Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Иск по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК. Постъпила е искова молба от „Е. Г. И. Б.” Е. – гр.С. срещу „К.” Е. – гр. В. Т., в която се твърди, че на 05.07.2011 г., ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за сума общо в размер на 34098,80 лева, представляваща дължими лизингови вноски №№ 23, 24, 25, 26 и 27, съгласно чл. 3 от Споразумение от 22.04.2009 г. с нотариална заверка на подписите и приложен погасителен план към него. Твърди се, че въз основа на заявлението е образувано гр.дело № 28744/2011 г. по описа на СРС, което е приключило с издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за посочената сума и за разноските. Твърди се, че ответникът е подал възражение и съответно ищецът в срока по чл. 415 ГПК е подал настоящия установителен иск за сумите, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Твърди се, че на 16.10.2008 г. между ищеца и „С. К.” Е. /към настоящият момент „К.” Е./ е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът е предоставил на ответника лизингов обект - 1 бр. линия за опаковане на шоколадови бонбони с допълнителни принадлежности, произведена 2008г. Твърди се, че отношенията между страните по повод заплащането на дължимите лизиÝгови вноски са уредени със Споразумение от 22.04.2009 г. и погасителен план към него с нотариална заверка на подписите, с настъпили падежи на лизингови вноски № № 23, 24, 25, 26 и 27 съответно на 31.01.2011 г., 28.02.2011 г., 31.03.2011 г., 30.04.2011 г. и 30.05.2011 г., като сумите не са заплатени от лизингополучателя, нито на падежа им, нито към настоящият момент. Ищецът твърди и че договорът за финансов лизинг е бил прекратен от него поради виновното му неизпълнение от ответника, с нотариална покана връчена на ответника на 09.09.2011 г. Сочи, че неплатените лизингови вноски № № 23, 24, 25, 26 и 27 са с настъпил падеж и са дължими от лизингополучателя преди прекратяването на договора. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 34098,80 лева, от която: сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 23, с падеж 31.01.2011 година; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 24, с падеж 28.02.2011 г.; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 25, с падеж 31.03.2011 година; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 26, с падеж 30.04.2011 г.; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 27, с падеж 31.05.2011 г., съгласно погасителен план към Споразумение от 22.04.2009 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на ЗНИ и направените разноски от 1473 лв. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.” Е.-гр.В.Т., чрез адв. М., с който отговор се правят възражения относно допустимостта на иска и е направено възражение за местна подсъдност. Заема се становище, че искът е неоснователен, като същият се оспорва изцяло по основание и размер с довод, че договорът за лизинг е прекратен едностранно от ищеца, което обстоятелство се сочи от същия още с исковата молба, а съгласно чл. 4, ал. 2 от споразумението от 22.04.2009 г., при предсрочно прекратяване на договора за лизинг, лизингополучателят дължи не лизингови вноски, а обезщетение за ползване. В този смисъл се заема становище, че ответникът евентуално дължи суми на друго основание, вместо вноски по договор за лизинг-обезщетение по чл. 79 от ЗЗД. Заема се становище, че претендираните вноски не се дължат на заявеното от ищеца договорно основание.Счита, че поради това, че ищецът е предявил иска на договорно основание, а не по чл.79 от ЗЗД, то същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. Заето е становище за неоснователност на възраженията на ответника за недопустимост на иска и за местна неподсъдност на делото. Относно квалификацията на иска, ищецът заема становище, че исковете имат за предмет установяването на вземания съгласно Споразумение от 22.04.2009 г. и погасителен план към него за посочените лизингови вноски. Заявил е, че договорът е развален на 09.09.2011 г., и тъй като в случая се касае за договор с продължително изпълнение, то развалянето настъпва занапред, и то с последиците на прекратяване на договора, по смисъла на чл.78, ал. 1 от ЗЗД, поради което, тъй като лизинговите вноски не са заплатени, ответникът дължи същите на основание споразумението от 22.04.2009 г. Заема се становище, че уговореното между страните обезщетение в чл.4, т.2 от споразумението, при предсрочно прекратяване на договора, на което се основават възраженията на ответника, се дължи от лизингоплучателя при невръщане на лизинговата вещ и се различава от дължимите от лизингополучателя лизингови вноски за периода на ползване на вещта по време на действие на договора. В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който поддържа възражението си за местна неподсъдност на делото.