РЕШЕНИЕ
№ 2843
Варна, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ИСКРЕНА ДИМИТРОВА |
При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20247050702943 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.172, ал.1, вр. чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на М. Г. Г., [ЕГН], гр.Варна, [улица], чрез адв.Ц. Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0819-001538/21.11.2024г. на н-к група към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП - за това, че на 20.11.2024г., около 22:18 часа в гр.Варна, бул.В. Л. в посока ХЕИ, до пътния възел с ул.***, управлява лек автомобил „Порше Кайен“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Тием Комерс“ ООД, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test-5000 с фабричен № ARJM-0053, проба № 185, което отчело положителен резултат за амфетамин - му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Конкретно сочи, че не е приел показанията на техническото средство, поради което употребата на наркотични вещества следва да бъде установена с химико-токсикологично лабораторно изследване, за което е получил и подписал талон за медицинско изследване № ***. Позовава се на разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК и твърди, че в тежест на административния орган е да докаже извършването на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП и то по предвидения със специалната Наредба ред, а именно с положителни резултати от проведени медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Липсата на такива доказателства сочи на недоказаност на административното нарушение и на липсата на материалноправно основание за прилагане на ПАМ. Позовава се и на Фиш за токсикологичен анализ от извършено на 21.11.2024г. изследване. Иска отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не изразява становище по същество.
Ответната страна – н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, чрез гл.юрк.Г. оспорва жалбата. В пледоария по същество сочи, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно положителна проба за употреба на амфетамин. В условията на обвързана компетентност органът е издал ЗППАМ, съответно е прекратил административнонаказателното производство и е образувано наказателно производство с оглед установяване вината на лицето. Според постъпилата експертиза, не се установява лицето да е употребило наркотични вещества, поради което е издадено постановление за прекратяване на досъдебното производство, с което въпросът за отговорността е решен и в кратки срокове е върнато СУМПС. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 20.11.2024г., около 22:18 часа в гр.Варна, по бул. В. Левски, жалбоподателят М. Г. Г. управлявал л.а. „Порше Кайен“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Тием Комерс“ ООД. Г. бил спрян за проверка от Т. Б. Б. - мл.автоконтрольор при ОДМВР-Варна, с-р Пътна полиция. На водача била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Dreger Drug Test – 5000, с фабричен номер ARJM-0053, одобрено със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. – проба 185, което отчело положителен резултат за амфетамин.
Предвид положителния резултат, мл.автоконтрольор Б. съставил срещу Г. АУАН серия GA № 1444701/20.11.2024г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача било отнето СУМПС [номер]. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба № 0165465 и Г. бил придружен до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ.
На 21.11.2024г. в 11:30:51 часа, по желание на Г., във ВМА МБАЛ – Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, му било извършено токсикохимично изследване – скрининг анализ на кръв с полинаркотичен тест, като според изготвения Фиш за токсикохимичен анализ, не са открити наркотични вещества. Вписан е коментар, че „Изследването е проведено по собствено желание на лицето М. Г.. Анализът е извършен чрез експресен имунохимичен тест и няма доказателствена стойност. Не може да се използва за юридически цели“.
Във връзка с вмененото на водача нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, със Заповед № 24-0819-001538/21.11.2024г., н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, на основание чл.22 ЗАНН наложил спрямо Г. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на Г. на 22.11.2024г.
С мотивирана резолюция № 24-0819-[рег. номер]/22.11.2024г., н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ констатирал, че във връзка с установеното нарушение е образувано ДП № ***/2024г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1444701/20.11.2024г. против М. Г. Г..
По делото е приета Съдебно-химическа експертиза № Е-023/28.01.2024г. по ДП № ***/2024г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, изготвена от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА - МБАЛ - Варна, според която в предоставените за изследване обекти - биологични проби (кръв и урина), иззети на 20.11.2024г. в 23:23ч. от М. Г. Г., [ЕГН]: а) в кръвната проба на лицето не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в т.ч. отрицателен резултат за амфетамин, метамфетамин, кокаин и техни метаболити/аналози, което се доказва по надлежния ред посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ; б) в пробата урина е открито наличие на метаболит на кокаин (бензоилекгонин), установено чрез имунохимичен скрининг и доказано по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ. Доказано е състояние след употреба на наркотично вещество (кокаин) от категория „високорискови“.
Предвид изготвеното заключение по СХЕ № Е-023/28.01.2025г., с Постановление № ***/2024г./05.02.2025г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна, наказателното производство по досъдебно производство по ДП № **/2024г. по описа на Сектор ПП ОДМВР – Варна е прекратено.
На 05.02.2025г., на жалбоподателя М. Г. е върнато СУМПС [номер].
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б. „а“, т.6 и т.7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл.43, ал.4 ЗМВР, чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Варна, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които (по т.1.3) са и началниците на групи в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна – за цялата територия, обслужвана от ОДМВР - Варна. При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК. В същата се съдържа описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001538/21.11.2024г., обаче е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Според дефиницията по чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл.23 от ЗАНН.
В случая, като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.
Приложената с обжалваната заповед ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП е обоснована с факта, че М. Г. е управлявал л.а. П. К. с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества – нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, установено с одобрено техническо средство Drаger Drug Test 5000 ARJM-0053 – проба 185, което отчело положителна проба за амфетамин.
При тази фактическа и правна обосновка на наложената ПАМ, съответствието й с материалния закон изисква безспорното доказване на описаното нарушение, а именно, че Г. е управлявал лек автомобил, след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Според чл.3а от същата, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1/ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Според чл.5, ал.1 от Наредба № 1, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Резултатът от проверката с тест се попълва в протокол, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 – чл.5, ал.2.
Преценката по чл.5, ал.1 от Наредбата за наличие на основания за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (външни признаци, поведение и реакции), е предоставена изцяло на полицейските органи и не подлежи на съдебен контрол. Във всички случаи обаче за да се приложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена по надлежния ред, а настоящият случай не е такъв.
Резултатът от теста, извършен с техническо средство Drаger Drug Test 5000 ARJM-0053 – проба 185, в случая не е годно доказателство за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.к. не е приет от водача.
В изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба 1/19.07.2017г., Г. е съпроводен до ВМА МБАЛ - Варна и е дал биологични проби (кръв и урина) за извършване на химико-токсикологично изследване – факт, който не се оспорва от ответната страна и се установява безспорно от приетата СХЕ № Е-023/28.01.2025г.
Резултат от химико-токсикологичното изследване е липсвал към датата на налагане на ПАМ. В същото време видно от приетата по делото Съдебно-химическа експертиза № Е-023/28.01.2025г. по ДП № ***/2024г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, изготвена от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА - МБАЛ - Варна, в предоставените за изследване обекти - биологични проби (кръв и урина), иззети на 20.11.2024г. в 23:23 ч. от М. Г. Г., [ЕГН]: а) в кръвната проба на лицето не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в т.ч. отрицателен резултат за амфетамин, метамфетамин, кокаин и техни метаболити/аналози, което се доказва по надлежния ред посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ; б) в пробата урина е открито наличие на метаболит на кокаин (бензоилекгонин), установено чрез имунохимичен скрининг и доказано по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ. Доказано е състояние след употреба на наркотично вещество (кокаин) от категория „високорискови“.
Както е съобразил и прокурора при Районна прокуратура – Варна при постановяване на Постановление № 17367/2024г./05.02.2025г., съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.
Доколкото при наличие на дадени биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът, в разпоредбите на чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., предвижда именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба или не на наркотични вещества, преди изготвянето на резултат от назначеното изследване по реда на чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява недоказано.
В тежест на административният орган е да установи наличието на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай същите не са установени с предвиденото от закона доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба, поради което съществуването на релевантния юридически факт за възникването на правомощието на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява недоказано.
Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.
От друга страна обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.
В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано по надлежен ред противоправно поведение на М. Г. Г., видно от приетото по делото заключение по СХЕ, изготвена за целите на ДП № ***/2024г., резултатът от извършеното по надлежния ред химико-токсикологично изследване на кръвната проба е отрицателен за наличие на наркотични вещества, вкл. за амфетамин, метамфетамин, кокаин и техни метаболити/аналози.
Противно на становището на ответната страна, отрицателният резултат от химико-токсикологично изследване не сочи на отпаднала необходимост от налагане на ПАМ, а на изначална липса на основание за прилагане на мярката, т.к. в случаите на оспорване на резултата от бързия тест и дадени биологични проби за медицинско изследване, единственото признато от закона средство за доказване употребата на наркотични вещества е химико-токсикологично изследване.
По гореизложените съображения, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001538/21.11.2024г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ се преценява от настоящия състав като незаконосъобразна и следва да се отмени.
Независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат т.к. не се доказват такива и не са поискани.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001538/21.11.2024г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с която на основание чл.22 ЗАНН и чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, на М. Г. Г., [ЕГН], гр.Варна, е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
Съдия: | |