№ 407
гр. Русе, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20254520200945 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. П. И. против наказателно постановление № 25-3393-
000449/19.05.2025г. на Началника Второ РУ при ОД на МВР - гр.Русе. Същият моли съда да
отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 17.04.2025г., около 17,32ч, в
гр.Русе по ул.”Никола Петков” управлявал т.а.”Фолксваген Туран ” с ДК№ Р 81 16 КН без
да е поставил обезопасителния си колан. Това било възприето от св.Н. Е., полицейски
служител, който в този момент изпълнявал служебните си задълженията по тази улица по
контрол на движението и същият спрял автомобила за проверка. Св.Е. съставил АУАН
срещу жалбоподателя в негово присъствие, а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което му било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН жалбоподателят
посочил, че няма възражения.
1
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това
и в този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът кредитира с пълно доверие показанията на свидетеля Н. Е. - полицейския
служител, възприел, че жалбоподателят управлява автомобила без да си е поставил
обезопасителния колан. При разпит в с.з. същият заявява, че детайлно не помни конкретния
случай, но е категоричен ,че „няма как жалбоподателят да е имал колан и аз да му съставя
акт, абсолютно невъзможно е“, л.22 гърба от пр. за с.з. Всъщност дори в самата жалба,
жалбоподателят не оспорва, че е бил без колан, като оправдава с това, че много е бързал и го
е смъкнал непосредствено преди пристигането си до жилищния блок, в който е отивал.
По тези причини съдът намира, че жалбоподателят действително не е бил с поставен
предпазен колан. Не основателно и възражението, което се прави в жалбата за наличие на
крайна необходимост. На първо място това възражение почива на напълно голословни и
недоказани твърдения за потенциални болести на бабата на съпругата му. На второ място
липсват всички признаци на института на крайната необходимост, като само следва да се
посочи, че не е имало никаква непосредствена опасност (дори и твърденията за болести да са
верни), която да обуслови извършване на спасителното деяние (откопчаване на колана по
време на движение); т.е. не е налице никаква причинноследствена връзка между тях. В този
смисъл въпросът за съотношение между причинени и предотвратени вреди изобщо не може
да се поставя, тъй като и с предпазен, и без предпазен колан жалбоподателят за едно и също
време би откарал своята роднина до болнично заведение.
В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-3393-000449/19.05.2025г., издадено от
Началник Второ РУ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на А. П. И. с ЕГН ********** му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3