РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110204189 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от М. Р. Х., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №433а-132 от
26.05.2022 г., издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1
от Закон за здравето (ЗЗ) на въззивника е наложено административно наказание глоба в
размер 300.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли, същото да бъде
отменено. Твърди, че носенето на маски може да причини вреда за здравето и патологични
изменения. Излага становище, че заповедите, издвани от Министъра на здравеопазването са
общи нормативни актове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2022 г. около 09.25 ч., по време на въведеното със Заповед №РД-01-
968 от 26.11.2021 г. за допълнение на Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министър на
здравеопазването, изискване за носене на защитни маски на закрити обществени места, в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, въззивникът М. Х. се намирал в автобус по
линия 148, рег.№В1612КР, движещ се от спирка „*“ към бул. „*“, където свидетелите М. Д. -
служители в сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна и Ц. К. – служител при
общинско предприятие, възприели, че той няма поставена защитна маска и свид. М. Д.
съставил спрямо него и му връчил АУАН №433а-132 от 18.02.2022 г. в който било отразено,
че на същата дата и място, въззивникът няма поставена защитна маска за лице за еднократна
1
или многократна употреба, с което не е изпълнил задължението по т.I, т.7 от Заповед №РД-
01-968 от 26.11.2021 г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.4 ЗЗ.
Възражения срещу АУАН били подадени в установения тридневен срок от
въззивника М. Х. на 24.02.2022г., като същите били приети за неоснователни.
На 26.05.2022 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП
№433а-132, в което описал, че на съответната дата и място, въззивникът се е намирал на
закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, с което не е изпълнил т.I, т.7 от Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021
г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.4 ЗЗ.
При така направеното описание наказващият орган приел за установено, че
въззивникът е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил предвиденото наказание глоба в
минималния установен размер 300.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия,
непротиворечиви показания на свид. М. Д., така и от приобщените документи – НП
№433а-132 от 26.05.2022 г., АУАН 433а-132 от 18.02.2022 г., разписка от 24.02.2022 г.,
докладна записка УРИ365р-13949 от 14.03.2022 г., сведение от Ц. Н. от 01.03.2022 г., писмо
рег.№УСКОР22000386ВН от 24.02.2022 г., писмо рег.№УСКОР22000386ВН-001ВН от
04.03.2022 г. писмо рег.№365р-15339 от 21.03.2022 г., справка рег.№365р-15339 от
21.03.2022 г., Възражение рег.№УРИ365000-7675 от 24.02.2022 г., Заповед №365з-1952 от
24.03.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на
основание чл.209а, ал. 4 ЗЗ. АУАН също е съставен от компетентно лице.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесното НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок, съобразено е с
нормата на чл.57 ЗАНН и съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При
определяне на размера на санкцията наказващият орган се е ръководил от разпоредбата на
чл.209а ЗЗ. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
С оглед еднозначно заявеното в кредитираните показания от свид. М. Д. и в
писменото сведение от Ц. К., съдът приема за правилно установено и доказано, че
въззивникът не е изпълнил изискването по т.I, т.7 от Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г. на
Министър на здравеопазването, да носи защитна маска за лице като пътник в автобус на
обществения транспорт като нарушението е безспорно установено и не се отрича от
въззивника. Съгласно чл.209а, ал.1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2 ЗЗ, освен ако деянието не съставлява
2
престъпление, се наказва с глоба от 300 лв до 1000 лв, а при повторно нарушение - от 1000
лв до 2000 лв. Нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ съдържа, както правило за поведение, така и
санкция за неизпълнение на това правило.
Посочената в НП т.I, т.7 от Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г. на Министър
на здравеопазването, е била действаща към момента на извършване на нарушението и това е
налагало нейното спазване и от страна на въззивника М. Х..
С оглед на изложеното, въззивникът М. Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в чл.209а, ал.1 33, при което напълно
правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя застъпеното становище от
наказващия орган. Доколкото е осъществено в затворено пространство в автобус, където
обичайно присъства голямо множество граждани, процесното нарушение крие реален риск
за разпространение на животозастрашаващ вирус. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия
вид, поради което не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай".
Доколкото предвиденото наказание глоба е приложено в минималния
установен размер, същото не подлежи на редукция.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН,
въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно
заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер
80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №433а-132 от 26.05.2022 г.,
издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което, за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на М. Р.
Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на
основание чл.63д, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА М. Р. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД МВР Варна
сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3