Направено е и възражение, че е налице противоречие в първоначалната искова молба и в допълнителна такава, относно квалификацията на иска, като в първоначалната искова молба ищецът е твърдял, че договорът за лизинг е прекратен, а в допълнителната искова молба, че същият е развален.Поддържа становището, че не дължи лизингови вноски, а обезщетение за ползване, т.е дължимите суми, ако се дължат такива, са на друго основание-именно поради прекратяването на договора, и тъй като същите не се дължат на заявеното от ищеца договорно основание, то искът е неоснователен, и следва да бъде отхвърлен. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 28744/ 2011г. по описа на СРС е видно, че ищецът „Е. Г. И. Б.” Е.-гр.С. е подал пред СРС заявление за издаване за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „С..-гр. С., въз основа на споразумение от 22.04.2009г. между двете дружества с нотариална заверка на подписите. По това заявление СРС е издал заповед от 06.10.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредено длъжникът „С.1” Е.-гр.С. да заплати на заявителя сумата 34098,80 лв.-главница, дължима по договор от 22.04.2009г. с нотариално заверени подписи, от които: сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 23, с падеж 31.01.2011 година; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 24, с падеж 28.02.2011 г.; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 25, с падеж 31.03.2011 година; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 26, с падеж 30.04.2011 г.; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 27, с падеж 31.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2011г. и сумата 1473 лв. разноски по делото. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника. Не се спори от страните, установява се от справката от търговския регистър, че ищецът „Е. Г. И. Б.” Е.-гр.С. е с предишно наименование на фирмата „И. Б.”, а ответникът „К.” Е.-В.Т. е с предишно наименование на фирмата „С.1” и седалище в гр.С., която е с предишно наименование „С” и седалище в гр.С.. Видно от приложения по делото договор за финансов лизинг от 16.10.2008г., ищецът /с предишното наименование на фирмата „И. Б.”/, като лизингодател, и ответникът /с предишното наименование на фирмата „С.” Е.-гр.С./, като лизингополучател, са се договорили, че ищецът предоставя на ответника ползването при условията на финансов лизинг на лизинговия обект-линия за опаковане на шоколадови бонбони с допълнителни принадлежности, година на производство 2008г., марка „F.”, като срокът на предаване на лизинговия обект е най-късно до 31.12.2008г. Не се спори от ответника, че лизинговият обект му е предаден съгласно договора. На 22.04.2009г. страните са сключили споразумение за плащане на предадения лизингов обект, съгласно което лизингополучателят дължи на лизингодателя лизингови вноски в размерите и сроковете за плащане съобразно погасителен план към споразумението. Към споразумението е приложен погасителен план за общо шестдесет вноски. С нотариална покана от 24.08.2011г., връчена на ответника на 09.09.2011г. ищецът е поканил ответника в срок от 14 дни, считано от получаване на поканата, да му заплати дължимите суми по девет вноски с падежи от 30.11.2010г. до 31.07.2011г., тъй като не е заплатил същите, като го е уведомил, че в случай, че не заплати цялата дължима сума от 45830,21 лв. в посочения срок, да счита поканата за едностранно волеизявление от страна на ищеца за прекратяване на договора за финансов лизинг на осн.чл.8 ал.1 б.”е” от Общите търговски условия, представляващи неразделна част от договора за финансов лизинг. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че не е заплатил дължимите съгласно договора и споразумението лизингови вноски, както следва: сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 23, с падеж 31.01.2011 година; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 24, с падеж 28.02.2011 г.; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 25, с падеж 31.03.2011 година; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 26, с падеж 30.04.2011 г.; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща лизингова вноска № 27, с падеж 31.05.2011 г., нито е ангажирал доказателства, установяващи извършено плащане на посочените вноски. Възражението на същия е, че такива вноски той не дължи поради предсрочното прекратяване на договора, и предвид разпоредбата на чл.4 ал.2 от споразумението.