на изложеното и след подробно разискване на
доказателствената съвкупност, прокурорът приема, че събраните
доказателства, включително свидетелски показания и данни от използваните
СРС, както и множеството писмени доказателства, обективно подкрепят
тезата на обвинението, че е налице престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК –
установени са времето и мястото на поискване и получаване на неследващата
се облага, нейното предназначение, нейното поискване и получаване, лицето,
от което е поискана и което я е платило, наличието на „длъжностно лице“ от
район С. при Община П. и произтичащата от заеманата му длъжност
възможност за подсъдимия Р. да окаже влияние върху него при вземане
решение във връзка с одобряване на идейния инвестиционен проект, който
бил внесен от фирмата на св. А., както и улесняващите дейността на Р. Р.
действия, извършени от страна. на неговите съучастници.
3
Държавното обвинение пледира подсъдимите да бъдат признати за
виновни при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за всеки
един от тях, като приема, че наказанието, което съответства на обществената
опасност на извършеното и на целите на индивидуалната и генерална
превенция, се явява наказанието "Лишаване от свобода", ориентирано в
минималния законоустановен размер, чието изпълнение няма пречка да се
отложи с изпитателен срок от три години. Взема се становище по отношение
на веществените доказателства и разноските по делото.
От своя страна. защитникът на подс. Р. Р. – адв. Ил. В. - пледира за пълно
оправдаване на подзащитния му, като излага аргументи, че обвинителната
теза е изградена върху недоказани твърдения и логически несъстоятелни
заключения. Подчертава, че структурата на обвинението не се е променила
съществено от началото на досъдебното производство и настоява за обективен
анализ на доказателствата. При собствен прочит на същите, адвокат В.
приема, че липсват преки доказателства за осъществяване на престъплението
отстрана. на Р. Р.. Подробно се спира на твърденията на основния свидетел З.
А. и стига до извод, че същите са в разрез с обективните факти по делото, като
повдига въпроса за осъществена от него „провокация към подкуп“. В тази
връзка в защитната реч се обръща внимание на факта, че св.А. е имал сериозен
финансов интерес, защото е продавал недвижими имоти "на зелено" преди да
получи необходимите строителни разрешения и в момента, в който
общинската администрация на район „С.“ му налага изисквания за
отстраняване на нарушения, той се изправя пред сериозен финансов риск.
Моли се да се обърне внимание, че А. не е използвал официалните
приемни часове на **а Р., за да постави въпросите си, а е търсил алтернативни
канали за контакт, включително лични връзки, които да му осигурят
неформална среща с кмета, на която демонстрирал агресивно поведение. Адв.
В. отхвърля обвинителната теза, че подс. Р. умишлено е създал
административни пречки, за да изнудва А. за подкуп като нелогична и
недоказана.. Приема, че по делото няма преки доказателства, които да
установяват разговор между Р. и предполагаемата посредничка В., в който да
се коментира искане на подкуп, приема се, че срещата между подсъдимата В. и
св. М. А. е била случайна, а не предварително планирана. Оборват се
показанията и на св. З., като опитващи да го оневинят и да се прехвърли
вината на тримата подсъдими. В обобщение, адв. В. заключава, че
разследването е било водено под политически натиск и счита, че действията
на правоохранителните органи са били повлияни от външни фактори,
включително висши държавни служители.
Въз основа на изложеното защитата приема, че няма категорични
доказателства, уличаващи подс.Р. във вмененото му престъпно деяние, а
единствените такива по делото са косвени и недостатъчни за постановяване на
осъдителна присъда, поради което и се иска пълното оправдаване на
подсъдимото лице.
4
Адв. А. – защитник на подс. Р. Р. – се присъединява изцяло към
заявеното от адв. Ил. В..
Адв. Хр. Б. – защитник на подс. Р. оспорва основната концепция на
обвинението, като поддържа, че структурата на прокурорската теза е
изначално погрешна. Приема, че е налице неправилното формулиране на
предмета на обвинението, тъй като през цялото време се твърди за издаване на
разрешение за строеж, а не за одобрение на проект, като одобряването на
инвестиционен проект не води автоматично до издаване на разрешение за
строеж, което предполага допълнителни законови изисквания и процедури. На
второ място, адв. Б. посочва вътрешното противоречие в обвинението, тъй
като според обвинителния акт, св.Б. е бил изцяло съгласен с проекта и го е
одобрил, поради което логично следва въпросът – защо тогава подс.Р. би
оказвал въздействие върху него, като това противоречие поставя под
съмнение въобще съществуването на мотив за искане на инкриминираната
сума. Защитникът аргументира, че инвестиционният проект, предмет на
делото, е бил с пороци, които са наложили неговото връщане за корекции.
Основните недостатъци, които са правили невъзможно неговото одобряване,
включват превишаване на допустимите параметри на застрояване, както и
несъответствия, свързани с изискванията за паркиране и избени помещения.
Експертизата, приета по делото, потвърждава тези съществени пороци, което
оправдава отказите за издаване на разрешение за строеж.
Отделно от това, адв. Б. обръща внимание на факта, че ако проектът е
бил законосъобразен, поне един от отказите на общинската администрация би
бил обжалван по съдебен ред, но такова обжалване не е било предприето.
По отношение на твърденията за предаване на подкуп, защитата изтъква
несъответствия в обвинението, свързани с хронологията на събитията. В деня,
в който подсъдимият Д. е получил определена сума пари, обвинението твърди,
че е издадено разрешение за строеж, което обаче не отговаря на
действителността. Освен това, св. З., за който се твърди, че е оттеглил проекта
с цел неговото поправяне, не е разполагал с надлежно пълномощно за
извършване на такива действия, което поставя под въпрос въобще
възможността за осъществяване на твърдяната схема.
Защитата посочва и друго неясно обстоятелство – в системата на район
„С.“ като заявител на оттеглянето на проекта фигурира лице, което
разследващите не са успели да установят. В тази връзка, свързването на
получаването на парична сума от Д. с действията на Р. е необосновано,
доколкото няма доказателства за пряка връзка между тях.
Относно съучастието на другите двама подсъдими - се поставя въпроса
за техния мотив – ако твърдяното престъпление е било предварително
уговорено, прокуратурата не е посочила какъв бил техният интерес от
участие. Също се оборват показанията на свидетеля А., за които се изразява
съмнение в тяхната последователност, логичност и достоверност.
В заключение, адв. Б. пледира, че ако в случая може да се говори за
5
престъпление, то би следвало да се квалифицира по разпоредбите на чл. 210-
211 от НК (измама), но не спрямо лицата, които са подсъдими в настоящия
процес, като липсват каквито и да било доказателства, че подс.Р. е участвал в
искане или получаване на подкуп. Няма данни за комуникация, срещи или
пряко участие на Р. в предполагаемата корупционна схема. На базата на
изложеното се пледира за постановяване на оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение.
Адв. Д. – защитник на подс. В. в защитната си реч настоява, че в хода на
съдебното производство прокуратурата е представила обвинителна теза, която
представлява само една от възможните интерпретации на случилото се и
следва да бъде подложена на внимателен съдебен анализ. Адвокатът на
подсъдимата подчертава, че доказателствата трябва да установят обвинението
с достатъчна степен на сигурност и категоричност, за да се приеме, че тя е
извършила престъплението, в което е обвинена. Основният въпрос, който
съдът следва да реши, е дали е налице престъпно деяние, кой го е извършил и
дали доказателствата са достатъчни и непротиворечиви, за да обосноват
присъда. В този контекст се напомня, че презумпцията за невиновност следва
да бъде спазена и че доказателствата трябва да водят до категоричен и
еднозначен извод за вината на подсъдимата. Обръща се внимание, че
прокуратурата изгражда обвинението срещу подс.В. на база показанията на
свидетеля З. А., който твърди, че е получил информация за искания подкуп
чрез трети лица – свидетелите М. А. и И. Г.. Според защитникът обаче тези
показания – които разисква внимателно - представляват косвени
доказателства, тъй като А. никога не се е срещал с В. и няма преки
доказателства за нейното участие в престъплението. Претендира се, че
наличните доказателства опровергават твърденията на А. и те следва да бъдат
приети за недостоверни.
Допълнително се изтъква, че няма и уличаващи доказателства в
използваните специални разузнавателни средства (СРС), като липсват записи
на разговори, в които подс.В. да е обсъждала размера на подкупа или да е
улеснявала осъществяването на престъплението. Освен това, сумата, която се
споменава в свидетелските показания, е различна, а обсъжданите плащания е
възможно да са свързани с технически промени по проекта, а не с искане на
подкуп. Адвокатът акцентира и върху съдебната практика на ВКС относно
съучастието в подкуп, според която за помагачество е необходимо да има
съгласувани действия между извършителя и помагача. В конкретния случай
той заключава, че няма доказателства за такава координация между В. и
основния подсъдим – Р..
Накрая, защитата повдига въпроса дали не е налице хипотезата на чл.
307 от НК – преднамерено създадена обстановка с цел провокация към
престъпление от страна. на св. А..
С оглед на всичко изложено, защитникът на подс. В. иска постановяване
на оправдателна присъда, тъй като не са установени достатъчно
6
доказателства, които да обосноват вината дори с минимална степен на
сигурност.
Адв. Г. – защитник на подс. Д. приема, че от представените в съдебното
производство доказателства, включително писмени, устни и чрез специални
разузнавателни средства, не се установява по категоричен начин вина у
неговия доверител, както и у останалите двама подсъдими. Обвинението,
повдигнато по чл. 304б, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 и ал. 1 от НК според
него се основава единствено на свидетелските показания на З. А. и
твърденията на А. З.. Счита обаче, че както св.А., така и св.З. са имали личен
интерес и са предприели действия, които могат да бъдат квалифицирани като
подсъдни. Защитникът пледира, че доказателствата сочат, че З. А. е направил
опити да заобиколи нормативната уредба, за да прокара незаконосъобразен
строителен проект, включително чрез натиск и заплахи спрямо длъжностни
лица. В този контекст според адв. Г. той е разпространявал слухове за искани
подкупи, с цел да прикрие собствените си незаконни действия.
Пространно се аргументира липсата на доказателства кой е трябвало да
получи паричната сума, в какъв контекст и с каква цел, като се претендира, че
не е установено тя да представлява дар, а не аванс по търговска сделка между
два правоспособни търговски субекта.
Според защитата не съществува връзка между подс. Д. и **а Р. Р., която
да обосновава възможност за влияние. Също така, не се доказва никакво
взаимодействие между неговия клиент и подс. В., което поставя под съмнение
тезата за координирано престъпно деяние.
Адв. Г. обсъжда доказателствената съвкупност в насока, че св.А.
първоначално е търсил съдействие от друго лице – св.М. А., но след липса на
резултат се е обърнал към св.З. и счита, че последният е използвал ситуацията,
за да си възвърне дължими от А. суми, като организира среща между него и
подс. Д.. Именно З. е представил Д. като лице, което може да повлияе на **а
Р., но това защитникът претендира, че е негово собствено твърдение, а не
обективен факт. Твърди, че на подс. Д. е било представено, че св.А. има
инвестиционни намерения, свързани със закупуването на строителни
съоръжения и това е довело до сключването на договор, отговарящ на всички
изисквания на Закона за задълженията и договорите, включващ авансово
плащане, което не може да бъде приравнено на подкуп.
В крайна сметка липсата на проследяване на средствата до
предполагаемия краен получател за адв. Г. поставя под въпрос версията на
обвинението.
Ето защо се прави извод, че събраните доказателства не установяват по
несъмнен начин извършването на престъпление от подс. Д., като
осъщественото от него не покрива признаците на претендирано помагачество
към престъплението търговия с влияние, не е доказано наличие на уговорка за
предаване на подкуп, както и връзка между подс. Д. и предполагаемия
получател на парите. Моли се съдът да постанови оправдателна присъда за
7
подзащитния му.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна. следното:

Подсъдимите Р. Р. и И. Д. поддържали дългогодишно познанство,
изградено на основата на доверие и приятелски отношения. Аналогични били
и отношенията между подс. Р. и подс. В., с която били колеги на предходното
си работно място в несъществуващата вече институция ХЕИ – П..
През 2018 г. подсъдимият Р. Р. заемал длъжността ** на район „С.“ в
община П.. Със своя заповед № 1/03.01.2012 г. той назначил подсъдимата В. на
длъжността ** „**“. В обхвата на нейните служебни задължения, определени
в длъжностната характеристика (т.21, л.54 - 59), се включвало
разглеждането и съгласуването на техническите инвестиционни проекти и
екзекутивната документация по част „Технология“, както и издаването на
удостоверения за въвеждане в експлоатация.
Свидетелят М. Б. бил назначен за *** на район „С.“ при Община П. със
заповед на подсъдимия Р. № 2/27.04.2018 г. В качеството си на такъв, той
оглавявал съответната дирекция и изпълнявал правомощия, свързани с
разрешаването, контрола и участието в процедурите по устройство на
територията в съответствие със Закона за устройство на територията (ЗУТ),
подзаконовите нормативни актове, Закона за общинската собственост (ЗОС) и
Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
На 27.04.2018 г. на св. Б. била връчена длъжностната характеристика
(том 21, л.47 – 50), според която, освен изброените правомощия, той имал
задължението да съгласува идейни инвестиционни проекти в определен срок.
Въз основа на чл. 5, ал. 3 от ЗУТ, свидетелят Б. „ръководел, координирал и
контролирал дейностите по устройственото планиране, проектирането и
строителството в съответната територия и издавал административни актове
съобразно предоставените му по закон правомощия“. В съответствие с чл. 141,
ал. 1 от ЗУТ „идейният инвестиционен проект подлежал на съгласуване от ***
на общината, въз основа на предварителна оценка за съответствие по чл. 142,
ал. 2 от ЗУТ“. Те били основание за издаване на разрешение за строеж, ако е
извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на
територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за
функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и
здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части
на проекта; върху всяка част от инвестиционните проекти се вписвал номерът
на разрешението за строеж, към което се одобряват; процесът на одобряването
можел да завърши с или без издаване на разрешение за строеж.
В изпълнение и на тези възложени му задължения, свидетелят Б. се
8
съобразявал с дадените му указания от кмета на район „С.“, осъществявал и
поставени му от същия задачи, като се съобразявал с йерархическата си
зависимост спрямо Р. и се стремял да избягва всякакви неприятности, които
биха могли да произтекат от пренебрегването разпорежданията на кмета.
Свидетелят З. А. А., бил инвеститор, едноличен собственик и *** на
„***“ ЕООД. Основната дейност на дружеството включвала строителство на
жилищни и нежилищни сгради, извършване на довършителни строителни
работи, покупко-продажба и управление на недвижими имоти, търговия,
посредничество и консултантски услуги, както и други дейности, незабранени
от закона.
През март 2018 г. свидетелят А. сключил договор за строителство срещу
обезщетение със собствениците на терен, находящ се в район „С.“, на адрес ул.
***. Парцелът се намирал в УПИ ***, кв. 572 по регулационния план на Пета
градска част на град П.. Договорът предвиждал изграждане на жилищна
сграда с 4 и 5-етажно застрояване.
Собствениците на терена, свидетелите В. Д., С. Д. и Л. А.
(представляващ своята сестра Й. А., пребиваваща в Република Турция),
упълномощили свидетеля А. да осъществи строителството на сградата. След
изготвяне на проект от *** Г. Ш., управляваното от свидетеля А. дружество
внесло съответната проектна документация в район „С.“ – П. за разглеждане и
консултация с *** св.М. Б.. Това било направено с цел спазване на законовите
изисквания и правилното определяне на бъдещата разгърната застроена площ.
Свидетелят А. действал чрез надзорната фирма, която използвал за
случая, представлявана. от свидетелката М. А.. Тя входирала заявление с вх.
№ 3-9400-20282/29.10.2018 г. по описа на район „С.“ за одобряване на идеен
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на жилищна
сграда, находяща се в УПИ-*** кв.572 от плана. на Пета градска част, ПИ с
ИД № ** по КК на гр. П..
На 08.11.2018 г. район „С.“ изпратили уведомление до собствениците на
терена за отстраняване на констатирани нередности в представената проектна
документация. Една от съществените забележки се отнасяла до коефициента
на интензивност на застрояване (КИНТ), който бил определен на 2.0,
изисквайки намаляване на разгърнатата застроена площ с 2/3.
Свидетелят А. силно се изненадал, защото надзорната му фирма – в
лицето на св. М. А. - още преди подписването на договора със собствениците
на имота - била провела предварителни консултации със свидетеля Б., след
което А. бил информиран, че за този парцел не се прилагал показателят
КИНТ, тъй като имотът се уреждал от стария устройствен план. Към момента
на изготвяне на кадастрално-застроителния и силуетния план (КЗСП) за този
терен не били въведени устройствени показатели за КИНТ и плътност, което
означавало, че проектът съответствал на действащата към момента на
неговото изготвяне нормативна уредба.
При условие, че район „С.“ не приемел горното и приложил изискване
9
на КИНТ – 2.0, то разликата в РЗП е щяла да е над 1000 кв.м.
Междувременно обаче, **ът Р. Р. се бил запознал с преписката на св.
Здр. А. и устно бил дал становище на св. М. Б., че е невъзможно в тази градска
част да има КИНТ, различен от 2.0. Главният *** Б. не бил длъжен да
докладва проектите на кмета на района, но ако му поставял условия - се
съобразявал с тях, за да не му създава проблеми.
По искане на арх. Б., за изясняване на казуса, св. А. се бил снабдил и с
извадка на действащото към момента градоустройство, засягаща процесния
терен. От справката се установило, че за същия терен е било отредено и
показано със силуети отреждане за изграждане на четири и пет етажно
застрояване. Проектът на фирма „***“ ЕООД бил съобразен с комбинирана.
скица за проектиране от месец юни 2017г. на тогавашния *** на район „С.“ –
О. В. Г..
Св. Б. провел и професионален разговор със свидетелката Ю. П. - ***
на Община П.. Тя потвърдила, че проектът бил съобразен с подробния
устройствен план и предвидените в него параметри, както в графичната, така и
в текстовата му част. Всъщност арх. П. подкрепила становището на арх. Б., че
процесният проект трябва да се съобрази с първоначално одобрения КЗСП,
респективно – не съществувал проблем с КИНТ-а. При едно от посещенията
си в район „С.“ св. Юл. П. потвърдила горното лично пред **а Р..
Арх. Б. уведомил за заявеното от *** на гр. П. и представителката на
надзорната фирма – А..
В крайна сметка, в рамките на месец декември 2018 г., след извършване
на необходимите корекции, в съответствие с направените предходни
забележки, свидетелят З. А. получил уверение от служителите на район "С.",
компетентни в сферата на архитектурната дейност, включително от свидетеля
Б. и арх. А. В. по баща / Т. понастоящем, след сключен брак/, че след като
всички необходими поправки са били надлежно сторени, внесеният за
разглеждане идеен инвестиционен проект подлежи на одобрение и
респективно ще се издаде разрешение за строеж. Не било спазено изискването
за КИНТ 2.0.
Свидетелката арх. Т. от 15.01.2018г. работила в Община П. – район „С.“
на длъжност *** УП – ПУП в отдел „***“, а *** на този отдел била подс. Д. В.
– по образование хранителен технолог.
Малко по-късно, св. А. Т. се обадила на св.А., за да го уведоми, че
липсвал предварителен договор с ЕВН. Свидетелят отишъл на място в район
„С.“ и лично се убедил, че поради пропуск такъв не е бил представен. А. Т. му
казала, че е започнала да пише разрешителното за строеж и е стигнала до
момента, в който следва да посочи датата на договора с ЕВН. З. А. незабавно
отишъл до електроразпределителното дружество, взел договора и на другия
ден го представил в общината. Свидетелката го убедила, че това е последният
необходим документ и оттук нататък всичко е наред.
В потвърждение на горното, св. Т., в качеството си на служител с
10
компетентност в разглежданата процедура и предвид липсата на констатирани
нови несъответствия в документацията, изготвила на служебния си компютър
проект на разрешително за строеж, като преди това съгласувала цялото
движение на преписката и действията си с арх. Б..
Свидетелката Т. подготвила и останалите съпътстващи документи, след
което на 14.12.2018г. посетила кабинета на подс. Д. В., с цел същата да положи
подпис, където е необходимо. Преди това, по вътрешните правила на района,
поради липса на забележки, папките били подписани и подпечатани от
съответните експерти на района, както и обходния лист към преписката, а
разрешителното за строеж – подписано и подпечатано от арх. Б.. А. Т.
съставила и писмо за уведомяване на заинтересованите лица по ЗУТ, към
което се прилагало копие от разрешението за строеж за всеки получател, но
без дата и номер, които се поставяли само, след като писмата се разпишат от
кмета.
При преглед на документите обаче, подс. В. изразила изненада и
запитала дали установените първоначално забележки по внесения проект са
били отстранени, на което получила утвърдителен отговор от Т.. Въпреки
предоставеното уверение, подс. В. започнала да спори за част архитектура и
без да изложи обосновани мотиви, заявила, че инвестиционният проект не
следва да бъде одобрен и не следва да му се дава строително разрешение,
като вместо това трябва да бъде изготвен мотивиран отказ. След това подс. В.
задържала цялата преписка при себе си и не разписала нищо. При св. Т.
останало единствено разрешителното за строеж, подписано и подпечатано от
арх. Б. – а у подс. В. останали копия от същото.
На същия ден - 14.12.2018 г. **ът на район "С.", в лицето на подсъдимия
Р. Р. изискал цялата документация, отнасяща се до проекта на „***“ ЕООД и
същата му била представена в служебния кабинет.
Св. Т. така и не приложила оригиналното, не финализирано разрешение
за строеж към преписката, защото от поведението на подс. В. и на подс. Р. –
още повече след като последният взел при себе си проектната документация -
разбрала, че има проблем и дори се притеснила, че разрешението може да бъде
унищожено от кмета и В. преди да излязат писмата за обява. Така създалата
се ситуация я обезпокоила сериозно, защото от една страна. разрешението за
строеж се издавало от *** и **ът Р. нямал каквото и да е право да се намесва,
а от друга – отсъствието на проекта от отдела възпрепятствало
продължаването на процедурата. Освен това Т. за първи път ставала свидетел
подс. Р. Р. да е искал и взимал при себе си преписки на отдела им.
Това действие достигнало до знанието на свидетеля А., който бил
изненадан и също притеснен от предприетите действия на **а Р., като поради
възникналите съмнения си организирал среща на 18.12.2018г. с подсъдимия.
Срещата била уредена със съдействието на свидетеля Д. Т., който използвал за
целта свои контакти.
Междувременно, на 17.12.2018г. подс. Р. Р. /предишния ден преди
11
срещата с А./ поискал писмени обяснения от *** М. Б., защо е било
подготвено „незаконосъобразно“ разрешение за строеж, в което КИНТ-а не е
2.0. Св. Б. му представил своите подробни обяснения – /л. 6,7,8 – том 6 от ДП/
– в които детайлно изяснил какви са законовите разпоредби, че се е
консултирал с *** на гр. П. – свидетелката П., като следва да се придържа към
ППЗТСУ, действал в рамките на 1995г., когато е била издадена скицата с виза
за проектиране, което означава, че за този обект не важи изискването за КИНТ
2.0.
На същата дата – 17.12.2018г. подс. Р. изискал по случая и писмени
обяснения от св. Т.. В депозираните от нея такива на 07.01.2019г.,
архитектката посочила, че на първо място – след изпращане на писмо от
08.11.2018г. със забележки към проект Жилищна сграда – 4 и 5 етажно
застрояване, находяща се в УПИ-*** кв.572 от плана. на Пета градска част гр.
П. проектът е бил изтеглен и входиран на ръка в последствие лично от
представител на надзорната фирма, за което били съставени и подписани
заявления. Отново се обяснило защо не е спазено изискването за КИНТ 2.0 и
се изразило становището на Т., че за този проект горното не важи.
На 18.12.2018 г. в служебния кабинет на подс. Р. Р., находящ се в гр. П.,
бул. ***, се провела срещата между него и свидетеля А., на която присъствал и
св. Д. Т.. При влизането си в кабинета, Здр. А. забелязал наличието на цялата
проектна документация, касаеща строителния проект на „***“ ЕООД,
разположена върху бюрото на кмета. В хода на проведения разговор
подсъдимият Р. ясно заявил, че нищо в район „С.“ не се случвало без неговата
благословия и одобрение, както и че служителите, които предприемали
самостоятелни инициативи в такава връзка, бивали отстранявани от работа.
В този контекст свидетелят А. попитал за причините, поради които
неговата проектна документация се намира на бюрото на кмета, като в
отговор подсъдимият Р. посочил, че съществувал проблем, свързан с
показателя КИНТ. З. А. обяснил, че е извършил необходимите консултации по
въпроса и се поинтересувал дали кметът е предприел консултация с главния
архитект на района. Подсъдимият Р. категорично заявил, че това не е
необходимо, тъй като „той управлява кметството“. В хода на разговора Р. Р.
попитал свидетеля къде било неговото място /на Р./ в „цялата тази работа“ и
„освен да вземел да си ходи“. Освен това подсъдимият обяснил, че
предишният *** на район "С." е бил освободен от длъжност, тъй като „не се е
научил как да работи“ и дал да се разбере, че същото очаква и настоящия ***,
в лицето на свидетеля Б..
Свидетелят Т. бил седнал на диван в кабинета и не слушал разговора на
Р. и А..
Силно притеснен от развитието на нещата, З. А. се свързал с
представителя на надзорната му фирма – М. А. и я запознал със случилото се.
Двамата решили, че е добре А. да се срещне с познатата й в район „С.“ – подс.
Д. В., която да ги посъветва какво да предприемат.
12
На неустановена дата през втората половина на м.декември 2018 г.
свидетелката М. А. провела среща в кметството на район „С.“ в гр. П. с
подсъдимата Д. В., в качеството й на ** „***“. Двете се познавали добре във
връзка с упражняваната дейност от страна. на А.. Свидетелката обяснила на
подсъдимата защо идва, като по време на разговора В., заявила на А., че
според строителната документация на фирмата на свидетеля А., предвиденият
коефициент на интензивност на застрояване (КИНТ) надвишавал допустимата
разгъната застроена площ (РЗП). Това означавало, че фирмата на А. щяла да се
„облагодетелства“ с приблизително 390 000 евро – изчислени на база 300 евро
на квадратен метър за 1300 кв.м. Именно, защото при тези условия З. А. щял
да реализира печалбата от 390 000 евро, то подсъдимата заявила на М. А. те
трябвало „да предложат нещо, за да мине проектът“. М. А. попитала какво
ще се случи, ако не се даде нищо, на което подсъдимата отговорила, че тогава
ще се издаде мотивиран отказ, който дори да се обжалва в съда и делото да се
спечели, ще минат поне две години.
Свидетелката А., разказала подробно за срещата с В. на свидетеля А.,
който разбрал, че се иска от него да се реши проблема по нерегламентиран
начин – чрез заплащане на определена сума пари.
Св. А. продължил да търсил помощ от различни свои приятели, един от
които бил св. И. Г. - *** и собственик на „М.“ ЕООД, което дружество се
занимавало с проектиране, строителство, интериор и довършителни работи.
Посоченото дружество проектирало друг строителен обект на св.А. назад във
времето.
Узнавайки, че община П., район „С.“ е отказала да одобри проекта на
св.А., св.Г. от своя страна. също предложил на свидетеля да разговаря с
подс.В., която познавал повече от 15 г.
Св. Г. провел две срещи с подс.В., като на първата от тях, на която
помолил В. да окаже административно съдействие на А. за одобряване на
инвестиционния му проект /състояла се в сутрешните часове на неустановена
дата през м.декември 2018г., на пейките пред район „С.“ в П./ тя му обяснила,
че „ще бъде трудно“, като не му отказала, но и не поела категоричен
ангажимент.
Малко по-късно, св.А. разказал на св.Г. какво е разбрал от св. М. А. от
нейната среща с подс. В. и го помолил отново да се види с нея, за да се увери
дали в действителност му е била поискана сума пари.
Св.Г. се срещнал за втори път с подс.В. /отново на неустановена дата
около средата на м.декември 2018г., на ул. ***“ №30 в близост до ползвания
от св.Г. офис/, като на тази среща подс.В. повторила същото, което била
заявила на М. А. – а именно, че св. А., при одобряване на проекта му, при
претендираните от него параметри, ще спечели приблизително 390 000 евро –
изчислени на база 300 евро на квадратен метър за 1300 кв.м. Освен това подс.
В. обяснила на св.Г., че **ът на район „С.“ – подс.Р. „ бил бесен, защото случая
се раздухал“ и били направени „консултации с други архитекти“, като
13
„нямало /Р./ да им направи компромис“. После подсъдимата подтикнала Г. З. А.
да предложи, каквото прецени. На конкретния въпрос на И. Г. какво иска
подсъдимият Р. – процент от печалбата или пари, В. му отговорила, че А.
следва да им предаде на две вноски от по 30 000лв., или сумата от 60 000лв.
На тази среща подс. Д. В. поела ангажимента, ако се даде първата част от 30
000лв. възможно най-бързо, Р. да окаже влияние на главния архитект, който да
одобри идейния проект и да се издаде строителното разрешение.
Св. Г. споделил наученото от него на св. А., който заявил, че исканата
сума му е непосилна и не може да я осигури наведнъж. Г. разговарял с подс. В.
по телефона и й предал казаното от З. А., на което тя отговорила, че ще си
помисли и ще се обади. Двамата повече не се чули.
В края на м. декември, уплашен да не получи отказ, Здр. А. взел
решение за оттегляне на проектната документация, въпреки първоначално
получените уверения за нейното одобрение от свидетелите Б. и Т..
Все пак, освен със св. М. А. и св. Г., св. А. решил да се консултира и със
свидетеля А. З., ***, с когото имал предходни професионални
взаимоотношения във връзка с друг строителен проект.
По време на среща между двамата, проведена през месец декември 2018
г. (на неустановена дата), свидетелят А. информирал свидетеля З. за
проведения разговор с подсъдимия Р., като му разяснил детайли относно
поведението и изявленията на последния във връзка с въпросния
инвестиционен проект. В отговор на това, свидетелят З. заявил, че разполага с
„човек“, който е в близки отношения с Р. Р. – а именно подсъдимия И. Д.,
който би могъл да му „съдейства“ за разрешаване на възникналите трудности
около идейния инвестиционен проект и свързаното с него разрешение за
строеж.
Непосредствено след това, в присъствието на свидетеля А., свидетелят З.
осъществил телефонно обаждане до подсъдимия Д., като му предал накратко
известните му факти по казуса.
Впоследствие, между З. и Д. била договорена среща, която се състояла в
офиса на З. в периода преди Коледните празници на 2018 г., като на нея
подсъдимият Д. се явил заедно с подс. Р.. Р. потвърдил, че сумата от 60 000
лева, поискана чрез подсъдимата В., представлява условието, при което той
щял да разпореди на св.Б. издаване на необходимо одобрение на внесения в
район „С.“ проект.
След злополучните опити от страна. на св.А. да получи желаното
одобрение на своя идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5
етажа“ в УПИ ** от кв. 572 по рег. план на Пета градска част гр. П., в началото
на м.януари 2019 г. проектът за пореден път бил изтеглен от район „С.“,
коригиран и внесен там за разглеждане по съответния ред.
Междувременно - с предизвестие от 09.01.2019 г., свидетелят Б. бил
уведомен за предстоящо прекратяване на служебното му правоотношение,
считано след изтичането на едномесечен срок, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4
14
и чл. 7, ал. 2, т. 8 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Впоследствие, през
месец април 2019 г., подсъдимият Р. уведомил свидетеля Б., че предизвестието
следва да бъде отменено, в съответствие с Решение №3/07.03.2019 г. на
Конституционния съд, с което цитираните разпоредби били обявени за
противоконституционни.
На 16.01.2019г. със Заповед на Кмета на св. Т. било наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ за „неспазване кръга на служебните й
правомощия“ – дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал.2 т.3 от ЗДСл, по повод
постъпването на новия коригиран инвестиционен проект за „Жилищна сграда
4-5 етажа“ в УПИ ** от кв. 572 по рег. план на Пета градска част гр. П., който
не бил регистриран в деловодството на район „С.“, а бил приет от нея на ръка
от представителя на надзорната фирма, с подписване на заявление.
След като вече не знаел какво да прави, св. Здр. А. решил да
сигнализира компетентните служби за действията на **а Р.. Същият се
свързал с г-н П. Г. - към този момент Председател на КП КОНПИ и му
разказал всичко по случая, като настоял и за лична среща с г-н Б.Б., тогава ***
на Р. България. Св.З. А. и П. Г. били приети от Б.Б., когото свидетелят запознал
с казуса, като бил приготвил и писмен сигнал /стр.3, том 38 от ДП/. Св.А.
изрично държал на срещата, защото подс. Р. бил **, издигнат от ПП ГЕРБ и се
притеснявал от реакцията на държавните институции. Г-н Б.Б. изслушал
оплакването на свидетеля и му заявил „Не се притеснявай, че е от ГЕРБ.
Няма наши, няма ваши. Всички са под ножа“.
А. подал сигнала на 09.01.2019г. в КП КОНПИ.
С Решение № 013-К от същата дата, КП КОНПИ решила да бъде
осъществено оперативно взаимодействие с органите на прокуратурата на РБ и
изпратила сигнала на Главния прокурор на Р България.
С Постановление от 10.01.2019г. прокурор при Специализираната
прокуратура гр. София образувал настоящето досъдебно производство.
На 10.01.2019г. св. Здр. А. бил разпитан по случая и с Постановление от
10.01.2019г. е било възложено на КП КОНПИ извършването на отделни
действия, свързани с разкриване на престъпната дейност.
Св. З. А. декларирал категоричното си съгласие за оказване на
съдействие на органите на прокуратурата, като подписал декларация на
основание чл. 173 ал.5 от НПК и чл. 12 ал.3 от ЗСРС да бъдат използване
специални разузнавателни средства /СРС/ за установяване на престъпната
дейност на други лица, както и че ще запази в тайна станалите му известни
факти и сведения за СРС и събраните данни при тяхното използване.
След направените искания, съобразно изискванията на закона, с
Разпореждания на правоимащите съдии от СпНС, след средата на месец
януари 2019г. били разрешени /а в последствие разширени/ използването на
специални разузнавателни средства за разследване, чрез използване на
оперативни способи, съгласно чл.5, 6, 7, 9 и 11 от ЗСРС – наблюдение,
подслушване, проследяване, белязване и документиране. Целта била да се
15
закрепят с видео и аудиозапис действията на **а Р., както и на всички
замесени в престъпната схема.
Служителите на ПП КОНПИ осъществявали техническа помощ при
използването на СРС – а именно, те предавали съответните технически
устройства (заснемащи видеозаписи и записващи аудиозаписи), както и
белязани пари на св. А. преди срещите му със съответните лица и след това ги
взимали от него. Впоследствие З. А. бил многократно разпитван като
свидетел, съобразно новите обстоятелства при развитие на случая, лично
възприети от него.
Съгласно практиката си при корупционни престъпления, служителите
на КП КОНПИ обяснили на св. А. какво е провокация към подкуп, както и че
при този вид престъпления и двете страни са наказуеми. От тук насетне на
същия не са давани каквито и да са указания как и с кого да разговаря.
Всички телефонни разговори между св. А. и подс. Д., респективно
между подсъдимите /доколкото има такива/, на подсъдимите, както и с някои
свидетели, проведени след датите на даване на съответните разрешения, са
били записани. Били са записани и всички срещи, проведени между св. Здр. А.
и свидетелите И. Г., М. А., З. и подс. Д., след датите на даване на съответно
разрешение. Същите са били фиксирани с видео и аудиозаписи, чрез носени от
свидетеля специални технически средства.
На 01.02.2019г. преди обяд св. З. А., посетил офиса на св. М. А. в гр.
П.. По време на срещата М. А. преразказала отново как се е срещала с
подсъдимата В. по повод на проекта, изразила категоричното си становище, че
документите са изрядни, че са провеждани множество консултации в тази
връзка, че е искала да се изготви мотивиран отказ, за да може същият да се
обжалва по съответния ред, а подсъдимата й заявила, че ще уведомят и
РДНСК. Също така А. потвърдила, че В. й заявила, че при одобряване на
проекта на Здр. А., ще се получат около „1000 кв.м. в повече“, което ще се
реализира поне по 300 евро на квадратен метър и казала „предлагайте“.
На 07.02.2019г. в ранния следобед З. А. посетил и офиса на св. И. Г. в
гр. П. на ул. ***“, като при проведения разговор Г. потвърдил всичко, което
преди това бил пресъздал на А. за срещите си с подс. В. - сметката, направена
от нея, че А. ще получи при одобряване на документацията му 1300 кв.м в
повече, които ще се продадат по 300 евро на квадрат, думите й „предложете“,
както и ядосването на подс. Р., че случаят се „раздухал“ и за поисканата в
крайна сметка от В. сума от 60 000лв., за да се одобри инвестиционния проект
на А. и респективно той да получи строително разрешение.
Т.к. З. А. отново споделил на Ив. Г., че няма такива финансови
средства, Г. му обяснил, че съществува възможност да преправят проекта, като
добавят още около 60-80 кв.м., за да се обособи още един апартамент, който да
се предостави на подс. Р., вместо исканата сума. А. не приел.
На 14.02.2019г., свидетелят А. провел нова среща със З. в неговия
офис, намиращ се в гр. П., в близост до Университета по хранителни
16
технологии на ***. На тази среща свидетелят З. разказал на Здр. А., че Д.
лично е довел подсъдимия Р. в офиса му с цел обсъждане на въпросния
инвестиционен проект и Р. потвърдил поисканата сума от 60 000 лева,
посочена по-рано от подс. В., за да повлияе на *** Б. за одобряване на идейния
инвестиционен проект. Точните думи на З. били в насока, че проблемът на А. с
подс. Р. му бил решен, „даваш парите и ти го дава, ако искаш и на идейна
фаза да ти го одобри…. той беше при мен ….Р. ме пита какво стана…май се
отказаха…викам не са се отказали….просто мислят в момента….. идваш
тука, викам го И., даваш парите на И. и ония подписва…“. В офиса бил и
синът на св. З. – св. В. З., който от своя страна. също заявил на св. А. : „ Р. нали
идва с него тука, той говори с него“.
Малко по-късно на същата среща на 14.02.2019г. свид. З. се обадил на
Д. и го поканил да дойде на място. Д. приел веднага и дошъл в офиса на ул.
„**“. Така свидетеля А. се запознал с подсъдимия за първи път, а З. на въпроса
на св. А. „Това ли е човекът?“, отговорил: „ Това е, дето говорихме по
въпроса с Р..“ Впоследствие разговорът се преместил в заведение в близост до
офиса, за да бъде проведен без присъствието на трети лица. Първоначално там
отишли св. А. и Д., а след това към тях се присъединил и св. З. и синът му В.
З..
Подсъдимият Д. потвърдил, че е имало среща между него, Р. Р. при
свидетеля З., при която Р. потвърдил поисканата сума от 60 000 лева. Също
така подсъдимият Ив. Д. уточнил, че тогава не знаел точно за какво става
дума, защото се бил дръпнал в страни, но после **ът Р. го закарал до дома му,
излезли по негово настояване зад автомобила му и му обяснил всичко.
Подчертал пред Здр. А., че подс. Р. бил толкова предпазлив, че дори в колата
си не искал да разговаря с Д. за проекта на А..
От З. А. подсъдимият Д. взел по-точни разяснения – какво иска, как да
се процедира, за да знае предварително до къде е неговия ангажимент,
изрично поставил условие парите да се намерят от А. предварително.
Освен това, подсъдимият Д. поел ангажимент да играе ролята на
„гарант“ – когато исканата сума бъде осигурена от Здр. А. и оставена в него,
той щял да уведоми **а Р., което щяло да доведе до окончателно решаване на
проблема с одобрението на идейния инвестиционния проект – чрез оказване
на въздействие върху Гл.*** на район „С.“ в лицето на св.М.Б., в чиито
правомощия влизало вземането на съответното решение, като св.Б. щял да
одобри проекта, щом подс.Р. приеме сумата. За да убеди свидетеля колко е
сериозен, Д. подчертал, че парите ще бъдат дадени на кмета едва щом Здр. А.
каже, че е доволен от свършената работа.
Подсъдимият Д. споделил, че не е необходимо да се търсят алтернативни
начини за одобрение на идейния инвестиционен проект, например чрез
входиране на строителните документи в Голяма община П.. За да потвърди
сигурността на своята роля като гарант, Д. дал пример с друг случай, в който
също е „съдействал“ – след като съответните лица осигурили поисканата
17
сума, те получили желаната услуга.
Д. предупредил свидетеля А., че в бъдещата им комуникация трябва да
има предвид, че подсъдимият Р. е изключително предпазлив. Всички техни
срещи се провеждали на места, далеч от офиси, автомобили и лични мобилни
телефони.
Въпреки това, Д. предоставил на А. своя мобилен номер за връзка (***).
Срещата между тях завършила с обещание от страна. на Д., че ще разговаря с
Р. и ще се обади на А., използвайки кодовата дума „продължаваме“, за да го
увери в благоприятния развой на събитията. Разделили се малко след 15.00ч.
на 14.02.2019г.
На 14.02.2019г. в 19.46ч. се провел разговор между подс. Р. и мъж,
ползващ мобилен телефон с № ***, в който подсъдимият пояснил, че влиза в
гр.П. и двамата може да се видят по-късно, защото първо подс. Р. има среща с
„К.“./ подс.И. Д. е от гр. К../
На 15.02.2019г. подс. Д., съгласно договорката, се обадил на св. Здр. А. и
му съобщил, че „продължават“.
На 16.02.2019г. в 15.05ч. се провел телефонен разговор между подс. Д. и
подс. Р. Р., като Д. обяснил, че предишния ден не си бил зареждал телефона и
го бил оставил „на зареждачка“, на което Р. Р. отговорил, че няма проблем, но
искал да знае как да си подреди програмата. Д. пояснил, че е „говорил и чака“.
Кметът уточнил, че „точно това пита, дали да потвърдят или да дойде…“, а
И. Д. му казал, че го чака да дойде. Обсъдили и времето, за което Р. ще измине
разС.ието до определеното място – около 4 часа, 4 часа и половина.
На 26.02.2019г., А. пак се срещнал със свидетелката А.. Тя му разказала,
че главният архитект на район „С.“ – М. Б. я уверил, че всичко с техните
строителни документи е наред и ще бъдат одобрени и подписани от
съответните специалисти. По-рано А. сам бил видял бележка върху една от
папките с документи с надпис „без забележки“ и дата 06.12.2018 г. В
разговора А. обяснила, че едва впоследствие „се е появил проблема с Р. /подс.
Р./“. Те обсъдили, че кметът на практика няма правомощия да подписва
строителните документи. Според процедурата, съответните специалисти от
район „С.“ трябвало да подпишат всяка част от строителната документация –
водоснабдяване и канализация (ВиК), електроснабдяване и т.н. Последен
подпис и върху разрешението за строеж поставял главният *** на района – М.
Б..
З. А. се срещнал още два пъти с подс. Д. – на 12.03.2019г. и на
18.03.2019г., когато отново коментирали подаването на документите от страна.
на А. – как да внесе проекта си, за да бъде одобрен. Свидетелят за пореден път
детайлно обяснявал проблемите си, свързани със строителната му
документация и хронологията на събитията, как се е консултирал с много
специалисти, и всичко с документацията му е законно. На 12.03.2019г.
свидетелят пак поискал от подсъдимия да уточни каква сума следва да
предаде, за да му се извърши услугата, на което Д. отговорил „предишната“,
18
която е коментирана. - „в лева“ или 60 000лв. А. искал и някаква отстъпка,
като подсъдимият Д. уточнил, че дадените пари може да се вземат предвид от
подс. Р. при бъдещи проекти на свидетеля в Район „С.“. Разговор със същата
тема се провел и на 18.03.2019г., като З. А. изразил своите съмнения дали
подс. Р. няма да увеличи исканата сума, което се отрекло от Д.. Същият
разяснил, че на няколко пъти е разговарял с кмета за проекта на А. и той го е
убедил, че всичко ще е, както са се договорили. Д. разказал, че се е видял след
12.03.2019г. с подс. Р., на когото докладвал за срещите си със Здр. А.. Подс. Р.
като го изслушал, му заявил „Спираш да говориш“ и му казал да не се вижда
повече със свидетеля. И. Д. уточнил, че това се е случило, защото той – А. -
„не се е бил приготвил“ и ако „направо му бях оставил – нямаше да има
въпрос сега“.
Все пак подс. Д. убедил З. А., че кметът ще му съдейства за одобряване
на идейния проект и получаване на разрешението, след получаване на
исканата сума пари и че продължават да „работят“ по въпроса.
На 02.04.2019 г. в ранния следобед подс.Д. се срещнал с А. на
бензиностанция „Лукойл“ на бул. „България“ в П.. Д. предал на А. договор за
покупко-продажба на стоки. /том 5, л. 16-17/. Заявил му, че това е „за което
двамата са говорили по-рано“, въпреки че А. не бил водил такъв разговор,
след което подсъдимият влязъл във вътрешната част на търговски обект,
намиращ се в района на бензиностанция. Докато Д. отсъствал, свидетелят А.
използвал възможността да прегледа предоставените му документи. Тогава
забелязал, че те представляват договор за покупко-продажба на стоки. По-
конкретно, договорът бил между дружеството на свидетеля – „**“ ЕООД – и
фирмата „***“ ЕООД като продавач, представлявана. от подсъдимия Д..
Предметът на договора бил изработка на метално хале на стойност 150
000 евро, като се предвиждала първоначална вноска от 20% – т.е. 30 000 евро
или приблизително 60 000 лева. Точно тази сума съвпадала с очакваното
плащане, което трябвало да бъде предадено на подсъдимия Р. чрез Д. и
уточнено в началото от подсъдимата В..
Притеснен от съдържанието на документа, свидетелят А. попитал Д.
защо е необходимо да се подписва такъв договор. Д. обяснил, че Р. бил
изключително притеснен и действал предпазливо, понеже в същия период се
провеждала проверка от държавните органи относно парка зад хотел „Санкт
Петербург“ в П.. Проверка се извършвала по инициатива на комитет, който
търсел документация, свързана. със собствеността върху терена, като се
водела кореспонденция с общинските власти. Подс.Д. уверил А., че въпреки
съдържанието на договора, няма място за притеснение, но все пак проявил
нетърпение от факта, че за пореден път свидетелят не носил парите. Здр. А. се
чувствал несигурен и помолил Д. за време, за да обмисли ситуацията.
Двамата се уговорили да се срещнат отново по-късно същия ден.
На втората среща, А. започнал да задава въпроси, свързани с детайли
около договора. Д. тогава му разкрил, че истинската цел на договора била той
19
да послужи като „оправдание“. Обяснил, че ако по някакъв начин бъде
задържан от полицията с въпросната сума от 60 000 лв. преди предаването
на Р., ще може да твърди, че тя представлява авансът от 20% по договора за
металното хале. Подс.Д. дори коментирал случая с Д. И., бивша кметица на
район „Младост“ в София, която била задържана. с белязани пари от подкуп в
служебния си автомобил. Според Д., ако И. е имала подобен договор,
вероятно е нямало да се стигне до задържането . Той допълнително настоял,
че ако А. не подпише договора, ще го „разхожда цял ден по чейндж бюра“, за
да обменя парите и така да се избегне евентуално маркиране на сумата като
белязана. Пред свидетеля, Д. подписал договора, а А. го взел със себе си с
аргумента, че иска да се консултира с адвокат. Също така помолил
подсъдимия да разбере от кмета дали има възможност общата сума от
60000лв. да се плати на две вноски.
Накрая свидетелят попитал Д. дали е време да входира отново
строителните си документи в район „С.“, но подсъдимият не знаел какво да го
посъветва, тъй като А. не бил осигурил парите и както се изразил
подсъдимият - отново трябвало да отиде „при Р. с празни ръце и не знаел какво
ще стане“. След това двамата се разделили.
В крайна сметка, още на същия ден св.А. входирал строителните
документи в район „С.“ с направените корекции по дадените му по-рано
предписания и приложил допълнителна документация – Решение №
375/01.09.2007г. на Общинския съвет – П., което според него доказвало, че си е
в правото и няма нужда да се покриват повече изисквания. Свидетелят сторил
това, защото бил напълно убеден в правотата си и все пак се надявал, че може
да получи одобрение на инвестиционния си проект без да дава по
нерегламентиран начин пари за горното. Докато попълвал документите в
общината, свидетелят бил забелязан от подс. Р., но не си казали нищо.
Няколко дни по-късно А. уведомил и подс.Д. за стореното, който
предположил, че именно за това подс. Р. се бил свързал с него и го питал няма
ли да се виждат.
След внасяне на проектната документация, същата била разпределена на
отдела на арх. Т., но свидетелката получила преписката поне седмица по-
късно /въпреки, че срокът за произнасяне бил 14 дневен/, защото подсъдимата
В. задържала проекта на Здр. А. при себе си и едва след това лично го занесла
на Т..
На 16 април 2019 г. главният *** на район „С.“ – свидетелят М. Б., издал
отново мотивиран отказ съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) по заявлението с входящ номер 3-9400-20282 за одобряване
на идеен инвестиционен проект за жилищна сграда с 4 и 5 етажа, разположена
в урегулиран поземлен имот (УПИ)-***, квартал 572, част от плана. на Пета
градска част на град П., с идентификатор ** по кадастралната карта (КК) на
града. Като причина за отказа били посочени установени нередности при
разглеждане на преписката.
20
Всъщност, свидетелят Б. изготвил отказа по изричното настояване на
подс. Р.. Кметът събрал в кабинета си М. Б., св. Т. и подс. В. след внасянето на
проектната документация от А. и им наредил да не одобряват проекта, и да не
се издава строително разрешение, като за целта направят всичко възможно да
намерят някакви грешки и несъответствия в проектните му материали, които
да залегнат в мотивиран отказ. В тях имало несъществени и отстраними
забележки, но подсъдимият Р. не допуснал да се обсъди дори възможността да
се коригират същите, като единствено се коментирало издаването на отказ.
Свидетелите Б. и Т. не се възпротивили, като за целта *** Б. използвал
открити от него несъответствия в проектната документация, които обаче
според неговата и на арх. Т. лична преценка не били съществени и сами по
себе си не налагали издаването на отказ.
Едно от констатираните несъответствия било свързано с кота корниз –
според действащия застроителен план тя е 14,50 метра, докато в проектното
решение била 15 метра. Друго нарушение касаело несъответствия между част
„Архитектура“ и част „Пътна“ на представения идеен проект, като
разминаването било в траекториите на движение на автомобилите в
подземния гараж. По-конкретно, броят на гаражите и паркоместата бил
различен в двете проектни части и не се осигурявало достатъчно пространство
за паркиране. Според чл. 42 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г., на всеки
самостоятелен обект (жилище, апартамент, ателие за творческа дейност) се
полага едно паркомясто или гараж, като в представената от свидетеля А.
документация, гаражите и паркоместата били проектирани по начин, който би
затруднил тяхното ефективно използване.
След като свидетелят Б. изготвил мотивирания отказ, съгласно
изискванията той е трябвало да бъде съобщен на заинтересованите страни.
Поради това служителите на район „С.“ изпратили съответните уведомления,
за да информират засегнатите лица. Отказът за одобрение на проекта бил
връчен на З. А. на 30.04.2019г.
На 13.05.2019г. същият се срещнал със св. М. А., за да преценят дали да
се предприемат действия по обжалване. Същата заявила, че според нея и
тогава изходът не е сигурен и всичко е въпрос на тълкуване.
Същият ден свидетелят А. отново се срещнал със свидетеля З., на когото
възложил задачата да разбере от подс. Д. защо за пореден път е получил отказ
за одобрение на строителната документация. Д. информирал З., че пътува към
България, т.к. е бил извън страна.та, поради което се уговорили да се срещнат
по-късно при завръщането му.
Същия ден, малко преди полунощ, свидетел А. се срещнал отново със З..
На тази среща, З. предал информацията, която междувременно получил от Д.
– а именно, че подс. Р. е видял А. в сградата на Общината в деня, когато
последният е подал проектната документация. Това накарало Р. да се
поинтересува дали Д. вече е получил поисканата сума от 60 000 лева. З.
изказал пред А. своето мнение, че той е допуснал грешка, тъй като първо е
21
трябвало да предаде парите, а не да входира документите в район „С.“, т.к. „Р.
се е ядосал, че парите ги няма, а проектите са внесени …..“
В хода на разговора, А. изразил съмненията си относно това дали може
да се довери на Д.. З. предложил тогава А. да предаде парите директно на него
(З.). След като сумата му бъде предоставена, той щял да се свърже с Д., който
на свой ред да се обади на Р.. Последният пък щял да използва влиянието си
върху арх. М. Б., с цел да го убеди да одобри процесния идеен инвестиционен
проект. Убедил го, че сумата няма да се даде, докато всичко не е наред, както и
че „тези пари касаят само Р.…“. А. обяснил на З., че в момента не разполага
с цялата сума от 60 000 лева. Припомнил също, че очаква плащания по друг
строителен проект, по който самият З. бил отговорен за строителния надзор. З.
уверил, че според информацията от Д., можело да се изчака А. да събере
средствата.
В крайна сметка, А. разбрал, че парите трябвало да бъдат предадени
изцяло и наведнъж, за да стигнат впоследствие до подс.Р.. Д. в разговора си
със З. категорично отхвърлил предложението на А., направено по-рано за
разплащане на два пъти.
Допълнително, чрез З., който бил информиран от Д. и Р., А. разбрал, че
засега не бива да изтегля документите си от район „С.“, защото след като
предаде сумата от 60 000 лв., проектът му щял да бъде одобрен. З. също така
уверил А., че няма за какво да се тревожи относно фиктивния договор,
предоставен му по-рано от Д..
На 14 май 2019 г., по инициатива на свидетеля З. А., се провела среща
между него и подс. Д.. Срещата се състояла в обедните часове на
бензиностанция „ОМВ“ на бул. „България“ в П., до хотел „Санкт Петербург“.
Причината за инициативата на А. била нарастващото му притеснение от
напредването на времето, поредния отказ от район „С.“ и неяснотата как да
постъпи по-нататък.
При пристигането си, Д. с жестове подсказал на А. да прибере мобилния
си телефон. А. обяснил, че е говорил със свидетеля З., който предложил да
стане гарант за предаването на сумата от 60 000 лева, като я задържи до
момента, в който идейният инвестиционен проект на А. бъде одобрен. А.
казал, че ще се опита да вземе сумата на заем от приятел и ще се свърже с Д.
при готовност.
На 28 май 2019 г. около 20:00 ч., в офиса на З. на ул. *** в П., се състояла
среща между него и А., предварително координирана. с Д.. На срещата З.
информирал, че се е разбрал с **а Р. и Д. – кметът да извика архитектите в
кабинета си, в присъствието на З., който щял да ги разпита за необходимите
корекции по проекта. След това той - З. щял да изтегли проекта, да направи
нужните промени и да го внесе отново на другия ден в район „С.“ за
одобрение. З. уточнил, че е необходимо „формално оправдание“ за изтегляне
на проекта, за да се обоснове последващото му повторно внасяне и одобрение,
както и издаване на строително разрешение. Той заявил, че не му е нужно за
22
целта да му се дава пълномощно, тъй като Р. щял да разпореди на архитектите
– свидетелите Б. или Т. – да му предоставят проекта. Изрично заявил, че
парите няма да бъдат предадени на Р., преди той да е разпоредил одобрението
на проекта. По-късно същата вечер А. уведомил З., че вече разполага с цялата
сума. З. поискал първо да се увери в наличността на парите, след което щял да
отиде до район „С.“, за да изтегли документацията.
На следващия ден – 29 май 2019 г. следобед – А. се обадил на З. и му
съобщил, че пътува към офиса му с парите. /междувременно същите били
осигурени на свидетеля от КП КОНПИ, защото той не разполагал със сумата/.
Двамата, заедно със сина на З. – св. В. З., се срещнали в заведение срещу
офиса на З.. Там, седнали на маса, А. отворил чанта, в която били поставени
парите – пачки с банкноти на стойност 60 000 лева – и ги показал на З..
Около 10 минути по-късно към тях се присъединил и подсъдимия Д.,
уведомен от З. за мястото на срещата, като и той видял наличните пари. Д.
поел ангажимент да се свърже с Р., за да разбере точно кога на следващия ден
З. трябва да отиде до район „С.“ и да действа по уговорения начин.
По-късно същия ден, около 22:30 часа, подс. Д. се обадил по телефона на
свидетеля З. и го уведомил, че на следващия ден – 30.05.2019 г. в 09:00 ч. –
има среща с подс. Р. в Район „С.“ в гр. П.. След този разговор З. предал
информацията на свидетеля А. по телефона, като го информирал, че в 08:30 ч.
същата сутрин на 30.05.2019г. А. трябва да бъде при него.
Свидетелят А. обаче бил върнал парите на КП КОНПИ, поради което се
опитал да обясни, че имал друг ангажимент в 10:00 ч., за да избегне срещата,
но З. настоял, че тя е от съществено значение и не може да бъде пропусната.
Затова на 30.05.2019 г. в 08:30 ч. А. позвънил на З., за да му съобщи, че вече се
намира пред офиса му. Около 15 минути по-късно З. пристигнал и поискал А.
да му предаде договорената сума от 60 000 лева. Тогава А. изразил учудване,
като заявил, че парите не са у него, тъй като предния ден такава уговорка не е
била направена.
По указания на З., който се ядосал, А. го последвал с личния си
автомобил, след което двамата пристигнали пред ресторант „Хитър Петър“ в
П., където ги очаквал подс. Д.. З. веднага уведомил Д., че А. не носи парите
със себе си. В отговор Д. угрижен обяснил на А., че предишния ден вече бил
информирал подс.Р., че парите са „осигурени“ и че самият той ги е видял. Тъй
като предстояла среща между Р. и З. в 09.00ч., Д. не знаел как ще обясни
новосъздалата се ситуация. З. и подс. Д. започнали притеснено да обсъждат
със свидетеля А. какво да правят, защото вече ангажиментът бил приет от **а
Р. и всичко било организирано.
Тримата – А., З. и Д. – взели решение, че пред Р. Р. ще бъде представено
обяснение, според което съпругата на З. имала здравословен проблем, че е
болна, поради което щял да закъснее за срещата с кмета. Така А. щял да има
възможност да осигури сумата от 60 000 лева – а всъщност свидетелят имал
нужда от време, за да получи отново парите от служителите на КП КОНПИ.
23
След тази среща тримата се разделили, но няколко минути по-късно А.
отново бил потърсен от Д., който настоял за втора среща. Д. поискал А. да
спре автомобила си и да го изчака.
Когато пристигнал, Д. потвърдил, че строителните книжа, входирани в
район „С.“, трябвало първо да бъдат изтеглени, след което върху тях да бъдат
направени фиктивни забележки, за да могат впоследствие да бъдат повторно
внесени и одобрени. В отговор А. заявил, че ще направи всичко възможно да
се срещнат по-късно същия ден – в ранния следобед, когато ще предаде на Д.
сумата от 60 000 лева.
В спешен порядък на св. А. в гр. София от служителите на КП КОНПИ
били осигурени отново парите, но този път две суми от по 60 000лв.,
разделени в две червени подаръчни торбички. Поради заявеното преди това от
подс. Д., че е възможно да поиска парите да се сменят през чейндж бюра,
държавните служители предоставили на З. А. два пъти сумата – ако ще се
сменят и ако не.
Съгласно постигнатите договорки и в изпълнение на своята част от тях,
подс. Р. сутринта на 30.05.2019г. уведомил св. Б., че специално човек по
проекта на З. А. ще дойде в Общината, за да изтегли проектната
документация, като главният архитект ще трябва да му обясни какви са
констатираните нередности и как да се отстранят, за да може после идейният
проект отново да се внесе, за да се одобри. За целта кметът щял да го доведе
лично в кабинета на Б. в 09.00ч.
Арх. Б. се съгласил да направи каквото иска от него кмета.
Така - в 09.00ч. св. М. Б. чакал, съгласно уреченото. Когато след около
половин – един час никой не дошъл, свидетелят срещнал в коридора на Район
„С.“ подс. Р. Р. и го попитал какво се случва. Подсъдимият заявил на М. Б., че
за сега няма да дойде никой, защото „някой се бил разболял“, а в последствие
му казал, че лицето ще дойде след обяд.
В 14:45 ч. на 30.05.2019 г. А. позвънил на подс. Д. и го информирал, че се
намира в района на Пазарджик и пътува към П.. Половин час по-късно, след
като влязъл в града, А. отново се обадил на Д. и двамата се уговорили да се
срещнат на бензиностанция „ОМВ“ до хотел „Санкт Петербург“. По време на
този разговор Д. уведомил А., че срещата между подс. Р. и свидетеля Б. вече
била организирана..
В 15.05ч. подс. Р. се обадил на св. Б. по телефона, че идва при него.
При пристигането си на бензиностанцията, Д. поканил А. да се качи в
неговия автомобил – кафяво „Порше Кайен“. А. попитал дали ще посещават
чейндж бюра и когато Д. му заявил, че няма, взел съответната червена
хартиена подаръчна торбичка с 60 000лв. от своя автомобил и се качил в
колата на Д..
Подсъдимият Д. потеглил с автомобила си, напускайки района на
бензиностанция „ОМВ“ и поел в посока към град Пазарджик, като се движел с
24
ниска скорост. На бензиностанция „Газпром“, разположена на кръстовището
на околовръстния път и булевард „България“, в края на П., той спрял
автомобила. Двамата със свидетеля А. слезли от колата и седнали на маса в
зоната на бензиностанцията, като започнали разговор на различни теми.
От своя страна. З. тръгнал към Общината в Район „С.“.
Когато св. З. отишъл на място, съгласно постигнатите договорености
**ът Р. го чакал и го завел в стаята на главния архитект, без да ги представя
един на друг. Пред подсъдимия Р., М. Б. обяснил на Ат.З. какви корекции
следва да се направят по идейния инвестиционен проект за жилищна сграда с
4 и 5 етажа, разположена в УПИ-***, квартал 572, част от плана. на Пета
градска част на град П.. Преди да излязат, архитектът казал на св. З. веднага
да подаде ново заявление за оттегляне на проекта и отново после – след
отстраняване на забележките - да бъде внесен по този начин, за да се спази
административния ред. Подс. Р. наредил на свидетеля Б., при повторно
внасяне на коригираните книжа, да ги одобри веднага, без да ги разглежда
повече.
От своя страна. свидетелят З. позвънил на А. около 16.11ч., според
предварителна уговорка между тях. В разговора З. съобщил какви конкретни
промени следвало да се направят в проектната строителна документация.
Между тях бил проведен и още един разговор към 16.26ч., по време на който
А. З. потвърдил, че кметът е разпоредил на архитекта щом бъде внесен
проекта – да бъде одобрен.
/Действително – З., след като видял на чие име се води проекта, подал
заявление в Район „С.“ за оттеглянето му, от името на собственика, което
обаче било изписано грешно и посочил вместо С. или В. Г. – „И. Г.“./
След този разговор, свидетелят А. и подс. Д. напуснали
бензиностанцията и отново се качили в автомобила на Д.. В колата Д. посегнал
към червената чанта с парите и казал на А.: „Я да видим сега какво си
донесъл“, като поставил чантата в скута му. Веднага след това започнал да
разглежда съдържанието – извадил няколко пачки банкноти и започнал да
ги брои, като ги поставял в своя скут. След като изброил сумата – общо 60 000
лева – върнал парите обратно в торбичката и я поставил на задната седалка на
автомобила.
След това Д. потеглил и двамата се върнали обратно в град П.. По
предложение на свидетеля А., Д. го оставил до подлеза на уличка, близо до
булевард „България“, където се намирал автомобилът на А..
На същия ден подс. Д., подс. Р. и подс. В. били задържани.
В управляваното от И. Д. МПС, л.а. „Порше Кайен“ с рег. № ***, което е
било установено в гр. П. на паркинг срещу ул. *** било извършено
претърсване и изземване, като в хода на процесуалното действие, в
автомобила, на задна седалка в средната й част е била намерена и иззета
червена хартиена чанта, съдържаща пачки банкноти в левове с номинал на
банкнотите от 50 и 100 лева, като пачките от по 100 лева са четири на брой
25
вързани с ластик, пачките от по 50 лева са четири на брой, също вързани с
ластик. В съставения протокол от извършеното процесуално действие /том 3,
л. 68-76/ намерените банкноти са били описани по серийни номера. Изготвен е
бил фотоалбум /том 4, л.77-95/.
Контролният талон за МПС с рег. № ***, марка „Порше кайен“, ведно с
посоченото превозно средство и контактен ключ за него, заедно с копие на
приемо-предавателен протокол са били предадени на ОД на МВР П., отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“ – ул. „Напредък“ № 2, гр.
П., за съхранение.
По отношение на служебния кабинет на подс. Р. Р. – каб. № **, находящ
се в сградата на Община П., район „С.“, с адрес гр. П., бул. „***, на 30.05.2019
г., е било извършено претърсване и изземване. В рамките на това процесуално
действие /том 4, л.1-3/ от работно бюро в дъното на кабинета са били
намерени и иззети: копие на писмо с изх.№ 3-9400-20282/08.11.2018г. по
описа на район „С.“, Община П.; копие на Заповед № 18-РД-09-
499/28.11.2018г. на Кмета на район „С.“ – Община П., с прикрепен лист с
подписи на *** А. В., арх. М. Б., С. К. и инж. Т. Я.; искане за отмяна на
решение № 11731/03.10.2018г. на ВАС /незаведено деловодно/ - оригинал, със
закачено на него жълто листче с ръкописен текст; лист с ръкописен текст –
оригинал с отпечатано на гърба копие за удостоверение за проектантска
правоспособност. Намерените документи са били поставени в хартиен плик,
А № 0019066 и запечатани. По отношение на същите, впоследствие, е бил
извършен оглед – протокол за оглед на веществени доказателства /том 23, л.3-
4/.
От шкаф до работното бюро, в дъното на кабинета, са били намерени и
иззети следните предмети, намиращи се във вътрешността на компютър с
черна кутия: харддиск „WDGreen“ със сер. № *** и харддиск ADATA модел №
ASX900S3-128GM. Харддисковете са били поставени в хартиен плик А №
0031929. Изготвен е бил фотоалбум /том 4, л. 23-38/.
Претърсване и изземване е било извършено и в намиращия се в
съседство кабинет ***, находящ се в сградата на Община П., район „С.“, с
адрес гр. П., бул. ***, като в хода на проведеното процесуално действие, от
офис бюро в помещението е бил намерен и иззет черен на цвят компютър в
работещ режим, с обозначение GOLDEN FILD, от който е бил демонтиран
твърд диск със сер. № ***, марка HITACHI, който е бил запечатан в кафяв
хартиен плик за ВД със сер. № А0032077. В офис саксия, в най-лявата част на
помещението, са били намерени папки картонени, тип „Дело“ – общо 25,
съдържащи архив на изходяща поща /писма и заповеди, издадени от район
„С.“ от 2012г. до 2018г./. В офис саксия, вдясно, са били намерени папки тип
„Дело“ с общ брой 6, съдържащи архив на изходяща поща на Кмета. Изготвен
е бил фотоалбум /том 4, л.1-19/.
Претърсване и изземване е било извършено и в обитаваното от подс. Д.
В. жилище, находящо се в гр. П., ул. ***, като в рамките на това процесуално
26
действие от стая, обособена като спалня, в гардероб срещу вратата, в горен
шкаф по средата, е била намерена и иззета сумата от 5200 лева, описана. по
номинал и банкноти в съставения протокол от извършеното процесуално
действие /том 4, л. 53-56/. Изготвен е бил фотоалбум /том 4, л. 61-67/.
Паричната сума е била върната на подс.В. срещу разписка /том 23, л.11/.
По отношение работното място на подс. В. – каб. № *, находящ се в
Кметството на район „С.“ при Община П., в гр. П., бул. *** е било извършено
претърсване и изземване, като в рамките на това процесуално действие не са
били открити документи от значение за воденото разследване. От бюро в
помещението е бил намерен и иззет мобилен апарат марка „ХУАУЕЙ“ в
работещ режим с IMEI *** и *** с две СИМ карти и № ***, с бял панел, с
напукано стъкло на дисплея и калъф /том 4, л.57-60/.
Претърсване и изземване е било извършено и по отношение на
обитаваното от св. А. З. жилище, но в рамките на това процесуално действие
не са били открити предмети и вещи от значение за воденото разследване.
Изготвен е бил фотоалбум /том 4, л. 99-108/.
С протокол за доброволно предаване от 30.05.2019г. свид. А. В. /Т./ е
предала документи, отнасящи се за преписка по одобряване на проект и
издаване на разрешение за строеж за обект: Жилищна сграда 4 и 5 етажно
застрояване в УПИ *** от кв. 572 по рег. план на Пета градска част гр. П. със
заявители Л. А., С. Г., В. Г. и Й. А. и с инвеститор „***“ ЕООД и
пълномощник З. А.. Изготвен е бил фотоалбум /том 4, л.109-115/.
Документите са били върнати на св.З. А. срещу разписка /том 23, л.13/.
На 30.05.2019г. по отношение на подс. И. Д. е бил извършен обиск и
изземване, в хода на който от преден десен джоб са били намерени и иззети
две банкноти от по 10 лева. Банкнотите са били опаковани като ВД 1 и
поставени в хартиен плик с № А 0031941.
Претърсване и изземване е било извършено на 30.05.2019г. и по
отношение на превозното средство, управлявано от подс. Р. Р. – лек автомобил
марка „Тойота Авенсис“ с рег. № *** , паркиран на адрес в гр. П., ул. ***. При
това процесуално действие са били намерени и иззети: 1 брой мобилен
телефон марка „BlackBerry“, модел RGE111LW с IMEI *** със СИМ карта
*** и батерия. Телефонът е бил поставен в плик за ВД А № 0031930 и
запечатан; копие от протокол № 4 от 14.03.2019г. от заседание на експертен
съвет по устройство на територията при район „С.“, Община П.; копие от
ситуационен план на УПИ *** кв.441А по плана. на Първа градска част –
Север, гр. П. от 09.01.2018г.; копие от доклад № 3-9100-498/22.03.2019г. от
комисия, назначена със Заповед № 19 РД 09-95/15.03.2019г. на Кмета на район
„С.“, Община П.. Описаните документи са били поставени в плик за ВД А №
0019067. За намерените вещи в съставения протокол обв. Р. е дал саморъчни
обяснения, че „мобилният телефон с № *** се ползва от него, а за
документите няма спомен“.
С протокол за доброволно предаване от 30.05.2019г. подс. Р. Р. е
27
предоставил на органите на ГД „НП“ МВР – София 1 брой мобилен телефон
„BlackBerry“, модел PH8912LW с IMEI *** със СИМ карта на „ВИВАКОМ“ с
№ *** с карта памет и батерия /с напукан екран/, както и 1 брой мобилен
телефон марка „SAMSUNG“ модел S6 с IMEI ***/02 SN: *** със СИМ карта
на „ВИВАКОМ“ с № *** /с напукан заден панел/. Така намерените вещи са
били поставени в плик за ВД № А 0031931 и за тях подс. Р. е дал саморъчни
обяснения в съставения протокол, че „същите са негови и той ги ползва, като
СИМ картите са с договор към района. Номера /мобилния/ е ***. Задният
панел на Самсунг е напукан, а на БлекБери – екрана“.
С протокол за доброволно предаване от 15.05.2018г. /том 4, л.150, л.163-
171/ свид. З. А. е предал относими към предмета на воденото разследване
документи, касаещи имот с идентификатор ***, за които е посочил, че между
тях фигурира и комбинирана. скица за пълна или частична идентичност на
поземлен имот с посочения идентификатор, която му е била издадена на
21.06.2017г. от бившия Гл.архитект на район „С.“ Община П. – О. Г., като
видно от скицата впоследствие – на 11.12.2018г., в нея е направено допълнение
от *** М. Б. във връзка с проектирането на подземни гаражи.
По отношение на мобилен телефон марка „Блекбери“, модел „Порше
дизайн“, S/N P9983 /SQK 100-1/ IMEI *** с поставена в него СИМ карта на
мобилен оператор „ВИВАКОМ“ с № *** и карта памет марка TRANSCEND с
капацитет 4 GB е била изготвена компютърно техническа експертиза /том 11,
л. 4-91/, като същата е установила наличие на списък с контакти, регистър с
обаждания, съобщения обменени чрез приложението BlackBerry Messengeer
/ВВМ/, изображения, видеофайлове. Поради спецификата на операционната
система на телефона, част от данните са извлечени като екранни снимки.
Информацията от телефона е записана. в папката BlackBerry Р9983 на
приложения носител. В устройството са инсталирани програмите за незабавна
комуникация VIBER и WatsApp, но тъй като потребителя е „излязъл“ от тях,
те не могат да бъдат изследвани и данните за осъществени разговори –
извлечени. При изследването на телефона е била извършена проверка на
изтрити записи. Всички възстановени такива са записани на приложения
носител.
Експертно изследване е било извършено и по отношение на мобилен
апарат „Самсунг“, модел SMG925F, „Галакси 56“ EDGE, IMEI ***, с
поставена СИМ карта на мобилен оператор „ВИВАКОМ“ с № ***, като
заключението от изготвената компютърно-техническа експертиза /том 11, л.4-
91/ е установила, че устройството е заключено. С помощта на специализиран
софтуер заключването е било премахнато и е била извлечена потребителската
информация от телефона. Данните са се състояли от регистър обаждания –
извлечен от телефонното приложение и програмите за незабавна
комуникация, списък с контакти – извлечен от телефонното приложение и
програмите за незабавна комуникация, кратки текстови съобщения,
електронни писма от пощенската кутия ***, данни за интернет активност,
хронология на действията с устройството, изображения, видеофайлове,
28
аудиофайлове, документи и друга информация. В приложение 1 към
изготвеното експертно заключение /том 11, л.9-14/ са показани кратки
текстови съобщения, получени и изпратени в периода 15.10.2018г. до
30.05.2019г. В устройството са инсталирани и използвани следните програми
за незабавна комуникация: Facebook Messenger с потребител Р. Р., Line с
потребител ***, VIBER с потребител Iam , асоциирана. с № +***, WatsApp с
потребител ***, асоциирана. с № +***. Не са разпечатвани и прилагани
извлечените данни за осъществени разговори чрез тези приложения, тъй като
информацията е почти 10 000 страници. Във файла Samsung GSM_SM-G925F
Galaxy S6 Edge_Report.pdf е съхранена информация за осъществената
комуникация чрез по-горепосочените приложения. Цялата информация,
извлечена от устройството и СИМ картата е записана. в папката Samsung
GSM_SM-G925F Galaxy S6 Edge на приложената флашпамет марка Apacer, с
капацитет 32 GB. Друга използвана. програма за комуникация е Signal с
потребител ***, асоциирана. с № +***. В приложение 2 на изготвената КТЕ
/том 11, л.15-91/ са показани данни за осъществената комуникация чрез тази
програма.
С протокол за претърсване и изземване, извършено на 30.05.2019г. в гр.
П. по отношение на управлявано от подс. Р. Р. МПС, към доказателствата по
делото е бил приобщен мобилен телефон, марка „Блек бери“, модел „Порше
дизайн“, S/N P9982 /RGE 111 L/W/ IMEI *** и СИМ карта с № ***. По
отношение на мобилния телефон е била изготвена компютърно-техническа
експертиза /том 11, л. 98-234/. Експертното изследване е било изготвено с
помощта на специализирА. работна станция и програмните продукти Cellebrite
UFED4PC и Cellebrite Physical Analyzer. По време на изследването и анализа,
мобилният телефон не е бил включван към Интернет, за да не се промени
съхранената в него информация, както и за да бъде предотвратена
възможността лице, разполагащо с потребителски имена и пароли за
инсталираните приложения да промени или изтрие съдържащите се данни.
Изследването на телефона марка „Блек бери“, модел „Порше дизайн“, S/N
P9982 /RGE 111 L/W/ IMEI *** с поставена СИМ карта на мобилен оператор
„ВИВАКОМ“ с № *** е установило наличие на списък с контакти, регистър с
обаждания, кратки текстови съобщения, обменени изображения, видео и
аудиофайлове. Поради спецификата на операционната система на телефона,
част от данните са извлечени като екранни снимки. използвана. е програмата
за незабавна комуникация WatsApp с потребител Р, асоциирана. с № +***.
Данните за проведените разговори са показани в Приложение 1 /л. 102-148,
том 11/. В Приложение 2 /л. 149-234, том 11/ са разпечатани и показани
обменените кратки текстови съобщения, като цялата информация извлечена
от устройството и СИМ картата е записана. на приложения оптичен диск с
надпис „ДП 9/2019г. данни BlackBerry“ – найлонов джоб с № 97 /том 11/.
Изследването на телефона не е установило наличие на данни за изтрити
записи.
В хода на проведеното разследване е била изготвена строително-
29
техническа експертиза /том 12, л 7-28/. Експертизата е имала за своя задача да
анализира приобщените по делото строителни книжа и документи и да
отговори на въпросите, доколко внесения за одобрение идеен проект е
отговарял на законовите изисквания; налице ли са били съществени
отклонения и нарушения или пропуски, даващи основание първоначално да
бъде отказано неговото одобрение – в случай, че се установят такива, да се
посочи в какво се изразяват те и отговаряли ли са на критерия „съществени“; в
случай, че не се установят – да се отговори проекта бил ли е изпълним във
вида, в който е представен и отговарял ли е на изискванията в ЗУТ; да се
установи какви са направените изменения в проекта от страна. на вносителя
след извършения първоначален отказ от страна. на Главния архитект на район
„С.“ в Община П.. Представеното експертно заключение е дало становище, че
идейният проект, внесен със заявление вх. № 3-9400-20282 за одобряване на
идеен инвестиционен проект за: жилищна сграда 4 и 5 етажно застрояване в
УПИ *** от кв. 572 по рег. план на Пета градска част гр. П. не е отговарял на
посочените в експертното становище изисквания. От страна. на вещото лице е
било посочено също, че пропуските и нарушенията основно са касаели
неспазването на устройствените показатели, залегнали в РЗП на парцели *** и
*** по плана. на Пета градска част гр. П., одобрен със Заповед № ОА
424/17.03.1994г., както и на задължителното условие, залегнало в чл. 42 от
Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно транспортната система на урбанизираните територии /обн.
ДВ, бр.7/2018г.; попр., бр. 15/2019г.; изм. и доп. бр.98/2018г./, а именно „за
всяко ново проектирано жилище или ателие да бъде осигурен или
подземен/надземен гараж или подземно/надземно паркомясто, като съгласно
чл. 43 от ЗУТ те /гаражите и паркоместата/ трябва да са осигурени в границите
на урегулирания поземлен имот. Според представеното по делото експертно
заключение, след извършения първоначален отказ от страна. на Гл. архитект
на район „С.“ в Община П., вносителят на проекта е извършил изменения по
част „Архитектура“ и част „Пътна“, които са касаели предвидени на кота -2,70
осем броя подземни гаражи и шест броя избени помещения, един брой
абонатна станция и един брой автомобилна платформа; в коригирания проект
по част „Пътна“, показаното влизане и излизане на предвидените осем броя
автомобили е било без да е лимитиран техния габарит; по част „Архитектура“
на кота плюс/минус 0 са били предвидени седем броя гаражи, два броя
паркоместа, един брой общо помещение с РЗП 6,80 кв.м. и един брой
автомобилна платформа, като също така са били коригирани и кота корниз и
кота било; в представения коригиран проект допълнително е била приложена
ситуация на терена, от която е ставало видно седемте броя гаражи и двата
броя паркоместа на кота 0, както и допълнително обособен паркинг в
източната част на УПИ *** в съседство с УПИ ***, където е последното
десето място за паркиране или гариране, с което са били спазени разпоредбите
на ЗУТ и посочената по-горе Наредба от 20.12.2017г. за планиране и
проектиране на комуникационно транспортната система на урбанизираните
30
територии.
До приключване на воденото разследване е била изготвена и
допълнителна строително-техническа експертиза /том 13, л. 5-42/, която е
проследила хронологичното движение на входираната проектно-сметна
документация за процесната жилищна сграда в район „С.“ на Община П., като
е направила и детайлна съпоставка между внесените първа и втора проектна
документация, с оглед допуснатите нарушения. Изготвеното експертно
заключение е посочило, че съгласно действащите разпоредби на ЗУТ, всеки
идеен инвестиционен проект подлежи на съгласуване с Гл.архитект на
Общината, въз основа на предварителна оценка за съответствие по смисъла на
чл. 142 ал.2 от ЗУТ. Съгласно Заповеди №№ 17 ЗГА 1/21.02.2017г. и № 17 ЗГА
16/18.07.2017г. на арх. Ю. П. – *** на Община П., проекта е следвало да се
одобри от Гл. архитект на Община П., район „С.“. Констатираните
първоначално като съществени нарушения и пропуски, частично са били
отстранени и в повторно внесената проектосметна документация е видно, че
между тях са фигурирали документи, отнасящи се до изясняване на пълната
собственост на ПИ с ИД ** по КК на гр. П.; подписване на всички части на
проекта от реалните собственици на имота; съгласуване на частите на проекта
от всички проектанти; всички части на проекта са били в една фаза; в
повторно внесения проект е било спазено и изискването за КИНТ; частично е
била спазена и скица-виза за проектиране от 21.06.2017г. и направено
допълване към нея от 11.12.2018г. от страна. на Гл. *** на район „С.“ в лицето
на свид. М. Б.; Представен е бил проект по част „В и К“, както и оценка за
съответствие на част „Енергийна ефективност“. Отстранени са били също
забележките и пропуските по част „Конструктивна“. Съгласно представеното
експертно заключение на основание горецитираните заповеди на Гл. *** на
Община П. – свид. Ю. П., единственото длъжностно лице, оторизирано да
съгласува и одобри или да откаже да съгласува и одобри „идеен технически
или работен проект за строеж: жилищна сграда – 4 и 5 етажно застрояване в
УПИ ***, кв. 572 по регулационния план на Пета градска част гр. П., е бил Гл.
*** на Община П., район „С.“ – свид. М. Б.. Въз основа на представените за
изследване като обект на експертизата документи, вещото лице е достигнало
до извода, че свид. М. Б. е спазил действащите разпоредби на ЗУТ, издавайки
първоначално мотивиран отказ по „заявление с вх. № 3-9400-
20282/02.04.2019г.“ за одобряване на идеен инвестиционен проект за:
Жилищна сграда – 4 и 5 етажно застрояване в УПИ ***, кв. 572 по
регулационния план на Пета градска част гр. П., а впоследствие след
отстраняване на допуснатите нарушения и пропуски във внесената на
29.01.2020г. проектосметна документация, той е издал разрешение за строеж с
№ 12/06.02.2020г., по силата на което е било разрешено на Л. Г. А., Й. Г. А., С.
А. Г. и В. А. Г. в качеството им на собственици на поземлен имот с
идентификатор *** по КК отреден за УПИ *** да извършат строителство на
обект Жилищна сграда – 4 и 5 етажно застрояване в УПИ ***, кв. 572 по
регулационния план на Пета градска част гр. П., ПИ *** по КК на гр. П., ул.
31
***.
С протокол за доброволно предаване от 30.05.2019г., към
доказателствата по делото е бил приобщен 1 брой харддиск от кабинет № 21,
ползван от свид. М. П. Б. и находящ се в гр. П., бул. ***, който е бил
представен за експертно изследване. Изготвената по отношение на същия
съдебно-техническа експертиза /том 7, л. 5-6/ е дала заключение, че към
момента на изготвянето й, в представения за изследване обект не е била
открита информация, относима към поставените въпроси /а именно такава,
касаеща проект преписка с вх. № 3-2-00-282 относно изграждането на
жилищна сграда на адрес гр. П., ул. *** на ъгъла с ул. ***/.
За експертно изследване са били представени и два броя харддиска,
иззети на 30.05.2019г. при извършено претърсване и изземване в гр. П., ул. ***
– офис, запечатани като обект 4 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. №
А0032042, като след тяхното експертно изследване, изготвената компютърно-
техническа експертиза /том 7, л. 9-15/ е дала заключение, че в първият от
обектите – твърд диск, марка „SEGATE“, модел „Momentus-ST95005620AS“ и
сер. № *** с големина 465,8 GB се съдържат 14 броя файлове, като
обобщената от тях информация е записана. в табличен вид и представена към
експертното изследване. Във вторият от обектите на изготвената експертиза
отново е било установено, че се касае за твърд диск, марка „SEGATE“, модел
„DEKSTOP-ST1000DM003-1ER1“ и сер. № ***, с големина 931,5 GB. При
преглед на съдържанието на изследвания носител, не е била открита
информация, относима към предмета на разследване.
За експертно изследване са били представени и два броя харддиска,
иззети на 30.05.2019г. при извършено претърсване и изземване в гр. П., ул. ***
– офис, запечатани като обект 2 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. №
А0032044, като изготвената по отношение на тях експертиза не е открила
информация, относима към предмета на разследване.
Обект на експертно изследване са били също и два броя харддиска,
иззети на 30.05.2019г. при извършено претърсване и изземване в гр. П., ул. ***
– офис, запечатани като обект 1 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. №
А0032045, като изготвената по отношение на тях експертиза /том 7, л. 23-28/ е
дала заключение, че в единия от изследваните дискове марка „SEGATE“,
модел „BARRACUDA – ST380815AS“ и сер. № *** с големина 74,5 GB са
били открити 13 броя файлове в директория
„1/Е/HOME/HOME/Plovdiv_Dobrotich_A2“, които са извлечени и записани на
приложения към експертизата оптичен носител, а обобщената информация на
всички копирани файлове е записана. в табличен вид във файл с име
„EXSPORT-1.XLSX“ на приложения към експертизата оптичен носител. При
изследване на втория от твърдите дискове не е била открита информация,
относима към предмета на разследване.
Обект на експертно изследване са били и: два броя харддиска, иззети
на 30.05.2019г. при извършено претърсване и изземване в гр. П., ул. *** –
32
офис, запечатани като обект 3 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. №
А0032043, като изготвената по отношение на тях експертиза не е открила
информация, относима към предмета на разследване /том 7, л.31-32/; един
брой харддиск, иззет на 30.05.2019г. при извършено претърсване и изземване
в гр. П., бул. ***, ***, район „С.“, Община П., запечатан като обект 1 в кафяв
хартиен плик за ВД, със сер. № А0032077, като изготвената по отношение на
същия експертиза не е открила информация, относима към предмета на
разследване /том 7, л.61-62/; един брой харддиск, иззет на 30.05.2019г. при
извършено претърсване и изземване в гр. П., бул. ***, ***, район „С.“,
Община П., запечатан като обект 2 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. №
А0031929, като изготвената по отношение на същия експертиза не е открила
информация, относима към предмета на разследване /том 7, л.65-66/.
По отношение на подс. Р. Р. в хода на проведеното разследване е била
изготвена СМЕ /том 7, л.89-92/, като представеното експертно заключение е
дало становище, че към момента на изготвянето му /27.08.2019г./
здравословното състояние на подс. Р. му е позволявало престой в Следствения
арест.
Обект на експертно изследване са били и шест броя компактдискове,
кадрите от видеозаписи на 10 броя камери, монтирани на територията на
бензиностанция „ГАЗПРОМ“ находяща се в гр. П., бул. „Пазарджишко шосе“
предадени с протокол за доброволно предаване от 04.06.2019г. Изготвената по
отношение на същите видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза /том 8, л. 3-26/ е дала заключение, че на предоставените 6 броя
компактдискове се наблюдават лица и същите са годни за лицево-
идентификационно изследване. При извършеното фото съпоставително
изследване е било установено лицето И. М. Д. да стои пред „Каса 2“ на
30.05.2019г. в 15,45 часа. При сравнителен идентификационен анализ е било
установено, че същият е пристигнал с автомобил марка „Порше“ модел
„Кайен“ с рег. № *** с друго лице, взел е предмети от магазинната част на
бензиностанцията, установен е да седи с другото лице на място, обособено
като кафе, след което двамата са се качили в автомобила и са напуснали
територията на бензиностанцията. В изследователската част на изготвената
експертиза са били представени кадри от действията на И. М. Д. и
придружаващото го лице, подредени в хронологичен ред и на кадрите се
наблюдава час, минута, секунда, както и име на камера. При преглед и анализ
на предметите, които държи лицето И. Д. е било установено, че взима две
бутилки „Кока-кола“ 0,5 литра, чаша и плаща с монети.
Обект на компютърно-техническа експертиза /том 8, л. 32-35/ е бил и 1
брой преносим компютър марка „Тошиба“, иззет на 30.05.2019г. при
извършено претърсване изземване в гр. П., ул. ***, запечатани като обект 5 в
кафяв хартиен плик за ВД, със сер. № А0005249. Изследването на твърдия
диск, марка „Тошиба“, който е бил открит, че се съдържа в компютъра – при
неговото отваряне – е установило наличие на различни потребителски
документи, но тяхното подробно изследване е показало, че същите се отнасят
33
за период от преди 2018г. Не са били открити изтрити файлове, създадени или
модифицирани в периода от 15.10.2018г. до 30.05.2019г. Били са открити
данни за използвани електронни пощенски кутии с посочените в експертизата
адреси, но изследването на кореспонденцията в тях е установило, че
съдържащите се там десетки хиляди получени, изпратени и изтрити писма се
отнасят за периода от 2009г. до 2013г.
За експертно изследване е бил представен един брой харддиск, иззет на
30.05.2019г., приобщен с протокол за доброволно предаване от А. В. в гр. П.,
бул. ***, район „С.“, Община П., запечатан със стикер на СО-СП в кафяв
хартиен плик за ВД, като изготвената по отношение на същия експертиза не е
открила информация, относима към предмета на разследване /том 8, л.38-39/.
Свидетелят З. А. А. ползвал телефонен номер **********.
Свидетелят М. Б. ползвал телефонен номер **********.
Свидетелката М. А. - номер **********.
Свидетелят И. Г. - номер **********.
Свидетелят А. З. - номер **********.
Подсъдимия Р. Р. ползвал номер ***.
Подсъдимата Д. В. - номер ***.
Подсъдимият И. Д. - номер ***.

***** ***** *****
Така описана.та фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа анализ на следните, събрани в хода на наказателното производство
доказателства и доказателствени средства:
Показанията, дадени в съдебно заседание от свидетелите Вл. Г., С. Г. - и
прочетените му показания, депозирани в досъдебното производство на
основание чл. 281 от НПК, Л. А., З. А. - и прочетените му показания,
депозирани в досъдебното производство на основание чл. 281 от НПК, Вл. Т. и
Ст. П., М. К., Ст. К., М. Б. - и прочетените му показания, депозирани в
досъдебното производство на основание чл. 281 от НПК, М. А., Ст. К., Л. П.,
Юл. П., Ив. Г. - и прочетените му показания, депозирани в досъдебното
производство на основание чл. 281 от НПК, Ат. З. - и прочетените му
показания, депозирани в досъдебното производство на основание чл. 281 от
НПК, Д. Т., Т. Я. - и прочетените му показания, депозирани в досъдебното
производство на основание чл. 281 от НПК, Д. Н., Г. Ш., В. К., В. З., Л. Д., А.
Т. - и прочетените му показания, депозирани в досъдебното производство на
основание чл. 281 от НПК, както и частично от обясненията на подсъдимите, в
кредитираната им от съда част, писмените доказателства и доказателствени
средства - справки за съдимост, протоколи за претърсване и изземване,
фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване; определения на
СпНС за одобряване на извършени претърсвания и изземвания; протоколи за
34
оглед на ВД, протоколи за връщане на ВД, справки за съдимост, експертизи -
ведно с 6 броя оптични носители DVD – R 4.7 GB с надпис – цифрова
номерация от 1 до 6, строително – техническа експертиза, допълнителна
строително – техническа експертиза, компютърно – техническа експертиза на
два броя мобилни апарати м.“Самсунг“, модели Galaxy S8 и S5, предадени
доброволно от Д.Т. на 30.05.2019 г. /счетоводна кантора „***“/ ; СМЕ /по
отношение на подс. Р. Р., протоколи за предявяване на разследване, други
документи: заповеди на арх.Ю. П. – *** на Община П. за предоставяне на
правомощия на *** на район „С.“ ; скица-виза за проектиране в УПИ *** и
разрешение за строеж №284/18.08.1995 г., документи, съставляващи идеен
проект – жилищна сграда 4 и 5 етажно застрояване в УПИ ***, от кв.572 по
рег. план на Пета градска част, гр.П. и свързани с него, документи, касаещи
администрацията в район „С.“ при Община П. /заповеди, длъжностни
характеристики, устройствени правила/, документи, касаещи образуваното
срещу арх.В. дисциплинарно производство, преписка на РП П., инициирана. с
жалба от арх.Ж., обединена към ДП №9/2018 г. по описа на СО при СП,
изпратен сигнал от КПКОНПИ по жалба на арх.Ж. ведно с документи към
него, сигнал от З. А. до Министър – председателя на РБ, веществени
доказателствени средства, в следствие на експлоатирани СРС.
Тук е моментът съдът да обсъди стойността и значението на
доказателствата, събрани със СРС.
Настоящето дело се отличава с широкото използване на СРС,
респективно на информация, събрана. с тях. Следва да се отбележи, че от
средата на месец януари 2019г. до 30.05.2019г. – т.е. за почти целия
инкриминиран период, телефоните на тримата подсъдими и на св. А. са били
подслушвани; всички срещи на св. Здр. А. с подс. Д. и голяма част от
свидетелите са били записани; предмет на престъплението е сумата от
60 000лв., която е била белязана - т. е. отново са били използвани СРС.
В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.1 от НПК следва
да посочат аргументите, защо настоящата осъдителна присъда не се основава
само на доказателства, събрани чрез специални разузнавателни средства.
На първо място, съдебният състав направи извода, че приложените
ВДС са процесуално годни да бъдат използвани по делото, доколкото са
изготвени чрез специални разузнавателни средства, експлоатирани по
надлежния законов ред, след разрешение от компетентен орган, в рамките на
предвидения законов срок и за доказване на престъпление / съобразно неговия
вид, тежест и наказуемост/, за което са допустими, съгл. разпоредбата на чл.
172 ал.2 от НПК. Едновременно с това, доказателствената сила на данните,
събрани чрез използване на СРС е ограничена от разпоредбата на чл. 177 ал.1
от НПК, съгласно която обвинението и присъдата не могат да се основават
само тях. Основната цел на законовото ограничение е постигане на
справедлив съдебен процес, в частност подсъдимите да не бъдат осъдени на
базата на доказателства, на които не могат да се конфронтират. Изискването от
35
практиката на ЕСПЧ да се спази състезателността на процеса, като елемент от
неговата справедливост, в принципен план е за обезпечаване възможност на
страните по делото да са информирани и да могат да обсъждат всички
доказателства, налични по делото.
На второ място – съобразявайки изложеното, настоящата съдебна
инстанция основа своите решаващи изводи въз основа на останалите
инкорпорирани гласни и писмени доказателства по делото, най-вече на
показанията на св. З. А., А. Т., М. Б., И. Г., А. З. и наличните писмени
доказателства, като материалите, събрани със СРС, имат само допълнително и
спомагателно значение.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Здр. А. относно срещите
му с подс. Д., св. А., Г., З. и естеството на разговорите помежду им. Неговите
показания са в пълно съответствие с останалите доказателства, както и
всъщност самите срещи не са отречени от лицата, участвали в тях.
Изложеното от А. е подробно и изчерпателно, съответно на обилната
писмената доказателствена маса, поради което и няма основание да се постави
на съмнение добросъвестността на свидетеля. В тази насока са и показанията
на св. Г. и св. А. и З. – в кредитираната им част.
Поради това, по конкретното дело, доказателствените материали,
събрани при използване на СРС, имат само второстепенно значение. Те
спомагат за детайлното изясняване на обстоятелствата по делото, чиито
основни елементи и характеристики са установени от достатъчни по своя
обем преки доказателства.
***** ***** *****
По настоящото дело не се наблюдават сериозни противоречия между
събраните доказателства. Повечето от важните обстоятелства, които съдът
установява, не се оспорват и от участниците в процеса. Това се вижда ясно от
аргументите, изразени от тях по време на пледоариите. Относно останалите
факти, макар страните да имат различни становища и да ги тълкуват по
различен начин, съществуват множество доказателства, които са както
убедителни, така и последователни. Те насочват към една и съща логическа
линия и в своята съвкупност дават възможност на съда без съмнение да
установи какво се е случило в действителност. С други думи,
доказателствената основа води до една обща и недвусмислена картина на
фактите. Основният разнобой между страните не се състои в самата
фактология, а по-скоро в оценката от правна гледна точка — дали и в каква
степен описаните събития съответстват на обвиненията, формулирани в
обвинителния акт, както и дали доказателствената съвкупност е достатъчна за
постановяване на краен осъдителен съдебен акт.
В най-общи линии - безспорно се установява от събраните
доказателства, че през инкриминирания период от време подсъдимият Р. Р.
заемал длъжността *** на район „С.“ в Община П., подсъдимата В. -
длъжността ** „***, свидетелят М. Б. - *** на Района, пак там - св. Т. – ***.
36
Изяснени са и длъжностните характеристики на лицата, респективно –
техните права и задължения. З. А. А. от своя страна. е бил инвеститор,
едноличен собственик и *** на „***“ ЕООД, с изяснена основна дейност на
дружеството.
Не се спори, че през март 2018 г. Здр.А. е сключил договор за
строителство срещу обезщетение със собствениците на терен, находящ се в
район „С.“, на адрес ул. ***, къде се е намирал парцелът, изготвянето на
проект от *** Г. Ш., внасянето на съответната проектна документация в район
„С.“ – П. за разглеждане, консултациите с *** св.М. Б., надзорната фирма,
която А. използвал за случая, представлявана. от свидетелката М. А..
Уточнено е и кога същата е входирала заявление с вх. № 3-9400-
20282/29.10.2018 г. по описа на район „С.“ за одобряване на идеен
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на жилищна
сграда, находяща се в УПИ-*** кв.572 от плана. на Пета градска част, ПИ с
ИД № ** по КК на гр. П. и изпращането на 08.11.2018 г. на уведомление до
собствениците на терена за отстраняване на констатирани нередности в
представената проектна документация.
Несъмнено е, че най-съществената забележка се отнасяла до
коефициента на интензивност на застрояване (КИНТ).
Доказано е кога проектът е бил оттеглян от Общината и кога е бил
входиран отново, издадените откази със съответните забележки.
Не съществува спор относно факта, че подсъдимият Р. се е познавал с
подс. Д. и подс. В., както и че се е срещнал в кабинета си в кметството със св.
Здр. А. в присъствието на св. Т., като темата е била именно процесния идеен
инвестиционен проект /разбира се, касателно конкретното съдържание на
разговора са налице противоречия, които ще се обсъдят от съда/,
провеждането на срещи между Здр. А. и свидетелите Г., А. и З., както и с подс.
Д., осъществените контакти между св. Г. и подс. В., между св. А. и подс. В.,
фактът, че подс. Р. е завел на 30.05.2019г. св. З. при гл.*** Б., както и че Здр. А.
е предал инкриминираната сума на подс. Д..
Несъмнено и безспорно се доказва сезирането от страна. на св. А. на
компетентните институции, както и експлоатирането на СРС и техния
информационен резултат.
Възможност на съдебния състав да изгради възприетата фактическа
обстановка дадоха следните гласни доказателства:
Кредитира се в цялост изложеното по случая от св. З. А., както пред
съда, така и в хода на досъдебното производство – показанията му, депозирани
на л.1-5,т.5 от ДП, л.6 и сл. ,т.5 от ДП, л.18-22, т.5 от ДП, л.92-100, т.5 от ДП, л.
97-99, т.40 от ДП поради липса на спомен и констатирани противоречия бяха
прочетени на основание чл. 281 от НПК, като същият потвърди заявеното
тогава и обясни някои разминавания с изтеклия дълъг период от време от
инкриминираните събития.
Показанията му послужиха да се уточни - сключването на фирмата му
37
на договор за строителство срещу обезщетение със собствениците на терена в
район „С.“, на адрес ул. ***, изготвянето на проект от *** Ш., внасянето на
проектната документация в район „С.“ – П. за разглеждане, консултациите с
*** св.М. Б. и с други компетентни лица, входирането за одобряване на
идейния инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на
жилищна сграда, находяща се в УПИ-*** кв.572 от плана. на Пета градска
част, ПИ с ИД № ** по КК на гр. П., полученото на 08.11.2018 г. уведомление
до собствениците на терена за отстраняване на констатирани нередности в
представената проектна документация, споровете за коефициента на
интензивност на застрояване, срещата му с **а Р., какво му е било предадено
от св. М. А. и Ив. Г. след контактите им с подс. В., свързването му с КП
КОНПИ и подаване на сигнала, подписването на декларация на основание чл.
173 ал.5 от НПК и чл. 12 ал.3 от ЗСРС, както и проведените след това срещи,
опитите му да получи одобрение на проекта си и строително разрешение по
законоустановения ред, подписването на договор, предоставен му от Д., как се
е снабдил с инкриминираната сума и я е предал. Свидетелят ясно и точно
разказа какви са били уговорките му с подс. Д. и св. З., какво му е било
предадено от подсъдимите В. и Р., чрез кои лица е сторени това, и какво се е
изисквало от него – колко пари е следвало да се предаде на подсъдимия Р. –
60 000лв, за да окаже влияние същия над св. Б. за одобрение на проекта.
Показанията му бяха внимателно съотнесени към останалите гласни и
писмени доказателства по делото и след като същите бяха напълно
подкрепени – респективно се кредитираха. Съдебният състав се довери и на
изложеното от него в хода на ДП, като взе предвид обсъденото по-горе –
разпитът му в съдебна зала се проведе около пет години след
инкриминираните събития и е напълно нормално спомените му да не са
напълно ясни, а и в хода на досъдебното разследване А. е разпитван
множество пъти, непосредствено след описаните по-горе срещи, като към
онзи момент свидетелят е имал съвсем ясни впечатления от случващото се. В
подкрепа на това заключение са и доказателствата, събрани чрез специални
разузнавателни средства.
Според защитата на подсъдимите, съдебният състав не следва да се
доверява на показанията на св. З. А., поради няколко причини – от една
страна., защото още преди да получи необходимите документи се твърди, че
бил разпродал „на зелено“ немалка част от предвидените за строителство
обекти, което го изправило след получаване на първото писмо от
администрацията на район „С.“ пред угрозата да претърпи сериозни
финансови загуби. Ето защо, се счита, че всъщност той е желаел одобряването
на всяка цена на своя „незаконосъобразен“ проект, с което бил напълно
наясно, защото нито го преработил, нито е обжалвал актовете на
администрацията, като търсил всякакви варианти – чрез използване на
заплахи и разпространяване на неверни твърдения, че му искат пари.
На следващо място се въздига възражение, че поведението му покрива
всички белези на престъпление по чл. 307 от НК – а именно че св. А. е създал
38
преднамерено обстановка за предаване и получаване на подкуп – т.е.
осъществил е „провокация към подкуп“.
В останалата им част доводите на защитниците са в насока недоказаност
на изложените от страна. на А. факти.
Касателно първата група възражения - съдът приема, че тези аргументи
са насочени към опровергаване на достоверноста на показанията на св. А..
Наведените твърдения, че свидетелят следва да бъде счетен за
ненадежден поради предполагаемо разпродаване „на зелено“ на обекти от
инвестиционния проект още преди да получи необходимите административни
одобрения, не намират доказателствено потвърждение в събраните по делото
материали. Не са представени никакви документи, договори или други
доказателства, от които да може да се направи категоричен извод, че такива
продажби действително са осъществени. Още по-малко – че същите са
повлияли на неговото процесуално поведение или че са били мотив за
отправяне на недостоверни твърдения.
Дори хипотетично обаче да се приеме наличие на подобна
предварителна търговска активност, тя няма пряко и правно значимо
отношение към настоящия наказателен процес. Предмет на делото не е
законосъобразността на инвестиционния проект или действията на свидетеля
в качеството му на инвеститор, а обстоятелствата около твърдението за
поискване на парична сума, с цел оказване на влияние над св. Б., което попада
в обхвата на наказателноправната отговорност.
Неоснователно е и твърдението, че отказът на свидетеля да обжалва
административните актове представлява признание за незаконосъобразност на
проекта и доказателство за стремеж на всяка цена да си осигури одобрение
„по друг начин“. Това е негово законово право и неучастието в
административно-правни процедури не означава признание за незаконност.
Подобни изводи представляват спекулативно тълкуване на поведението на
свидетеля и като направени на база предположения, не могат да се споделят.
Съдът не приема и тезата, че свидетелят е действал чрез заплахи или е
разпространявал неверни твърдения. Липсват данни, които да подкрепят
подобни обвинения, които по своята същност целят да омаловажат или
поставят под съмнение автентичността на показанията му, без да бъдат
подкрепени с каквото и да било факти. Единствено в тази насока може да се
възприема поведението на А. към св. Т., но то е много след изследваните
събития, което няма как да се вземе предвид в настоящия случай.
Както съдебният състав посочи, показанията му – в това число и от
досъдебното производство - се приеха като последователни и бяха оценявани
в контекста на тяхната логическа последователност, вътрешна
непротиворечивост и съответствие с останалите доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че направените възражения
относно недостоверността на свидетеля са лишени от фактическа и правна
обоснованост и бяха изцяло отхвърлени.
39
По твърденията, че поведението на свидетеля съставлява престъпление по
чл. 307 от Наказателния кодекс – провокация към подкуп, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 307, ал. 1 от НК, провокация към подкуп е умишлено
склоняване на лице към приемане на подкуп, извършено не с цел самото то да
бъде корумпирано, а с цел да бъде изобличено. За да е налице това
престъпление, е необходимо деянието да включва активно поведение,
насочено към предлагане или обещание на подкуп, с цел умишлено
въвличане на лице в престъплението, при липса на реално основание или
инициатива от негова страна..
От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
свидетелят не е извършил действия, които покриват състава на чл. 307 от
НК. Поведението му се характеризира с многократни и обосновани искания
за административно съдействие във връзка с неговия инвестиционен проект,
който той обективно е считал за законосъобразен. Горното се потвърждава и от
това, че въпреки искането на подкуп, свидетелят впоследствие – месец
април, много след започване експлоатирането на СРС - внася същия
проект отново за разглеждане в съответната общинска администрация,
без да предприема действия за даване на каквато и да било облага, без да
уведоми Д., З. или когото и да било, с надеждата проблемът му да се
разреши законосъобразно.
От доказателствените източници по делото не се установява свидетелят да
е проявил поведение, насочено към умишлено въвличане на длъжностно или
друго лице в корупционно деяние. Напротив – действията му са
последователни и ориентирани към търсене на законосъобразен път за
реализиране на инвестиционното му намерение, включително и след
откази или забавяния от страна. на администрацията. Липсват каквито и да
било данни свидетелят да е подбуждал длъжностно или друго лице към
извършване на престъпление, още по-малко – че е действал с цел
„изобличаване“, каквато е необходимата специална цел при чл. 307 НК.
В този контекст съдът намира за релевантна практиката на Върховния
касационен съд, напр. Решение № 97/2009 г. по н. д. № 778/2008 г., ІІ н.о. на
ВКС, Решение № 189 от 3.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 515/2014 г., II н. о.,
Решение № 341 от 15.VII.1996 г. по н. д. № 58/96 г., II н. о., Решение № 172 от
20.III.1981 г. по н. д. № 127/81 г., I н. о. и редица други, в които изрично се
подчертава, че провокация към подкуп е налице само когато има активно
поведение, с което се създава у длъжностното или друго лице убеждение, че
му се предлага облага, а не когато последното инициира искането, както и
само тогава, когато лицето, което дава подкупа, цели единствено да разобличи
този, който го получава, но провокация към подкуп не е налице, когато
получаващият подкупа предварително го е поискал и този, който му го е дал, е
целел да получи някаква облага срещу него.
В настоящия случай първо е изразено искане за неправомерна облага –
40
подс. Р. като извършител, а подсъдимите В. и Д. като негови помагачи – за
упражняване на влияние над св. Б. в насока одобряване проекта на А. и
издаване на строително разрешение. От своя страна. свидетелят е правил
многократно консултации по темата с компетентни в материята лица –
архитекти, надзорници и др., в разговорите, проведени със З., А., Г. и подс. Д.
неотменно подчертава, че счита, че проектът му е законен, не само не се
съгласява, но и дълго време не желае да предостави исканата сума,
манифестира ясно това нежелание, обяснява, че няма толкова пари, опитва се
да я намали или плати на части, категорично твърди, че е в правото си и е
възмутен от случващото му се и поставените му условия, подава сигнал до КП
КОНПИ почти месец след искането на сумата от 60 000лв., едва когато вече не
знае какво да предприеме, с което поведението му е в пълно противоречие със
същината на чл. 307 от НК.
Следователно, съдът категорично отхвърля тезата, че свидетелят е
извършил провокация към подкуп, тъй като неговите действия не включват
обещание, предлагане или даване на каквато и да било облага, още по-малко с
цел въвличане или компрометиране на длъжностни или други лица.
Поведението му не само не е престъпно, но напротив – то представлява опит
за защита на неговите законни интереси по надлежен ред.
Показанията на свидетелите В. Г., С. Г. и Л. А. – собственици на терена,
находящ се в гр. П. ул. *** послужиха за изясняване на обстоятелствата по
сключването на договор между тях и фирмата на св. А. за строителство срещу
обезщетение – и по-точно изграждането на жилищна сграда – 4 и 5 етажно
застрояване в УПИ *** от кв.572 по рег.план на Пета градска част,
упълномощаването на З. А. от същите, с оглед реализиране строителството на
сградата, получаването на писма за отстраняване на нередности, разказът на
А. на братята Г.и, че подс. Р. му искал пари, за да се одобри проектът.
Поради заявеното от св. С. Г., че е изминал значителен период от време и
няма спомен за изследваните събития, съдебният състав прочете показанията
му, дадени в досъдебното производство, които той подкрепи изцяло.
Заявеното и от тримата свидетели бе оценено като достоверно, подробно
и ясно, съответно на инкорпорираните писмени и гласни доказателства,
поради което и съдът им се довери.
Касателно свидетелите Вл. Т. и Ст. П. – служители на КП КОНПИ,
съдът отчете следното – показанията им може и следва да се използват
единствено в частта им, свързана. с подаването на сигнал от Здр. А. до
Комисията, използването на СРС – но без преразказване на данните,
съдържащи се в приложените по делото и изготвени ВДС, както и
предоставянето на паричните суми на А..
Следвайки посочените ограничения, съдебният състав се позова на
изложеното от Т. и П. като безпристрастно, точно и съответно на останалите
доказателства по делото, в частта им къде е подал жалбата си З. А.,
подписването от негова страна. на декларацията за използвани СРС,
41
предаването от КП КОНПИ на свидетеля на СРС, които са били
експлоатирани; разясненията, които са му дадени, провежданите разпити след
съответните срещи, предаването на парите и точните суми.
От съществено значение за разкриване на обективната истина по делото
се прецени свидетелстването на М. Б. – *** на Район „С.“ в гр. П. по време на
инкриминираните събития. Същият компетентно описа административния
процес по одобрение на инвестиционен проект за жилищна сграда. Основните
моменти от неговите подробни показания, които съдебният състав използва за
изграждане на фактическата обстановка могат да се разделят по следния
начин:
Свидетелят изясни процедурата по одобряване на проекта – внасянето
на проектната документация, резолирането от кмета, разпределянето към
експерти, становища, връщане за корекции и окончателно одобрение.
М. Б. ясно уточни констатираните нередности на документацията на Здр.
А., които довели до първоначалния отказ, отстраняването им, съставянето на
строително разрешение от св. Т., подписано и подпечатано от него. Св. Б.
подробно разказа за това, че подс. В. е изразила изненадата си от наличното
разрешение, как след това проектът и документацията се озовали при кмета,
без свидетелят да е уведомен или да има контрол върху описаните действия.
Показанията на бившия *** послужиха и за потвърждаване позицията
на подс. Р. относно КИНТА-а на изследвания проект – кметът не бил съгласен
с тълкуването на нормативната уредба, въпреки многократните разяснения на
Б., на *** на П. – св. П. и останалите специалисти в тази област.
М. Б. разкри, че след прибирането на проектната документация в
кабинета на кмета, без издаден отказ и въпреки подписаното и подпечатано от
него строително разрешение /но без процедурата да е финализирана. и при
изразеното категорично несъгласие на Р. за издаване на разрешението/, през
януари месец на 2019г. инвеститорът Здр. А. си изтеглил проекта и по-късно
го внесъл отново. Б. свидетелства и за извикването му в кабинета на Р. –
среща, на която присъствали той, св. Т., подс. В. и подс. Р., като последният
ясно дал да се разбере, че не следва да се издава строително разрешение, а да
се постанови отказ, като се открият каквито и да са нередности. Именно за
това архитектът използвал констатирани от него несъществени забележки, за
да се откаже одобрението на проекта и издаване на разрешение за строеж,
въпреки, че не бил на това становище.
Свидетелят нееднократно описа пред съда оказания външен натиск
и намеса от страна. на подсъдимия Р. по повод проекта на св. Здр. А. и в
крайна сметка извършването от страна. на Б. на действия във връзка със
службата му под негово влияние, защото не искал да влиза в конфликт с Р..
Същият подчерта, че в процедурите по одобряване на инвестиционни проекти
и издаване на разрешителни подсъдимият Р. е нямал каквито и да е
правомощия, нито Б. е имал задължение да го информира за действията си, но
все пак, т.к. кметът му бил работодател, се стараел да спазва йерархията, като
42
правил това, което подсъдимият искал.
Изключително важни бяха показанията на арх. Б. за последния ден от
инкриминираните събития – той потвърди уверено, че на 30.05.2019г.
сутринта, кметът го е уведомил, че представител на фирмата инвеститор на
Здр. А. ще дойде в общината в 09.00ч., като Б. следвало да обясни въз основа
на издадения отказ какво трябва да се поправи и да се внесе документацията за
повторно разглеждане, след което той да одобри инвестиционния проект и да
издаде разрешение. От разказът му стана ясно, че срещата не се състояла в
09.00ч., а Р.Р. му казал, че „някой“ е болен и ще дойде по-късно. Именно така
и станало, като Б. непротиворечиво посочва как подсъдимият Р. е довел св. З. в
кабинета му, какво му е казал пред кмета и как са се развили събитията в
последствие.
С оглед на липса на точен спомен за изследваните събития, съдът
прочете на основание чл. 281 от НПК показанията на М. Б. от ДП, находящи се
в т. 5 – л.44 и сл. и т.5 – л. 88 и сл., които бяха напълно потвърдени от него в
съдебно заседание.
Съдът се довери изцяло на заявеното от М. Б. – както в съдебно
заседание, така и в досъдебното производство - като взе предвид сериозната
му длъжностна компетентност по разискваните въпроси, а и прякото му
участие в инкриминираните събития като *** на район „С.“ в гр. П..
Свидетелят не прикри в нито един момент нередностите в
администрацията и развитието на конкретната процедура за одобрение на
проекта на А., включително собствените си слабости - многократно призна
възможността на **а Р. да му влияе за решаването на въпроси, които били
изцяло в неговата компетентност.
Показанията му се оцениха като детайлни, логични, хронологично
последователни, поради което се кредитираха в цялост от съда, още повече, че
именно този свидетел внесе яснота в административната картина и открои
ключови обстоятелства, които допринесоха за разкриване на случилото се.
Относно свидетелката М. А. – изложеното от нея бе кредитирано като
последователно и съответно на доказателствата в частта за познанството й с
подс. В. и със св. Здр. А., поводът – същата е осъществявала надзор на обекта
му, внасянето на същия в Община „С.“ за одобрение, писмото със забележки,
проблемът с КИНТ-а, проведените многобройни допитвания по темата и
становището на кмета. Свидетелката поясни, че е разбрала от св. Здр. А., че
подс. Р. е взел документацията в кабинета си.
От друга страна. – св. М. А. отрече да е разговаряла с подс. В. по
процесния казус.
В тази връзка бе проведена очна ставка между нея и св. Здр. А., в хода на
която всеки отстоява своята версия досежно това, имало ли е подобна среща
между А. и В. и заявила ли е подсъдимата, че при одобряване проекта на А.
при неговите параметри - той ще получи около 1000кв.метра повече, един
квадратен метър застроена площ струва 300 евро, поради което следва да
43
плати, за да получи разрешение.
На свидетелката А. бяха предявени изготвените ВДС от срещата й със З.
А. на 01.02.2019г. – чрез прочитане и възпроизвеждане на видеозапис в
съдебната зала, по време на което действие се установи, че същата разказва на
А. за своя среща с подсъдимата В., за призива й да им се издаде мотивиран
отказ, който А. ще обжалва и отговорът на подсъдимата, че ще сезира и
РДНСК. Свидетелката лично пресъздава и какво й е казала подс. В., както
следва :
-„Хиляда квадратни метра повече. По триста евро на метър
квадратен ша изкара поне, предлагайте.“
След предявяването на веществените доказателствени средства, М. А.
заяви пред съдебния състав, че очевидно е имало подобен разговор с А., но не
си го спомня и явно му е пресъздавала „градска клюка“.
Съдът не възприе като достоверно горното – от ВДС – наличен и в
писмен вариант /т.37, л. 15,16,17-578/, и като видеозапис - категорично се
установява темата на разговора й със Здр. А., обяснението й за срещата й с В.,
какво са обсъждали и репликите на подсъдимата, приключващи с призива
„предлагайте“. Нещо повече – в тази насока са и показанията на
кредитирания свидетел З. А., който хронологично и подробно възпроизведе
именно така заявеното му от св. А.. По косвен начин, но във взаимовръзка с
преките доказателства, тези факти се потвърждават и от показанията на св.
Ив. Г., които ще бъдат анализирани по-долу.
Отричането на изследваното обстоятелство от страна. на А. съдебният
състав окачестви като явен опит да се оневини подс. В., но то остана
неподкрепено от доказателствената съвкупност, поради което и се прие за
неверно.
Св. Т. потвърди за провелата се среща между св. З. А. и **а Р., като
същият не е чул точно какво обсъждали двамата мъже, но свидетелства, че
ставало въпрос за „някакви папки“ и кметът не се е държал грубо или
неуважително към А..
Показанията на св. Ю. П. – *** на гр. П. през инкриминирания период -
бяха кредитирани в цялост. Тя много подробно разясни становището си по
въпроса с КИНТ-а на обекта, на който З. А. е щял да строи, както и
нормативната уредба, потвърди се, че св. Б. е провеждал консултации с нея по
въпроса, както и че е разяснила тезата си на подс. Р. Р..
Основен свидетел за разкриване на обективната истина в настоящия
случай бе И. Г.. Предвид заявлението му при проведения разпит в съдебно
заседание, че не си спомня почти никакви детайли от процесните събития, на
основание чл. 281 от НПК, показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство – л.52-55 и л.67-68 /пред съдия/ т.5, бяха почетени и потвърдени
изцяло.
От изложението му съдебният състав установи познанството му с подс.
44
В., както и със св. А., споделянето на З. А. за проблемите му да се одобри
строителния проект и молбата му именно Г. да се срещне с подс. В. за
оказване на административно съдействие. Свидетелят потвърждава, че е
имало две срещи между него и подсъдимата, изяснява какво точно се е
случило, къде са се провели. От неговите показания става ясно, че първият път
В. не е поела ангажимент, а освен това в последствие лично му споделила, че
св. М. А. е ходила при нея за помощ за същия проект. Малко по-късно З. А.
също му споделил за срещата между двете жени и допълнил, че подс. В. е
заявила на А., че да се издаде строително разрешение, ще трябва да плати
пари, т.к. „РЗП – то му е доста над допустимия размер и щял да спечели по
300 евро на квадрат…“.
Относно втората среща св. Г. потвърждава, че подсъдимата В. му
заявила, че ще съдейства на А. за одобрение на документацията и се
обсъждала сумата от 50 000лв., която ще е приблизително достатъчна, за да се
одобри проектът. Трето лице не било намесвано в разговора.
Действително, сумата от 50 000лв. се различава от окончателно
поискана от св. А. – а именно 60 000лв., но за съдът тази разлика, установена
единствено в показанията на Г., се дължи на изминалия период от време от
срещата му с В. – през м. декември 2018г. до първия му проведен разпит –
края на май 2019г. Все пак следва да се отчете и, че участието на И. Г. в
изследвания процес е било само в този първи момент на инкриминираните
събития, като неговата роля е била само да се убеди и да предаде на А., че
действително Р. Р. с помагача си – подс. В. поставят като условие за оказване
на влияние над арх. Б. за издаване на строителното разрешение - плащането на
пари на кмета. За факта, че исканият дар са били пари – и то точно 60 000лв.
послужи и съдържанието на записания разговор, чрез използване на СРС
между св. Г. и св. Здр. А. от дата 07.02.2019г., когато св. И. Г. първоначално
заявява, че не си спомня точно колко пари е уточнила В. – 50 000лв. или
60 000лв., но в последствие изрично казва на А., че сумата е била 60 000лв.
В хода на съдебното следствие, както вече бе посочено, поради
изминалия значителен период от време между настъпване на процесните
събития и провеждането на съдебното заседание, св. Г. не успя да
възпроизведе в пълнота всички обстоятелства, които е възприел
непосредствено след извършване на деянието. Съдът, с оглед анализ на
събраните по делото доказателства, прецени, че следва да кредитира
показанията, дадени от този свидетел в досъдебната фаза на производството,
така и тези в съдебната му част.
Относно разпитите му от досъдебното производство – в тези свои
първоначални показания свидетелят е описал събитията подробно,
последователно и без вътрешни противоречия. Липсват основания да се счита,
че те са дадени под натиск или в резултат на неправомерно поведение на
разследващите органи, още повече, че на 31.05.2019г. е бил разпитан пред
съдия.
45
На второ място, съдът счита за особено значимо обстоятелството, че
изготвените веществени доказателствени средства ВДС, събрани чрез
използване на специални разузнавателни средства, напълно съвпадат с
фактите, изложени от свидетеля в досъдебната фаза, както и тези на св. З. А..
Това съвпадение между независими доказателствени източници укрепва
достоверността на показанията и ги прави особено релевантни за установяване
на обективната истина по делото.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че дадените от свидетеля
показания в досъдебното производство, наред с тези от съдебното, следва да
бъдат кредитирани, тъй като са логични, вътрешно непротиворечиви, точни,
дадени при липса на процесуални нарушения, както и потвърдени от други
доказателства по делото.
Съдът прецени показанията на свидетелката А. Т. / по време на
досъдебното производство В./ - като достоверни, последователни, логични и
изцяло безпристрастни. Те не съдържат вътрешни противоречия,
кореспондират с останалите доказателства по делото и внасят яснота относно
конкретни обстоятелства, имащи значение за изясняване на спорния предмет.
Именно поради тези причини съдът постави показанията й в основата на
доказателствената съвкупност.
Св. Т. е специалист с висока професионална квалификация – архитект,
която в релевантния за делото период е заемала длъжността експерт по ПУП в
администрацията на район „С.“, работейки под ръководството както на
подсъдимата В., така и на ** на района – св. М. Б.. В това си качество тя е била
пряко ангажирана. с обработката на проектната документация, свързана. с
проекта на св. З. А. и е в пълна степен запозната с нормативната рамка и
вътрешните административни процедури по одобряване на подобни проекти и
издаване на строителни разрешения.
Свидетелката даде изключително подробни и технически обосновани
обяснения за етапите, през които е преминал проектът – от внасянето му и
констатирането на нередности, през отстраняването им през декември 2018 г.,
до изготвянето на разрешението за строеж – лично от нея, след пълно
съгласуване с *** Б.. От думите й ясно се установява, че всички задължителни
експертни проверки са били извършени и че не е имало законова пречка за
издаване на разрешението.
Съществено значение има и обстоятелството, че А. Т. лично е предала
документацията на подсъдимата В., като свидетелства за реакцията на
последната – изразено учудване и изрично становище, че не следва да се дава
разрешението, а да се издаде отказ. От показанията на тази свидетелка се
доказва и че впоследствие подс. В. е задържала преписката при себе си.
Именно на този ден, по данни на Т., проектната документация е била
пренесена в кабинета на подс. Р., като тя е направила категоричен извод, че
процесът по одобряване е бил неправомерно възпрепятстван. Особено тежест
в тази насока има и нейното изявление, че умишлено не е оставила оригинала
46
на подписаното и подпечатано от арх. Б. разрешение в преписката, водена от
ясното си убеждение, че има нещо нередно в поведението на подсъдимите,
като дори е имала опасения, че същото може да бъде унищожено. Тези нейни
страхове са били обосновани от действията на подс. В. и подс. Р., както и от
общото им поведение по движението на преписката.
Св. Т. потвърди за ключовата среща през 2019 г. в кабинета на подс. Р.,
на която присъствали и св. Б., кметът и подс.В.. На тази среща **ът Р. дал
ясно да се разбере, че проектът отново трябва да се гледа „много внимателно“
с цел да се откаже одобрението му. Нейното свидетелстване разкрива по какъв
начин подсъдимият е оказвал административно въздействие над Б. и се е
намесвал в процеси, извън правомощията му.
Накрая, съдът отдава значение и на показанията относно
присъствието на св. З. в сградата на общината на 30.05.2019 г., с цел изтегляне
на проекта на Здр. А. – обстоятелство, на което тя е очевидец.
Свидетелката разясни, че след инкриминираните събития е имала
конфликт със Здр. А., за което е подала жалба.
Предвид на заявеното от нея, че не си спомня всички факти и
обстоятелства по делото, на основание чл. 281 от НПК показанията й в ДП – л.
40-43, л. 102-106 т.5 и л. 13-18 т.6 бяха прочетени и потвърдени от
свидетелката.
Въз основа на изложените обстоятелства, както и професионалната
подготовка и обективната позиция на А. Т., обосновават в пълна степен, защо
съдът кредитира нейните показания – и от досъдебното производство - като
напълно достоверни.
Основен свидетел по делото и пряк участник в изследваните събития е
А. З.. Съдът кредитира само една част от показанията му в съдебно заседание,
а именно : познанството му със св. А. и подс. Д., фактът, че имено той е
човекът, който ги е срещнал, проблемите с проекта на Здр. А., посещаването
на 30.05.2019г. на Район С. за оттеглянето на проектната документация,
срещата му там с Р. Р. и арх. Б.. В тази им част изложените от него
обстоятелства са съответни на доказателствения материал, на който съдебният
състав се довери.
В останалата им част на показанията на А. З. не се даде вяра, като
съображенията за това са следните:
В първия си разпит пред настоящия съдебен състав, З. посочи, че
единственото съдействие, което е искал от него св. З. А. е било да коригира
нередовностите от проектната му документация и да внесе проекта отново в
Общината.
На следващо място, според З. същият е запознал А. и Д., по молба на
свидетеля, защото подсъдимият се занимавал с внос на къщи и халета от
Турция. А. З. заяви, че никога не е бил свидетел в последствие на разговорите
им и не се е интересувал какво говорят, но уговорката им е била Здр. А. да
47
закупи хале от Д.. Спомнял си, че един ден А. донесъл парите за тази сделка,
но не ги бил видял, никога не се намесвало името на подс. Р. и кметът не е
идвал в офиса му.
По-късно свидетелят си спомни, че А. му е споделял, че от район „С.“ му
искат пари, за да мине проекта му, но той му заявил, че това не може да е
истина.
Предвид констатираните съществени противоречия между изложеното
от него и показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, както и
поради липса на спомен, на основание чл.281 от НПК се прочетоха
показанията му, дадени в хода на ДП – л.56 и сл., л. 110 и сл., т.5 .
В същите А. З. излага съвсем различни факти – в разпита си на
31.05.2019г. -
- че е свързал А. с Д., с цел подсъдимият да му ходатайства за одобрение
на проекта, че за тази цел са се уговорили З. А. да даде на Д. сумата от
60 000лв., че тримата са се срещали и са обсъждали този въпрос, че е чул, че
И. Д. е предложил на А. подписване на договор, но не знае какъв и защо, както
и от Д. разбрал, че за одобряване на проекта контактувал с **а Р..
Разказва и за срещата им на 29.05.2019г., когато А. донесъл сумата от
60 000лв. и я показал на него и Д., както и подробно за събитията на
30.05.2019г. – срещата сутринта, факта, че А. не носил парите в себе си, а З. е
трябвало да иде до общината да изтегли преписката, уведомяването му по-
късно по телефона, че подс. Д. и Здр. А. са се срещнали и всичко е уредено,
посещението му в Район С. към 16.00ч., срещата с арх.Б. и подс. Р., какво е
казал кметът - архитектът да му обясни как да отстрани забележките, след
което да одобри проекта и даде разрешение за строеж, и как той попълнил
заявлението за изтегляне на проекта.
Касателно този разпит, св. З. обясни противоречията с поведението на
разследващите, които „му слагали думи в устата“, че бил стресиран и след
прекаран инсулт, че не прочел написаното. Освен това „ръководителят“ на
акцията му казал, че ако наклевети кмета ще го освободят.
Съдебният състав не възприе горното твърдение и го отхвърли, като
напълно недостостоверно.
На първо място – прави впечатление, че на разпита на св. З. /от
31.05.2019г., л.56 и следващите, т.5 от ДП/ през цялото време е присъствал
негов защитник, който включително и е подписал протокола без каквото и да е
възражение. По този начин в максимална степен не само са били охранени
правата на свидетеля, но и е била дадена гаранция за законосъобразното и
правилно провеждане на разпита. Липсват каквито е да са оплаквания за
провеждането на това процесуално – следствено действие или за оказване
натиск над З., както тогава, така и в следващите около 5 години до започване
на съдебното следствие.
Относно разпита си на 03.06.2019г - л. 110 и сл. т. 5 от ДП, в съдебна
48
зала свидетелят отново отрича достоверността му, но все пак пред съда си
спомни, че е водил разговори за проекта в общината с Д. и А., и добави, че
всъщност искал от подс. Д. да разбере „Дали е истина, че Р. иска тези пари“.
И това възражение не бе възприето от съдебния състав.
При този разпит А. З. допълва, че е срещнал **а Р. и подс. И. Д. - на
улицата, в кола, като е питал за проекта на Здр. А. и Р.Р. му обяснил, че има
проблем с КИНТ-а, а Д. по-късно му пояснил, че затрудненията ще бъдат
решени ако З. плати сумата, която му е поискана. Дава информация и за среща
между него и Д. късно вечер в офиса му, темата, обаждането на А.,
предложението, ако свидетелят намери сумата от 60 000лв да я остави на З.,
като „гарант“, докато документацията му не бъде одобрена, както и
преразказва и потвърждава всичко от разпита си на 31.05.2019г.
Предвид посочените по-горе изявления на А. З. пред съдебния състав и
отричането му на показанията му от досъдебното производство, съдът му
предяви ВДС – видеофайлове, чрез възпроизвеждане на видео записите в
съдебна зала, както следва :
- от дата 14.02.2019г., REC1_0003_DT, REC1_0004_DT, REC1_0005_DT
и REC1_0006_DT и по-конкретно записи на разговорите в 13.57ч., 14.02ч.,
14.05ч.,14.12ч., 14.16ч.,14.57ч., 15.00ч., като например:
А.- „….Ма аз кат, не съм си решил проблема с Р..“
З. – „Ма проблема ти е решен. Аз ти казах, т,ва е проблема. Проблема
ти е“
…..
З. – „Даваш парите и ти го дава. Ако искаш в идейна фаза да ти го
одобри /не се разбира/ в идейна фаза. Както искаш, така.“
….
З. –„Ми той снощи беше при мене.
……Р. ма пита, к,о стана. Вика, май се отказаха……Викам,
не, бе, не са се отказали, Викам, просто мислят в момента……То е говорено с
него, нали ти казах /визира Р./ …..Идваш тука, викам го И., даваш му парите
на И., оня подписва и това, това е общината„.
З. при представянето на Д. на А. - „Това е, дето говорихме по въпроса с
Р.“ и др.
- от дата 13.05.2019г. REC1_0019_DT, REC1_0020_DT и по-конкретно
записи на разговорите в 14.32ч., 23.23ч., 23.27ч., 23.30ч.,23.51ч., като
например:
З. на Здр. А., относно разговор с подс. Д. –
„Питах го за договора, договорът бил за осигуряване на двете страни…
Р. се ядосал, че парите ги няма в него, а проектите са внесени….Р. е питал
„Парите в тебе ли са“ /Д./….и се ядосал…Носиш парите утре, той се
обажда на Р. и оня го пуска….60 000, когато ги събереш….тези пари касаят
49
само Р.…“ и др.
- от дата 29.05.2019г. REC1_0021_DT, REC1_0022_DT и REC1_0023_DT
и по-конкретно записи на разговорите в 15.05ч., 15.14ч., 15.20ч., като
например:
З.: „…без корекции не може да мине, процедурата е приключила…утре
нека да е следобеда…Р. трябва да разпореди на М. Б.….“ и др.
По повод така предявените записи, свидетелят не можа да даде логично
обяснение защо е водил подобни срещи и разговори, заяви, че не може да
съществува запис от дата 14.02.2019г., защото тогава бил в болница, говорил
глупости и не си спомнял събитията.
За проверка на горното, съдът изиска съответната информация от
УМБАЛ „П.“ АД, като видно от получените копия от медицински документи:
рапорт от д-р Г. – *** неврологично отделение и епикриза, както и епикриза
по физикална терапия и рехабилитационна медицина на свидетелят А. В. З.
стана ясно, че същият е бил изписан от болницата към дата 14.02.2019г.
При внимателен анализ на доказателствата по делото и всичко
гореизложено, съдът кредитира като достоверни свидетелските показания,
дадени от св. А. З. в хода на досъдебното производство /освен по отношение
на един много важен факт, който ще обсъди накрая/, поради следните
съображения:
Свидетелят в съдебното заседание съществено се отклони от
първоначално дадените си показания, като изложението му бе хаотично,
противоречиво, несистематично и непоследователно, без логическа връзка
между отделните фактически твърдения. В допълнение, показанията му в
съдебната фаза не намериха потвърждение в събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства и влязоха в съществено противоречие със
съдържащата се богата информация в изготвените ВДС. В същите се съдържат
записи на проведените срещи между Здр. А., З. и подс. Д., като ясно и
недвусмислено става ясно за какво се договарят – да се дадат от А. 60 000лв.
на Д., който да ги предаде на **а Р., за да повлияе на Б. за одобрение на
документите. Разговорите са дълги и се обсъждат в детайли проблемите на
проекта на А., отказът на администрацията, невъзможността, независимо от
отстраняване на забележките да се вземе разрешението, заради кмета и защото
не си е получил парите, увещанията на А. да се намали сумата. Особено
детайлни са тримата на 29 и на 30.05.2019г..
За разлика от заявеното от Ат. З. в съдебно заседание, първоначалните
му показания, дадени в досъдебното производство се отличават с
последователност, логични са и вътрешно съгласувани и се подкрепят от
останалия доказателствен материал – както от наличните веществени
доказателствени средства, така и от показанията на свидетелите А., А. Т. и М.
Б.. Те са изложени непосредствено след инкриминираните събития и
отразяват възприятията на свидетеля в максимална степен на достоверност,
преди да бъде повлиян от външни фактори. Същите почти напълно съвпадат и
50
с доказателствата, установени посредством експлоатираните СРС.
За да стигне до този извод, съдът също така отчете, че при даване на
показанията си в съдебното заседание свидетелят Ат. З. демонстрира очевидно
желание да оневини подсъдимите, което поставя под съмнение обективността
и безпристрастността му на този етап от процеса. При това положение, съдът
приема, че именно показанията, дадени в досъдебната фаза, отразяват
действителните факти, релевантни за правилното изясняване на обективната
истина по делото и съответно ги кредитира при формирането на вътрешното
си убеждение.
Единственият факт, относно който св. З. е дал показания в досъдебното
производство, но съдебният състав не възприе изцяло е мястото на срещата
между Р., З. и Д.. Според А. З. това е станало на улицата, в коли, без да става
дума за пари. На първо място – очевидно такава среща е имало и за нея по
принцип З. не отрича. На същата е ставало въпрос за проекта на З. А., което
също се потвърждава от свидетеля. Но видно от кредитираната информация в
съдържащите се ВДС, подкрепена от Здр. А., при срещата му със З. на
14.02.2019г. последният убедително заявява, че проблемът му е решен, т.к. Р. е
бил в офиса му и след даването на сумата от 60 000лв. на И. Д., ще получи
одобрение на проекта си. Именно и това съдебният състав прие за
действително случило се, като съответно на кредитирания доказателствен
материал.
Съдът възприе като безпристрастни, точни и правдиви показанията на
св. Т. Я. – в това число и в досъдебното производство /прочетени на
основание чл. 281 от НПК, поради установени съществени противоречия,
напълно отстранени при разпита й в съдебна зала/, която към инкриминирания
период от време е била на длъжност *** „Конструкции“ към отдела на подс. В.
в Район „С.“ гр. П.. Разказът й послужи за потвърждаване на няколко основни
факти по делото – внасянето през месец октомври 2018г. на проекта на З. А. за
съгласуване, установените от нея в част „Конструкции“ забележки, бързото им
отстраняване, одобряването на документацията, че в последствие за тези й
действия подс. Р. й е искал писмен доклад по случая, както и че на три пъти по
различни поводи я е питал защо е одобрила нейната част от проекта. По-
конкретно св. Я. си спомни въпроса на кмета при разговор помежду им –
„Какви са тези цигании, които правите с А./св. Т. - В. към онзи момент/ и Б.?“
и „Защо искате да пробутате проекта?“, както и че разбрала от колеги, че
преписката на Здр. А. е в кабинета на подс. Р. Р., което според нея друг път не
се е случвало.
Пред свидетелката Я. св. Г., при тяхна случайна среща в коридора на
Район „С.“ гр. П. заявил, че на неговите познати – визирайки именно проекта
на А. – са поискани 50 000лв., за да получат разрешителното за строеж.
Предвид някои разминавания, на основание чл. 281 от НПК се прочетоха
показанията на Я., депозирани в досъдебното производство – л. 122-126, т.5,
които тя потвърди и си помни, че св. Г. е споменал именно сумата от 50 000лв,
51
както и че подс. Р. й е поискал доклад по случая, които обстоятелства възприе
и съдът, като противоречията в съдебна зала видимо се дължаха на
отминалото време от развитието на събитията.
Показанията на свидетелката бяха оценени като важни от съда, макар тя
да е била по-встрани от пряко изследваните събития, защото те съдържат
контролни факти, които недвусмислено потвърждават вече установените като
доказани обстоятелства по делото – интереса на подс. Р. към съдбата на
проекта на А., прибирането на документацията при кмета и заявеното от св. Г..
Свидетелката дава последователни, логични и безпристрастни показания,
които намират опора и в другите доказателствени източници по делото. Съдът
не установи данни за наличие на лична заинтересованост или предубеденост
от нейна страна.. Обстоятелството, че в даден момент Я. е била обект на
предложение за дисциплинарно наказание от страна. на кмета, не
компрометира достоверността на изложението й в настоящото производство,
доколкото това предложение е свързано с друг, напълно различен
фактологичен контекст и няма отношение към конкретния спор.
С доверие с ползват и показанията на св. Д. Н., също занимаващ се със
строителство, познат и на подс. Р. Р. и на св. Здр. А.. От същите стана ясно, че
при случайна среща със свидетеля бил уведомен от А., че има спънки от Район
„С.“ и не му се дава разрешение за строеж, като попитал Н. дали Р. Р. на него
му е искал пари. Св. Н. категорично заяви, че това никога не му се е случвало,
като даде отлични характеристични данни за подсъдимия Р..
До разпит бе допуснат и св. Г. Ш. – *** на процесната жилищна сграда.
Същият допълнително спомогна да се изяснят въпросите по възлагането на
проекта, проектирането, внасянето на идеен проект в Район „С.“ на гр. П., за
да се получи строително разрешение, кой е бил надзор, получените забележки
и тяхното отстраняване. Свидетелят детайлно разясни възникналото
противоречие за КИНТ-а на сградата, както и потвърди, че З. А. е направил
множество консултации, в това число и с арх. Б.. Показанията на св. Ш.
послужиха за проверка и потвърждение на твърденията на св. А., че същият е
видял готовото си разрешение за строеж, срещата му с **а Р., както и че са му
били поискани 60 000лв. за строително разрешение, на което Ш. му отговорил
„В никакъв случай подкуп!“. Показанията му се кредитираха като
компетентни, професионални и безпристрастни.
Св. В. К. – служител на Общината към изследвания период от време, не
спомогна значително за разкриване на обективната истина по делото, но
изложеното от нея бе ползвано с доверие. Единственото, което знаеше по
случая бе фактът, че св. М. А. е посещавала арх. Б. и подс. В. по повод
преписката на А., като В. се възмущавала, че А. настоявала не един път да й се
даде възможност да коригира направените забележки. Потвърди, че св. Т. е
била наказана. дисциплинарно по повод приемането и предаването на
документите не по установения ред в Район „С.“.
За достоверни се възприеха и показанията на св. Г., който не знаеше
52
нищо по настоящия казус, но познава св. Здр. А. и подс. Р.. Св. М. Г. изрази
отрицателното си отношение по повод извършвана съвместна дейност с А.,
във връзка с която според него същият постъпил некоректно и му дължал
пари, както и получил строително разрешение за сграда, която не отговаряла
на законовите изисквания. От друга страна., свидетелят даде сведения за
изключително добри характеристични данни досежно подсъдимия Р. Р. във
връзка с дейността му като кмет.
Показанията на св. В. З. се възприеха от съда за правдиви и се ползваха
за потвърждение на взаимоотношенията между Д. и баща му – А. З., както и
повода за познанството със З. А. и осъществилата се среща на 29.05.2019г.
между баща му, Ив.Д. и З. А., като самия В. З. е присъствал на място. Същият
е видял парите, показани на баща му и Д. от свидетеля, като не разбрал в каква
връзка е направено това. Отрича да знае подс. Р. Р. да е посещавал офиса на А.
З..
На същия бяха предявени видеофайлове, запис от дата 29.05.2019г.
REC1_0021_DT, REC1_0022_DT и REC1_0023_DT чрез възпроизвеждане на
видео записите в съдебна зала, и по-конкретно записи на разговорите в
15.05ч., 15.14ч., 15.20ч. – като например :
А. – „Шейсе“
Ат.З. – „/Не се разбира/ интересува, ако бяха за мене“
А. – „Аз знам, че не са за тебе, нит, са за такова, ама нищо. Не сме
станали ние кметове“.
В. З. потвърди, чу си спомня репликата „Не сме станали ние кметове“,
но заяви, че няма спомен за останалата част от разговора.
Свидетелите С. К., Л. П., К. и М. К. – служители в Район „С.“ към
периода на изследваните събития не можаха да допринесат за разкриване на
обективната истина, като единствено поясниха начина на завеждане на
преписките, издадените откази на проекта на А. и грубото отношение на З. А.
към А. Т., но по повод на техен спор след инкриминираните събития. По повод
последните факти е изложеното от св. р. С. – която била в една стая в родилен
дом „СЕЛЕНА“ гр. П. със св. Т.. В разговорите им последната споделила, че
един човек се държал грубо с нея и я заплашвал, защото искал по някакъв
начин да натопят Р. Р..
Все пак съдът прецени показанията им като безпристрастни и правдиви.
Свидетелите И. К. и П. К. не знаеха нищо за процесния случай, така
както и св. Л. Д. – инвеститор на сграда в Район „С.“.
***** ***** *****
Относно обясненията на подсъдимите:
И тримата отричат каквато и да е причастност към вменените и
престъпни деяния.
Подсъдимият Р. Р. отхвърля категорично обвинението срещу себе си,
53
като набляга на добросъвестната си работа като ** на Район „С.“ в гр. П., в
което си качество винаги следял за законосъобразността на действията на
администрацията.
За конкретния случая – подсъдимият потвърждава, че е имало среща
между него и св. Здр. А., но проектът му имал нередности и е нормално в
такъв случай да не му се издава строително разрешение. Отрича да е отправял
репликата „Аз къде съм в цялата схема?“ и в своя защита подчертава, че
проблемите в проектната документация са били реални и значителни, поради
което и строително разрешение е издадено много по-късно, след като той вече
не е бил кмет, и то не в първоначално представения му вид. Подсъдимият
акцентира, че отказите са били напълно законосъобразни и не е оказвал
въздействие над никой за тях.
В обясненията си относно КИНТ-а на процесния имот Р. заявява, че
районният кмет не определя този показател и не го е коментирал с
архитектите.
Освен това подсъдимият твърди, че се познава с подс.Д., но не са близки
познати, а с подс. В. са просто колеги.
Според него по време на разговора му със З. А. категорично не е имало
намеци или внушения, не е искал от него пари. В разговорите, провеждани с
В. отново под никаква форма не я е ангажирал от негово име да иска пари от З.
А. във връзка с този проект, не е имал информация за разговори между Д., З.
от една страна. и З. А. на тема пари, както и за това, че А. ще дава пари и каква
е целта на даването им, както и не е коментирал с тях под каквато и да е форма
очакване те да получават пари от З. А..
Р. потвърждава, че познава св. З. като лице, което е „надзор“, както и че
на 30.05.2019г. го е срещнал пред кметството. З. го е уведомил, че чака
„архитекта за проекта на З. А.“, подсъдимият го завел при Б. и му казал: „Ето
ти го, виж, разберете се какви са проблемите и да се отстранят“. Р. не си
спомня да е виждал сутринта М. Б. и че няма как да е знаел за „болен човек“,
или че някой ще дойде следобед.
Пледира да се обърне внимание, че не е записан от експлоатираните
СРС да се среща или говори с подс. Д., или който и да е друг по
инкриминирания случай. Желае да бъде напълно оправдан.
Съдебният състав внимателно прецени и анализира доводите на
подсъдимия, като ги съпостави стриктно с наличния доказателствен материал.
Относно възражението, че Р. по принцип е следял за
законосъобразността действията на администрацията на района, на който е
кмет, съдът възприе този факт за доказан и неоспорен, но той не променя
направените изводи.
Съдът прие, че при срещата си със св. З. А. в присъствието на св. Т.,
подс. Р. е изказал отричаната от него реплика „Аз къде съм в цялата схема“. За
това обстоятелство се даде приоритет на показанията на св. Здр. А. като
54
напълно правдиви и непроменени във времето, независимо от многобройните
му проведени разпити. Заявеното от Т., че не е разбрал за какво си говорят
кмета и свидетеля не оборва твърденията на А., които са напълно синхронни и
с последващото поведение и действия на подс. Р..
Касателно обясненията на подсъдимия за събитията, свързани с
преписката на св. З. А. – едно от най-важните възражения на Р., изразени в
негова защита, са свързани с твърдението, че проектната документация е
имала сериозни недостатъци, поради което и е следвало да се издадат откази
за одобряване на проекта, като не е взимал отношение по случая, не е оказвал
влияние на служителите на общината и не е коментирал КИНТ-а.
Съдът намира за неоснователно горното, по следните съображения:
На първо място, следва да се подчертае, че в контекста на
престъплението „търговия с влияние“ няма правно значение дали и доколко
проектът е имал недостатъци, като административните въпроси, свързани с
евентуалните му несъвършенства, не са предмет на настоящото производство
и не могат да обосноват липсата на наказателна отговорност на подсъдимия.
От значение е единствено дали той е упражнил неправомерно влияние върху
длъжностни лица с цел постигане на определен резултат, независимо от
обективните качества на проекта.
На второ място, от доказателствения материал, включително от
кредитираните свидетелски показания, безспорно се установява, че
подсъдимият не само е обсъждал въпроса за КИНТ-а, но и е оказвал пряко
въздействие върху длъжностните лица, отговорни за процедурата по
одобрение на проекта. Свидетелите М. Б. и А. Т. категорично потвърждават,
че подсъдимият не е позволил да се издаде строително разрешение през м.
декември 2018г., въпреки, че процедурата е била почти пред финала си и
въпреки факта, че забележките по проекта от месец ноември 2018г. са били
отстранени. Именно тогава и цялата преписка на З. А. е била искана в
кабинета на подс. Р. и се е намирала там, по време на срещата им. Тезата на
подсъдимия, че документите не са били при него се опроверга по несъмнен
начин от показанията на редица свидетели – подробно анализирани по-горе.
Свидетелят М. Б. посочи, че след прибирането на проектната
документация в кабинета на кмета, независимо от подписаното и подпечатано
от него в качеството му на *** строително разрешение, подс.Р. е изразил
категоричното си несъгласие със стореното и респективно – именно това се е
случило – разрешението не е било издадено.
В тази насока са и показанията на свидетелката А. Т., на св. Здр. А.,
косвено - на св. И. Г. и св. М. А..
Нещо повече – в последствие, при повторното внасяне на проекта от А.
- и М. Б., и А. Т. свидетелстват, че **ът Р. ги е извикал в кабинета си заедно с
подс. В. и ги е инструктирал да „намерят“ нови недостатъци, за да откажат
окончателно одобрение и издаване на строително разрешение.
Кредитираните показания на свидетелите – *** на района М.Б. и *** на
55
гр. П. - Ю. П., както и на А. Т., и З. А., несъмнено установяват, че
подсъдимият е обсъждал въпроса за КИНТ-а – както с Б., така и с П., в това
число и конкретни аспекти от проекта, и въпреки изразените положителни
становища на експертите в материята - и липсата на правомощия да взима
отношение по този въпрос – е изисквал отказ и на това основание.
Свидетелят Б. и св. Т. нееднократно описаха пред съда оказания външен
натиск и намеса от страна. на подсъдимия Р. по повод проекта на св. Здр. А., и
в крайна сметка извършването от страна. на Б. на действия във връзка със
службата му под негово влияние, защото е искал да избегне конфликт с Р.
като негов работодател.
С още по-голяма сила доказателство в тази насока са и изисканите лично
от **а Р. през месец декември 2018г. писмени обяснения от страна. на Т. и Б. -
защо е било подготвено строителното разрешение малко по-рано. Това се
случва преди срещата му с А., което убедително опровергава позицията му, че
е разбрал за проблемите на проекта, едва когато е разговарял с А..
В пълен синхрон с тези показания е и изложеното от самия З. А..
Кредитираните доказателства категорично установяват, че подсъдимият
е обсъждал въпроса за КИНТ-а, както и конкретно проекта. Свидетелските
показания сочат, че подсъдимият е бил наясно с текущото състояние на
преписката, както и че е изразявал становища относно начина на нейното
развитие. Тези обстоятелства опровергават твърдението му, че не е взимал
отношение по случая.
Посочените обстоятелства недвусмислено сочат на целенасочена намеса
от страна. на подсъдимия, която излиза извън рамките на нормалния
административен контрол и демонстрира упражняването на неправомерно
влияние върху компетентните органи. В тази връзка, твърдението му, че не е
взимал отношение и не е коментирал проектната документация, е опровергано
от наличните доказателства и бе отхвърлено като несъстоятелно.
Доказа се и срещата между подс. Д., подс. Р. и св. З., на която Р. е
потвърдил определения от подс. В. размер на исканата сума – 60 000лв. за
упражняване на влияние над арх. Б.. За това послужиха показанията на св. З.
/в кредитираната им част/ и доказателствата, инкорпорирани в наличните ВДС
– по-точно разговорът проведен между З. и Здр. А. на 14.02.2019г., анализиран
по-горе.
Съдът не се довери на изложението на Р. и досежно събитията на
30.05.2019г. Подсъдимият се опита да представи срещата си със св. З. в
общината като случайна и да оправдае поведението си просто като желание
да му съдейства.
От приобщените доказателства се установява съвсем различна
фактическа обстановка, която много накратко може да бъде преповторена
така:
Доказано е от показанията на Здр. А., З. и косвено – от В. З., както и
56
приобщените ВДС какво точно се е случило на 29.05.2019г. – а именно
срещата на св. А. със З., подс. Д. и В. З. и показването на сумата от 60 000лв.
От разговора им, подкрепен от последващите уточнения, случили се късно
вечерта на същата дата, безспорно става ясно за уговорката им – на следващия
ден сутринта в 08.30ч. А. да отиде при З., защото подс. Д. се е разбрал с подс.
Р. Ат. З. да отиде в Район „С.“ в 09.00ч. Подсъдимият Р. следвало да заведе З.
при арх. Б., който лично да обясни какви нередности да се отстранят, да се
изтегли проекта/защото така било необходимо/ и при бързото му последващо
внасяне, Б. да го одобри.
Именно съгласно тази договорка подс. Р. предупреждава и М. Б. да го
чака в 09.00ч., защото човек на инвеститора по проекта на Здр. А. ще дойде,
като предал на архитекта какво следва да прави и Б. се съгласил. Поради
липсата на парите у А. сутринта на 30.05.2019г., тримата решили да кажат на
подс. Р., че жената на З. е болна и той ще дойде следобед. Точно това предава
на М.Б. подс. Р.. Едва когато след обяд на 30.05.2019г. А. е осигурил отново
сумата от 60000лв., подс. Д. потвърждава наличността на парите и З. отива в
Район „С.“, където е посрещнат от подс. Р.. Съгласно уговорката им Р. е завел
свидетеля при арх. Б., действа се по предвидения план, З. подава заявление за
изтегляне на проекта, потвърждава на Д. и А., че кметът е изпълнил
обещаното и си тръгва. А. дава от своя страна. на подс. Д. сумата от 60 000лв.
От обективния ход на събитията, описан по-горе и установен от
събраните доказателства, се установява недвусмислено координирано
поведение между подс. Р. и подс. Д., съгласно договореното със св. Здр. А. и
З.. Това съгласувано действие е израз на общ умисъл и предварително
съгласие за постигане на конкретен резултат.
На първо място, подс. Р. е предварително уведомен от подс. Д., че ще се
осъществи среща в общината с лице, свързано с проекта на Здр. А., и че това
лице – св. З. – ще дойде в определен час. Не само, че подс. Р. е уведомен, но и
той предприема конкретни действия по реализирането на договореното –
предупреждава арх. Б. да бъде на разположение и му предава какво трябва да
направи. Това поведение надхвърля рамките на служебното и случайното
взаимодействие – то показва информираност, ангажираност и изпълнение на
предварителен план.
На следващо място, подс. Р. демонстрира знание за забавянето на Ат. З.
сутринта на 30.05.2019г. и причината за него – „някой е болен“, което му е
съобщено от подс. Д.. Това е още един ясен индикатор, че между двамата
подсъдими е налице комуникация и обмен на информация, отнасяща се до
конкретните действия, необходими за изпълнение на уговорката от
29.05.2019г. – нещо, което би било невъзможно без съвместно участие и
съгласуваност. Ако подс. Р. не е бил част от схемата, логически и житейски е
необяснимо защо и откъде знае за причината на забавянето на З. – че жена му
е болна, защо му се предоставя тази информация и защо той се съобразява с
нея.
57
Съществено е и обстоятелството, че въпреки забавянето, подс. Р. не
само, че очаква Ат. З., но и веднага след пристигането му го завежда при арх.
Б. и заедно изпълняват договореното – Б. обяснява какво да се поправи,
подава се заявлението за изтегляне на проекта от З. – подписано от чуждо име,
с оглед последващото му бързо внасяне и одобрение. Това поведение,
съвпадащо стъпка по стъпка с уговорката между Здр. А., З. и подс. Д. от
предходния ден, отново доказва, че подс. Р. действа като част от общ
механизъм, а не спонтанно или неволно.
В обобщение, действията на другите двама подсъдими - уточняването в
началото на изследваните събития от подс. В. на сумата, която следва да се
плати от А. на Р. – 60 000лв., потвърждаването й от Р. и уговарянето от Д. на
всички подробности по предаването й, съотнесени към съвкупността от
действия на подс. Р. – оказването на въздействие над арх. Б. против
одобрението на проекта преди 30.05.2019г. с призива му да се търсят каквито
и да се недостатъци, но да има отказ, натискът му по този начин над
администрацията, описан по-горе преди даването на парите от страна. на З. А.
и осъщественото от него на 30.05.2019г. след осигуряването на сумата от
60 000лв., не само кореспондира с действията на подс. Д. и подс. В., но и
сочи, че Р. е изпълнявал своята водеща роля в механизъм с ясно определени
етапи и цели, договорени между него и останалите участници. Това изключва
всякаква възможност за липса на знание или съпричастност. Напротив –
показва общност на умисъла, обосновано не само от хронологията и
координацията на действията, но и от цялостното поведение на подс. Р. в
изпълнение на плана., целящ неправомерно облагодетелстване със сумата от
60 000лв. срещу оказване на влияние над арх. Б. за одобрение на проекта на
А..
Въпреки, че в приобщените СРС няма директен аудио или видео запис,
на който подс. Р. да е заснет или записан при разговор относно подкупа, това
не изключва участието му, така както той пледира. Следва да се вземе предвид
особената специфика на корупционните престъпления, които по естеството си
се извършват при висока степен на конспиративност, с цел минимизиране на
риска от разкриване и доказване. Това е общопризнат факт, както в правната
теория, така и в съдебната практика и е житейски логично поведение.
Допълнително, от самите СРС и показанията на св. А. става ясно, че
подс. Д. многократно подчертава, че комуникацията му с подс. Р. е особено
внимателна и премерена, именно с цел да се избегне създаване на преки
доказателства. Този детайл допълнително потвърждава, че участието на подс.
Р. в механизма на извършване на процесното деяние е било съзнателно, но
същевременно – прикрито.
Косвени доказателства в тази връзка, но взаимосвързани и допълващи
преките доказателства, са и обстоятелствата, че след първата среща на Д. с А.
на 14.02.2019г. в 19.46ч. се провежда разговор между подс. Р. и мъж, в който
подсъдимият пояснил, че влиза в гр.П. и двамата може да се видят по-късно,
58
защото първо подс. Р. има среща с „К.“./ подс.И. Д. е от гр. К../ и още на
следващия ден - 15.02.2019г. подс. Д., съгласно договорката, се обадил на св.
Здр. А. и му съобщил, че „продължават“. В тази насока е и телефонния
разговор на 16.02.2019г. в 15.05ч. между подс. Д. и подс. Р. Р., като Д. обяснил,
че е „говорил и чака“.

Разисканата деятелност на подс. Р., фактът, че следи за изпълнението на
плана. и своевременно реагира на промените в хода на уговореното,
недвусмислено изключва възможността той да е бил външен или случайно
въвлечен в процеса. Напротив – действията му са обективни прояви на
съгласувано поведение. Те не могат да се обяснят с обикновена
административна роля или неволно участие, а сочат на предварителна
информираност, участие в уговорката и изпълнение на ключова роля в
нейното осъществяване.
Затова и съдът намира, че твърденията на подсъдимия Р. Р., че не е знаел
и не е съпричастен към инкриминираните действия, са изцяло неоснователни
и опровергани от обективната фактическа обстановка и анализа на
доказателствата.
В обясненията си подс. В. не се признава за виновна и желае да бъде
оправдана. Заявява, че с никого не е обсъждала взимане или даване на пари,
не е конкретизирала суми, не е цитирала имена. Посочва, че не познава подс.
Д., за разлика от св. М. А. и Ив. Г., които са й известни като колеги. Не си
спомня да е разговаряла с А. за проекта на З. А., но пресъздава момент, когато
тя е била при нея в служебния й кабинет в общината и св. Г. се е обадил по
телефона. Същият пожелал да разговаря с подсъдимата относно документите
на Здр. А. и пояснил, че надзорник е М. А.. Д. В. го уведомила, че двете са
заедно. Посочва, че много набързо преди това е срещала Г., но нямала време
да говорят и поради тази причина й се бил обадил.
В обедната си почивка подс.В. отишла в близост до офиса на свидетеля и
там подробно обсъдили забележките по проекта на А., как могат да се
отстранят, като с Г. „просто нахвълряли тогава някакви хонорари за
проектантите, които може да свършат това нещо. Колко може да излезе
например един нов ОУП, колко за препроектиране на тази сграда….“ .
Спомня си, че е разговаряла със св. Т. и св. Б. дали забележките по
проекта на А. са отстранени, но отрича с **а Р. да са настоявали архитектите
да издадат отказ за одобряване на преписката, както и твърди, че същата не е
била в кабинета на Р. Р..
Съдът, след преценка и анализ на посоченото от подсъдимата, се довери
на следните изложени от нея факти :
Че е срещнала св. И. Г. в Район „С.“, но е нямала време да говорят дълго.
Относно среща между В. и М. А. в служебния кабинет на подсъдимата,
обаждането на св. Ив. Г..
59
Срещата с Г., обсъждането на дадените забележки на проекта, как да се
отстранят и какво да се прави за одобрението му, както и коментирането на
суми с пари.
В останалата им част обясненията на подсъдимата се възприеха за
защитна позиция, въз основа на следните мотиви :
Доказа се от кредитираните показания на св. И. Г. за проведени две
срещи между него и подсъдимата, изяснено е точно какво се е случило, къде
са се провели, което съвпада с позицията на подс. В., но и за какви пари е
ставало дума - св. Г. потвърждава, че подсъдимата В. му заявила, че ще
съдейства на А. за одобрение на документацията срещу определена сума,
именно, за да се одобри проектът, което опровергава нейната защитна
позиция.
В тази насока е и възприетото за доказано от съдебния състав, че на св.
М. А. – отново във връзка с процесната преписка на А. - подсъдимата В. е
заявила:
-„Хиляда квадратни метра повече. По триста евро на метър
квадратен ша изкара поне, предлагайте.“
Т.е. доказано е, че подс. В. при разговор с М. А. отправя горната
реплика, като подсъдимата потвърждава и разяснява какво е имала предвид
пред А. при втората й среща със св. Г.. За да приеме тези обстоятелства за
установени, съдът отчете и обсъди по-горе, че изготвените веществени
доказателствени средства ВДС, събрани чрез използване на специални
разузнавателни средства, напълно съвпадат с фактите, изложени от свидетеля
Г. в досъдебната фаза, както и тези на св. З. А..
Показанията на св. Ив. Г., на които съдът даде вяра като вътрешно
непротиворечиви и съвпадащи с обективните доказателства, разкриват, че
подсъдимата не само е провела срещи по темата с него, но и конкретно е
уточнила размера на сумата, която следва да бъде предоставена на трето
лице (подс. Р.).
Относно разговора, в който на св. А. подсъдимата В. заявява: „Хиляда
квадратни метра повече. По триста евро на метър квадратен ша изкара
поне, предлагайте“, следва да се посочи следното - с фразата „предлагайте“,
отправена веднага след икономически разчет на потенциалната изгода (1000
кв.м по 300 евро), подсъдимата призовава другата страна. да определи
сума, която е готова да предложи в замяна на положително административно
решение. Очевидно е, че изразът не може да се тълкува като обикновена
препоръка или предложение, а в условията на конкретния разговор
относно одобрение на проектна документация, представлява
непосредствено искане на облага, респективно подкуп – и то в пари.
В тази връзка може да се цитира Решение № 204/2020 г. по н.д. №
1255/2019 г. на ВКС, II н.о., в което се приема, че: „Не е необходимо искането
за подкуп да е формулирано в точна парична сума или със законовия термин
„подкуп“. Достатъчно е поведението на дееца да внушава, че се очаква
60
облага във връзка със служебно действие.“
В този смисъл и в настоящият случай използваните словесни изрази в
контекста и съдържанието на разговора са достатъчни, за да се
квалифицират като подпомагане от страна. на подс. В. на извършителя на
деянието – Р. в искането на подкуп по смисъла на закона, особено когато са
съпроводени от обещание за съдействие в конкретната хипотеза на св. А..
От защитата се наведоха възражения, че не е установено кога и дали е
имало среща между подс. Р. и подс. В., на която той да иска от нея да уточни
сумата от 60 000лв., искана като дар, поради което и обвинението спрямо нея
било недоказано. Конкретно в тази насока обясненията й не се кредитираха –
от една страна. защото в противния смисъл са показанията на св. М. А. /в
кредитираната им част/ и Ив. Г., подкрепени от показанията на Здр. А. и
приложените ВДС, но и най-вече от последващите действия на подс. Р. –
когато пред З. потвърждава, че иска именно тази сума, за която в последствие
месеци наред се договаря Д. и която - точно 60 000лв. е предадена от Здр. А.
на 30.05.2019г. Т.е. – всички кредитирани доказателства подкрепят
обвинителната теза и водят до извода, че заявеното от В. е защитна позиция.
Освен това – установи се безспорно от обсъдените доказателства, че
проектът е бил задържан в кабинета на подс. Р., както и че същият е оказвал
въздействие над архитектите на общината за издаване на отказ, което
категорично оборва заявеното от подсъдимата.
За да направи горните изводи, съдебният състав обсъди и придаде
съществено значение и на поведението на подсъдимата В. в последствие
/въпреки че нямат пряко отношение към повдигнатото й обвинение/, след
направените конкретни изказвания пред А. и Г., които сочат на нейната
съпричастност и осведоменост относно реализирането на престъпната схема и
се тълкуват от съда точно в тази насока. В частност, от доказателствата по
делото се установи, че през м. декември 2018 г. подсъдимата В. е изразила
недоволство пред св. Т. и Б. по повод изготвено разрешение за строеж по
преписката на А., като недвусмислено дала да се разбере, че не одобрява това
развитие. Впоследствие същата задържа преписката при себе си, без
обективна служебна необходимост, а незабавно след този акт проектът се
оказва на бюрото на кмета – обстоятелство, което създава пряка причинно-
следствена връзка между действията на подсъдимата и тези на подсъдимия Р..
В допълнение, съдът отчете и доказаното присъствие на подсъдимата В.
през м. април на срещата между подсъдимия Р. и свидетелите ***и Т. и Б., по
време на която кметът недвусмислено заявява, че трябва да се „намерят
каквито и да било недостатъци“, за да се възпрепятства одобрението на
проекта на З. А.. Отново с присъствието си подсъдимата утвърждава своята
пълна информираност за процеса на противоправно въздействие върху
административната процедура.
Ето защо настоящата инстанция заключи, че съвкупният анализ на
действията на подсъдимата В. – от вербалните й изрази и изявления,
61
направени пред св. М. А. и Ив. Г., през описана.та й по-горе деятелност, а и
предвид цялостното развитие на инкриминирания процес в последствие, води
до категоричен извод, че тя е била напълно запозната с престъпната
дейност, в която участва, като тази осведоменост и активно поведение
изключват възможността да е действала неволно или по инерция от
служебните си задължения, така както твърди в обясненията си.
Въз основа на изложеното и от събраните доказателства по делото, съдът
не даде вяра на обясненията на подс. В., че не е обсъждала и не е уточнявала
със св. М. А. и св. Ив. Г. какви пари следва да се дадат от страна. на св. А. на
подс. Р. за одобряване на документите му.
Относно обясненията на подс. Д. – от своя страна. той също не се
признава за виновен. Според подсъдимия в хода на досъдебното производство
никой не е взел предвид обясненията му, като имало натиск да разказва неща,
които „устройвали“ разследващите, генезиса на делото бил политически и го
свързва с предстоящите към онзи момент кметски избори в гр. П. и по този
начин „отстраняването“ на **а Р..
Не отрича познанството си с подс. Р. и св.З., както и как се е запознал със З.
А..
Оттук насетне Д. отхвърля изцяло обвинителната теза, като твърди, че е
контактувал с А. единствено по повод желанието на свидетеля да му се
изработи метално хале от Турция. Според подсъдимия в хода на проведените
срещи двамата се уверявали, че могат да си съдействат по много въпроси, А.
му споделил за проблемите си с район „С.“, споменал, че „му се искат пари
60 000лв.“, но няма спомен да е искал съдействие от него, за да разговаря с **а
Р.. Посочва, че е казвал на Здр. А., че познава Р., но единствено го убедил, че
ако има бюрократични спънки, т.к. знае „като човек“ кмета, той няма да бъде
пречка за проекта.
И. Д. заявява, че не е говорил с подсъдимия Р. за проблемите на св. А..
Дава обяснения за събитията на 30.05.2019г., като потвърждава, че имало
среща между него, А. и З., но не си спомня да се е коментирало, че З. А. не
носи пари, нито да са обсъждали, че ще кажат на подс. Р., че жената на З. е
болна, или че Ат. З.. му се е обадил по телефона следобеда, за да потвърди, че
се е срещнал с кмета.
Категорично заявява, че парите, получени от него от З. А. са били капаро
по договора, подписан по-рано за изработка на метално хале от Турция и
действително е казвал, че ще минат през чейндж бюра, но за да се убеди, че
парите не са фалшиви.
Отрича да е обяснявал на А. какво трябва да прави с проекта в общината –
да го изтегля и внася, първо да даде парите, за да получи разрешение и др.
Съдът не кредитира заявеното от страна. на Д., освен в негови много малки
части, които ще се обсъдят по-долу, като оцени обясненията му като защитна
позиция, оставаща изолирА. от кредитирания доказателствен материал.
62
На първо място следва да се посочи, че доказателствата по делото са най-
обилни именно за деятелността на подс. И. Д..
Установени са по безспорен начин срещите му и телефонни разговори,
както следва :
На 14.02.2019г. среща със Здр. А. и св. З..
На 15.02.2019г. телефонно обаждане до Здр. А.
На 12.03.2019г. среща със Здр. А..
На 18.03.2019г. среща със Здр. А..
На 02.04.2019г. среща със св. Здр. А..
На 14.05.2019г. среща със Здр. А.
На 29.05.2019г. среща със Здр. А. и З..
Всички срещи и телефонни разговори със св. Здр. А. и Ат. З. от дата
30.05.2019г.
Посочените срещи и телефонни разговори са били документирани, в това
число и аудио и видео – в резултат на законно експлоатираните СРС.
За същите детайлни показания дава св. Здр. А., на чиито показания вече бе
посочено, че съдът се доверява в цялост. В тази насока са и показанията на св.
А. З. – в кредитираната им част, както и косвено – показанията на св. В. З..
Всички те съвкупно са в пълен синхрон със съдържащите се доказателства,
инкорпорирани във ВДС и експлоатираните СРС.
По време на всяка среща или телефонен разговор, подсъдимият Д. дълго и
задълбочено обсъжда именно проекта на св. А..
На първо място – установи се, че Д. и Р. през месец декември 2018г. са
посетили офиса на З., когато Р. е потвърдил, че иска 60 000лв., за да повлияе
на Б. да одобри проекта.
На 14.02.2019г. при запознанството на И. Д. със св. А., А. З. на въпроса на
същия „Това ли е човекът?“, отговорил за Д.: „ Това е, дето говорихме по
въпроса с Р..“
На същата дата Д. преразказва на А., че е имало среща между него и Р. Р.
при свидетеля З., като която Р. потвърдил поисканата сума от 60 000 лева.
Уточнява, че подс. Р. е изключително предпазлив, както и взима пояснения за
проекта на А. – какво иска, как да се процедира, за да знае предварително до
къде е неговия ангажимент, изрично поставил условие парите да се намерят от
А. предварително.
Поема и ангажимент да играе ролята на „гарант“ – сумата от 60 000лв.
да остане при него, след което той да уведоми **а Р. и така да се стигне до
окончателно решаване на проблема с одобрението на идейния
инвестиционния проект – чрез оказване на въздействие върху Гл.*** на
район „С.“ в лицето на св.М.Б., в чиито правомощия влизало вземането на
съответното решение, като св.Б. щял да одобри проекта, щом подс.Р. приеме
сумата.
63
Записан е и телефонният разговор на 15.02.2019г. между подс. Д. и св.
Здр. А., като подсъдимият го уведомява, че „продължават“.
Установен е и телефонния разговор на 16.02.2019г. в 15.05ч. между подс.
Д. и подс. Р. Р., като Д. пояснява, че е „говорил и чака“.
Доказано е провеждането и цялостното съдържание на разговорите на
срещите между З. А. и подс. Д. – на 12.03.2019г. и на 18.03.2019г., когато
отново темата е подаването на документите от страна. на А. – как да внесе
проекта си, за да бъде одобрен.
От особено значение е, че на 12.03.2019г. при въпроса на свидетеля
каква сума трябва да даде, за да му се извърши услугата, Д. отговорил
„предишната“, която е коментирана. - „в лева“ или 60 000лв. Т.к. А. иска
отстъпка, Д. го уведомява, че дадените пари може да се вземат предвид от
подс. Р. при бъдещи проекти на свидетеля в Район „С.“. На 18.03.2019г.,
подсъдимият разяснил, че на няколко пъти е разговарял с кмета за проекта на
А. и той го е убедил, че всичко ще е, както са се договорили, както и че в един
момент кметът вече не искал да се говори по темата, защото А. - „не се е бил
приготвил“ и ако „направо му бях оставил – нямаше да има въпрос сега “.
Изяснено е какво се е случило на срещата между Д. и З. А. на 02.04.2019
г. на бензиностанция „Лукойл“ на бул. „България“ в П.. Именно тогава
подсъдимият поискал от А. да подпише договор с предмет изработка на
метално хале на стойност 150 000 евро, като се предвиждала първоначална
вноска от 20% – т.е. 30 000 евро или приблизително 60 000 лева.
Необходимостта от подобно действие той подробно разяснил от една страна. с
предпазливостта на подс. Р. и от друга, че истинската цел на договора била той
да послужи като „оправдание“, за да не се повтаря случая с кметицата на
Район „Младост“ в гр. София – И..
Тогава и Д. настоял А. да подпише, защото иначе ще го „разхожда цял
ден по чейндж бюра“, за да обменя парите и така да се избегне евентуално
маркиране на сумата като белязана.
Изяснено е и какво се е случило на срещата на Д. и А. на 14 май 2019 г.,
когато се обсъждал отново проекта на свидетеля и как същият да намери
исканата сума от 60 000лв.
На 29.05.2019г. А. е показал на подс. Д. и А. З. парите, като е доказано,
че по-късно същия ден, около 22:30 часа, подс. Д. се обадил по телефона на
свидетеля З. и го уведомил, че на следващия ден – 30.05.2019 г. в 09:00 ч. –
трябва да се срещне с подс. Р. в Район „С.“ в гр. П..
Записано е и установено по безспорен начин участието на подс. Д. в
събитията на 30.05.2019г. от сутринта – до задържането му с парите,
предадени от Здр. А. – 60 000лв. – в това число и уговорките между тримата
да се каже на подс. Р., че З. ще закъснее, защото жена му е болна. Именно
подс. Д. е предал тази информация на Р. Р.. Всички разговори са единствено и
само досежно проекта на свидетеля А. и какво следва да се направи, за да
окаже влияние над арх Б. подс. Р. с цел одобряването му и издаване на
64
строително разрешение. Точно това е и сторено.
Ето защо и въз основа на изложеното по-горе, съдебният състав не се
довери на обясненията на подс. Д., освен на заявеното от него, че познава
подс. Р., З. и А. и че се е срещал с тях. От съвкупната оценка на събраните по
делото доказателства – както писмени, така и гласни, включително
специалните разузнавателни средства, категорично и без колебание се
установява, че подсъдимият Д. е подпомогнал целенасочено и съзнателно Р. Р.
в извършването на процесното престъпление.
Още в началния етап на комуникацията, често в присъствието на св. З.,
подсъдимият Д. демонстрира осведоменост по всички детайли на престъпния
механизъм. На няколко пъти подсъдимият води координация между страните
– свързва се с Р., информира З. и З. А. за неговите реакции, поставя условия,
настоява за прикриване на деянието чрез фиктивен договор и изисква
подписването му. Ясен е и мотивът на този договор - да се прикрие реалната
престъпна цел – предаване на подкуп за оказване на влияние над арх. Б. от
подс. Р. във връзка с проекта на А..
Обясненията на Д., че е действал по други подбуди, се оборват не само от
свидетелските показания, от обективните доказателства – СРС, съдържащи
недвусмислени изрази в тях, които дори няма нужда да се тълкуват, но и от
действията му, описани подробно по-горе.

***** ***** *****
За да направи своите финални изводи съдебният състав се довери и на
приетите съдебно - технически експертизи, компютърно – технически
експертизи, видео-техническа и лицево – идентификационна експертиза,
строително – техническа експертиза, протоколи за оглед на ВД, протоколи за
връщане на ВД, справки за съдимост, заповеди на арх.Ю. П. – *** на Община
П. за предоставяне на правомощия на *** на район „С.“ ; скица-виза за
проектиране в УПИ *** и разрешение за строеж №284/18.08.1995 г.,
документи, съставляващи идеен проект – жилищна сграда 4 и 5 етажно
застрояване в УПИ ***, от кв.572 по рег. план на Пета градска част, гр.П. и
свързани с него, документи, касаещи администрацията в район „С.“ при
Община П. /заповеди, длъжностни характеристики, устройствени правила/,
документи, касаещи образуваното срещу арх.В. дисциплинарно производство,
сигнал от З. А. до Министър – председателя на РБ.
Всички фактически положения, до които достигна съдът, са базирани
и на така описаните по-горе експертни заключения и приложените писмени
доказателства. Същите не се оспорват от страните по делото, а и съдебният
състав не намери основание да изключи някое от тях от доказателствената
съвкупност.


65
***** ***** *****
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ :
Едно от най - важните възражения на защитниците по делото, бяха
тези, свързани с претендираното осъществяване от страна. на свидетеля Здр.
А. на провокация към подкуп. Същите бяха надлежно обсъдени от съда при
анализ на свидетелските показания на А. и се отхвърлиха като несъстоятелни.
На следващо място бяха наведени твърдения за недоказаност на
обвиненията и на тримата подсъдими – по-горе съдебният състав изложи
подробните си мотиви защо е на противното становище.
По делото бе повдигнат въпрос относно евентуално наличие на
политически натиск или вмешателство в хода на досъдебното производство,
което налага съдът да изложи следните съображения:
От анализа на събраните по делото доказателства, включително
свидетелски показания, веществени доказателствени средства от приложените
специални разузнавателни средства (СРС) и писмени доказателства, съдът не
установи каквито и да било индикации за политическа намеса или външен
натиск, оказан върху разследващите органи или прокуратурата. Действително
– свидетелят З. А. преди да подаде сигнала си се среща с Б.Б. – тогава
Министър - председател на Р. България, но СЛЕД като вече са му били
поискани парите и е бил в безизходица – т.е. процесът не е бил генериран от
никой друг, освен от подсъдимите. В условията на широко разпространено
недоверие към институциите в България е разбираемо първоначалното
търсене на помощ от страна. на свидетеля чрез контакт с Б.Б., за да се убеди,
че от една страна. няма да влоши положението си – Р. е бил издигнат за *** от
ПП ГЕРБ и от друга – че ще получи исканото съдействие за законосъобразно
решение на проблема му. Реакцията на Министър - председателят е била ясна
и недвусмислена – всеки, срещу когото има съмнения за престъпление, следва
да бъде разследван и именно това е било предприето. Оттук нататък св. А. не
е контактувал с политици, нито е искал нещо повече. Не следва да се
подминава и обстоятелството, че З. А. сам търси помощ, а не е бил търсен от
политически лица, че да съществуват съмнения за оказано влияние над същия.
След подаването от свидетеля на сигнал в КП КОНПИ
доказателствата са събирани в съответствие с изискванията на Наказателно-
процесуалния кодекс, при спазване на принципите за обективност и
безпристрастност.
За финалния си съдебен акт съдът основа изводите си единствено
върху обективно установените обстоятелства, без да се опира на политически
мотивирани доводи или внушения.
С оглед на изложеното, съдът категорично отхвърля твърденията за
политическа намеса като неоснователни, голословни и лишени от
доказателствена опора. Всяко действие на органите по разследването и
правосъдието е предприето в съответствие със закона, без отклонения от
процедурните гаранции и без външна намеса.
66
На последно място, Съдът намира възражението на защитата, че
основният подбудител и реализатор на престъпното деяние е свидетелят А. З.
и че последният е действал с цел лично обогатяване, използвайки името на **а
Р. без негово знание или участие, са изцяло несъстоятелни и оборени по
категоричен начин от събраните по делото доказателства, надлежно обсъдени
в настоящите мотиви.
Доказа се по безспорен начин участието на подс. Р. в престъплението
като извършител, а на подсъдимите В. и Д. – като негови помагачи.
Съществени доказателства срещу възражението на защитата са разговорите,
провеждани между Д. и А., както и А. З. през февруари, март, април и май
2019 г., в които става ясно какво е участието на всяко едно от лицата в
престъпната схема. Всички доказателства категорично показват реална,
действена и лична ангажираност на **а Р. в извършване на процесното
престъпление – а не измислена такава от страна. на трето лице. Не
съществуват каквито и да са данни З.. да е получил или да е опитал да получи
паричната сума, нито че е имал контрол над нейното движение, още повече, че
А. се обръща към него за съдействие едва след поискването на подкупа.
Достатъчно е да се подчертае, че в крайна сметка сумата от 60 000лв. е
предадена на подс. Д. и никъде в кредитираните многобройни доказателства
не се споменава, че същата е предназначена за някой друг, освен за Р. Р..
Предвид горното, съдът намира, че възражението на защитата е
оборено по категоричен начин. Всички доказателства потвърждават, че
свидетелят З. не е инициатор на престъплението, а лице, което подпомага
комуникацията между подсъдимите и А., но няма контрол или водеща роля в
престъплението. Престъпният план е иницииран, поддържан и реализиран от
подсъдимите Р. като извършител и подс. Д. и В. като помагачи.
Тук е моментът да се обсъдят и изложените аргументи относно
твърдени нередности на проекта на св. Здр. А..
Съдът, след като обсъди възраженията на защитата, че по идейния
проект, по повод на който е извършено деянието, били налице нередности или
че проектът не отговарял на нормативните изисквания, приема, че тези
обстоятелства са правно ирелевантни за ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимите по чл. 304б, ал. 1 от НК.
Фактът, че идейният проект, евентуално не е отговарял на
нормативните изисквания или е съдържал технически несъответствия, не
променя правния характер на деянието. Нормата по чл. 304б, ал. 1 от НК не
изисква да се установи, че исканото съдействие е трябвало да доведе до
незаконно решение. Напротив – достатъчно е да се докаже, че се е искало или
приело възнаграждение с цел въздействие, независимо дали решението би
могло да бъде взето законосъобразно или не. Ако се приеме, че евентуалната
нередност на проектната документация изключва съставомерността на
престъплението, това би означавало, че деянието става наказуемо само ако се
цели незаконен резултат, което противоречи на логиката на състава на
67
търговия с влияние, който криминализира посредничеството, обещанието за
влияние и самия корупционен натиск върху администрацията, а не крайния
административен акт. Ако сме изправени пред хипотезата, че одобряването на
проекта би било в противоречие със закона, в такъв случай деянието може да
придобие дори по-висока степен на обществена опасност, т.к. влиянието има
за цел да се заобиколят или нарушат нормативни разпоредби. Но дори при
липса на такава противозаконност, самият акт на търсене на облага за
обещание за въздействие върху длъжностно лице е достатъчен, за да се
осъществи престъплението.
Горното обуславя пълната правна ирелевантност на възраженията,
касаещи проектната документация, в контекста на квалификацията на
деянието.
Несподеляеми са и възраженията, че налице неправилното
формулиране на предмета на обвинението, тъй като през цялото време се
твърди от обвинението за издаване на разрешение за строеж, а не за одобрение
на проект, като одобряването на инвестиционен проект не води автоматично
до издаване на разрешение за строеж, което предполага допълнителни
законови изисквания и процедури. От диспозитива на обвиненията е пределно
ясно, че инкриминираното влияние над арх. Б. е именно за одобрение на идеен
инвестиционен проект.
Относно другото твърдяно неясно обстоятелство – че в системата на
район „С.“ като заявител на оттеглянето на проекта фигурира лице, което
разследващите не са успели да установят и така свързването на получаването
на парична сума от Д. с действията на Р. е необосновано, същото не е
коректно. Безспорно се доказа, че именно св. Ат. З. е извършил оттеглянето –
за което лично свидетелства в кредитираните си показания, както и че е
объркано името на заявителя.
Касателно възражението, че не се доказва никакво взаимодействие
между подс. Р. и подс. В., което поставя под съмнение тезата за координирано
престъпно деяние, съдът взе обосновано становище при обсъждане
обясненията на Д. В..

ОТ ПРАВНА СТРА. :

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът прецени,
че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна. следното :
Подсъдимият Р. И. Р. - в периода през м. декември 2018 г. до 30.05.2019
г. в гр. П., в съучастие като извършител с И. М. Д. – като помагач и Д. И. В. –
като помагач, е поискал и на 30.05.2019 г. в гр. П. е приел /чрез фактическото
предаване на паричната сума от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева във владение
на обв. И. Д. /дар от З. А. А., който не му се следва – сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, за да упражни влияние при вземане на решение от
68
длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал. 1, б.А от НК/ - М. П. Б., назначен
със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал. 4 от Закона за
държавния служител във връзка със службата му – *** на район „С.“ при
Община П., във връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б.
за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“
в УПИ ** от кв. 572 по рег. план на Пета градска част гр. П., входиран под №
3- 9400-20282 от С. и В. Г.и от гр. П. - престъпление по чл. 304б, ал. 1, вр. чл.
20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
Подсъдимият И. М. Д. - в периода през м. декември 2018 г. до
30.05.2019 г. в гр. П., в съучастие като помагач с Р. И. Р. – като извършител,
умишлено е улеснил извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин –
като е взел участие в уговаряне на подробностите във връзка с приемане на
дара – поисканата сума от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева - между Р. Р. и З. А.
А., Р. да поиска и приеме от З. А. дар, който не му се следва – сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от страна.
на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно
лице /по смисъла на чл. 93, ал. 1, б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед №
2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния
служител във връзка със службата му – *** на район „С.“ при Община П., във
връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на
идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ** от кв.
572 по рег. план на Пета градска част гр. П., входиран под № 3-9400-20282 от
С. и В. Г.и от гр. П. – престъпление по чл. 304б, ал.1, вр. чл. 20 ал.4, вр. ал.1 от
НК
И подсъдимата Д. И. В. през м.декември 2018г. в гр. П. в съучастие като
помагач с Р. И. Р. – като извършител, умишлено е улеснила извършване на
престъплението от Р. Р. по друг начин – като е уточнила пред свидетелите М.
А. и И. Г. размера на паричната сума от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, която
следва да се предаде като дар на Р. Р. от страна. на З. А. А., за да упражни Р. Р.
влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93
ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018г. на основание
чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния служител във връзка със службата
му – *** на район „С.“ при Община П., във връзка с правомощията му относно
вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за
„Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ** от кв. 572 по рег. план на Пета градска
част гр. П., входиран под № 3-9400-20282 от С. и В. Г.и от гр. П. -
престъпление по чл. 304б ал.1 вр. чл. 20 ал.4 вр. ал.1 от НК.
Престъпният състав на чл. 304 б от НК инкриминира така наречената "
търговия с влияние ". Противозаконната облага се престира или се очаква за в
бъдеще срещу положени усилия на подсъдимия да окаже влияние, да
мотивира, да убеди и да насочи вземането на решение от длъжностно лице в
рамките на неговата компетентност в желаната от дееца насока. Субект на
това престъпление не може да бъде всяко физическо лице, а само такова, което
разполага с реалната възможност да упражни търговията с влияние. Връзката
69
между дееца и длъжностното лице, от което зависи изпълнението на
компетентните му функции е възможно да е на базата на лични или семейни
контакти, приятелство, служебни взаимоотношения и други, е задължителна.
За съставомерността на деянието не е необходимо подсъдимият да
извърши действия по реализиране на влиянието. Субект на престъплението
"търговия с влияние" може да бъде всяко наказателноотговорно лице
/включително и длъжностно лице/, като обещаното действие се отнася до
друго лице - длъжностното лице, в чиято компетентност попада вземането на
съответното решение.
Т.е. при чл. 304б ал.1 от НК може да се обобщи, че деецът:
- поисква или приема дар или каквато и да е облага или приема
предложение или обещание за дар или облага;
- тя не му се следва;
- за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно
лице ;
- решението е във връзка със службата на това длъжностно лице;
- следва да е налице умисъл относно описаните обективни признаци.
Категорично се доказа, че подс. Р. в инкриминирания период, в гр. П.,
като извършител е поискал и на 30.05.2019г. е приел – чрез фактическото
предаване на паричната сума от 60 000лв. във владението на И. Д. – дар от З.
А. А., който не му се следва.
В конкретния случай са осъществени двете изпълнителни деяния -
“поискал“ и „приел“, като същите представляват част от развитието на едно и
също престъпно правоотношение.
Конкретно поискването на дара от 60 000лв. се е осъществило от
подсъдимия като извършител, като подс. Д. В. през м.декември 2018г. в гр.
П. е улеснила извършването на престъплението, действайки като помагач,
уточнявайки пред свидетелите М. А. и И. Г. размера на паричната сума.
През целия инкриминиран период от време, подс. Р. е демонстрирал
желанието си да получи дара, който не му се дължи. Това демонстриране е
било достатъчно ясно и точно, като не е останало място за двусмислено
тълкуване от страна. на Здр. А., от който се искал подкупа. В случая
изпълнителното деяние е било улеснено от страна. на подс. В., която е
уточнила размера на искания дар – пари – пред свидетелите А. и Г.,
посредством които информацията достигнала до Здр. А.. По този начин,
подпомогнат от подс. В., подс. Р. косвено е съобщил на А., че дарът следва да е
в пари и колко ще трябва да „плати“.
По отношение на подсъдимата В., Съдът приема, че деятелността й
представлява помагачество по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК – улесняване
на извършителя „по друг начин“. Подсъдимата е създала конкретна яснота
относно стойността на искания дар, като по този начин е допринесла за
реализирането на престъпния замисъл, без самата тя да го е извършила пряко.
70
Подс. И. Д. от своя страна. е улеснил извършването на престъплението
от Р. Р. в периода м.декември 2018г. – до 30.05.2019г. в гр. П., като е взел
активно участие в уговаряне на подробностите във връзка с приемането на
дара – как, кога, къде, какво точно следва да се направи, на кого да се предадат
парите.
За подс. Д., съдебният състав прие, че извършеното от него също
покрива признаците на помагачество по чл. 20 ал.4 от НК - улесняване на
извършителя „по друг начин“ – същият е поел ролята на организатор на
множество срещи по повод уговарянето на предаването на дара, инициира
създаването на прикриващ договор, комуникира с **а Р. и координира
поведението на всички участници.
Подсъдимият Р. е приел дара – сумата от 60 000 лв., чрез фактическото й
предаване на подс. И. Д..
Следва да се подчертае, че законодателят не поставя каквито и да са
ограничения относно начина на приемане на дара.
Както доктрината, така и практиката, застъпват становището, че са
възможни две форми на приемане: открита и завоалирана. Естествено при
първата форма сме изправени пред непосредствено „даване-приемане“ на
облагата, а при завоалираната форма „приемането“ е опосредено: възможно е
със съгласието на извършителя дарът или облагата да е даден другиму – така,
както е в настоящия казус. Според договореностите между Р. и Д., сумата от
60 000лв. З. А. предава на подс. Д., който преди това, подпомагайки Р. е
уговорил подробностите по предаването на парите. Именно по този начин
дарът е приет от подс. Р..
На следващо място поисканата и приета сума пари не се следва на подс.
Р., т.е. тя има незаконен характер, за получаване на парите в размер на
60 000лв., подсъдимият няма каквото и да е правно основание.
Както във всички случаи на корупционни престъпления, така и при
„търговията с влияние“ следва да се установи връзката между поискания и приет
дар и целеното действие. Доказа се от всички кредитирани гласни и писмени
доказателства, както и от приложените ВДС, че подс. Р. е поискал и приел парите,
за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице - /по
смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед №
2/27.04.2018г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния
служител във връзка със службата му – *** на район „С.“ при Община П., във
връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на
идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ** от кв.
572 по рег. план на Пета градска част гр. П., входиран под № 3-9400-20282 от
С. и В. Г.и от гр. П..
И така – деянието е престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК, защото се
установи, че подс. Р. като извършител, подпомогнат от подсъдимите Д. и В., е
поискал и приел дара като насрещна престация за поет ангажимент да
въздейства върху длъжностното лице Б. и да го мотивира да вземе определено
71
решение в посока, желА. от З. А., предоставил облагата.
За съставомерността на деянието е необходимо деецът да има реална
възможност да упражни влияние върху длъжностното лице, в чиито
правомощия е вземането на желаното от даващия дара решение.
Законодателят не се интересува какво е естеството на тази възможност за
упражняване на влияние и по-специално дали тя произтича от отношения на
власт и подчинение, от наличие на родствена връзка или от отношения на
близост и доверие. С оглед безспорно установените отношения между подс. Р.
– ** на район „С.“ и работодател на длъжностното лице – М. Б. – *** на район
„С.“ при Община П., е била налична йерархична зависимост между двамата.
Но по-важно е следното – св. Б., независимо от обстоятелството, че кметът
нямал право да се намесва в редица негови правомощия, изрично заявява, че
се е съобразявал и правил каквото иска подсъдимия – в това число е издал и
отказ за одобряване на проекта на А., защото не желаел да се конфронтира с
кмета и да си създава проблеми. Тук може да се напомни и опита на подс. Р. да
отстрани от поста му Б., което в по-голяма сила дава възможност на свидетеля
да е наясно, че във всеки един момент, ако не се съобразява с волята на Р.
може да загуби работата си. Т.е. – установена е реалната възможност на
подсъдимия Р. да упражни влияние над М. Б. за вземане на решение,
попадащо в кръга на правомощията на свидетеля, а не в тези на подс. Р..
По-горе бе подчертано, че според закона и съдебната практика е без
значение дали подсъдимият е успял да упражни влияние и дали е постигнат
целеният с даването на неследващия се дар резултат.
Все пак, от доказателствената съвкупност се установи, че
подсъдимият Р. е осъществил действия по постигане на обещания на
свидетеля З. А. резултат, като е упражнил влияние над арх. Б., нареждайки му
да приеме З., да му обясни какво следва да се коригира, за да се одобри
проекта и много бързо да се издаде строително разрешение, с което Б. се
съгласил - все обстоятелства, които не са обаче пряко относими към
извършване на инкриминираното деяние по чл. 304б НК, но безспорно
подкрепят обвинителната теза и доказват причастността на Р. Р. във вмененото
му престъпление.
Деянието „търговия с влияние“ е извършено в съучастие от тримата
подсъдими, като подсъдимият Р. е действал като извършител, а подс. В. и подс.
Д. – като помагачи. В. и Д. не са се познавали, но всеки един от тях
независимо е подпомогнал извършването на инкриминираната дейност от Р.
Р.. Всеки от помагачите е бил наясно какво трябва да извърши като съучастник
с **а Р., както и са били наясно с всички обективни признаци на
осъществяваното престъпно деяние – защо се иска дара, който следва да се
даде на подс. Р. от св.А. - за упражняване на влияние над М. Б. във връзка с
одобрението на проектна документация, както и че сумата е в размер на
60 000лв.
Ето защо и тримата подсъдими са извършили вменените им престъпни
72
деяния от обективна страна..
От субективна страна. тримата подсъдими са действали с пряк умисъл. Не
само извършителят Р. Р. е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици, но
и двамата му помагачи В. и Д. са действали с пряк умисъл – те съзнателно са
улеснили извършителя в реализирането на престъплението по чл. 304б, ал. 1
от НК. Налице е пълно съвпадение на умисъла между извършителя и
помагачите, което е характерно за съучастието при умишлени престъпления.
От значение е, че участието на помагачите е резултат от съзнателно и
координирано поведение, насочено към подпомагане на извършителя при
осъществяване на престъплението - поискване и приемане на 60 000лв., които
не се следват на Р., за да упражни влияние при вземане на решение от
длъжностно лице - по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК - М. П. Б., във връзка
със службата му – *** на район „С.“ при Община П., във връзка с
правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен
инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ** от кв. 572 по
рег. план на Пета градска част гр. П., входиран под № 3-9400-20282 от С. и В.
Г.и от гр. П.. За съставомерността от субективна страна. на двамата помагачи е
без значение, че не са се познавали, защото дейността им, самостоятелно на
всеки един от тях е била насочена към подпомагане на извършителя на
деянието – Р..
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона - за
извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 304 б ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години или глоба до пет
хиляди лева.
На първо място, вземайки предвид степента на обществена опасност
на конкретния вид престъпление – корупционно, както начина и механизма на
извършването му – при висока организираност и конспиративност, съдебният
състав прецени, че подходящо и за тримата подсъдими, с оглед генералната и
индивидуална превенция е наказанието „лишаване от свобода“, което в пълна
степен ще осъществи целите на наказанията, визирани в чл. 36 от НК.
На следващо място законът изисква да бъдат преценени отегчаващите
и смекчаващите отговорността обстоятелства, за всеки един от подсъдимите.
По отношение на подс. Р. като отегчаващо отговорността
обстоятелство се взе предвид служебното му положение към момента на
извършване на деянието – ** на Район „С.“ при Община П., призван да брани
законните интереси и правата на хората, високият размер на предмета на
престъплението; упоритостта при осъществяването му. Като смекчаващи
вината на подсъдимия се приеха чистото му съдебно минало, което изяснява
инцидентния характер на деянието; добрите му характеристични данни;
73
добрата му служебна атестация, установена от разпитите на редица свидетели,
трудовата му и семейна ангажираност.
Касателно подс. В. – съдебният състав оцени като смекчаващи
отговорността обстоятелства краткото й участие в престъпната схема, чистото
й съдебно минало, трудова ангажираност и добри характеристични данни, а
като отегчаващи – високият размер на предмета на престъплението.
За подс. Д. се възприеха отегчаващите обстоятелства – висока
стойност на предмета на престъплението, сериозната упоритост и
организираност на осъщественото от него и смекчаващите – чисто съдебно
минало, добри характеристични данни и трудова ангажираност.
Отделно за всеки един от подсъдимите съдът взе предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство немалкия изминал период от време
от извършване на престъплението, провеждане на досъдебното производство
и постановяване на присъдата, което не може да се вмени в тяхна вина.
Т.е. - и за тримата подсъдими е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като обаче съдът прие, че същите не са
многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 ал.1 от
НК и в конкретния случай следва място да намери разпоредбата на чл. 54 от
НК.
При определяне размера на наказанията, съдебният състав взе
предвид и изискванията на чл. 21, ал. 1 НК, съгласно който всички
съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното
престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното
участие. Ноторно известно е, че под характер на участието се разбира
формата, в която съответното лице участва в извършването на престъпление.
Под степен на участие се разбира какъв е конкретния принос на всеки един от
съучастниците с оглед настъпването на обществено опасните последици, като
не е задължително извършителят да има по-голяма отговорност в сравнение с
помагачите.
Съобразно изложеното и като съобрази значително по-краткото
участие на подс. В. в престъплението и то като помагач, съдебният състав
прецени, че на същата следва да се наложи по-малко наказание от останалите
двама съучастника – а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, докато
на подсъдимите Р. и Д. – едно и също по размер наказание „лишаване от
свобода“ – от по ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът, при индивидуализация на наказанието спрямо подсъдимите Р.,
Д. и В., прие, че са налице не само формалните, но и материалноправните
предпоставки за отлагане на изтърпяването на наложените наказания
„лишаване от свобода“ на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Аргументите, които
обосновават тази преценка, се базират на принципите на наказателното право,
целите на наказанието и конкретните индивидуални характеристики на всеки
от подсъдимите.
74
Съдът констатира, че всички подсъдими не са осъждани преди
деянието, за което се води настоящото наказателно производство. Наложените
им наказания са под определения от закона 3-годишен праг, което е първата
обективна предпоставка за приложението на условното осъждане.
Настоящата инстанция обърна особено внимание на
характеристиките на личността на всеки един от подсъдимите, при което беше
отчетено, че те водят социално отговорен живот, интегрирани са в обществото
– трудово ангажирани, с трайни семейни връзки и без предходни прояви на
противоправно поведение. Тези обстоятелства сочат, че деянието
представлява инцидент в житейския им път и не говори за трайно престъпно
намерение или поведение.
Целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – поправяне и
превъзпитание на дееца, както и възпиране от извършване на други
престъпления, могат да бъдат постигнати и извън системата на изтърпяване на
наказание в условията на лишаване от свобода. Установеното за тримата
подсъдими показва, че те са в състояние да осъзнаят противоправността на
деянието си и да променят поведението си без нужда от принудителна
социална изолация.
Условното осъждане в конкретния случай не лишава наказанието от
неговата възпитателна и възпираща функция. Напротив, съзнанието, че при
извършване на друго престъпление ще последва изтърпяване на отложеното
наказание, създава достатъчно силен стимул за спазване на закона и
въздържане от бъдещи противоправни прояви.
Освен това - не се установи обществен интерес, който да налага
наложените наказания да бъдат изтърпени ефективно. Подсъдимите не
представляват опасност за обществото, а изолирането им би нарушило
социалната им и професионална интеграция, което би било в противоречие с
целите на наказанието.
Предвид горното, Съдът прецени, че наказанието спрямо подсъдимите
следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като условното
осъждане отговаря в най-висока степен на целите на закона и същевременно
запазва баланса между обществените интереси и индивидуалните
характеристики на всеки от подсъдимите.
Ето защо наказанията им лишаване от свобода се отложиха - за подс. В. с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а за подс. Р. и Д. – с изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Беше приложена
и разпоредбата на чл. 59 от НК.
По отношение предмета на престъплението – в случая не подлежи на
отнемане в полза на държавата дар, предоставен по време на досъдебно
производство от компетентните органи, по повод вече поискан подкуп, защото
белязаните банкноти не са предназначени да корумпират, а да разобличат
корупционна схема /същите са и върнати/.. В тези случаи съдът е задължен да
присъди равностойността на сумата, като виновното лице бъде осъдено да я
75
заплати.
Ето защо и на основание чл. 307а от НК съдът осъди подсъдимите Р.,
В. и Д. да заплатят в полза на Държавата сумата от 60 000 /шейсет хиляди/
лева, явяваща се равностойността на предмета на престъплението по чл. 304б,
ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК
съдебният състав осъди тримата подсъдими да заплатят по сметка на ОСО при
ОП - П. направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
8 072.40 /осем хиляди и седемдесет и два лева и 40 ст./ лева, както и
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева по сметка на Окръжен съд – П..
Причини за извършване на престъплението и за тримата подсъдими –
желание за облагодетелстване по незаконен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :






















76




















77
Съобщи за изтекли лични данни