Това му възражение е несъстоятелно по следните съображения: Съгласно чл.4 ал.2 от споразумението от 22.04.2009г., при разваляне на лизинговия договор, отказ от него, или при неговото прекратяване, която последна хипотеза в случая е налице /отправеното предизвестие, получено от ответника на 09.09.2011г./, лизингополучателят се задължава в 7-дневен срок, считано от прекратяването, да предаде на лизингодателя лизинговия обект, като до връщане на обекта на лизинг му дължи обезщетение за ползване в размер на уговорената лизингова вноска за всеки започнал месец. Съгласно чл.8 ал.2 от Общите търговски условия на „И. Б.” Е. за договори за финансов лизинг на движими вещи от 01.04.2008г., неразделна част от договора за финансов лизинг от 16.10.2008г., при предсрочно прекратяване на лизинговия договор по някоя от посочените в ал.1 причини /в случая-по б.”е”-поради забавяне изцяло или отчасти на финансово задължение по договора за лизинг/ лизингодателят има право да поиска незабавното плащане на всички дължими до изтичане срока на лизинговия договор вноски заедно с калкулативната остатъчна стойност. Предвид изложеното, се налага изводът, че до прекратяване на договора за лизинг лизингополучателят дължи на лизингодателя плащането на всички уговорени лизингови вноски, а едва след прекратяването му /предсрочно/-обезщетение за ползване на лизинговия обект в размер на лизинговата вноска до връщане на лизинговия обект. Претендираните от ищеца лизингови вноски №№ 23, 24, 25, 26 и 27 са с падежи съответно на 31.01.2011 г., 28.02.2011 г., 31.03.2011 г., 30.04.2011 г. и 30.05.2011 г., преди предсрочното прекратяване на договора за лизинг, поради което същите като неплатени от ответника, са дължими на ищеца-лизингодател в уговорените размери, съгласно договора за финансов лизинг и споразумението от 22.04.2009г. Видно от приложения погасителен план размерът на всяка една от тези вноски е 3486,89 евро, равняващ се на 6819,76 лв., или общо петте неплатени вноски-в размер на 34098,82 лв. С оглед изложеното, съдът счита, че е безспорно установено, че ответникът дължи на ищеца посочените суми по приложеното споразумение от 22.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-05.07.2011г. Установителният иск за сумата 1473 лв., представляваща разноски по предходно развилото се заповедно производство по ч.гр. д.№ 28744/ 2011г. по описа на СРС, която сума е присъдена със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.10.2011г., е недопустим и предвид на това следва да бъде оставен без разглеждане и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Разноските по заповедното производство не могат да бъдат предмет на настоящото, тъй като не са били и предмет на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Предмет на иска по чл.422 от ГПК е съществуването на вземането на заявителя, посочено в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-главница и лихви. При този изход на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за внесена държавна такса и адв.възнаграждение-общо в размер на 2040,40 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”Л. К.” № .. дължи на „Е. Г. И. Б.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.” № .., със съдебен адрес: гр.С., бул.”Ц. О.” № .., Адвокатско дружество „Б. и п.”, сумата общо 34098,80 лв., от която: сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 23, с падеж 31.01.2011 година; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 24, с падеж 28.02.2011 г.; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 25, с падеж 31.03.2011 година; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 26, с падеж 30.04.2011 г.; сума в размер на 6819,76 лева, представляваща дължима лизингова вноска № 27, с падеж 31.05.2011 г., съгласно погасителен план към Споразумение от 22.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист-05.07.2011г., за които вземания по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.10.2011г. по ч.гр.д. № 28744/ 2011г. по описа на СРС. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният установителен иск от „Е. Г. И. Б.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.” № .., със съдебен адрес: гр.С., бул.”Ц. О.” № . Адвокатско дружество „Б. и п.", срещу „К.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”Л. К.” № .., за сумата 1473 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 28744/ 2011г. по описа на СРС, като недопустим и прекратява производството по делото в тази му част. ОСЪЖДА „К.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”Л. К.” № .., да заплати на „Е. Г. И. Б.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.” №.., със съдебен адрес: гр.С., бул.”Ц. О.” № . Адвокатско дружество „Б. и п.”, направените по делото разноски в размер на общо 2040,40 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |